ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СИЛАТА НА МИСЪЛТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Тази седмица получих съобщение,че имам коментар,но така и не го видях.Може би е бил изтрит.Благодаря на всички,които коментират.Старая се винаги да отговоря.За нашите семейства с болен от Детска церебрална парализа е важно да сме винаги здрави.Нали така?Имаме си един перманентен проблем-два са вече много.Разбира се,че здравето е важно ,но за нас-майките на деца и младежи с Детска церебрална парализа е задължително.
Ето какво ми се случи тази седмица.Разказвам ви го в съкратен вид и ви моля,да сте внимателни в мислите си,да не повторите моята грешка.Този пост пиша с грижа и уважение към всички мои читатели,семействата им и техните приятели....с обич!!!
В понеделник-началото на седмицата отидох в пощата,да платя дошлите фактури.Имаше десетина човека пред мен.Една от чакащите беше жена на видима възраст 100 години.Държеше да се справи сама с чакането,разплащането,придвижването.Имаше жена,която я придружаваше,но тя не ѝ позволи да се намеси.Беше толкова жалка картинка,че ни накара,нас,...всички присъстващи да се замислим ...за стойността на здравето и живота.Бяхме като попарени.
Не знам за другите,но аз най- искренно си пожелах да не достигам възраст,на която съм безпомощна и в тежест на семейството...
Дойде най- сетне моят ред,Платих и се прибрах.Пощата се намира на същият площад,на който живея.
Само няколко минути,след като бях у дома,започнаха странни усещания.След 15 минути вече не можех да стоя на крака.Трептяха всичките ми лицеви мускули а сърцето ме болеше силно,
Имах чувството,че ще експлодирам.
Съпругът ми ми премери кръвното и реши че апаратът се е повредил.Не...не беше горната граница минаваше 200,а долната 170.Аз съм цял живот с горна граница 90 до 100.
Намериха се лекарства от неговите запаси,но и след третото хапче,положението остана непроменено.
Наложи се да викаме бърза помощ и....т.н.
Е ... полека лека се оправих.
Моля ви не правете като мен.Никога не допускайте лоша мисъл,да завладее съзнанието ви.Знаете,чели сте,че нашите мисли са нашето сегашно и бъдеще.Така или иначе сме програмирани,не бива сами да се препрограмираме.
Разбира се,че го знам...а допуснах това.
Причиних безпокойство на близките си,не бях полезна за себе си и за тях.
Пиша го,за да ви предпазя,...да не сбъркате.
Отново с обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОБРА СЪБОТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добра събота и приятна почивка мили сънародници,където и да сте,на море или планина,в градината,до казана с консерви,важното е да сте с добро здраве и усмивка.

Работата никога не свършва,но нали с това да умеем да работим,ние човеците се различаваме от останалите божи твари.
Залисани около нашите ангели в земни тела,ние семействата с болни от детска церебрална парализа,като че ли трудно се адаптираме към веселие,„разпускане“приятелски компании,задушевни вечери с песни,танци и веселба.Но тръбва да отворим сърцата си.Ако не в тези чудесни летни месеци ,кога?
А сега и прането съхне бързо,яде се лека храна,има всякакви плодове,....време за истинска почивка на цялото семейство.
Отново бих искала да се върна към предишният постинг.Напоследък разсъждавам по въпроса за равновесието .Няколко пъти превъртях лентата на живота ,моят и на най-близките ми ...и изводът е,че нищо в този свят не е случайно.Всички хора които срещаме,трудностите и радостите ,които ни предоставя съдбата,са низ от уроци,които трябва да научим .Низ от възможности,които трябва да използуваме или игнорираме,за да се движим напред.
Простичко-родени сме със свободна воля!!!!!
Другото ми послание към моите читатели днес е - всичко ,което ви предстои е във вашето мислене,във вашите мечти и трябва само да го изковете с ръцете си.
Нашите болни,са нашето изпитание и най- големият урок по човечност,който трябва да научим,и да предадем на останалият свят.
И отново подчертавам,на нас съдбата ни праща чудесни хора,които ни помагат.Трябва само да ги разпознаваме и да приемем помоща им.
Благодаря,че бяхте с мен в усмихнатия юли,когато аз очаквам,моето семейство да се събере в пълен състав,след толкова години на раздяла.
С обич!
Димка