КЪЯАТА НА МИЛОСЪРДИЕТО АЗ РАБОТЯ ТАМ ДВЕ ГОДИНИ

Къщата на милосърдието,аз работя там две години по четири часа седмично.На доброволците пари не им се плащат,но когато си свършиш работата всички по- отделно ти благодарят,.Това е божи дом,На мен ми плащаше една жена,заради която работех,понеже е стара и болна,но е дала обед ,да работи докато може в божият дом,така, плащайки ми,тя едновременно помагаше на мене и на дома и смята, че е направила повече от това което е обещала.Но това вече свърши.Ако поискаш,- ти дадат нещо според възможностите им.Аз съм горд човек и ми е неудобно да искам,понякога ми дават памперси,защото са наясно с моите проблеми. Има доброволки,които години работят без пари,самотни жени-сигурни,че когато остареят,ще има къде да се подслонят.Познавам поне 3 такива мои колежки.Аз избрах да работя,защото така опознавам повече хора,добри работни и интелигентни,и просто заемам едно по достойно място в италианското общество.Да си доброволец в Италия е чест и много уважавани и богати хора работят това,в Червеният кръст и в други места винаги в полза на обществото.Господ ти помага ,когато и ти помагаш.Сега, ще ви кажа нещо,което на самата мен ми изглеждаше фантастично.Преди да почне сутрешната смяна, има църковна служба,на която се опитвам винаги да присъствам.Единият ат дяконите,който води службата, ми се стори познат.Какво беше учудването ми,когато в негово лице познах заместник директора на банката в която ми изплащаха заплатата.Ха да ви видя в България кой директор на банка, ще води сутрешна служба- в 6.30 в старчески дом.
Тук говорим за ролята на църквата.Ясно е че Италия е бастиона на Католицизма,но това общество, което прави толкова много за своите граждани,е възптано в чистият християнски дух.Къщите на милосърдието трябва да са творение на църквата,тя да тръгне напред,миряните ще помагат .
Това е .
Винаги съм се занимавала с обществена дейност и май отново се увлякох.Толкова обичам моята родина,желая да я видя добра-без лошотията.
Искам да сме горди, силни и отговорни.
Димка

КЪЩАТА НА МИЛОСЪРДИЕТО НЕ САМО БОЖИ ДОМ А И ЧОВЕШКИ НЕДОСТАТЪЦИ

Всичко което пиша е абсолютно вярно,всички тези прекрасни неща се случват.Само че,където участва човека,идват и грешките.Никъде няма,"по мед и масло"Правилата са чудесни,къщата в този си вид,и устройство работи 17 години,
много от правилата се доусъвършенствуват,модернизира се всичко,но все някой се мъчи да пречи.Монахините не винаги са в настроение и мърморят,старите хора-са си стари хора,и вършат какви ли не неочаквани неща,доброволците спорят с медицинските сестри...и какви ли не недоразумения.Проблемът е да се абстрахира човек от дреболиите и да вижда прекрасното в това свято дело - да се помага на нуждаещите се,да се дарява обич и топлина.Защото,ако днес монахинята е намусена,утре вече се чувства добре.Ако днес някой гост капризничи,утре ще му мине и ще е весел.....Просто трябва да се гледа добрата и слънчева страна на всяко начинание,което ще помогне да избягваме нашите човешки грешки и егоизъм.Не трябва да допускаме мисленето ни да се спъва от човешкият фактор.Трябва да градим същността,а после лесно ще се справим с подробностите.Тук е мястото да подчертая,че колкото по-ясно се очертават приоритетите на базата на религията,толкова по-бързо се постига успеха.
С обич
Димка

