ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КАКВО НОВО

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Днес направих нова стъпка за влизане в кооператива   ,в който работят само инвалиди с Даун и Детска церебрална парализа и техните родители,братя и сестри.Подавала съм молби и преди това,винаги безуспешно.Но сега подадохме семейна молба и си мисля,че в това затворено общество,това е решаващо.
Другият необходим момент е да те представи социалният асистент на болният,който е оторизиран да го представя в обществото-ние имаме такъв.

За този кооператив съм писала много пъти в други постинги в предишният мой блог.Не, че успях,но видях отблизо всичко което са постигнали за пет години членовете на този кооператив  откакто аз ги обикалям,за да се присъединя.Навсякъде цари ред и чистота.Това се набива на пръв поглед в очите на всеки посетител.В някогашният чифлик има и стари сгради и новопостроени.Има столова,в която се хранят на обяд всички,които желаят от работещите .
Има и спални помещения,за постоянно обитаващите.Това са болни от  Детска церебрална парализа,за които няма кой да се грижи.В новопостроените сгради има обособени работни места за различни дейности.

Отпред,пред до входа,покрай пътя са разположени оранжерии за цветя.Това е най-красивата част от кооператива.Вижда се,че тази дейност е печеливша.

Да се запишеш за работа в този кооператив,за нас чужденците на този етап си е трудна работа.Аз съм ходила няколко пъти,попълвала съм документи....Досега нищо на лице.   Предполагам,че преди не успявах,защото говорех от свое име,а тук се работи с цяло семейство.Хората работят с инвалиди и семействат им,явно затворен кръг,в който трудно влизат нови 

кооператори.Сигурно имат право.
Когато има развитие,ще пиша за всичко подробно.Голямото ми желание е да направим и в България нещо даже по- добро за нашите деца и роднини с Детска церебрална парализа и Даун.
Благодаря,че бяхте с мен!
С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТРУД ОРГАНИЗАЦИЯ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

                                                               

Ако така протича денят ви,както е описано в предишният постинг,трябва бързо да смените битието си.Всеки ви съжалява,овайква,току виж сте хванали депресия.Нещата ще погледнем от друг ъгъл,от който картинката ще изглежда много по -различно.
Ето така например...
Ставате рано,заедно с тези,които ходят на работа и на училище.Не се излежавате с оправданието,че през ноща болният не ви е оставил да спите.Имате целият ден на разположение.Приготвяте закуската и закусвате с тях.Всички излизат и първо се заемате с болният.Дори и да не иска да се подчини,с времето налагате този час на обслужване.

Закусва и той - със или без ваша помощ.Около 8.30 най късно 9 сте свършили с него и сте оправили къщата-легла,кухня,пералня.Ако сте на село,успявате и с домашните животни,ако ставате по-раничко.
Ако имате часове за занимания с вашият болен ги определяте във възможно най- ранният час.Остават ви два три часа до обяд.Никъде ,нито в болница,санаториум,къщата на милостта,дневни центрове няма непрекъсната заетост с болния.Оставя се на

 спокойствие,задава се някакво занимание,слага се пред телевизор или компютър,на колело за раздвижване или някакви тихи игри.  

Зависи от състоянието му .
Вие през това време можете да свършите доста работа.Стига предварително да сте я планирали и подготвили.
Около обяд сте в кухнята.

                  
Предварително,можете да обслужите вашият болен,за да стои спокойно.Моят съвет е винаги,когато приготвяте храна,да приготвяте и нещо като полуфабрикат,за следващо хранене.Така пестите време и енергия.Понякога болните са 

непредвидими,затова за тях и за здравите трябва да има малък запас в случай,на непредвидени ситуации.
Най късно 13.30 сте свършили с храненето и почистването след обяда.

До 18 часа имате достатъчно време да си поспите,ако нощем не успявате,да се занимавате с болният,с другите деца,и да свършите доста работа,ако сте си я набелязали и организирали.

Вечерта ви е ясна....там сте напълно заети със семейството.При добро желание и разбиране от всички,поне един час и тридесет минути,докато трае филмът,който сте гледали или не ви е интересен-са си ваши.
Ако сте проследили разсъждениъта ми,сте разбрали,че в един сравнително спокоен ден можете да имате на разположение от 6 до 8 часа.

                                    
Това е страшно много време....научим ли се рационално да го използуваме.
С обич и съпричастност!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТРУД

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добър ден на всички мои читатели.Желая ви здраве и усмивки в слънчевият летен ден.

