ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ГРИЖИТЕ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добра седмица на моите уважаеми читатели.По броят на посещенията разбирам,че много не намират новият ми блог.Времето е с нас...продължаваме напред.

Снощи за ПРЪВ ПЪТ видях една майка,която е изоставила детето си в дом поради генетично заболяване.За ПРЪВ ПЪТ тя обясни кой и как ѝ е въздействал да го изостави .

И ТОВА Е НАПРЕДЪК.

После следваше интервю  с директорката на дома,която обясняваше,че още като се роди такова дете,трябва някой да стои близо до семейството.

Тази жена,не можа да даде обяснение кой е този някой.
АЗ СЪМ ГО НАПИСАЛА СИГУРНО 100 ПЪТИ ЗА ЕДНА ГОДИНА В МОЯТ БЛОГ С  36 000 ПОСЕЩЕНИЯ.
ТОЗИ НЯКОЙ Е ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ И СЕ НАРИЧА  СОЦИАЛЕН  АСИСТЕНТ.
ТОЙ СЕ ПРИКРЕПЯ КЪМ СЕМЕЙСТВОТО ОТ ПЪРВИЯТ ДЕН,КОГАТО СЕ УСТАНОВИ ПРОБЛЕМ. ТОЙ Е ОБЩЕСТВЕНИЯТ АДВОКАТ-ЗНАЕ ЗАКОНИТЕ И ПОМАГА НА СЕМЕЙСТВОТО В ДЖУНГЛАТА НАРЕЧЕНА  ОБЩЕСТВО.

В БЪЛГАРИЯ НАЙ - ПОСЛЕ НЯКОЙ РАЗБРА ПРОСТИЧКАТА ИСТИНА,ЧЕ  ВСЯКО ДЕТЕ СЕ РАЖДА С ПРАВОТО ДА ЖИВЕЕ В СЕМЕЙСТВОТО СИ  ПРИ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ , БРАТЯ И СЕСТРИ

Благодаря ви че бяхте с мен.
Обичам ви!
Кураж!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОБРА НЕДЕЛЯ УТРЕ Е ПОНЕДЕЛНИК

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добра неделя на моите читатели.Неделята преваля,а утре е отново понеделник...значи ежедневие.
Както си му е ред,моето семейство отново си остана разделено-за кой ли път.Този път пречка се оказа повреда в колата.Да се надяваме да е била последната и след дни раздялата да остане в историята.
Днес искам да напиша за нещо важно,с което трябва да свикнем и да си го отвоюваме
Ние,семействата с болни от детска церебрална парализа сме твърде различни от останалите семейства.Криво да седим,право да съдим,ме можем да отидем при приятелка и да оставим детето си,да поиграе с нейното,или да преспи да кажем,както правят останалите.Особено ако е в по- тежка форма.В предишните постинги писах,да приемаме помоща на хората,които съдбата ни изпраща.Не си мислете ,че си противореча.Помоща си е помощ,грижите са си грижи.
Стъпвам здраво на земята,и се мъча да предпазя и всички мои читатели от заблуда и огорчения,
Заради здравословното състояние на децата,те имат нужда от специализирани грижи и хора,които психически са подготвени да се грижат за тях.Има жени,които се дърпат от тях като попарени,предполагам,че сте го виждали и вие.
Тогава?Тогава са много нужни тези социални заведения за болни поставени под попечителство.Не само за болни от детска церебрална парализа,но и за възрастни хора,които вече не са автономни,за болни в след операционен период ,има всякакви примери от живота.Казвам,че тези домове са за временно настаняване,когато самите ние,грижещите се за тях имаме някакъв здравословен или друг проблем
В този случай,решаващото е-сигурна , адекватна , навременна,помощ.Срещу нашата нужда-стои институция - това е!
И отново за социалният асистент-той е първият,на когото бихме се обадили за проблема и който ще уреди по-голямата част от документите.
Той помага не само на тях,болните,но и на нас,защото и ние не сме от желязо-нали?Благодаря ви ,че прочетохте моят постинг.
Желая ви спорна седмица с много късмет и усмивки!!!!!
Димка

Нагоре

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ ИСТИНАТА

Истината...... изричана, прикривана, страшна , искряща, търсена,желана,дамгосвана...Истината винаги излиза на яве.защото...."На лъжата -краката са къси"
В този постинг,ще пиша отново и отново за социалният асисент.Понятието социален асистент ТРЯБВА ДА СЕ ВЪВЕДЕ В БЪЛГАРИЯ.Това е длъжностно лице назначено от държавата да защитава интересите на тези нейни членове,които поради здравословни причини не могат да се представляват сами в обществото.
Той няма функциите на личният асистент.Той предстнавлява индивида в обществото, и защитава ,интереса му.Той е ПРАВНАТА СТРАНА.
Това, което видя министърът на здравеопазването нямаше да е зловещо,ако тези младежи имаха своите социални асистенти.
Това е важно,това е необходимо,това е хуманно отношение към всеки изпаднал в беда гражданин на България.
Социалният асистент е този,който ще приравни интересите, на тези хора с интересите на всички останали членове на обществото
Който има очи,да прочете,който има душа, да го сподели с длъжностни лица.
Който прави политиката на България,да го отнесе в парламента.
Благодаря ви че бяхте с мен
Желая ви здраве и мъдрост през тази невероятна сeдмица!