КЪЩАТА НА МИЛОСЪРДИЕТО КОИ СА НЕЙНИТЕ ГОСТИ

Какви са хората,които прекарват последните години от живота си ,обгрижени и заобиколени с уважение.Хора,мъже и жени с различни житейски сътби.Една част са роднини на свещеннице или свещеници.Бездетни жени,които след смърта на съпрузите си нямат никакви близки.Възрастни болни от ДЦП,чиито родители са отдавна мъртви,а братята и сестрите им имат своите многобройни семейства.Всеки със своята житейска неволя.Тези,които имат живи роднини,имат неограничено време да общуват с тях.Роднините им ги разхождат,разговарят и с останалите гости,помагат понякога с каквото могат,това наистина е едно голямо и сплотено семейство.За съжаление,как става заплащането на престоят им, въобще не зная.Чувала съм,че тези които имат къщи,ги завещават на къщата или спестявания,просто е излишно да пиша,за да не сбъркам.Разговаряла съм с повечето от тях,те са доволни от престоя и от отношението към тяхВсичките им желания и прищевки се изпълняват.Има човек, назначен,за да ги къпе и всички баби са задължително с прически.Аз съм една от жените които харесват,но съм вечно критикувана,че нося косите си свободно разпуснати.Единственият довод който приемат е че"Съпругът ми ме харесва така"Опасни баби ви казвам...толкова са мили и обичливи в този господен дом.
За сега стига.
Приемете моите пожелания за доброта и разбирателство.
С уважение
Димка

КЪЩАТА НА МИЛОСЪРДИЕТО ГОСТИТЕ НА КЪЩАТА ГОЛЯМАТА ФАМИЛИЯ

На табелата на къщата на милосърдието,където работя като доброволка пише-Семейна къща на милосърдието-на италиански разбира се.Това е една чудесна форма на организация.Всички аспекти на къщата които описах в предните постинги ,са само добавка към истинската и голяма дейност на къщата.Основната и дейност е да даде подслон на стари и болни хора от определен период от живота им до тяхната смърт.Главното, което ме впечатли в първият момент при запознаването с работата, че всичките 20 души които живеят постоянно там ги наричат гости,до последният им дъх те си остават гости с полагащото се уважение и грижа към всичките им нужди.За тях постоянно се грижат три монахини,които работят на три смени и живеят във същата къща.Тяхната роля е по- скоро наблюдаваща и отговарят за стриктно спазване на реда 24 часа в денонощието.На щат работят 5-6 медицински сестри,които изпълняват нощна и първа смана.Следобяд, болните разчитат на грижите на монахините и доброволците.Готви се в самата къща-от готвачи доброволци.Доброволците работят в три момента от денонощието-сутрин за помощ при ставане,следобед,да станат от следобепен сън и закусят и вечер-да се сложат в леглата.В своите смени доброволците работят около два часа.Добре е да се прави компания и се разговаря-поне с тези,които чуват и разбират.
Менюто е съставено по точни изчисления на енергийният баланс.Тук ще отворя една смешна скоба,за да разкрия,че на най слабите им сипват двойна доза ,а на дебелите,според мен ги лишават от храна,и в края на краищата дебелите са все по- дебели,а слабите окльощавяват....с една дума...натура...споменавам го за тези,дето се опитват да пазят диета. В къщата има параклис,в който всяка сутрин се прави църковна служба от поне двама дякони и трите монахини и сутрешната смяна доброволци.Всяка сряда вечер има църковна служба.Параклисът е свързан със дневната зала на къщата с подвижни,плъзгащи врати.Тази зала е обзаведена с удобни канапета,столове и фотьойли-за по- възрастни хора.В сряда идват много граждани да присъстват на църковната служба,да се видят и побъбрят на чисто и топло,да разнообразят деня си,да поискат съвет от свещенника и дяконите....въобще чудесна християнска и човешка атмосфера.
Благодаря, че бяхте с мен в този постинг.Нека помислим заедно толкова ли е трудно да го направим в нашият град или село.
Не сме по-лоши,неорганизирани или мързеливи.
Първо трябва да го пожелаем.
С обич !
Димка

