ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА РАДВАМ СЕ БЛАГОДАРЯ

Моят блог е посветен на семействата,в които има болни от Детска церебрална парализа.Не изоставяйте децата си в домове.Не им отнемайте семейството.Обичта и семейният уют са най доброто лекарство за тях.Пиша за труда,любовта,силният дух,мъдростта,трудът,вярата  и надеждата които ни трябват ,за да продължим напред.
Гледам новините,пращам есемеси,моля се за всички дечица,които ще получат средства и надежда,че животът им ще се подобри.Радвам се за това,че в Момин проход приемат вече и майки,което е решаващо за малките дечица и спомага за успеха на лечението.Ако така беше и преди 35 години,може би и моят живот и този на дъщеря ми щеше да е различен.
Каквото и да е състоянието на децата , в зависимост от тежеста на заболяването и навременната рехабилитация,те ще напредват.Да са живи и здрави.
Но идва ден,когато стават пълнолетни и идва време за труд.Ние,колкото и да сме организирани и упорити,времето взема своето и от нашите сили и възможности.
Трябва на всички да е ясно,че ако сега ви дават,защото децата са малки,утре вече не.Това утре идва след миг.
Това утре иска повече -средства ,грижи,организация.
Сега е време мили родители,братя и сестри да се мисли за това утре.
Моята идея са своего рода кооперативи на семейства с деца с това заболяване.Не  може   всичко на веднъж.може да протече на няколко етапа.
-Взаимопомощ при създаване на дневни центрове.
-Взаимопомощ при функционирането и обслужването на дневните центрове.
-Създаване на работни места с различни видове дейности към дневният център
-При успех , разрастване на дейността,може да се обособи отделно производствено звено
-Взаимодействие между тези единици с цел пласиране на продукцията и договори за взаимопомощ във всички аспекти на дейността
-Отчетност,и непременно социално осигуряване на младежите и семействата,участници в кооператива.
Има много да се пише.Стига да се намерят отговорни,трудолюбиви и добронамерени хора.
Всичко на този свят е постижимо
Особенно в началният стадий,помоща на социалните служби е неоценима. 
С обич грижа и съпричастност
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Това,което прочетох в бг вести ...ме зарадва.Министър Тотю Младенов съобщава на форум в Бургас за 200 деца с увреждания изведени от домовете и настанени в приемни семейства,защитени жилища и такива с условия близки до семейните.Това,което ме обнадеждава е , че три министерства са си подали ръка при решаването на този проблем.

Съвсем накратко предавам фактите....
От 950 деца с уврежданияза за две години са изведени около 200 деца.В процес на строеж са 149 центъра за настаняване от семеен тип,36 дневни центрове за деца с увреждания,34 центрове за социална рехабилитация и интеграция. Двадесет и пет милиона лева са отпуснати за финансирането на услугите в новоизградените центрове от семеен тип и защитените жилища.
Партнират си Министерството на труда,на Земеделието и храните и на Регионалното развитие и благоустройството.
Това е чудесно.За малка България си е успех,Надявам се-добри ,отговорни и сърцати хора да поемат управлението на тези нови структури.
Аз си мисля,че охулената ни църква,трябва да се намеси и във всеки такъв дом да има място за усамотение и молитва.В този тип заведениа и за обитателите и за
обслужващият персонал,моралът и упованието в бога са от огромно значение в ежедневието.
Това разбира се е мое лично мнение.Не се опитвам да го натрапя на никого.
Атеизмът е едно от най-лошите наследства от социализма.

Днес пиша втори постинг,но такава новина, не мога да пропусна.


БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ,ЧЕ ЧУВАШ МОЛБИТЕ НИ И СЕ СБЪДВАТ В РОДИНАТА НИ ДОБРИНИ.
ПОМОГНИ ГОСПОДИ,НА ВСИЧКИ,КОИТО УЧАСТВУВАТ В ТОВА ПРЕКРАСНО ДЕЛО И НА НЕВИННИТЕ ДУШИ ЗА КОИТО Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО
АМИН!!!!


