ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ОРГАНИЗАЦИЯ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добър ден на уважаемите ми читатели.Днес пак ще разказвам за дневният център.Желанието ми е, да мога с нещо да помогна на моите приятели в България.В Дневният център,който посещава дъщеря ми имаше събрание,за организацията на работа през втората част на учебната година и за това,как трябва да се преустрои работата по време на криза.
В  Италия има криза,разбира се различна по тежест ,но се чувства осезателно.Съкратени са средствата ,които отпуска държавата,а за някои дейности въобще няма  такива.Разчита се на субсидии от общината,т е. на местна почва се решават проблемите.На много места съм писала,образувани са кооперативи,т. е.  частна собственост,като нормативната уредба е съобразена със законите на страната.Смята се,че частната инициатива е по- гъвкава и по- бързо решава въпросите в движение и не на последно място по бързо решава финансовите проблеми.Има съкращения на персонала,в минимален размер,защото нашият дневен център е за младежи с тежка форма на заболяването.Търси се диференциация в обслужването на младежите,като все пак се разслояват според степента на тежест,....дали се движат и трябва някой винаги да ги следи или са на инвалидна количка,дали се хранят сами , могат   ли сами да се обслужват в тоалетната и т.н.
Съкратени са също част от отговорниците, които централно следяха за дейността на центъра,като са им дадени други задачи.
Целта- в дни на криза,при недостиг на средства,да се запази всичко,което е направено до сега,да не се влоши обслужването на младежите,да не се товарят допълнително семействата с увеличаване на заплащането.Да се запази максимално състава на обслужващият персонал.
Това е. 
Желая ви здраве,късмет и обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НЕКА НЕ ОТСТЪПВАМЕ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни 
трябват,за да продължим напред.

Не бива да отстъпваме от желанието да сме като всички останали.Какво ,че имаме дете с детска церебрална парализа.То е член на това общество и има нужда от грижи и внимание.Ние, родителите,също имаме право на равностоен живот с останалите хора.

Това, че имаме трудности,не значи,че трябва да се чувствуваме пренебрегнати .
Децата ни трябва да ходят на училище или в дневни центрове.Ние трябва да работим .Трябва да се реализираме и да сме сигурни, че сме полезни на обществото.


Дневният център е необходим във всички общини на България.Всички сме еднакви пред законите.Същото важи и за дневни центрове за възрастни.Има много хора в работоспособна възраст,които се грижат за болни родители,които не могат да оставят сами по ред причини.Ако го искаме ще стане..Нашите деца също имат нужда,защото там ще общуват ,ще намерят приятели,ще работят, ще се чувстват полезни и равнопоставени.Всеки ден ще ни изненадват с нещо ново,и ще изпращаме денят с радост.


Депресиите,лошите мисли,безсънието, ще ги изпратим в небитието.
Лесно е да се каже-трудно да се изпълни-сигурно това са мислите ви,когато четете написаното.
Но ако всеки ден прибавяте малко действие към желанието,ще се сбъдне.

Желая ви ведър ден, добро настроение , здраве !
Ще добавя една прекрасна песен и клипове за нашите проблеми.....

С обич!