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА РАЗБЕРЕТЕ СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ Е НУЖЕН

Социалната дейност не е за подценяване.Тя се занимава с болни , инвалиди и възрастни хора.За жалост в България няма кой да разбере, че това е работа,която е тест за зрелост на едно демократично общество.В нашата родина никой не го разбира.Скандал след скандал,мръсотия след мръсотия....дай да се оплескаме всички с кал, за да сме еднакви.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ Е ТАКА.В публичното пространство се приказва за убийци,рекетьори,наркобосове и прститутки.....всичките абсолютно нормални и здрави,много алчни и изключително грешни.Цялото общество е длъжно да мисли само по тези въпроси.
СОЦИАЛНАТА ДЕЙНОСТ В ОГРОМНАТА СИ ЧАСТ СЕ ЗАНИМАВА С ХОРА,КОИТО НЯМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ГРИЖАТ САМИ ЗА СЕБЕ СИ,НО С АНГЕЛСКИ ДУШИ....АКО СЪПОСТАВИТЕ СРЕДСТВАТА КОИТО ОТИВАТ ЗА ДА СЕ ПОДПОМОГНАТ ТЕЗИ ХОРА И ТЕЗИ КОИТО СЕ ОТДЕЛЯТ " ЗА БОРБА"СРЕЩУ ЛОШИТЕ..НО....СИГУРНА СЪМ, ЧЕ НИКОЙ ОТ СТАТИСТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА СИ НАПРАВИ ТОЗИ ТРУД.....НАЛИ ТАКА?

Социалният асистент не е бавачката,не е -личниат асистент,който се грижи ежедневно за болнияСОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ Е НЕГОВИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ В ОБЩЕСТВОТО.ТОЙ ЗАЩИТАВА ПРАВАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕЗИ,КОИТО НЕ МОГАТ ДА ГО СТОРЯТ САМИ.
КАЗАНО ПРОСТИЧКО ...НЕГОВИЯТ ОБЩЕСТВЕН АДВОКАТ.

За болните от ДЦП не трябват полицаи,спец части,специални камери върху каските на полицаите...пари за специални средства за следене...каквото искате прибавете...всичко ще го намерите написано по ВСИЧКИ страници на ВСИЧКИ вестници....
Мили хора,смилете се пред страданието.Нека българското общество преразгледа своите морални принципи.

Благодаря че бяхте с мен.

Обичам ви
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА АКО ИМАШЕ СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ ВТОРА ЧАСТ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

В днескашният постинг искам да продължа разказа си от предишният .
Можех да го напиша там, но исках да акцентувам върху това.Там разказах историята на семейство в което жена има съвсем лека форма на ДЦП и ако някой не познава това заболяване може да помисли че става дума за пропуски във възпитанието или особености на характера.Думата ми е ,че тази жена,намери сили да продължи живота си сама и то само в правилно русло.Доизгледа и погреба сама родителите си и запази дома за децата си.В тези най- тежки години за България,въпреки безработицата,въпреки трудностите,стоя и стои плътно до децата си,за да не почувстват, че са изоставени.
Тя-засегнатата от болестта, запази своето и на децата си човешко достойнство.
Животът е най доброто училище и дава най -ярки примери за това,как да жиеем и носим кръста си.
Тук няма място за социалният асистент.
Всеки превъзмогна препятствието сам.
Но ако го имаше,може би нямаше да има нещастни периоди в живота на тези хора.
Социалният асистент е нужен в тези слоеве на обществото-вярвайте ми!

Завършвам с това.
Желая ви приятен ден.
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА АКО ИМАШЕ СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ ТОВА НЯМАШЕ ДА СЕ СЛУЧИ

Познавам едно семейство от дълги години.Момче се влюби и се ожени на- бързо за младо момиче-едва навършило пълнолетие.Всичко беше прекрасно.Но в последствие,след раждането на двете деца-едно след друго,започнаха да прозират някои недостатъци,в които един специалист-невролог веднага би открил признаците на ДЦП.След години се разделиха.Мъжът напусна семейното гнездо,но поне изчака децата да завършат училище.
Проблемит между тях всъщност не бяха драстични.Помогнаха роднините и "доброжелателите".Ако имаше социален асистент,той щеше да се намеси още преди брака,но ако все пак беше се случило,щеше да помага при недоразуменията.
Жената и след двадесет години чака все още своят неверен съпруг-с присъщата за това заболяване огромна любов и доброта.

