ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОБРА СЪБОТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добра събота и приятна почивка мили сънародници,където и да сте,на море или планина,в градината,до казана с консерви,важното е да сте с добро здраве и усмивка.

Работата никога не свършва,но нали с това да умеем да работим,ние човеците се различаваме от останалите божи твари.
Залисани около нашите ангели в земни тела,ние семействата с болни от детска церебрална парализа,като че ли трудно се адаптираме към веселие,„разпускане“приятелски компании,задушевни вечери с песни,танци и веселба.Но тръбва да отворим сърцата си.Ако не в тези чудесни летни месеци ,кога?
А сега и прането съхне бързо,яде се лека храна,има всякакви плодове,....време за истинска почивка на цялото семейство.
Отново бих искала да се върна към предишният постинг.Напоследък разсъждавам по въпроса за равновесието .Няколко пъти превъртях лентата на живота ,моят и на най-близките ми ...и изводът е,че нищо в този свят не е случайно.Всички хора които срещаме,трудностите и радостите ,които ни предоставя съдбата,са низ от уроци,които трябва да научим .Низ от възможности,които трябва да използуваме или игнорираме,за да се движим напред.
Простичко-родени сме със свободна воля!!!!!
Другото ми послание към моите читатели днес е - всичко ,което ви предстои е във вашето мислене,във вашите мечти и трябва само да го изковете с ръцете си.
Нашите болни,са нашето изпитание и най- големият урок по човечност,който трябва да научим,и да предадем на останалият свят.
И отново подчертавам,на нас съдбата ни праща чудесни хора,които ни помагат.Трябва само да ги разпознаваме и да приемем помоща им.
Благодаря,че бяхте с мен в усмихнатия юли,когато аз очаквам,моето семейство да се събере в пълен състав,след толкова години на раздяла.
С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

На 13 юни завърши официално учебната година в дневният център.Организираха малко тържество.Началният час 16.30 съвпадна със закуската на младежите.Работниците от дневният център бяха избрали за място на тържеството -зала в старинна сграда с вътрешен двор,озеленен и закътан.Закуската сервирана на шведска маса беше с много местни специалитети,плодове и сладкиши.Питиетата ги носехме ние близките,а те от своя страна бяха приготвили пунш.Имаше музика,а залата беше украсена подобаващо.
Подариха ни подаръци,малки картини,изработени от младежите,спомен от този ден.Синът ми беше вечерта на работа и не дочакахме танците.Всички младежи и техните близки бяха издокарани и усмихнати.
И.... чакаха своята порция нежност и ласки....всички еднакво мили и гальовни ангели.
Толкова се радвам,че дъщеря ми се чувствуваше щастлива.
Дано и в България да почне да се случва това.
В този постинг бих искала да споделя нещо странно.Както -предполагам сте информирани в областта Емилия Романя, където живеем ние от 20 май сме в извънредна ситуация.....непрекъснато ни тресе-тази нощ 4 слаби труса...оня ден 14 и т.н...Не всичките са силни...но всичките се усещат.
В дните с голяма активност,хората имат странни усещания.Като че ли се намират в магнитно или електрично поле и чувстват как всяка клетка от тялото им трепти.Обострят се хроничните заболявания.Ходят при личните си лекари.Казват им ,че е от страх,дават им нещо успокоително,или нещо за основното им заболяване.Но това аз го наричам „трептене в синхрон със земята“.... е само в трусовите дни и то преди да почне да тресе .Като мине труса-тялото се успокоява.В дните без трусове -няма проблеми.
В предишни земетресения-такива усещания,като че ли не е имало.
Вие имате ли отговор?Какво се случва сега?С обич и уважение към моите читатели!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЛЕСНО ЛИ Е ДА ВОДИШ ДОСТОЕН ЖИВОТ

