ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ОБИЧТА В СЕМЕЙСТВОТО

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Благодаря на всички мои читатели.Това,че посещавате блога ми приемам като съпричастие към всички страдащи от страшното заболяване Детска церебрална парализа и техните семейства.
Днес искам да напиша за отношението към нашите болни в семейството.Разбира се,че съм се спирала на това много пъти,но ми се струва,че не съм казала всичко.Те са с богата душевност,различна от средностатистическата,и сравнима с тази на художниците,поетите,композиторите.Даряват толкова обич,генерират в пространството огромно количество добра енергия и искат някой да я приеме.
Разбирате ли какво искам да кажа.Трябва да им позволим да ни обичат със своята си душeвност.В противен случай се чувствуват нещастни.
Това е толкова важно за тях,повече от храната и водата.Моята дъщеря-ежедневно,ежечасно,ежеминутно ни дарява обич,която понякога ние не можем да понесем,забързани в нашето ежедневие и грижи.
Примерите са неизброими.
И още нещо,не само дарява обич,но демонстрира безкрайна съпричастност,когато брат ѝ е усмихнат,има на гости свои приятели или разговаря,смеейки се с някой приятел или приятелка по скайпа.Тя стои до него щастлива.
Заключавам ...не само за нашите семейства с болни от Детска церебрална парализа,но и в обикновените,здрави и щастливи семейства...Обичайте,но позволяваите на другите да ви обичат.НАУЧЕТЕ СЕ ДА ПРИЕМАТЕ ЛЮБОВТА,КОГАТО ВИ Я ДАРЯВАТ , ТАКА ЩАСТИЕТО ЩЕ Е ДВОЙНО !!!!

Нали е толкова просто и лесно изпълнимо.На това ни научи моята дъщеря.
И винаги си мисля,че изоставените в домове деца креят и си отиват млади именно поради огромният недостиг на любов.

Обичайте и разрешете да ви обичат!!!

Димка

С грижа за вас !

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА С МНОГО ЛЮБОВ

Днешният ми постинг е за общуването с болните от детска церебрална парализа.През тези близо 36 години, в които отглеждам дъщеря си разбрах нещо много важно.Мислех, че е характерно само за нея.После ,когато се грижех за жената със синдрома на Даун, установих същото.При всичките ни срещи и тържества в Дневният център,който посещава дъщеря ми ,се уверих, че съм права.Тези младежи, имат нужда -много по-вече от останалите , ДА БЪДАТ ОБИЧАНИ .Те попиват всяка усмивка,внимание,прегръдка, целувка или приятелски жест и искат още.С тях може да се говори и да се изисква да свършат нещо, само с езика на обичта.При срещите в дневният център младежите, които са автономни ни чакат на вратата и всеки иска да получи своята порция обич,като отговарят със същата добра енергия.Просто така са програмирани.Природата им е отнела много,но им е дала човешка топлина и доброта,стотици пъти по-вече отколкото на нас нормалните.Когато се движте по улицата и срешнете някои от нашите болни,дарете им малко обич, те ще ви върнат добра енергия,която ще ви стигне за дни напред.
Обръщам се към семействата в които се отглеждат такива деца и към ПЕРСОНАЛА НА центровете,в които живеят тези - низвергнати от блиските си.ЗАПОМНЕТЕ ГО И ГО ПРИЛАГАЙТЕ - ОБИЧТА И ЛАСКАТА СА НАЙ-ДОБРОТО ЛЕКАРСТВО ЗА НАШИТЕ
БОЛНИ !!!!

Това е -кратко ,простои ясно.

Благодаря от сърце на всички ,които четат блога ми.
Нека добротата и обичта ви съпътстват във всичките ви земни дела.
Вълшебен ключ,който отключва всичко..

До скоро!
Димка