ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ ЖИБЕЕМ С НАДЕЖДАТА

Толкова отдавна не съм писала,първо вирус в компютъра,после грешки в сървъра,все неприятни истории,но с настъпването на пролетта,нещата малко потръгнаха.Препратих част от моите постинги в министерството на труда и социалните дейности,като предположих,че някой все пак може да се поинтересува от моите идеи.Дано да се случат хувави неща в България.Проблемът е, че в дни на криза, се посяга върху най слабите.Както е казал народът"Дето е тънко-там се къса?.Искането на министър прдседателя да се присвоят 30 процента от сребърният фонд-как ви се струва?След като аз със трудов стаж близо 39 години ми бе определена пенсия в МАЙКА БЪЛГАРИЯ 80 ЕВРО И НЕ МИ БЕ ПРИЗНАТО,ЧЕ САМА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ ГОДИНИ СЪМ ГЛЕДАЛА ИНВАЛИД 100 ПРОЦЕНТА,КАТО ЗАКОНА ДАВА ДО 10 ГОДИНИ СТАЖ.Тежко на тези след мен.С ограбването на пенсионните фондове,къде ли ще стигнем?Май и Марианската долина ще ни се стори плитка.
Благодаря ,че бяхте с мен.Разбира се,че трябва да не се разрешават подобни безумия,още повече, че светлина в тунела няма.
Светлината идва от производството в приоритетни области, Кои са те?
Желая ви слънце в очите и оптимизъм в сърцата?

С обич !
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ПРАЗНИЦИ И НАДЕЖДИ

Българи,колко е хубаво, че имаме родина, роднини , приятели,топли домове и трапеза с чаша вино, да си спомним всички хубави мигове от отминаващата година и разчупвайки баницата, да търсим късмета си в идващата нова година.Да се радваме, че сме всички заедно.Да гадаем ще се увеличи ли семейството с булка и люлка и да подмятаме закачки за подкана.Мили мои читатели,дори далече от родината, с нас са Борис Машалов,Костадин Гугов,Гюрга Пенджурова, и българските възрожденски песни,за да е празникът ни задушевен и изпълнен с дух български.Нашата дъщеря изтегли най много късмети,взема участие във всички приготовления и живеем с надеждата за подобрение.Тържествата за нашите болни от ДЦП са техни върхови преживявания.Всичко, което се случва в семейството, те го приемат по- силно и дълбоко.Ние сме тяхната вселена.Те нямат своята професия,своето работно място,колеги,флиртове,любови, .Ние сме всичко и нека направим това всичко възможно прекрасно.За първи път от седем години, нашето семейство се събра в пълен състав,наистина чудесно преживяване,и най щастлива от всички е дъщеря ми ...Желая да я виждам винаги такава.Има неща, които не можем да променим,има увреждания, които само бог би могъл да поправи,но в наша власт е да създадем семеен уют и топлина,за да им дарим щастие.В този първи ден от 2012 година отново и отново ви моля ,НЕ ИЗОСТАВЯЙТЕ ДЕЦАТА СИ ,АКО СЕ УСТАНОВИ ЧЕ ИМАТ ДЦП, ТЕХНИТЕ УСМИВКИ ,ЩЕ ГРЕЯТ В СЪРЦАТА ВИ И ЩЕ ВИ НОСЯТ РАДОСТ И МЪДРОСТ


С пожелания за здраве просперитет и мъдрост!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА С НАДЕЖДА И ПОСТОЯНСТВО САМО НАПРЕД

ДНЕС ИСКАМ ДА НАПИША ЗА ОПИТА НИ ДА ЛЕКУВАМЕ ДЪЩЕРЯ НИ В САНАТОРИУМ.
Беше на една година и 9 месеца.Наши приятели,които имаха дъщеря-пет шест години по голяма от нея,ни посъветваха да я заведем в санаториума в Момин Проход.Тяхното момиченце живееше там и едновременно ходеше и на училище,правеха му процедури,раздвижване .Бяха намерили в Костенец прияели,които помагаха на детето.Взехме необходимите документи.По телефона водихме много разговори докато уточним всички подробности.Пристигнахме,запознахме се с хората,бяха мили сърдечни и гостоприемни.На сутринта отидохме в санаториума.Посрещнаха ни с подобаваща любезност.Беше чисто и приветливо.Показаха ни спалното помещение,ваните,залата за гимнастика,физиотерапията.И малкото колебания които имахме изчезнаха.Оставихме я.Сбогувахме се с нашите нови приятели и с уговорката ,че след две седмици ще дойдем си тръгнахме.Две седмици бяха страшно много време.Когато наближихме санаториума ,чухме голям рев-беше нашата хубавица,Бяха я оставили сама .Взех я на ръце и млъкна веднага .Беше много отслабнала.предполагам от гимнастиката и по интензивното раздвижване.След това,ходехме всяка неделя .От Бяла Русенско до Момин проход и обратно.....биваше си го прехода. Намирахме я все по отслабнала и започна да трепери.Винаги като наближавахме сградата, я чувахме да плаче.В балкана е по-хладно.Макар да беше там през май и юни я намирахме премръзнала и винаги сама.Другите дечица,които ходеха,бяха на вън със санитарки или медицински сестри. Нея нито я слагаха в количка,нито я изнасяха на ръце.При идването донесох две големи чанти пълни с дрехи с надписано името и ,но нито един път не я заварих с нейна дреха.Със всяка изминала седмица беше все по-парцалива.Треперенето се усили.Беше пожълтяла като свещичка.На седмата седмица я заварих напишана върху мокрия мокет със скъсана рокличка чужда разбира се,без нито едно копче.Както си му е ред пак сама и пак ревяща и премръзнала.Просто подписах и си я вземах.Добре,че бях взела дрешки,защото се оказа ,че няма с какво да я преоблека.На връщане,на Шипка повърна и се изцапа,та си я занесохме в къщи увита в чаршаф.Да са живи и здрави дечицата,които износиха дрешките и,те сигурно имат вече и свои дечица.Желая здраве и сполука на всички.Какво остана от лечението-треперенето,което продължи месеци.Страхът от хора,облечени в бяло.Видеше ли човек в бяло-надаваше вой.Може би беше много мъничка,може би там обслужваха дечица,които не бяха толкова увредени.Не сполучихме.Останаха ни добрите приятели в Костенец ,с които дълги години поддържахме сърдечно приятелство.

Благодаря ви че прочетохте тези редове.Ако решите да оставите детето си в санаториум,предварително разберете,дали те имат програма за работа със деца точно като вашето,за да не се разочаровате. Трябва да ви гарантират,че ще работят с него целенасочено.Иначе просто няма смисъл.


Желая ви здраве ,и мноооого сполука

Димка