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НЯКОИ УТОЧНЕНИЯ

Искам да внеса някои уточнения..След побликуването на предишният постинг,видях, че разказът ми не е коректен.Разбира се,можех да го редактирам,но така ще мога да направя допълнение,и ще изясня позицията си. Коментарът ми е: "След дъж качулка"Да не допускаме ,решенията ни да са забавени във времето.Става дума за Транспортното предприятие в което работех и случаят който описвам в предният постинг.Предложенията бяха за развитие на допълнителни странични дейности,които с малки инвестиции, щяха да донесат висока възвращаемост и да запазим основната дейност и хората.Днес 22 години по късно, е развита точ в точ само тази дейност,носи добри доходи,но от транспортното предприятие няма и следа, а много хора си отидоха млади,защото не можаха да го преживеят,да се пренастроят. Други завинаги напуснаха България.Та се връщам към основната част от постинга.Нека помислим за дневните центрове като алтернатива на мизерията,несигурността,страданието ,депресиите, Говоря и за грижата за възрастни хора.Приетото у нас "Личен асистент" не решава проблемите на обществото.Познавам млади хора с образование и в работоспособна възраст,които с труда си по- специалността която имат биха допринесли много повече за обществото.,отколкото да се грижат единствено за своят болен.Самите болни,в компания се чувстват по- жизнени,които могат-работят, а и просто се получава едно разведряване и нов дух в семейството.От друга страна,вечер всички са заедно,като се контролира -хранене, хигиена,жизнен статус.Трябва ли в 21 век да не можем да организираме нещо,което в други държави е ежедневие.Зная, че това е последното, за което ще седне да умува едно министерство,но грижата за болните, психично изоставащите и възрастните хора показва качеството на мислене на нацията , на хуманното отношение в крайна сметка на зрелостта на обществото.Отново подчертавам, че създаването на тези центрове едновременно решава три проблема:
1.На болните
2. На здравите-тези които се грижат за тях
3.Създават се работни места
Завършвам,като адресирам този пост до всички,които имат тези проблеми,до тези-от които зависи решаването им,до съветниците в общините и кметствата,избрани наскоро,които биха могли да внесат такива предложения по места,до социалните служби,които биха могли ефективно да пренастроят дейността си, стига да имат ум и сърце за работата ,която работят.

С уважение и обич
Димка


Нека не загубим поколения нуждаещи се - докато се пренастроим!
Това са човешки съдби-някаде съвсем близо до нас.

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ОЩЕ ЗА ЗАНИМАНИЯТА И РАБОТАТА В ДНЕВНИЯТ ЦЕНТЪР

Дневният център нека го имаме и в нашето село или градче.Не е лукс ,това е необходимост.Искам да отворя една малка скоба и да ви разкажа случка от моят живот.Преди близо 22 години завърших задочно следдипломна свалификация в тогавашният икономически институт"Карл Маркс"Преподаватели ми бяха всички светила, които после дълги години не слизаха от екрана на телевизията.Икономиката беше забоксувала и нашето автостопанство не правеше изключение.На стопански съвет мъдрувахме как да изплаваме.Аз- подкована с нови идеи, направих доста предложения, но срещнах абсолютно неразбиране.Двадесет и две години по- късно, е така, както го виждах,но можеше да е много по- добре, ако го бяхме направили тогава.Щяхме да запазим хората,поминъка,да избегнем запустението,което все пак прозира от недовършеното ново строителство.
В дневният център се работи.Произвежда се.Стоките са продаваеми и носят приходи-средствата влизат в дома, за да подпомагат бюджета.Тези младежи,които могат да работят, не стоят със скръстени ръце.Производството се разделя на подоперации, които се работят от различни младежи, според уменията им.Групата е от 2-3 души ,за да може преподавателя да упражнява контрол.Редуват се часове на работа с други дейности, като на 30-40 минути се сменят.В един и същ ден един младеж може да има работа,тренировка, разкрасяване и музика.Групите са на ротационен принцип.Най здравите деца от нашият дневен център ходят на работа навън в предприятие за реконструкция на стари мебели.Не се прекалява с работните часове.Тези младежи обикновенно посещават и стадион или басеин,така, че се изпълнява и тази програма.
Понякога в часовете за работа се приготвят ястия за обяд или за следобедна закуска.Младежите първо пазаруват,като трябва да предвидят необходимите продукти и количеството за всеки от тях ,а след това следва приготвянето .Консумирането е разбира се най- приятната част заедно със задължителните похвали и комплименти.
Не е толкова трудно да се организира дневен център.Може да не е само за болни от ДЦП,да се комбинира.Дневните центрове са и чудесен начин да прекарат на топло и в компания и възрастни хора.Дневни центрове за възрастни хора тук са нещо нормално.
Сгради има.Толкова къщи останаха празни.Има безработица,хора има. Мили хора,ако ние не си помогнем-кой ще ни пожали.
Има го заложено в бюджета,средствата трябва да се усвояват.Нужно е да повярваме в себе си и да поработим здраво.Животът ще покаже, че сме прави.
Благодаря на всички,които биха работили със сърце и любов за да помогнем на нужаещите се.
С обич и вяра

