ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДО КОГА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни 
трябват,за да продължим напред.

Написах преди малко един пост,който се изпари в небитието.Бях го обмисляля дълго.

Силен световъртеж-трус-бистра глава....и отново и отново...земята танцува своят луд танц под грешните ни крака.Иползвам времето с прояснено съзнание за да пиша.
Не ме е страх,но домът ни е на двавесетина километра от епицентъра на земетресениетоМедиите отбелязват силните трусове,но толкова на близо се усещат и по- слабите.или поне аз ги усещам.
Искам да благодаря за коментара към предишниат побликуван постинг.
Отново подчертавам.
На всеки 499 здрави, нормални, красиви дечица 500-то е с детска церебрална парализа.
Моят блог е за петстотното семейство,за неговите проблеми,.Моля останалите 499 да не четат това,да не се натъжават, да се радват на късмета и на слънчевите дни,които е отредила съдбата за тях.
Но ние всяко петстотно семейство,имоме нужда да общуваме помежду си, да споделяме мъка и радост от напредък.Да си даваме кураж и да следим новите постижения във физиотерапията,нови методи в лечението и превантивните мерки при бременноста и раждането и рисковете, в самите семейства.Това е !
Може би малко се поуспокои земята,за да ни даде възможност да поемем дъх .
В друг постинг писах,че в около десетина семейства,съм била "неформален социален асистент",защото всяко семейство с тези проблеми и нашето -има нужда от подкрепа,съвет и социална защита.
Това е
.Благодаря ви че сте с мен !
Обичам ви !
Димка

Нагоре

Тагове: детска церебрална парализа, моят блогкъде е насочен, 

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ОБЩУВАНЕТО С НАШИТЕ БОЛНИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни 
трябват,за да продължим напред.

Да се грижим за нашите деца,братя и сестри,не значи само да ги храним,обличаме и почистваме.Трябва да общуваме с тях,да им показваме и доказваме нашата обич и съпричастност.


Писала съм го много пъти-повтарям го и сега-те са като черни дупки за обич,винаги искат още и още ласки и положителни емоции.
Те може би разбират веднага казаното,но според степента на увреждане реагират по различен начин във времето и поради това на нас с нормалните реакции ни трябва време да се пренастроим.Има и друго,с времето ,те започват да реагират по- бързо, тогава пък нашата мудност ги дразни и реагират остро.Всички сме имали тези моменти и примерите можем да си ги дадем сами.



Никак не трябва да забравяме, че те се чувсват - правилно да е така равноправни и даже привилигировани членове на семейството и тогава трябва да им се обяснява, че ние също имаме нашето право на свое мнение,почивка и време за нас самите.
Общо взето в нашето семейство с дъщеря ми си говорим на нивото на 3 годишно дете до пред училищна възраст.
Един от проблемите е- когато държи да помага във всичко,а ръцете и краката не я слушат.
Чувства се толкова нещастна.






Не искам да утежнявам този постинг.Той по-точно дава темите за размисъл и насоките,в които трябва да развиваме нашите мисли и действия в конкретни битови ситуации.
Ако решите да ми пишете или трябва да ми предадете нещо,моят имейл е dimka50.1950@abv.bg

Благодаря ви че посещавате моят блог.Старая се да помагам,а същевременно да се забавляваме.
Желая ви приятни и ползотворни почивни дни!
Димка