ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КАКВО БИХТЕ КАЗАЛИ ЗА ТОВА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
Добър ден на всички българи.
Много помия се излива тези дни в България.
Дай  Боже да дойде най-после края на лошотията,която е завладяла сърцата на управниците.Дай Боже да има работа и заплати,иначе просветление няма.
С труда идва  сполуката.
До последният ден докато бях в България,работих в моят магазин.Понеже  от оборота в магазина не можехме да се изхранваме,развих допълнително -шивашка дейност.Имам три машини -права,покривна и оверлог.Произвеждах трикотажни облекла , бельо,детски облекла,пижами.Понякога шиех и дрехи по поръчка, за жени и мъже с по -нестандартни фигури.Имам кройки,конци и други неща,които са нужни за шивачество.
Ако има семейства на деца,болни от детска яеребрална парализа,които искат да се занимават с такава дейност,могат да ми се обадят.Моята идея е това да са първите машини,които могат да помогнат за създаването на кооператив в който да работят болни и техните родители.
От опит знам,две основни пречки
-орташката кобила и кучетата не я ядат
-преди да почнеш производство-първо си осигури пазар.
По първата пречка имам довод,че ние с деца болни от Детска церебрална парализа сме по- различни,по изстрадали,по доверчиви и по чисти душевно,защото до нас са нашите деца с ангелските душици.
По втората пречка,смятам,че един кооператив с такива работници,може да си издейства правото да доставя чаршафи,пижами,покривки,калъвки, престилки и друга шивашка продукция на домове,болници,хосписи,санаториуми.Това е възможно и осъществимо.
Ако хората,които се захванат с тази дейност имат желание за успех,считам,че ще го постигнат.
Работа за тях,за децата,стаж заплати и осигуровки...неща,които трудно друг ще им предложи.
Моят имейл адрес dimka50.1950@abv.bg
С обич и уважение към вас
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ РАЗБИРАНЕ И РАБОТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добър ден на уважаемите ми читатели.В съвременното  общество,източник на доходи е работата.Независимо къде,какво и как се работи.При семействата с болен от детска церебрална парализа си е трудно,от която и страна да се погледне.В България си бяхме решили въпроса за известен период от време със собствен магазин.в който работехме и двамата родители.В нашият квартал,това не можеше да продължи дълго във времето.Опитахме с шивашка дейност,също за известен период от време.Има една книга която се казва -  И сам воинът е воин,която съм чела преди много години.Да -понякога наистина и сам воинът е воин,но в нашето положение,когато винаги имаме проблеми  едно семейство трудно  устоява само.Тук в Италия,семействата с нашите проблеми се обединяват в кооперативи,като сами си създават работни места,помагат си за продаване на продукцията,и така обединени,могат да разчитат на помощ от общината,от държавата,от частни дарители,от църквата.Днес минах покрай една детска градина,която до сега не бях виждала.Тя е специализирана за деца с Детска церебрална парализа.На огромен надпис върху покрива е написано името ѝ и годината на създаване 1950- на 62 години е тази детска градина.Носи името на създателите си Гуидетти.Това е една много богата фамилия за която и аз съм работила-съвсем случайно открих това днес.От работата ми в тази фамилия знам,че в родът им се раждат такива деца.Ето,сега даже в момента нямат преки наследници  -поне така се говори.Ужасно е това,но от всичко което ще оставят на този свят може би тази детска градина е най- ценният им дар.
Ние с моят съпруг искаме тук да влезем в един от кооперативите,но се оказа,че е доста сложно.Хората са претиснени от кризата,а и може би просто им трябва време,да решат да приемат нови хора и то чужденци.
Ако в България,някой реши да постави началото на такъв кооператив,нека ми се обади с коментар,може би можем да решим нещо съвместно.
С обич и уважение към моите братя по сътба!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КАКВО ДА РАБОТИМ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

В един предишен постинг изброих качествата,които не бива да имате,за да откриете магазин.Написах го искренно и с най-добри чувства към уважаемите ми читатели.Ако сте отзивчив състрадателен и добър човек,започнете да работите по 

                         

създаването на дневен център към вашата и съседните общини.Ако приятелките ви,които ви правят компания и са безработни са наистина добри и отзивчиви,стават първите ви колежки.Пари по програми винаги се намират.

                      
С желание постоянство и труд,сигурно ще успеете.Така,вие и приятелките ви ще имате работа.Детето ви и много други деца и младежи няма да са вечно затворени в къщи.Ще направите добро дело,което сигурно ще е най-доброто,което ще направите през живота си.