С обич и уважение към всички мои читатели!Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КРИЗА Е

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Днес е понеделник.Всяка седмица със свой акцент.Тази е с намалените добавки за семействата в неравностойно положение. Последните две години ни викаха с писмо в общината,където обяснявахме на специално назначен служител от какво се нуждаем в по -вече от останалите.Той имаше пред себе си списък и отмятахме и неща,за което не ни е дошло на ум.После на два месеца ни привеждаха определена сума пари-винаги с уговорката,че не се знае дали ще има следващ транш.За мен тези пари бяха манна небесна,защото- никой до сега не беше заставал срещу мен -очи в очи да ме пита от какво имам нужда.Сега е криза .Тези служители вече ги няма и работата им е прехвърлена на социалният асистент. Той ни определи среща и любезно ни обясни,че в условията на криза,средствата не стигат,че преди помощ се е давала на всички семейства с болни от Детска церебрална парализа и Синдрома на Даун. Сега ще получават само семейства с най-ниски доходи.Искат ни доходите от предходната година.Синдикатите извършват тази услуга,издавайки справка-официалният валиден документ.
Сега очакваме одобрение,с предварителната уговорка,че парите ще са сигурно по-малко,а може и да не се класираме.
Да се надяваме,че Италия ще ни помага както през последните две години.
Ако не....животът е борба,няма да се предаваме!!!
Днес е вторник.Забавих публикуването,очаквайки резултат,но никаква вест.
Чакаме и се надяваме!
Желая ви спорен ден!
С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОБРА НЕДЕЛЯ УТРЕ Е ПОНЕДЕЛНИК

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добра неделя на моите читатели.Неделята преваля,а утре е отново понеделник...значи ежедневие.
Както си му е ред,моето семейство отново си остана разделено-за кой ли път.Този път пречка се оказа повреда в колата.Да се надяваме да е била последната и след дни раздялата да остане в историята.
Днес искам да напиша за нещо важно,с което трябва да свикнем и да си го отвоюваме
Ние,семействата с болни от детска церебрална парализа сме твърде различни от останалите семейства.Криво да седим,право да съдим,ме можем да отидем при приятелка и да оставим детето си,да поиграе с нейното,или да преспи да кажем,както правят останалите.Особено ако е в по- тежка форма.В предишните постинги писах,да приемаме помоща на хората,които съдбата ни изпраща.Не си мислете ,че си противореча.Помоща си е помощ,грижите са си грижи.
Стъпвам здраво на земята,и се мъча да предпазя и всички мои читатели от заблуда и огорчения,
Заради здравословното състояние на децата,те имат нужда от специализирани грижи и хора,които психически са подготвени да се грижат за тях.Има жени,които се дърпат от тях като попарени,предполагам,че сте го виждали и вие.
Тогава?Тогава са много нужни тези социални заведения за болни поставени под попечителство.Не само за болни от детска церебрална парализа,но и за възрастни хора,които вече не са автономни,за болни в след операционен период ,има всякакви примери от живота.Казвам,че тези домове са за временно настаняване,когато самите ние,грижещите се за тях имаме някакъв здравословен или друг проблем
В този случай,решаващото е-сигурна , адекватна , навременна,помощ.Срещу нашата нужда-стои институция - това е!
И отново за социалният асистент-той е първият,на когото бихме се обадили за проблема и който ще уреди по-голямата част от документите.
Той помага не само на тях,болните,но и на нас,защото и ние не сме от желязо-нали?Благодаря ви ,че прочетохте моят постинг.
Желая ви спорна седмица с много късмет и усмивки!!!!!
Димка

Нагоре

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА БЛАГОДАРЯ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Благодаря за съпричастието драги мои читатели.Дано успеем да постигнем напредък в здравеопазването на хората с увреждания и възрастните ,които вече не могат да се грижат за себе си.

