ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА БЕБЕ НА 44

Скъпи стари родители на бебета над 40 години ,знам колко е трудно . 
Орисията ни е ужасна . 
Да си помислим  какво пък чувстват нашите бебета на 44 години като моето . Къса ми се съцето .
Вие как се справяте ? . 
Бих искала да сте запазили семейството си , за да не сте сами с вашият ангел в земно тяло , което не е по мярка на ангелската душица . 
Винаги казвам , че когато   Детската церебрална парализа се настани завинаги в едно семейство , има  две тежки битки 
- с болестта 
- със проблема да запазите семейството цяло .
Двете битки са еднакво трудни .
Първата битка водите докато сте  живи .
Втората битка  - семейството - никой от моите познати не е  спечелил .
Бабите  казваха „ Повивали са го с чер 
повой “
Едно време новородените се завиваха в пелени и се стягаха с памучна лента , която се наричаше повой . Тя обикновено беше бяла , но имаше и други цветове . Черен повой не се използвзше . Смяташе се , че носи нещастие на новороденото .
От там и поговорката .
Ние и нашите деца  сме от тези които са повивани с чер повой !
Мили родители на деца с Деска церебрална парализа , да се помолим на  Бог да сме силни в теглото !
Амин !

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОРГАНИЗИРАМЕ ВРЕМЕТО СИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

                                                          

В търсене на по- благоприятна позиция в битието ни.

Имате тежко болен .Не можете да излизате или свободно да разполагате с времето си.Стоите в къщи.

                       
Най-често срещаната картинка...всички безработни комшийки и пенсионерки,приятели,братовчеди или просто натрапници си пият сутрин кафето у

 вас,като сте длъжни да изслушате какви ли не добри или лоши брътвежи.От хорски срам...някой може и да ви даде една ръка при неизбежното обслужване на болният.
Пишете сутринта загубена.Някак си приготвяте обяда и това е известно на всички...много често сервирате и на други,..защото са били много заети,..а пък вие така и така...сте си в къщи.

След обед трябва да обслужите вашият болен отново, да направите разходка раздвижване,занимания,да пооправите къщата и приготвите вечерята,да помогнете за уроците на другите деца и т.н.
Сигурно е ,че поне две три приятелки ще ви навестят на отиване или навръщане от някъде,...и отново...минути отлетели в небитието..за няма нищо.
Вечерта е за 

                            

семейството...новините,филма..Слави...отново обслужване на болния..леглото...
Дни,седмици,месеци..години...
Един живот.С обич и уважение , с желание да променим живота си !
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОЧАКАХМЕ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добър вечер България.След атентата в Бургас,който ни потресе и ни сложи на първо място в световните хроники,изказвам съболезнования от цялото ми семейство на семейството на загиналият шофьор на автобуса.Един млад живот-несбъднати мечти,недоживени мъки и радости.Тъжим с еврейският народ за невинно загиналите.Светла им памет и господ да даде сила на живите,да преодолеят мъката.

Дочакахме да се събере семейството ни отново.Благодаря за сърдечният коментар на счетоводителка на фирмата ми Стефана Кючукова,ЧОВЕКЪТ,който ми помогна да стъпя на крака след дълго потъване и на която посветих един от миналите постинги.Отново и отново благодаря!
Днес искам да напиша,нещо,което обмислям отдавна.Това е темата за разбирателството в семейството.При нас,които имаме допълнителни проблеми заради здравословното състояние на децата ни ,е изключително важно да помислим и да сътворим семейна стратегия , да напишем наш-семеен кодекс,на които да се опираме.Да не ни позволяват да губим почва под краката си.
Има сайтове,написани от ...знаещи и...можещи ...жени и мъже,които дават съвети„КАК ДА ЖИВЕЕМ“
.Във фейсбука моите приятели и приятелки поместват всеки ден какви ли не албуми,картинки и видиоклипове на тази тема....
Това,което прозира от тях е ...„модерното“...свободно съчинение на тема„КАКВО МИ ТРЯБВА НА МЕН....КАКВО ИСКАМ АЗ..“
Само че,в семейството има двама...аз и ти,и като сложим и децата ставаме ....аз,ти и те

Стигаме до опорната точка,от която да гледаме на семейството,за да ни е леко в ежедневието.
Егоизмът,така модерен във фейсбук...не е приложим при нас.Не живеем ли под девиза„ЕДИН ЗА ВСИЧКИ , ВСИЧКИ ЗА ЕДИН“животът ни е стъпкал.
Това важи за всички семейства,но като че ли в най- голяма степен за нас с болни от детска церебрална парализа.
Дарявайки обич,ще ни отвръщат с обич,даряваики ласка , ще получим такава,имаме ли доверие,то ще се върне към нас.Това са природни закони,които действуват извън нас.Трябва да живеем в синхрон,а не „НА ПУК“Не е ли простичко и изпълнимо?
Това е.
Благодаря на всички мои читатели.Желая ви приятни почивни дни!
С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЕДНА ДОБРА НОВИНА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

ДОБЪР Е ГОСПОД.Тъкмо когато бях най - отчаяна,някой отключи вратата на апартамента.Синът ми по това време е на работа и се обърнах стресната.....Беше пристигнал съпругът ми.Искаше да ни изненада.Разбира се ,че е повод за празнуване и емоции.
Най- после нещо съществено за семейството.
След толкова разделни години,трябва да си припомним как се живее заедно и то в чужда страна,с различни от българските проблеми.За кой ли път си повтаряме„Старо дърво не се присажда“,но ние трябва да го направим,в името на доброто на децата.
БОГ ПРЕД НАС ДА НИ ВОДИ АМИН !