С обич и отговорност!
Димка
Имам друг блог в който пиша на италиански , с адрес www.dimkam.com
в програмата Блоггер.Част от постингите са на български-близки по съдържание и дори идентични с тези в Диметрия.Други са на италиански,със съдържание за нашите проблеми или неща,пригодени за Италия и света като цяло.
Може би в бъдеще ще пиша в този блог.
Блогът се казва ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КУРАЖ
Благодаря ви че бяхте с мен

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА МНОГО МНОГО РАБОТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Да,ние с болните от Детска церебрална парализа,трябва да се примирим с мисълта,че не можем да спираме да се трудим - не защото имаме един нетрудоспособен човек в семейството,а защото и след,като нас вече ни няма,той пак няма да може да се труди.Трябва да му оставим нещо в по-вече,за да има в годините след нас.Ако имаме и други деца,те ще отделят от времето си за него,трябва да помислим и за това....Но как да успеем,в тези напрегнати и объркани времена,когато светът се върти в адският кръг на самоунищожението!Днес искам да споделя някои правила за пестеливост.
За хляба -отделих цял постинг,но още-колкото брашното от което го приготвяте е по- грубо,толкова е по- хранителен и се засищате с по-малко количество.Може да сменяте от време на време хляба с мая , с хляб със сода бикарбонат.Тогаба използвате кисело мляко,олио и яйца.Рецептата си я нагаждате според вкуса на семейството.
Друго, от което може да спестите е електроенергията.Печете хляба един път в седмицата или на 10 дни.Хляба дръжте във фризера.Сутрин вадите - колкото ви е нужен за деня...нека се размразява сам.Сигурно от опит знаете,че размразеният хляб е много вкусен и не се рони толкова.
Намерете във фризера вашият най- верен съюзник против разхищението.
Когато купите по- голяма торба с картофи и видите,че след няколко дни почват да покълват или се покриват с тъмни петна,не ги похабявайте,веднага ги почистете и нарежете всичките,във вида в който ги готвите,разпределете ги в количества,които използувате еднократно и ги замразете.
Така в следващите дни пестите време и знаете точно кога би трябвало да купите нови.
И последният ми съвет за днес-ако готвите...и ви остане ..не го предлагаите на другият ден.Замразете го веднага и го предложете след известно време-подхвърляни чинии в хладилника,най -бързо свършват в коша за смет.
С обич и грижа към моите читатели!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НА СВЕТА НА ПУК НИЕ ПАК СМЕ ТУК

Така се пееше в една стара песен за Европейско първенство по футбол във
Франция Очаквам с нетърпение момента,когато трябва да напиша нещо,което считам, че ще е полезно за хора с моята съдба.Днес искам да напиша за решимостта.Всички имаме проблеми.




Всички си имаме нашите лоши дни,когато късметът сякаш е в дън земя и всичко върви на опъки.Усихнете се,намерете усмивката си - където и да се е скрила ,поемете дълбоко въздух и...."ПЪЛЕН НАПРЕД" Като си дадете кураж ,пътят сам ще се появи пред вас.
Смятайте,че е абсолютно работещо,защото днес постъпих точно така.







За нашите болни.За нищо на света не спирайте да работите с тях и да ги обичате.Те са ангелите на тази земя,живите ангели от плът и кръв и ни помагат, да преодоляваме нашите препятствия.При спастика,не спирайте да масажирате.Направете го като игра,като ритуал,Измислете си някаква песен или приказка или стихче и ги изпълнявайте , масажирайки ахилесовото сухожилие.За спастика на ръцете помага късането на хартийки.Може би и самият звук на скъсаната хартия им действа релаксиращо,но помага,хартията се къса сравнително лесно,ръцете се раздвижват....естествено...чистенето си остава за вас.
За да не утежнявам поста спирам до тук.

До скоро!

Обичам ви !

ДИМКА

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ВЯРВАМ И ЩЕ РАБОТЯ ДА СЕ СЛУЧИ

БЛАГОДАРЯ НА ПРЕКРАСНАТА ВАЛЯ ЗА СЪПРИЧАСТИЕТО. БЛАГОДАРЯ ЧЕ ПРАВИ НАЙ-КРАСИВИЯТ БЛОГ,КЪДЕТО СИ ПОЧИВАМЕ И ВИЖДАМЕ КРАСОТАТА ПРЕЗ НЕЙНИТЕ ОЧИ И ДУША.БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!
Но животът има и друга страна,печал,мъка,търпение,примирение ,а същевременно -вдъхновение и ежедневна борба със злото, което те е нападнало.Знаете притчата за сеяча и семената които сее.Моите семена са моето слово.Искам да помогна,но няма да стане с магическа пръчка.Всъщност може би посланието ми не е адресирано пряко до институциите.Ключовите думи водят към заинтересуваните.Те са двигателат,те ще дадат тласък да се изпълни това добро дело.Тук ще направя малко лирично отклонение,за да обясня, защо постъпвам така:
В дневният център ,който посещава дъщеря ми има десетина -дванадесет работници и преподаватели.Два от тях имат деца с това заболяване.Когато те са били на смяна, аз веднага разбирам.Работено е с душа и сърце.
Моите семена трябва да попаднат на добра почва за да дадат плод.Нито каменливата-тези с каменните сърца,-нито песъчливата,повърхностните и лицемерите-нямада работят за каузата.
Трябват хора,които са съпричастни, тогава ще успеем.
Ние ще работим пряко за хората и то за беззащитни и болни хора,които не могат да вземат сами решение.За това са нужни кристално чисти хора,за да не избуи злото.