Този проблем може да се решава на ниво общини,и тези заведения навсякаде са общинска собственост,което скъсява пътя и премахва доста бюрократични бариери.При сърцат кмет и добра воля,е постижимо.
Най- голямата пречка е алчността на хората около властващите,която би погълнала всяко добро намерение.Сигурно по- зрелите ми и препатили читатели ще се съгласят с мене,за следното.
Във всяка община ,се сменят кметове,заместници,и т.н. но има един антураж от несменяеми ..специалисти,които влизат в общината и в зависимост от това колко са комбинативни и с....други качества..., излизат даже и след като техните връстници отдавна са на пенсия.
Много от тези хамелеони,дефакто решават доста от нещата в общините....и забележете,винаги в своя или на фамилиите си полза.Препъни камъка са те.
Отново защитавам тезата си за социални домове-тип протектна къща.
Завършвам,като ви пожелавам спокойна и приятна вечер!
С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НЕЩАТА В ЖИВОТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

В един от последните постинги писах за това,как, когато имах нужда от приятелство и помощ,изведнъж установих,че светът около мен опустя.

Това се е случвало и на други хора,изпаднали в беда.Да оставим настрани болката и обидата,с времето- се притъпяват.
Как да си решим проблема-на това искам да отговоря.
Ние-семействата,с болен от детска церебрална парализа сме уязвими.
Заплащането не е достатъчно,нужен ни е точният човек в точното време.
За семейства като нашите,най- рационални -според мен се явяват заведенията от типа
„каза протетта“ къща за лица,поставени под протекция-заприщение.В началото има такъв постинг,където съм описала всичко подробно.Не зная,с годините може би в България са открити вече такъв вид социални заведения,където семействата могат да оставят при нужда своят болен за определено време.Там работи обучен персонал,болнична обстановка,строг режим и ред при приемането престоят и изписването на болният.
Толкова болници се закриват,с обурудване и персонал.Може да се преустроят,за да са в полза на обществото.
Благодаря,че посетихте блога ми.
С уважение!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ВИДЯХТЕ ЛИ СНОЩИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни 
трябват,за да продължим напред.

Снощи гледах новините по БНТ.Видях репортажа ,показващ майка, която се грижи за своето момче с обич и всеотдайност.Не разбрах дали работи .Не разбрах дали е сама с детето си в трудното ежедневие.Видях едно момче,което се е вкопчило в живота .Видях две прекрасни души,които дори тук -на земята... в България искат да живеят достойно.

1.Искам да поздравя тази жена за ежедневният и героизъм.!
2.Искам отново да се обърна към министерството на господин Найденов,да се преустрои и да създадат тази прословута дейност"Социален асистент"който да синхронизира нуждата от помощ ...с тези -които могат да я предоставят.
3.Работи се само по идеята за преодоляване на стълбището.Има и друг вариант с външен асансьор.Това е повдигаща платформа, обезопасена,....която може да се лепне за балкон или да се разбие някой прозорец,за да стане ...врата.Това съоражение не е толкова скъпо.
4.Тази жена може да се обърне към някоя строителна фирма, където тези платформи са най- често използувани,хем са способни и оторизирани да я монтират.
5.В Италия съм виждала да монтират такива платформи за нуждаещи се инвалиди.
6.Може би някоя от строителните фирми с които би разговаряла,ще и предостави разсрочено плащане.
7.Обикновенно там имат нужда от работна ръка, даже почасово -тогава би могла да преговаря част от парите да върне с труд.
8.Зная, до болка ми е познат проблемът със стълбите,но в моят случай-дъщеря ми може да изкачи стълбите....някак си,но пък не приказва.
9.Отново ролята на социалният асистент-той би поел задачата за смяна на жилището.
10.Ето го и "ДНЕВНИЯТ ЦЕНТЪР"където детето би могло да прекарва целият ден,където биха го обучавали и раздвижвали
11.Сутрин те го вземат от къщи и вечер те го карат обратно с техен превоз,като задължително помагат на близките - да си го приберат в къщи.
12.В такъв случай майката може да работи или даже с предимство да почне работа именно там,защото е с огромен практически опит.
Завършвам,като се обръщам към всички мои читатели, бъдете много добри и внимателни с болните от ДЦП и с техните близки заради страданието и героизма в тяхното ежедневие.
Ако някой познава тази жена лично,нека и предаде моите най-сърдечни пожелания за вяра и любов в живота.Прекланям се пред майчиният героизъм!!!!!
Би могла да се свърже с мен на моят имейл dimka50.1950@abv.bg или чрез някой от вас мои читатели и приятели!