Този постинг е отговор на последният коментар ,който получих .Ще ви разкажа, това,което ме накара, да променя живота си и е основната причина да почна да пиша в интернет.
Когато синът ми беше на 15 години,ходи на екскурзия в Италия.Беше напрвил безброй снимки.Подреди ги в албуми и те станаха част от битието ни.След казармата,беше въпрос на време,да уреди пътуването.Замина на 20 години.Още на втората седмица,разбра,че има две Италии.Втората беше -глад, мизерия,незаплатен труд,алчни и лъжливи трафиканти.Не искаше да се върне."Мамо, ела ми помогни"Как да го оставя,тръгнах на шестата седмица.Оставих дъщерята с баща си без да успея да намеря сигурна жена да я гледа.И тогава, преди шест години и сега,в България нямаме готовност да гледаме болни хора. Благодаря на моите най- близки приятелки,и едно приятелско семейство, които се редуваха да я гледат и поддържат печката,докато съпругът ми е на работа.Тя остана в България с баща си две години и половина.Не успяхме да намерим жена ,която е наистина грижовна.Имаше и друга причина.Във фирмата ни се бяха натрурали дългове, които не можех да изплатя.
Това беше време на изпитание за семейството.Четиримата бяхме на края на изтощението.Това продължи месеци.Не го пожелавам на никого .Заминах декември, юли на следващата година нищо не беше мръднало напред.Синът ми отново беше без работа,аз не бях спала месеци наред-грижех се за тежко болен,от България идваха само лоши новини.Денем и нощем мислех,какво толкова сме направили,къде сгрешихме?

Една нощ се събудих от страшен шум.Бих го описала, като шум от високоговорители на огромен площад, но толкова силно пуснати, че пращят и нищо не можеш да разбереш.Станах бързо, светнах в цялата къща ,за да видя от къде идва шума.Телевизорът беше угасен, радиото също.Излязох на вън,къщите наоколо бяха тъмни.Шумът се чуваше все така гръмко.Чудех се какво да правя,когато в главата ми мина тази мисъл"Вземи лист и пиши!"Взех химикал и едно тефтерче и в този момент шумът се превърна в гръмки, но разбираеми думи.Това, което ме удиви беше,че беше чист български език.Последните месеци говорех,пишех и даже сънувах на италиански.Българският беше за кратките телефони разговори.Гласът звучеше тържествено.Думите отчетливи и ясни.Повтори едно и също три пъти, като след последният път настъпи ,както я усетих-тържествена тишина.Дадох си сметка, че това е краят, угасих и си легнах.Чувствах се отпусната и лека.

На сутринта всичко започна нормално.Работех,пазарувах......само дето не смеех да отворя тефтера да видя какво пише.Така дойде следобеда.В малкото свободни минути си казах:"Мечка страх мен не страх" и посегнах към среднощните писания.Там три пъти беше записан един и същи израз:
:"НЕ СЪЖАЛЯВАЙ ЗА ПРЕКРАСНИЯТ СИ ЖИВОТ-ТИ ГО ЖИВЯ ДОСТОЙНО И КРАСИВО"
Това е Реших, че ми е дошъл края,но небето все пак ми е дало някаква оценка.Веднага се обадих на съпруга ми, разказах му всичко,с коментар,че май си отивам.Обадих се и на сина,на него му спестих коментара,да не го плаша.Понеже и двамата бяха шокирани,не казаха нищо,но пък после ме набираха да ме успокояват.Коментарът на мъжът ми беше шеговит:"Трай бе жена,може да е за добро"
След това всичко постепенно започна да се оправя.Дълго се питах,защо се случи това.Реших, че не е случайно.

Щом като аз съм живяла достойно и красиво, трябва да помогна и на другите да живеят така.
Това измислих и затова пиша в блог.бг

Благодаря на всички.
Вярвайте ,че сме част от вселената и с нито едно наше действие не бива да нарушаваме нейният ритъм.Тя ни дава сили да го поддържаме!


Димка