Благодаря ви че бяхте с мен!
С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА А СЕГА ВНИМАВАЙТ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Днес искам да споделя нещо,което ще бъде разбрано толкова пъти различно,колкото е броят на уважаемите ми читатели.Бих казала даже,че ако постингът ми бъде прочетен от един и същ човек два пъти,ще го възприеме различно в зависимост от настроението,в което се намира в момента.
Ето за какво става дума.
Децата ни или братята и сестрите за които се грижим,си остават деца.В зависимост от тежестта на заболяването ДЦП даже си остават бебета.Ние в определени моменти сме капнали,имаме нужда от малко помощ,от добър приятел.Семейството трябва да отиде някъде спешно,дори на пазар в супермаркета.Не можете да излезете с вашият болен.Нямате постояно нает помощник.Има такива ситуации,когато бабите и дядовците не могат да се притекат на помощ или вече ги няма на този свят.
Какво се случва?
Веднага се намират хора,които да ви помогнат.Вие даже не сте ги търсили.Те сами са ви намерили.Казали са ви мила дума за болния,помогнали са ви,да тикате количката....хей така,колкото да си побъбрят с вас,съчувствали са ви,без да сте очаквали съчувствие.Намерили са начин да споменат,че само да ви се наложи -можете да разчитате на тях,Много често това са ваши роднини,комшии,колеги.
Случвало се е на вас,случвало се е и на мен.
Внимавайте,от опит разбрах ,и искам да ви предпазя-много малка част от тези хора са искренни и добронамерени.Ние живеейки близо до нашите ангелски душици,приемаме до голяма степен невинността и човеколюбието на тези създания.Хората ,които по такъв начин се приближават до вас обикновенно ви причиняват зло,подиграват ви се зад гърба,или имат за цел да постигнат нещо в своя полза Понякога се впиват като- пиявици в тялото ви и с годините е невъззможно да ги откъснете от себе си,да спасите поне част от останалата ви кръв.
Чуете ли да ви казват„Аз толкова харесвам твоето дете,толкова искам да ти помогна,толкова е хубаво у вас“........помислете,преди да повярвате!
Когато наистина ви се наложи да потърсите помощ,установявате,ЧЕ ОКОЛО ВАС Е ПУСТО.
Проблемът е ,че самият начин на живот ни прави в пъти по- раними от останалите хора.
Повтарям,че моят блог е предназначен за семейства,които сами отглеждат болни от детска церебрална парализа
Бих се радвала и други читатели,без такива тежки проблеми да харесват написаното от мен.Желая ви хубава вечер,изпълнена с любов и надежда!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НЕ СЕ СРАВНЯВАЙТЕ С НИКОГО

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни 
трябват,за да продължим напред.

Днес искам да напиша за нещо много важно, което все пропускам да отбележа или не го даизричам ясно.



НЕ СЕ СРАВНЯВАЙТЕ С НИКОГО, НЕ СЕ ОБРЪЩАЙТЕ ДА ПОГЛЕДНЕТЕ КОЛКО СА ЗАД ВАС, НЕ СЕ СИЛЕТЕ ДА НАСТИГНЕТЕ ТЕЗИ-КОИТО СА ПРЕД ВАС,ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ ЖИВОТА СИ ДОСТОЙНО.



Ние с деца,братя или сестри с детска церебрална парализа и синдрома на Даун, сме "белязани" от съдбата.Наречете го карма,наречете го изплащане на грехове до девето коляно, наречете го божие изпитание, все ще сте прави.Даже преди двадесет и пет и повече години излезе една статия мисля в "Поглед " или в друг някой по- либерален вестник, която четох поне 50 пъти и нищо не разбрах.

Ставаше дума точно за нашите болни, че са космически души, които не могат да се адаптират към земните условия на живот.
Сега, след това, което чувам от Долорес Кенън, ми светва малко ,но се питам,кой в България е могъл тогава да пише тези неща и дали точно това е искала да каже тази статия.Имаше и снимка на космоса с дечица като нашите.Дали и те не са тези душици от "Зовът на помощ на земята",които не могат да се адаптират в земно тяло.