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ГРИЖИ ЗА МЛАДЕЖИТЕ

Здравейте,отново съм аз - Димка
Днес искам да пиша за грижите с които е натоварен персоналът на дневният център за нашите деца.
Моето послание е към хората съпричастни към заболяването ДЦП родители,близки,болни. Много бих се радвала,ако допринеса нещо и за хората, за които това е работа-моето уважение и разбиране към трудностите с които се сблъзкват ежедневно.Благодаря от сърце на всички.
В дневният център работят 10-12 души персонал,които пряко се занимават с младежите.Работят на две смени-сутрин и следобед,като по обяд се застъпват,за да ги нахранят.
Всеки ден в дома има около 12 до 15 младежи.Има двама или трима от тях, които всичките 5 дни в седмицата са там.
Останалите ходят 2,3,или 4 пъти седмично,като това се определя от личният им асистент и ръководството на дневният център.При всеки новопостъпил, се започва от 2 дни седмично.
Простата аритметика показва, че във всеки момент на деня ,за всеки двама,рядко трима -персонално се грижи един работник .Понеже почти цялата вътрешност е остъклена,се упражнява непрекъснат визуален контрол.При смяна на персонала, всеки предава на колегата си часовете в които е посетена за последен път тоалетна,смяната на дамски превръзки,памперси,някакви особености в поведението,въобще това си е закон.Когато постъпи нов младеж,майката поне 3 дни ходи с него по цял ден,за да види персонала, как се обслужва болния,какви реакции има,какви навици са му създадени и върху какво може да се работи за да върви към подобрение.
Основно се работи върху създаване на автономност-да пият вода сами, да се хранят сами, да съобщават за естествените си нужди и т.н.
Представянето на младежа в дневният център става лично от личният му асистент, придружен от майката или друг най близък роднина или попечител.

Благодаря ви, ако сте прочели моят блог и ако съм ви помогнала.
С уважение и обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ХРАНЕНЕ

Здравейте отново!
Днес ще пиша за храненето,както е казал народът"Храната прави борбата"
При пристигането сутрин около 9 часа, младежите получават вода чай или безкофеиново кафе или ръжено.Смята се,че са закусили в къщи.За моята дъщеря бих казала, че три дни е без закуска,защото хапне ли нещо ,и се качи в кола,задължително повръща.Отначало пращах закуска,но се оказа неприложимо само тя да яде,затова предната вечер гледам да хапне добре.В 10 часа им дават парче плод или чаша сок. На обяд се предлага първо,второ, и за десерт обикновено плодове или плодов крем.Сутрин,докато пият чая, се оформя менюто за обяд.Предлагат се по два три вида от първото, второто и третото и всеки младеж казва какво желае.Списъка с точните порции веднага се съобщава в ресторанта,където се приготвя храната.Обикновенно съобщението се прави от някой от питомците,което се смята за голяма чест.Храна не се приготвя в центъра,защото на практика би излязло по- скъпо.На обяд един от персонала с един или двама младежи,-на смени докарват храната.Други младежи пък дежурят да приготвят масите и да сервират.Ползват се посуда за еднократна употреба,за да се избегнат наранявания и се пести вода за миене.Всеки младеж има своя чаша.Чашите са подредени в специален шкаф,от красиви по-красиви,и си е цял ритуал като ги слагат по масите.Няма две еднакви чаши.
Не са стъклени или порцеланови по обясними причини.
Следобедната закуска е около 4 часа.В топли дни младежите се извеждат на разходка и закусват навън в бар или сладкарница.Всеки си поръчва и по- възможност си плаща,разбира се с пари от центъра.Това е част от обучението-как да се държат на обществено място,как да се хранят и всичко което е необходимо да направят, за да са равни с другите.
Ако вали или е студено, закусват в центъра -сок ,чай,дребни сладки ,торта, соленки.