Толкова е трудно човек да предвиди всичко.
Може би единственият изход е- да се смирим и да приемем кръста си,такъв,какъвто ни е отреден.

Благодаря,че прочетохте това.
Моят блог не е развлекателен,но пък ви давам от моята вяра,че всички заедно, можем да направим битието си по-добро.

Обичам ви!

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Преди няколко дни висш служител заяви , че трудно се намира работа за здрави младежи-как да се намери работа и за увредени.
Преди много години, когато имах магазин сме ходили за стока в Пловдив.В квартал Столипиново имаше фабрика от която купувахме нишесте и всякакви пакетирани подправки.Имаше цех за олекотени завивки и други дейности ,към които не сме проявили интерес.Там работеха младежи с увреждания.
В нашият малък град имаше кооперация, в която работеха такива хора.
Този въпрос не е нов,Щом "Бай Тошо" го можеше ,защо да не може и сега.В психиатричната клиника в нашият град , имаше няколко звена, които работеха на пълни обороти.Стоката ,се ръзпродаваше,хората търсеха и кюнци,терлици,шивашка продукция....ковчези...защото и те са нужни.
Не съм съгласна, че няма работа за тези младежи,а ако за здравите ,работата е въпрос на избор,за нашите болни изборът е лукс.За тях е въпрос на живот,Там са единствените им социални контакти.
Бих се радвала,ако някой ме подкрепя в усилията ми да помагам на болните от ДЦП.

Благодаря на всички които са съпричастни.

Желая ви здраве,успех и мъдрост.
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ

В няколко постинга писах, за това, че болните с ДЦП са много чувствителни и любвеобилни.Природата ги е надарила в огромна доброта и способността да даряват любов ,а също така не могат да живеят без да получават обич.Това е много характерно за тях.
Тук обаче,има проблем.
Има го в почти всяко населено място.Ако има момиче или млада жена с ДЦП и е в сравнително лека форма,се случват лоши неща.Възползват се от тях, и ......Ясна съм,нали?Една моя приятелка ми каза, че при тях всяка година идвало едно момиче да ражда и изоставяла детето-почти всички увредени.При тях беше идвала 10-11 ръти. Неконтролируем процес.Ако още в ранна възраст, има социален асистент,тези неща се следят, вземат се някакви адекватни мерки-има си начини.Ако това момиче е от здрави родители-това не би могло да се случи..
Но ако родителите също са с проблеми или вече ги няма на този свят-социалният асистент е този, който може да вземе решение вместо болният.
Разбирате ли,тези хора се нуждаят от социална помощ.
Едно зряло общество, което сме ние,трябва да помага и насочва тези хора.
Подигравките,присмеха,соченето с пръст-те са нашата присъда,а не тяхната.

Благодаря ,че бяхте с мен.

Обичам ви !

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ ИМАМЕ НУЖДА ОТ НЕГО

Познавам едно семейство от дълги години.Ето проблема:
-първо поколение

момиче абсолютно нормално , но бедно ,го задомяват за момче с много лека форма на ДЦП -малко по- имощно.Момичето става добра стопанка,нещата тръгват нормално

-второ поколение - раждат им се две деца,момче и момиче-момичето нормално,момчето с малко по- тежка форма на ДЦП от баща си.
-това момче се жени за момиче с едва забележими признаци на ДЦП

-трето поколение- раждат две момичета-едното
нормално, другото с ДЦП с по -тежка форма от на бащата
нормалното момиче се жени за нормално момче,
момичето с ДЦП намира също увредено момче.

-четвърто поколение

на нормалното момиче,се раждат две момиченца,едното с ДЦП
на увреденото момиче се раждат 4 деца и всичките увредени в различна степен.

В досегашните постинги пишех за семейства,в които родителите са здрави,могат да вземат адекватни решения , могат да се грижат за болното си дете.Въпрос на организация е да се справят сами в живота.

За съжаление, една голяма част от децата с ДЦП са именно от рискови семейства.

Веднъж, във влака пътувах с едно много красиво момиче.От дума на дума, я попитах от кои хора е и тя цялата се изчерви и почти заплака.Извиних, се и я помолих да ми прости ,ако думите ми са я обидили.Когато се успокои ми каза,че е от....еди кои си хора.Те бяха такива.....с ДЦП."Понякога ме е срам ,че аз съм такава, а не съм като всички в семейството" ...Разбирате ли какви неща стават по- някога.
Познавам още и още семейства-може би защото всички за които ви разказвам и другите, които за да не ви досадя няма да изброявам, са идвали при мен за помощ и съвет-знаейки моята орисия.
Давала съм съвети,помагала съм им да се оправят в определени житейски ситуации.