Но да се върна към същността на постинга.
Ние имаме своя пътека,която никой не може да ни пречи да извървим.Ние имаме достатъчно разум да се справим с трудностите.Интернет ни дава неизброимо количество информация къде как и кога можем да предприемем адекватно лечение.Ако в нашата страна не може, има други страни,където е възможно.Когато искате нещо,пътят и средствата се намират.
Ние сме по- човечни от останалите ,защото вървим ръка за ръка със страданието.Ние сме по трудолюбиви и организирани,защото това е ежедневието ни. Ние сме комбинативни и пестеливи,защото в противен случай бихме пропаднали.Ние сме великодушни и умеем да простим,защото до нас са нашите дечица с ангелските сърца,които всеки ден ни дават от своята добра енергия и ни помагат да станем по добри.



Обръщам се за първи път и към тези,които вече са изоставили дечицата си в домовете-концентрационни лагери.Приберете си децата и се грижете за тях.Нито е срамно нито е толкова трудно.Щом аз го мога -всеки го може,стига да го поиска.
Благодаря ви че бяхте с мен и прочетохте това.

Обичам ви !
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ПОМИСЛЕТЕ ЗА ТОВА

Ние с деца болни от детска церебрална парализа имаме какви ли не проблеми.Решавайки ги "в крачка" се случва да пропуснем важни неща.
Изхождайки от моят опит, бих искала да ви помогна .

Първо. Когато се е родило детето ви ,/особено при тежко раждане/още в първите месеци следете развитието му и при изоставане-веднага се консултирайте с детската консултация и вземете направление за специалист

Второ. При най -малки съмнения, направете консултация в Медицинска академия ,каквото и да ви струва това.

Трето. Ако действително има проблем, трябва да се следи непрекъснато развитието на детето ,като правите сравнение между него и връстниците му. Много е вожно как сте се развивали вие самите в този най ранен период от живота ви. Трябва да разпитате много подробно за това вашите родители, баби и дядовци .Съпоставяйте отговорите ,за да намерите най-вярната картина на вашето собствено развитие,за да знаете, какво бихте очаквали от вашето дете.
За да не утежнявам постинга,свършвам до тук.
Желая ви здраве и спорен труд.
За моите малки приятели помествам един линк.http://moiataazbuca.blogspot.it/2012/02/blog-post_13.html

Приятно четене!



Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ВАШЕТО СЕМЕЙСТВО И СЕМЕЙСТВАТА НА ВАШИТЕ РОДИТЕЛИ

Днес искам да се спра на един кардинален въпрос,за отношенията на младото семейство със семействата на съпругът и съпругата.Един препъни камък за млади и стари.Голяма част от разводите и скандалите са причинени от грешките на едните и на другите.Ако сложите на теглилката едно дете с ДЦП , един последвал стерилитет и накрая осиновяване, картинката става "мътна и кървава".
Обикновено,разказвам случки, за да се помнят по лесно съветите ми.Днес няма да разказвам,защото бих споменала починалите ни родители, които сме обичали и уважавали и сме се грижили за тях до последният им дъх-специално родителите на съпругът ми.

Само с цялата обич която имам в сърцето си, бих посъветвала специално родителите на деца с ДЦП-грижете се за децата си,решавайте всичко само двамата, не се поддавайте на родителските съвети и предложения,колкото и примамливи да са те.
Обичайте и уважавайте родителите си,защото те са ви дарили живота и ако ви се струва,че не са прави,то е защото много ви обичат и биха искали да ви виждат щастливи.

За вашите деца обаче,решавате вие и никой друг.

Като заключение ,не мога да се въздържа да напиша, че видях края на двама възрастни хора,единият от които беше причина да се изостави в дом дете с ДЦП и друг ,който до края на живота си натякваше, че дете с ДЦП не е изоставено.

Уверявам ви ,бяха ужасни и продължителни мъки.

Така,че има човек за какво да се замисли.Желая ви много здраве, разум и дълголетие !

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЗДРАВО И СПЛОТЕНО СЕМЕЙСТВО

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

НЕ ВЯРВАТЕ ЛИ? Вярно е .Да вярно е .При мен така се случи.А може би в много други семейства.През далечната 1975 година,когато се оженихме,много от роднините приятелите и състудентите ни последваха.Толкова свотби и веселба.Голяма част от тези бракове се разпаднаха .Имаха здрави и красиви деца, доходни професии ,любов не липсваше.Бяха разумни ,добри,предприемчиви ,но сякаш факта , че всичко им е наред ги караше да търсят нови преживявания.А може би отговорността им не беше толкова голяма.""какво толкова-съм чувала да казват-след някоя година,всяко по пътя си,защо и аз да не си живея живота."Да имаш неизлечимо болно дете,значи да ти трябва сигурна опора,да има с кого да споделяш, да има кой да кара колата,докато ти го държиш на ръце,да се редувате на инвалидната количка,да бдите нощем до леглото,да се радвате с най- свята радост,когато видите напредък, да вярвате ,да страдате ,да правите и недостижимото,за да имате и друго или други деца,които да ви дарят щастие и вяра,че и след вас болното ви дете няма да остане само на този свят.За толкова неща има да говорим...
.Благодаря на всички,които биха се престрашили да прочетат тези редове!!
Бъдете здрави и мъдри!
Димка