Масите винаги се разтребват от младежите,под зоркият поглед на преподавателите.
В определени дни различни младежи,обособени в групи посещават басейн,специализирано лечение или работят навън по няколко часа.Тогава се хранят в ресторант или бар, като това е отново част от обучението да се справят сами.Разбира се,с тях винаги има поне двама преподаватели и се придвижват със служебен превоз.

Благодаря ви, че бяхте с мен в този постинг.Да си пожелаем, по-скоро да започнете работа по организиране на дневен център във вашият град или село или възможно най-близо до вас, за да се чувства вашият близък добре и времето да минава ползотворно за цялото семейство.
До писане!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ОШЕ ЗА ДНЕВНИЯТ ЦЕНТЪР

Днес ще напиша за вторият етаж на дневният център,като предварително се извинявам, че не съм достатъчно компетентна.
От партера до горният етаж има просторен асансьор в който се побират поне три инвалидни колички.Има и широки стълбища със стъпала малко различни от нормално приетите-по широко стъпало ,а самите те малко по ниски,за да може с по малък разкрач да се изкачват.Ползват ги даже и за упражнения при раздвижване.
На горният етаж е стаята на директора и преподавателите.Има просторен салон с уреди за гимнастика и раздвижване.Има "Салон за красота"със баня,и обурудване като за истински такъв.Има "Техническа работилница" със специфичното обурудване и малка компютърна зала,в която аз не съм ходила.Има и други помещения,които не познавам.
Всяко едно от помещенията се ползва като класна стая ,както е в нормалните училища.
Хигиената се поддържа на върховно ниво.Заради остъклените източна,южна и западна страна на сградата,слънчевата енергия се използува възможно най рационално,особено
парниковият ефект.За летните месеци е предвидена климатична урудба.
Бих искала ,да си поставим за цел да направим удобни и функциониращи дневни центрове,защото нашите болни го заслужават.В никакъв случай ,това не може да стане без участието,желанието и волята на всички страдащи семейства.
Желая ви кураж и достойнство!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ПОМЕЩЕНИЯТА В ДНЕВНИЯТ ЦЕНТЪР

Като не си правя най-малка илюзия,че някое длъжностно лице,ще си направи труда да прочете писанията ми,както винаги се обръщам към родителите,близките ,приятелите и към самите болни с диагноза ДЦП, като се опитвам да помогна,да вдъхна кураж и да изразя моето уважение и съпричастност към общата ни съдба.Както казват италианците"Всички сме в една и съща лодка"
В днешният ми постинг искам да опиша разположението на помещенията в дневният център,който посещава дъщеря ми.Всички ние-родители, персонал и нашите деца ,го намираме удобен във всяко едно отношение.
Дворът е просторен с места за паркиране на служебните микробуси и частните коли на обслужващият персонал.Има възможност да се маневрира.Около самата сграда е обособена малка цветна градина,беседка,пейки,и красиви влечащи растения,които лятото предоставят допълнителна прохлада.Над главният вход има просторна козирка, под която спирад превозните средства в дъждовно и снежно време.Нивото на вътрешността на сградата и нивото на двора са на едно и също ниво,за да се движат свободно инвалидните колички.Влиза се в коридор със стъклени стени и плъзгащи стъклени врати.От дясно се намира помещението за занимания и работа,от ляво просторна столова.В дъното на този коридор,отново през плъзгащи стъклени врати се влиза в задната част на сградата,където има зала за арт-занимания,музика,танци, рецитали и зала за почивка-обурудвана с легла.Има стая-гардеробна, с резервните дрехи на младежите и две просторни тоалетни,-обурудвани със обзавеждане за инвалиди.В предверие или по - точно до едната тоалетна има стая с кушетка ,за обслужване на най-тежките случаи..
Столовата от своя страна е разделена на две части ,за младежи с различна степен на увреждане.По средата на двете столови се намира кухненски офис обурудван с печка ,хладилник,мивка,маса за разсипване на храната и всичко необходимо за храненето на младежите.Всички външни и вътрешни стени са дефакто стъклени.На външните стени има красиви и функционални щори.Вътре има видимост в цялата сграда с изключение на тоалетните-разбира се.Отоплението е изключително подово и автоматично регулируемо.