Има поне 8-10 фамилии , с които съм била в постоянен контакт.
Приемала съм го като нормален човешки акт.
Тук в Италия разбрах, че за това си има специални хора-социалните аситенти.Явно в България имаме нужда от тях.
Трябва да се помага на тези семейства.

Те са наши съграждани,съседи,приятели ,роднини.Не бива да ги оставяме сами,без приятелска дума и мъдър съвет.Те имат нужда понякога само от това-някакви средства държавата все пак заделя за тях.

Благодаря ви , че бяхте с мен!

Обичам ви

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА РОЛЯТА НА СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ

Сутрин денят ми започва с БГ вести и новините по двата водещи ТВ канала.Нося България в душата си.Следях какво се случи в Брестовица е момчето-бито от преподавател.Познавам този дом,познавах и някои преподаватели.
ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ,АКО МЛАДЕЖЪТ ИМА ПЕРСОНАЛЕН СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ.
В България има работещи социални служби към общините.Преди 7 години,те назначаваха лични асистенти,даваха някакви месечни субсидии за транспорт,помощи за телефон,ток ,можеше да се консултираш за доставка на храна в дома.Може би сега има големи промени ,в помощ на инвалидите.Дай боже да е така.В мои предишни постинги писах за социалният асистент.Това е човекът,който представя болният в обществото и защитава неговите интереси.Наблюдавам тук в Италия един болен на моите години,които е настанен в Къща на милосърдието.Преди това бяхме съседи и познавам социалният му асистент.Тогава се грижеше за него,защото живееше сам,но сега,въпреки че е обгрижен 24/24 часа,идва редовно,за да се интересува как се чувства и има ли нужда от нещо
.Ако това момче от Брестовица,ако всики момчета,ако всички беззащитни и нуждаещи се имат своят социален асистент,такива издевателства не биха се случвали.
Понятието личен асистент в никакъв случай не се покрива със социален асистент.Това са две съвсем различни функции.

Когато има семейства,в които родителите имат проблеми,имаме проблемни семейства-тогава асистентът е изключително необходим.
Може би чукам на отворена врата?
Може би в България вече имаме социални асистенти?
Ако още ги няма, време е да се сдобие обществото с това благо.
Тогава много нещастия няма как да се случат.
В България има доброта и човечност има и нормативна уредба.
За съжаление,сега под светлината на прожекторите е изметът...".La vitta è cosi" както казват в моята нова страна.
Благодаря на всички,които прочетоха това.
Изпращам моите сърдечни поздрави на децата и младежите от всички домове за деца в България и специално на домовете в Брестовица и Стърмен.
С обич и вяра
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЛИЧЕН СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ

Здравейте всички,които имате добро и отзивчиво сърце.Бих искала да споделя това, което ме впечатли още преди дъщеря ми да беше дошла в Италия.Да,преди да беше дошла в Италия,тя вече имаше назначен личен социален асистент,просто защтото моята лична лекарка,направи от мое име това предложение за дъщеря ми.
Преди 3-4 години в България ,това за което искам да разкажа го нямаше.Сега, може би вече е налице и бих се зарадвала ,ако е така.
Става дума за едно понятие наречено социален асистент.Всички деца, за които се констатира умствено изоставане, им се назначава социален личен асистент.До края на дните им има някой, който се грижи освен вас за тях.Те работят в центрове,които са в помощ на семействата с проблеми.Разбира се, личният асистент има много семейства с които работи.Когато имате нужда,той винаги е на ваше разположение.Всяко семейство има направена картотека,в която точно се записва всичко за фамилията и диагнозата на болния.При него се ходи,като предварително си вземете час,но пък срещнете ли се,няма проблем, по който да не можете да беседвате.През това време,не звънят телефони и никой не чука на вратата.Това са хора психолози,добре обучени,търпеливи и много коректни.Ако вие не можете или не сте в състояние да представите детето си,го представляват те.Те го представят в дневният център,следят за развитието му, попълват всякакви формуляри,за да са сигурни, че всичко е точно направено.Идват на посещение в дома ви,за да се запознаят при какви условия живее болния.Ако жилището не отговаря на изискванията,правят молба от негово и ваше име,за да се подобрят битовите условия-даване на помощи или смяна на жилище,като те са тези, които го изискват от общината.Назначават се лъчезарни и спокойни хора,които само с присъствието си допринасят за разведряването на семейната атмосфера.
Бих желала, това да го има вече в България,и белязаните от съдбата, да не се чувстват изоставени и самотни.

Желая ви мир и сполука.

Димка