ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЗАПОМНЕТЕ ТОЗИ ПОСТИНГ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни 
трябват,за да продължим напред.

ЗАПОМНЕТЕ ТОЗИ ПОСТИНГ,РАЗКАЗВАМ ЗА ДВА СПАСЕНИ ЧОВЕШКИ ЖИВОТА,КОИТО СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ ВЪВ ВРЕМЕТО В ИМЕТО НА ДОБРОТО!

Пиша за детската церебрална парализа защото е моето ежедневие.Тридесет и шест години се събуждам с мисълта, че пред мен има непреодолимо препятствие,с което с неимоверни усилия трябва да се боря..

Успявам ...колкото е във възможностите на човешките ми сили, а също и на времето в което живея.Сега,като гледам клиповете,които споделям и c вас,виждам, че има огромен напредък, но какво да правя, за някои процедури е безкрайно късно.


Така е и с инвитрото,което,когато ми беше времето не беше приложено все още.Съдба-ние сме продукт на времето в което живеем.
Когато дъщеря ми беше малка, имаше само тези масажи с причиняване на болка,които не виждам в нито един клип.Помествам всичко което ми харесва,Ще се радвам,ако на моят имейл dimka50.1950@abv.bg или като коментар,получа нещо,което и на вас е харесало,за да си помагаме взаимно.
Не всички работят с компютър.Бих помолила моите читатели,да споделят нещо с техни близки или приятели,които имат проблема ДЦП.Обръщам се отново към родители,които са оставили в домове децата си :"Приберете децата си и ги гледайте в родните им домове обградени с обич и топли грижи".



Тези семейства,които нямат деца ,по каквито и да са причини-вземете си дете от дом ,осиновете си го и нека ви е утеха и радост във всеки следващ ден от живота ви.
Аз не оставих моето дете в дом. Когато разбрах,че не мога да имам друго дете,след десетгодишно безуспешно лекуване си осинових дете.


Когато порасна,реши, че иска да работи в чужбина - тръгнах след него да му помогна.Разбрах,че тук държавата полага грижи и за болните от ДЦП и на третата година доведохме и болното дете.Благодарение главно на здравото.

Така съдбата ми се отблагодари за доброто което сторих.
Разказвам ви това отново,въпреки ,че в предни постове го има записано,за да ви докажа,че в човешкият живот нищо не се случва"случайно" и доброто винаги,винаги е възнаградено.
Благодаря ви че прочетохте това.
Вярвам,че светът може да е по-добър,ако ние хората ставаме по -човечни.
Запомнете този постинг,той е съдбовен.Това са два спасени човешки живота,които си взаимодействат с времето с добро и обич!!!!!!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ОСИНОВЕТЕ СИ ДЕТЕ

Този постинг е много важен не само за семейства с ДЦП но и за всички бездетни семейства.Започвам така.АКО НЕ МОЖЕТЕ ДА ИМАТЕ СВОЕ ДЕТЕ И ЖЕЛАЕТЕ ДА ОСТАНЕТЕ СЕМЕЙСТВО - ОСИНОВЕТЕ СИ ДЕТЕ ИЛИ ДЕЦА. ПРИЕМЕТЕ ГО ЗА НОРМАЛЕН ЧОВЕШКИ АКТ.
Написах го съвсем лесно.Сомо не ме питайте колко дни и нощи са ми били нужни самата аз да го приема.
Когато разбрахме, че няма да имаме второ дете,помислихме за осиновяване.Изникваха
пречки от всякакво естство.Нещо не ни одобряваха,искаха всякакви документи,от профкомитет,партийна организация, оф ....да се чуди и мае човек за какво бяха тези въртели.
Ето как се случи при нас:
Следвах в София задочно.Бях на очни.Седмицата преди Великден имахме много часове,за да можем по празниците да сме свободни.Седмицата на Връбница останах в София.Отидох на службата в храма Св. Александър Невски.След службата, с осветени върбови клончета,застанах пред иконата на Божията майка с младенеца-отляво до входа на храма.Стиснала клонките до сърцето си,се помолих на божията майка."Както ти държиш на ръце твоето момченце, дай ми и на мене едно малко момченце,и аз да си го нося така на ръце"Стоях и повтарях молитвата си и сякаш усетих в ръцете си-до гърдите топлината на малко телце.Постоях и си тръгнах,изпълнена с надежда.

По средата на седмицата, съпругът ми се обади,че са ни поканили в дома-имало момченце за нас.....

Това е.След Велик ден отидохме да го видим.

Като ми свършиха очните си го взехме.Много дълго време го носех все на ръце,така перях,така готвех, така се подготвях за изпити,все на ръце,както бях обещала на Богородица.

Не бих писала за това,но той е вече на 26 години и чак тук в Италия говорихме за това.Прие го спокойно и каза,че ние сме единствените му родители.Мисля, че няколко месеца преди това го беше разбрал сам,при вадене на документи за чужбина.С нищо не се издаде,чудесен младеж.

Моля ви ако имате този пробчем, не се колебайте. Спомнете си ,че не бива да пропилявате живота си,ако съдбата не ви даде ваше дете.

Написах това с много обич и вяра в сърцето си.


Димка