За да не утежнявам постинга,спирам до тук, като ще продължа възможно най- скоро.
Дано всичко в България се променя към добро.
Желая ви много вяра!
.
Димка

Нагоре

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ОТНОВО ЗА ДНЕВНИЯТ ЦЕНТЪР

Отново пиша за дневният център и се надявам в България да се създадат най-удобните и добре функциониращи дневни центрове.Те помагат на нашите болни да общуват ,да прекарват пълноценно времето и ако са по-здрави ,да се трудят.От друга страна -ние близките,можем да ходим на работа,като всички останали.
Спирам се по-подробно на аспектите които познавам.Сигурно има създадена нормативна уредба,където всичко е предвидено точка по точка,Сигурна съм,че при съставянето и са взети предвид опита на напредналите в това отношение страни.Искам да допринеса с каквото мога.Описвам работата на дневен център за по - тежко увредени от ДЦП младежи.Всичко,което харесваме ние близките.Разбира се и слънцето има своите тъмни петна.Явяват се проблеми,които няма да спестя.
РАБОТНО ВРЕМЕ Дневният център работи от девет сутринта до пет след обяд.
ПРЕВОЗ Младежите се превозват по три начина:Самостоятелно-родители или близки ги завеждат в дневниятцентър.С микробуси на кооператива-за младежи ,които са от същото населено място или в най близките околности.С линейки на червеният кръст-когато разстоянието до дневният център е над 10 км.Това всъщност са коли на Бърза помощ,но не са със животоспасяващо обурудване и се управляват от доброволци-обикновенно от пенсионирани служители на Бърза помощ.
УСТРОЙСТВО И ОБЗАВЕЖДАНЕ:Дневният център се намира в нова -специално построена сграда,но това е от 4 години.Преди това се е помещавал в старо училище.
Искам подробно да опиша всичко,защото е много добре замислено и изпълнено.
За да не утежнявам днешното писание свършвам до тук.
Пожелавам на всички здраве,мъдрост и добро сърце.

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДНЕВЕН ЦЕНТЪР

Днес искам да разкажа по- подробно за дневният център който посещава дъщеря ми.Той е за младежи с по-тежки увреждания,които не могат да се трудят.Нужен е значително повече персонал ,който да ги обслужва.Дневният център работи от 9 сутринта до 5 след обяд.Част от младежите,които са от по -далеч,се превозват с линейки на Червеният кръст.Които са от същото населено място или по -близките места с микробуси на кооператива,които се управляват от персонала.Персоналът работи на две смени.Сутрешната отговаря да докара и настаи младежите,на обяд се застъпват двете смени за да ги нахранят ,а следобедната смяна ги откарва до домовете им.Един работник отговаря за двама младежи ,като има задължението ежедневно да описва състоянието му и извънредните неща.Освен това има часове за трудова дейност, в които работниците произвеждат продукция.Разбира се някои от младежите с по слаби увреждания на ръцете,помагат най-усърдно.Останалите,са настанени наоколо,разговарят,гледат телевизия или слушат музика.Това са сувенири,накити, различни украшения, отглеждат се цветя,които след това се продават,за осигуряване на допълнителни средства за дома.
Сутрин се предлага чай и безкофеиново кафе.На обяд -първо второ и трето и следобедна закуска.Храната се приготвя на вън.Младежите,които са по- автономни,помагат при носенето на храната,сервирането и почистването на столовата.При хубаво време следобедната закуска е в бар или сладкарница,за да се приучват младежите да се държат на обществено място ,да си поръчват и да си плащат.
Има да разказвам много,но за да не става дълъг постинга,спирам до тук.
Благодаря на всички,които четат написаното от мен.
Желая ви приятно прекарване на неделният ден!
До скоро !