С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ ИСТИНАТА

Истината...... изричана, прикривана, страшна , искряща, търсена,желана,дамгосвана...Истината винаги излиза на яве.защото...."На лъжата -краката са къси"
В този постинг,ще пиша отново и отново за социалният асисент.Понятието социален асистент ТРЯБВА ДА СЕ ВЪВЕДЕ В БЪЛГАРИЯ.Това е длъжностно лице назначено от държавата да защитава интересите на тези нейни членове,които поради здравословни причини не могат да се представляват сами в обществото.
Той няма функциите на личният асистент.Той предстнавлява индивида в обществото, и защитава ,интереса му.Той е ПРАВНАТА СТРАНА.
Това, което видя министърът на здравеопазването нямаше да е зловещо,ако тези младежи имаха своите социални асистенти.
Това е важно,това е необходимо,това е хуманно отношение към всеки изпаднал в беда гражданин на България.
Социалният асистент е този,който ще приравни интересите, на тези хора с интересите на всички останали членове на обществото
Който има очи,да прочете,който има душа, да го сподели с длъжностни лица.
Който прави политиката на България,да го отнесе в парламента.
Благодаря ви че бяхте с мен
Желая ви здраве и мъдрост през тази невероятна сeдмица!

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА РАЗБЕРЕТЕ СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ Е НУЖЕН

Социалната дейност не е за подценяване.Тя се занимава с болни , инвалиди и възрастни хора.За жалост в България няма кой да разбере, че това е работа,която е тест за зрелост на едно демократично общество.В нашата родина никой не го разбира.Скандал след скандал,мръсотия след мръсотия....дай да се оплескаме всички с кал, за да сме еднакви.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ Е ТАКА.В публичното пространство се приказва за убийци,рекетьори,наркобосове и прститутки.....всичките абсолютно нормални и здрави,много алчни и изключително грешни.Цялото общество е длъжно да мисли само по тези въпроси.
СОЦИАЛНАТА ДЕЙНОСТ В ОГРОМНАТА СИ ЧАСТ СЕ ЗАНИМАВА С ХОРА,КОИТО НЯМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ГРИЖАТ САМИ ЗА СЕБЕ СИ,НО С АНГЕЛСКИ ДУШИ....АКО СЪПОСТАВИТЕ СРЕДСТВАТА КОИТО ОТИВАТ ЗА ДА СЕ ПОДПОМОГНАТ ТЕЗИ ХОРА И ТЕЗИ КОИТО СЕ ОТДЕЛЯТ " ЗА БОРБА"СРЕЩУ ЛОШИТЕ..НО....СИГУРНА СЪМ, ЧЕ НИКОЙ ОТ СТАТИСТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА СИ НАПРАВИ ТОЗИ ТРУД.....НАЛИ ТАКА?

Социалният асистент не е бавачката,не е -личниат асистент,който се грижи ежедневно за болнияСОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ Е НЕГОВИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ В ОБЩЕСТВОТО.ТОЙ ЗАЩИТАВА ПРАВАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕЗИ,КОИТО НЕ МОГАТ ДА ГО СТОРЯТ САМИ.
КАЗАНО ПРОСТИЧКО ...НЕГОВИЯТ ОБЩЕСТВЕН АДВОКАТ.

За болните от ДЦП не трябват полицаи,спец части,специални камери върху каските на полицаите...пари за специални средства за следене...каквото искате прибавете...всичко ще го намерите написано по ВСИЧКИ страници на ВСИЧКИ вестници....
Мили хора,смилете се пред страданието.Нека българското общество преразгледа своите морални принципи.