КЪЩИТЕ НА МИЛОСЪРДИЕТО ДАВАТ ПОДСЛОН

В много от къщите на милосърдието има помещения,в които се дава подслон на бедни и изпаднали в беда индивиди или цели семейства за определен период от време.В къщата в която аз работя има мини апартамент с кухня ,спалня и баня,обзаведен със всичко необходимо за живеене,отоплен и с топла вода.Настаняват се семейства,много бедни и с малки дечица,обикновено за срок не по-вече от три месеца.Дава им се възможност да си отдъхнат,да се хигиенизират и да търсят по-спокойно работа.Не съм сигурна дали им се дава и храна.През това време им се търси друго жилище или ги връщат в родината им ако са без никакви документи.Съзнателни и добри хора,които са преминали през този апартамент в най-критичен за тях момент и са останали в същият град,никога не забравят добрината и идват да помагат с каквото могат винаги,когато има нужда.

Това е за временното настаняване.
Има и главен раздел постоянно настаняване,но понеже искам да разкажа най-подробно за него,ще бъде в следващият постинг.
Благодаря,че бяхте с мен.
Обичам ви!
Димка

КЪЩА НА МИЛОСЪРДИЕТО ТЪРСЯТ И НАМИРАТ РАБОТА

Къщите на милосърдието са социални центрове,в които гражданите отиват за помощ.В предният постинг написах, че когато отидеш за пръв път си записват,ако търсиш работа и е много вероятно да ти намерят.Сега са кризи и е малко по трудно,но механизмът работи.Специално за жени работа се намира по- лесно.Италианците ходят там,когато имат болен човек в къщи или родителите им са твърде стари и имат нужда от домашна помощница.Понякога търсят жена за гледане на дете или гладене и хората работещи там им намират из между нуждаещите се за работа.
Има и друг работещ механизъм,който толкова ми харесва.В неделя преди обяд,след литургията,повечето хора остават да се видят и си побъбрят с познати,със дяконите и свещенника и споделят своите нужди.Те по- нататък придвижват нещата,без да има нужда да се ходи допълнително и да се губи от работното време.Ако нещо не е доразбрано или неуточнено,следващата неделя се допълва.
Излишно е да подчертавам ,че свещеникът и дяконите се ползват със завиден авторитет и са спечелили доверието както на нуждаещите се от работа, така и на техните работодатели.Да те препоръчат те, във фамилия,е гаранция за добри бъдещи взаимоотношения.
До тук разказах за два аспекта във работата на къщата на милосърдието в нашият град.
В следващият ,ще разкажа за третият аспект, там,където работя аз.
Благоаря, че четете написаното от мен,благодаря от сърце.
Нека и ние,българите развием нашето милосърдие,за да няма гладни детски очички.
С обич и усмивка
Димка

КЪЩА НА МИЛОСЪРДИЕТО КЪМ ЦЪРКВАТА ИЛИ КЪМ ДЪРЖАВНА ИНСТИТУЦИЯ ТОЛКОВА Е ПРОСТО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