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КАКВО Е ДНЕВЕН ЦЕНТЪР

Този пост е за дневните центрове, които работят в в Италия.Настаняват се хора,които не могат да се обслежват сами,а останалите членове на семейството работят и нямат възможност да се грижат за тях.За възрастните има различни центрове,според тежеста на заболяването им.Групират се ,за да е по ефективен престоят им.За увредените младежи също зависи каква е степента на увреждането.Има центрове за по леко увредени,където те се трудят според силите и възможностите си.Избрани са такива професии,които са най подходящи за по голямата част от посещаващите центъра.С тях р аботят и здрави хора,.Продукцията се изнася на пазара и приходите от продажбите влизат в дома, .В града в които живея има два такива центъра.Единият представлява според мен чифлик с прилежащата му земя и сгради.Една част от младежите живеят там постоянно,под грижите на обучен персонал.Те нямат родители,братя и сестри.Повечето имат семейства и пребивават само през деня.Дейността, която развиват е : цветарство,възстановяване на стари мебели,животновъдство,зеленчукопроизводктво,имат групи които извършват почистване на офиси и вътрешен ремонт на къщи.Предпочитани са,защото тарифите им са по- ниски и са много старателни.Кооператива има свои микробуси,с който младежите се придвижват до домовете си.Един или два пъти в годината се правят срещи на всички близки на тези младежи от целият град и околните квартали.Образоват ни ,като ни държат в течение на всичко ново в законодателството свързано с нашите проблеми.
Правят се курсове специално за членовете на семействата, които се провеждат в извън работно време.Специалисти провеждат курса за обслужване на инвалиди.Накрая се издава удостоверение,което ти дава право да работиш с болни хора,срещу заплащане.Счита се, че тези хора са търсени,защото имат и своя дългогодишен опит в къщи.
Това е за днес.
Толкова бих искала и в България да се работи така.
След една среща един родител стана и се обърна към останалите с думите":Виждате ли
колко много направихме!"
Благодаря на всички които четат моят блог.

До скоро


Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КАКВО ЗНАЧИ ДЕТЕТО ВИ ДА ПОСЕЩАВА ДНЕВЕН ЦЕНТЪР

Днес искам да пиша за дневните центрове.Ако живеете в голям град, може би вече има създаден такъв.Сигурна съм че в София има.Ако в града ви няма,може да се свържете със социалната служба и да разберете, колко деца и младежи и даже и по възрастни имат този проблем.Не е невъзможно да направите кооператив.По европейските програми се отпускат такива пари.Зная,че бюрокрацията е голяма,но пак повтарям, че е наложително децата и младежите да общуват по между си."Драпват напред",което ще ви даде нов стимул,да се грижите за тях и да ги обичате.Тук в Италия,нещата са така построени-на кооперативни начала.Кооперативът работи самостоятелно,като общината е назначила свой представител,който контролира разпределението на средствата и спазването на законовите наредби.Кооперативът договаря транспорта,доставката на храната,готви се на друго място.Договарят се спортни зали,басейни и други,свързани с лечението на младежите.Част от разходите се заплащат от общината, а друга част от родителите.При добра организация и спонсори е възможно да се закупят собствени микробуси на кооператива,за да не се дават излишни средства за чужд транспорт.В кооператива,могат да се назначат на работа родителите или роднините на младежите,като по този начин ,се осъществява контрол на всички нива.Щом като в Италия това функционира успешно,значи могат да се взаимства целият опит и документация и да се работи успешно в тази насока.


Благодаря на всички, които четат моят блог,защото това е моето послание,"Да обичаме различните с ангелските сърца и да се радваме заедно с тях на всяка победа над съдбата"


Желая ви здраве и сполука


Димка