Живея с надежда да успеем

С обич


Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ОЩЕ ЗА ЗАНИМАНИЯТА И РАБОТАТА В ДНЕВНИЯТ ЦЕНТЪР

Дневният център нека го имаме и в нашето село или градче.Не е лукс ,това е необходимост.Искам да отворя една малка скоба и да ви разкажа случка от моят живот.Преди близо 22 години завърших задочно следдипломна свалификация в тогавашният икономически институт"Карл Маркс"Преподаватели ми бяха всички светила, които после дълги години не слизаха от екрана на телевизията.Икономиката беше забоксувала и нашето автостопанство не правеше изключение.На стопански съвет мъдрувахме как да изплаваме.Аз- подкована с нови идеи, направих доста предложения, но срещнах абсолютно неразбиране.Двадесет и две години по- късно, е така, както го виждах,но можеше да е много по- добре, ако го бяхме направили тогава.Щяхме да запазим хората,поминъка,да избегнем запустението,което все пак прозира от недовършеното ново строителство.
В дневният център се работи.Произвежда се.Стоките са продаваеми и носят приходи-средствата влизат в дома, за да подпомагат бюджета.Тези младежи,които могат да работят, не стоят със скръстени ръце.Производството се разделя на подоперации, които се работят от различни младежи, според уменията им.Групата е от 2-3 души ,за да може преподавателя да упражнява контрол.Редуват се часове на работа с други дейности, като на 30-40 минути се сменят.В един и същ ден един младеж може да има работа,тренировка, разкрасяване и музика.Групите са на ротационен принцип.Най здравите деца от нашият дневен център ходят на работа навън в предприятие за реконструкция на стари мебели.Не се прекалява с работните часове.Тези младежи обикновенно посещават и стадион или басеин,така, че се изпълнява и тази програма.
Понякога в часовете за работа се приготвят ястия за обяд или за следобедна закуска.Младежите първо пазаруват,като трябва да предвидят необходимите продукти и количеството за всеки от тях ,а след това следва приготвянето .Консумирането е разбира се най- приятната част заедно със задължителните похвали и комплименти.
Не е толкова трудно да се организира дневен център.Може да не е само за болни от ДЦП,да се комбинира.Дневните центрове са и чудесен начин да прекарат на топло и в компания и възрастни хора.Дневни центрове за възрастни хора тук са нещо нормално.
Сгради има.Толкова къщи останаха празни.Има безработица,хора има. Мили хора,ако ние не си помогнем-кой ще ни пожали.
Има го заложено в бюджета,средствата трябва да се усвояват.Нужно е да повярваме в себе си и да поработим здраво.Животът ще покаже, че сме прави.
Благодаря на всички,които биха работили със сърце и любов за да помогнем на нужаещите се.
С обич и вяра

Димка

ДЕТСКА ЯЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА МОГАТ ЛИ НАШИТЕ ДЕЦА ДА РАБОТЯТ

Този мой постинг е за порасналите ни деца.Тези които могат да работят.Моята дъщеря не може,но тези които могат, трябва да се насърчават.В България преди имаше кооперации, в които се трудеха такива хора.Имаше и в нашият град.Още в първите години на демокрацията, спря да функционира.Може би все още ги има някъде.Тук в Италия,в болниците,се разкриват максимален брой работни места именно за хора с по лека форма на синдрома на Даун и ДЦП.На почти всички гишета за информаия работят такива хора,продават вестници по болничните стаи,хранят болни или работят по почистването.
Много от родителите,братята или сестрите на такива младежи,са подпомагани в развитието на собствен бизнес, в който участвуват и болните-разбира се,става дума за дребният бизнес.
Те са много добродушни и отзивчиви.Специално в болницата съм наблюдавала,как хората искат да бъдат обслужени именно от тях.
Бих искала и в България да почнат да приемат болните от ДЦП, да ги уважават и да не ги имитират зад гърба им.Иска ми се обществото да се отвори за тях.Толкова ме боли за това, че искат да им строят къщи,където да живеят заедно.Аз искам да живеят в собствените си домове,да има на кого да викат мама и тате,кака и бате.Може и да има такива общи къщи и сигурно ще ги има, но там да са прибирани,само ако не им е останал никой на този свят.
Благодаря на всички,които посещават моят блог.Желая ви разум и дълголетие.


Димка