ВЪВ ВСЕКИ ГРАД ИЛИ СЕЛО, НАРЕД С ВАРЕЛИТЕ ЗА ОТПАДЪЦИ,КОИТО СЕ СЪБИРАТ РАЗДЕЛНО, ИМА ГОЛЕМИ ЖЪЛТИ БИДОНИ,ЗАКЛЮЧЕНИ И СЪС СПЕЦИАЛЕН НАЧИН НА ОТВАРЯНЕ И ЗАТВАРЯНЕ,КЪДЕТО Е ОБОЗНАЧЕНО, ЧЕ СЕ СЪБИРАТ УПОТРЕБЯВАНИ ВЕЩИ-ДРЕХИ ,ОБУВКИ,ЧАНТИ,ЗАВИВКИ .ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЛАГАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО В НАЙЛОНОВИ ТОРБИ ИЛИ ЧУВАЛИ.
Периодично минават камиони,които изпразват бидоните.Във по- големите градове има предприятия,в които се събират тези вещи,сортират се, перат и дезинфектират и се носят в къщите на милосърдието където се раздават на бедните.В тези къщи занасят своя продукция фирми, магазини и кооперативи,което се счита за чест.Виждала съм много граждани,които есента или пролетта,когато пренареждат гардеробите си, носят пълни чанти и чували с изгладени и напарфюмирани дрехи,които просто така оставят пред вратата на къщата на милостта,а от персонала ги прибират без някой да парадира с добротата и щедростта си.Човешко е и толкова.В коридора на приемната има наредени кашони със дрехи ,обувки, чанти,детски играчки,и стилажи със закачени сака,панталони,пуловери,спортни облекла, от които всеки чакащ може да си вземе,ако има нужда.Разбира се, без да искам да обидя никого в интерес на истината чакащите са два типа,източно европейци-които се записват за работа и араби и негри,които се надпреварват да грабят,довели цялото си многобройно домочадие.
Известно време живяхме близо до тази къща и на горният етаж живееше многолюдно семейство от Мароко.Използвайки добрината и щедростта на Италианците,те живееха само с тези помощи,никой не работеше"конушмака "беше единственото им занимание.Вземаха всичко каквото им попадне,още пред блока го сортираха,каквото не им хареса отново хвърляха в бидоните за събиране на стари вещи,защото ги мързеше да носят всичко горе..Мазите ни бяха една до друга.Тяхната беше пълна с дрехи,За да пестят вода твърде и не перяха,по- лесно беше да се редят следващата седмица за нови дрехи.....
Хората в къщата на милосърдието работят на доброволни начала, или на минимапно заплащане,Правилата са строги и стриктно се изпълняват.
Ще продължа в друг постинг,за да не ви доскучае.
Желая ви хубав ден и ведро настроение
С обич
Димка

КЪЩИТЕ НА МИЛОСЪРДИЕТО КЪМ КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА

ДНЕС ИСКАМ ДА ВИ РАЗКАЖА ЗА КЪЩИТЕ НА МИЛОСЪРДИЕТО КОИТО СА КЪМ КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА
Това е една институция,която ме впечатли в Италия.Всички чужденци, които пристигат като нас с по една чанта ,може би поне един път са опирали до тези къщи.Има ги във всички градове и градчета.Основната им дейност е милосърдието.Те работят на принципа
"Поискай,ще ти се даде,почукай, ще ти се отвори"
Към нашата православна църква,може и да има някъде такива къщи,но аз не знам.
Ще отделя място и време,за да разкажа за всичко което знам за тях.
Работя като доброволка в такава къща вече две години по четири часа седмично.
В град Реджо Емилия, който е областният град на нашата провинция има такава къща към църквата "Сан Пелегрино"В нея е е живяла и работила моя позната грузинка,която ми разказва фантастични неща за милосърдието.
Католическата църква е институция напълно обърната към нуждите на хората,независимо от тяхната народност и религиозна принадлежност.
В града, в който живея,къщата на милосърдието или както я наричат тука "Каза ди карита"работи в няколко аспекта,като всичко е свързано в единно цяло с едно ръководство,изцяло подчинено на църквата.
Два пъти в седмицата, сутрин,вратите са отворени за посетители-нуждаещи се,обикновено идват чужденци,но има и доста италианци.Всеки който идва за пръв път сам или цялото семейство се картотекира.Записването става с представянето на документ за самоличност- италиански или от родната му страна.Прави се фотокопие и се записва като нуждаещ се.Правят се фотокопия на документите на цялата фамилия и ако имат документи за завършено образование-преведени или не,също се преснимат.
Дава се възможност да разкажат как и с каква цел са дошли в Италия,какви очаквания имат и как са се устроили.Всеки си тръгва с пакет продукти от първа необходимост-макарони,мляко,олио,сирене,брашно,сладки и шоколади за децата.Оставя се телефон за връзка.Ако имат нужда от дрехи и завивки,се записват номерата и бройките и им се съобщава кога да отидат да си ги получат.
За днес е даже дълго моето писание,затова ще продължа в следващ постинг.
Благодаря за вниманието и се надявам и в България да създадем нашите къщи на милосърдието.
С уважение и обич към моите читатели
Димка