ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ РАЗБИРАНЕ И РАБОТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добър ден на уважаемите ми читатели.В съвременното  общество,източник на доходи е работата.Независимо къде,какво и как се работи.При семействата с болен от детска церебрална парализа си е трудно,от която и страна да се погледне.В България си бяхме решили въпроса за известен период от време със собствен магазин.в който работехме и двамата родители.В нашият квартал,това не можеше да продължи дълго във времето.Опитахме с шивашка дейност,също за известен период от време.Има една книга която се казва -  И сам воинът е воин,която съм чела преди много години.Да -понякога наистина и сам воинът е воин,но в нашето положение,когато винаги имаме проблеми  едно семейство трудно  устоява само.Тук в Италия,семействата с нашите проблеми се обединяват в кооперативи,като сами си създават работни места,помагат си за продаване на продукцията,и така обединени,могат да разчитат на помощ от общината,от държавата,от частни дарители,от църквата.Днес минах покрай една детска градина,която до сега не бях виждала.Тя е специализирана за деца с Детска церебрална парализа.На огромен надпис върху покрива е написано името ѝ и годината на създаване 1950- на 62 години е тази детска градина.Носи името на създателите си Гуидетти.Това е една много богата фамилия за която и аз съм работила-съвсем случайно открих това днес.От работата ми в тази фамилия знам,че в родът им се раждат такива деца.Ето,сега даже в момента нямат преки наследници  -поне така се говори.Ужасно е това,но от всичко което ще оставят на този свят може би тази детска градина е най- ценният им дар.
Ние с моят съпруг искаме тук да влезем в един от кооперативите,но се оказа,че е доста сложно.Хората са претиснени от кризата,а и може би просто им трябва време,да решат да приемат нови хора и то чужденци.
Ако в България,някой реши да постави началото на такъв кооператив,нека ми се обади с коментар,може би можем да решим нещо съвместно.
С обич и уважение към моите братя по сътба!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КАКВО НОВО

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Днес направих нова стъпка за влизане в кооператива   ,в който работят само инвалиди с Даун и Детска церебрална парализа и техните родители,братя и сестри.Подавала съм молби и преди това,винаги безуспешно.Но сега подадохме семейна молба и си мисля,че в това затворено общество,това е решаващо.
Другият необходим момент е да те представи социалният асистент на болният,който е оторизиран да го представя в обществото-ние имаме такъв.

За този кооператив съм писала много пъти в други постинги в предишният мой блог.Не, че успях,но видях отблизо всичко което са постигнали за пет години членовете на този кооператив  откакто аз ги обикалям,за да се присъединя.Навсякъде цари ред и чистота.Това се набива на пръв поглед в очите на всеки посетител.В някогашният чифлик има и стари сгради и новопостроени.Има столова,в която се хранят на обяд всички,които желаят от работещите .
Има и спални помещения,за постоянно обитаващите.Това са болни от  Детска церебрална парализа,за които няма кой да се грижи.В новопостроените сгради има обособени работни места за различни дейности.

Отпред,пред до входа,покрай пътя са разположени оранжерии за цветя.Това е най-красивата част от кооператива.Вижда се,че тази дейност е печеливша.

Да се запишеш за работа в този кооператив,за нас чужденците на този етап си е трудна работа.Аз съм ходила няколко пъти,попълвала съм документи....Досега нищо на лице.   Предполагам,че преди не успявах,защото говорех от свое име,а тук се работи с цяло семейство.Хората работят с инвалиди и семействат им,явно затворен кръг,в който трудно влизат нови 

кооператори.Сигурно имат право.
Когато има развитие,ще пиша за всичко подробно.Голямото ми желание е да направим и в България нещо даже по- добро за нашите деца и роднини с Детска церебрална парализа и Даун.
Благодаря,че бяхте с мен!
С обич!
Димка