ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ПЕТЪК ТРИНАЙСТИ Е

Да понякога,само понякога,ми идва да вия от мъка,за несбъднатият живот на дъщеря ми.Толкова ли грешна съм била аз или предците ми или тези на съпруга ми или той самият,че трябва да гледам как се мъчи детето ми.
Странна е тази болест Детска церебрална парализа.От една страна,те си остават деца,даже бебета,от друга,се развиват и половият нагон ,си остава.Толкова непоносимо тъжно е да гледам как се стреми да привлече вниманието на някой симпатичен младеж и по свой си начин да флиртува.На някои тържества забелязвам, искрици,които припламват тук и там...
С моята дъщеря на 36 години,сега може би щях да съм щастлива баба на тинейджъри.
Съдба!Какво да се прави....
В петък,на 13 ти дотежава кръста,не че през другите дни е по-лек.
А може би е от суеверие!

Ще ми мине.Нов ден-нов късмет!
Благодаря ви че бяхте с мен.
Извинявайте,че прочетохте това,но сърце не ми дава да го изтрия.
Посвещавам го на всички здрави младежи,мъже и жени.
Обичайте и бъдете обичани и заради тези,на които съдбата не го позволява!!!
Обичам ви!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА МАЛКО РОМАНТИКА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Благодаря на милата Валя за прекрасният блог който води.Едно послание,което аз разчитам така„Дарявам ви моята способност да търся и намирам красотата навсъкъде-ще науча и вас“
Благодаря Валя,аз съм сред прилежните ученици.Благодаря за коментара,който си ми написала!
Днес,искам да напиша,за нещо,което ни се изплъзва в ежедневието.За романтиката .Пиша за семействата,в които има болен от Детска церебрална парализа,но се отнася за всички хора,малки и големи ,млади и стари.Просто с нашите тежки житейски проблеми,трябва да сме по- внимателни.
Станалото станало.Нещастието е наше ежедневие.Поради ред причини изброявани стотици пъти в предишни постинги сме в неравностойно положение в обществото.Всичко е вярно.
Има и други верни неща.
-БОГ Е ЛЮБОВ ! или ОМРАЗАТА ВОДИ ДО ДЕГРАДАЦИЯ или ОМРАЗАТА ТЕ РУШИ!

- РАВНОВЕСИЕ !

Два закона ,които движат природата.

На специалистите,формулировката няма да им хареса, ще философстват.
Отминавам това с мълчание за да изразя същността на днескашният постинг.
Ежедневието ни, не е само нещастие.Ние не сме извън вселената.Ние както всички хора сме подвластни на законите на природата.Тя съществува чрез равновесието.
НИЕ НЕ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИЕ.Тогава?
ТРЯБВА ДА ОТВОРИМ СЕТИВАТА СИ ЗА ДОБРОТО,СВЕТЛИНАТА И ЛЮБОВТА,КОИТО ПРИРОДАТА НИ ПРАЩА ,ЗА ДА УРАВНОВЕСИ ТЕЖКИЯТ КРЪСТ ,КОЙТО НОСИМ.
Нали е много простичко и логично.За нас е по-наложително да приемаме даровете на природата,за да живеем в равновесието и любовта.
Противното значи да се погубим.Значи да утежним и без това тежкият живот на нашите болни.
Примери-безброй,от различно естество,в цялата гама на материалното,чувствата и емоциите.
Дали успях да изложа правилно мислите си?
Ако не съм,ще коригирам,докато се убедя,че уважаемите ми читатели са ме разбрали.
С обич!
Димка