Блогът е посветен на болните от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
В Италия има криза,разбира се различна по тежест ,но се чувства осезателно.Съкратени са средствата ,които отпуска държавата,а за някои дейности въобще няма такива.Разчита се на субсидии от общината,т е. на местна почва се решават проблемите.На много места съм писала,образувани са кооперативи,т. е. частна собственост,като нормативната уредба е съобразена със законите на страната.Смята се,че частната инициатива е по- гъвкава и по- бързо решава въпросите в движение и не на последно място по бързо решава финансовите проблеми.Има съкращения на персонала,в минимален размер,защото нашият дневен център е за младежи с тежка форма на заболяването.Търси се диференциация в обслужването на младежите,като все пак се разслояват според степента на тежест,....дали се движат и трябва някой винаги да ги следи или са на инвалидна количка,дали се хранят сами , могат ли сами да се обслужват в тоалетната и т.н.
Съкратени са също част от отговорниците, които централно следяха за дейността на центъра,като са им дадени други задачи.
Целта- в дни на криза,при недостиг на средства,да се запази всичко,което е направено до сега,да не се влоши обслужването на младежите,да не се товарят допълнително семействата с увеличаване на заплащането.Да се запази максимално състава на обслужващият персонал.
Това е.
Желая ви здраве,късмет и обич!
Димка