Отдавна обмислям този постинг,няколко пъти го трих.Искам да е най-добре разбираем и да ви помогне.
Става дума за това,как да спечелим малко пари за кърпене на семейният бюджет.
Ще изброя всичко,което аз съм работила в повече.
Ние,майките на деца,с Детска церебрална парализа ,не разполагаме с много време,не можем изцяло да се отдадем на нещо трудно и сложно,но с труд и постоянство,можем да се доказваме и да сме в крак с времето и неговите изисквания.
Важно е каква е нашата професионална подготовка и способността ни да се приспособяваме и научаваме нови неща.
Като млад инженер,докато работеха държавните предприятия,редовно съм водила курсове за квалификация,курсове за повишаване на разряд,преподавала съм в Промишлено уцебни центрове в две предприятия.
Занимавала съм се с рационализаторска дейност.Намирах тесни места в производственият цикъл,където с малки изменениа,устроиства,или организациа на труда,да се облекчи работата на определено работно място.Разбира се това извън непосредствената ми работа.
Правя уговорката,че за мен всеки труд е свещен,приела съм го като част от програмата на човечеството.
В най- трудните години за семейството ми и България съм правила и продавала сапун,шила съм на настолна шевна машина-калъвки,престилки,ританки,пласи за пазаруване,детски елечета и декоративни възглавнички,които предлагахме по магазините.Плащаха ни,когато стоката се продадеше.
Когато вече не можех да ходя на работа,открихме магазин в част от къщата в която живеем.
Когато и той спря да ни храни,започнах по-сериозна шивашка дейност.
В един период от пет години гледах пчели ,а преди това зайци.
Разбира се ,всички тези дейности в определена степен-в зависимост от случая е участвувал и моят съпруг.Но винаги на първо място сме слагали грижата за децата и сме съобразявали времето за работа с техните нужди и изисквания.
Понякога сме се чудели как да свържем двата края в тези непредвидими и мрачни години,когато аз нямаше как да мръдна от къщи,а пък той не успяваше да намери работа.
Това съм работила аз.Вие сигурно имате страшно много идеи и дай Боже да успеете да ги реализирате.
Само така ще се чувствувате успели и щастливи,че сте в крак с мечтите си.
Благодаря би че бяхте с мен и прочетохте постинга ми
С обич и грижа за вас!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЧУВСТВАМ ЧЕ СЪМ УСПЯЛА

На 33 години доведох дъщеря ми в Италия.Как успях?Работих 4 месеца в една фамилия с дъщеря Даун с три години по голяма от мен.Сутрин идваше кола на Червеният кръст ,аз я придружавах и виждах с каква грижа и обноски я взимат от къщи.Вечер я водеха обратно.Цял ден прекарваше в дневен център, заедно с други младежи с нейните проблеми.Връщаше се доволна и колкото и беше възможно разказваше как е минал деня.Толкова много исках да видя и моята дъщеря да се връща така усмихната.Не знаех от къде да започна.Споделих с брата и сестрата на тази жена и те на моите години.За моя голяма радост, се съгласиха да ми помогнат,като първо ми помогнаха да си направя италиански документи.Сестрата, работи като социален асистент. Подсигурихме място за дъщеря ми още докато тя си беше в България.Казаха добра дума за сина ми. Приеха го на работа и му помогнаха за докуминти.Това беше, защото работех добре със сестра им и с родителите им.Благодаря от сърце на тази фамилия и на сестра им със заболяването Даун.Те са толкова музикални,а аз я приспивах с най хубавите български народни песни.Събираха се всички да слушат.Като че ли, българската народна музика отвори за нас парадният вход на Италия, но най- важното- самоотверженият труд -моя и на сина ми. Сега и дъщеря ми ходи на дневният център,толкова е радостна сутрин..Първо вземат другата жена,после дъщеря ми и в колата ,тя ме приветства с.. "бум" -това е нейната част от "Тих бял Дунав се вълнува"

Този постинг е едно лирично отклонение.Но как иначе бих ви разказала ,че нашите болни ,с ангелските си души- помагат и могат да изменят съдбата на цели семейства.Как изкуството, придобива култово значение в определени житейски ситуации.Толкова неща се преплитат, за да стигнеш там, за където си тръгнал.

Благодаря ви ,че четете моят блог.


Бъдете благословенни!



До скоро!


Димка