Благодаря че бяхте с мен.

Обичам ви
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА АКО ИМАШЕ СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ ВТОРА ЧАСТ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

В днескашният постинг искам да продължа разказа си от предишният .
Можех да го напиша там, но исках да акцентувам върху това.Там разказах историята на семейство в което жена има съвсем лека форма на ДЦП и ако някой не познава това заболяване може да помисли че става дума за пропуски във възпитанието или особености на характера.Думата ми е ,че тази жена,намери сили да продължи живота си сама и то само в правилно русло.Доизгледа и погреба сама родителите си и запази дома за децата си.В тези най- тежки години за България,въпреки безработицата,въпреки трудностите,стоя и стои плътно до децата си,за да не почувстват, че са изоставени.
Тя-засегнатата от болестта, запази своето и на децата си човешко достойнство.
Животът е най доброто училище и дава най -ярки примери за това,как да жиеем и носим кръста си.
Тук няма място за социалният асистент.
Всеки превъзмогна препятствието сам.
Но ако го имаше,може би нямаше да има нещастни периоди в живота на тези хора.
Социалният асистент е нужен в тези слоеве на обществото-вярвайте ми!

Завършвам с това.
Желая ви приятен ден.
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Преди няколко дни висш служител заяви , че трудно се намира работа за здрави младежи-как да се намери работа и за увредени.
Преди много години, когато имах магазин сме ходили за стока в Пловдив.В квартал Столипиново имаше фабрика от която купувахме нишесте и всякакви пакетирани подправки.Имаше цех за олекотени завивки и други дейности ,към които не сме проявили интерес.Там работеха младежи с увреждания.
В нашият малък град имаше кооперация, в която работеха такива хора.
Този въпрос не е нов,Щом "Бай Тошо" го можеше ,защо да не може и сега.В психиатричната клиника в нашият град , имаше няколко звена, които работеха на пълни обороти.Стоката ,се ръзпродаваше,хората търсеха и кюнци,терлици,шивашка продукция....ковчези...защото и те са нужни.
Не съм съгласна, че няма работа за тези младежи,а ако за здравите ,работата е въпрос на избор,за нашите болни изборът е лукс.За тях е въпрос на живот,Там са единствените им социални контакти.
Бих се радвала,ако някой ме подкрепя в усилията ми да помагам на болните от ДЦП.

Благодаря на всички които са съпричастни.

Желая ви здраве,успех и мъдрост.
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ

В няколко постинга писах, за това, че болните с ДЦП са много чувствителни и любвеобилни.Природата ги е надарила в огромна доброта и способността да даряват любов ,а също така не могат да живеят без да получават обич.Това е много характерно за тях.
Тук обаче,има проблем.
Има го в почти всяко населено място.Ако има момиче или млада жена с ДЦП и е в сравнително лека форма,се случват лоши неща.Възползват се от тях, и ......Ясна съм,нали?Една моя приятелка ми каза, че при тях всяка година идвало едно момиче да ражда и изоставяла детето-почти всички увредени.При тях беше идвала 10-11 ръти. Неконтролируем процес.Ако още в ранна възраст, има социален асистент,тези неща се следят, вземат се някакви адекватни мерки-има си начини.Ако това момиче е от здрави родители-това не би могло да се случи..
Но ако родителите също са с проблеми или вече ги няма на този свят-социалният асистент е този, който може да вземе решение вместо болният.
Разбирате ли,тези хора се нуждаят от социална помощ.
Едно зряло общество, което сме ние,трябва да помага и насочва тези хора.
Подигравките,присмеха,соченето с пръст-те са нашата присъда,а не тяхната.

Благодаря ,че бяхте с мен.

Обичам ви !

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ ИМАМЕ НУЖДА ОТ НЕГО

Познавам едно семейство от дълги години.Ето проблема:
-първо поколение

момиче абсолютно нормално , но бедно ,го задомяват за момче с много лека форма на ДЦП -малко по- имощно.Момичето става добра стопанка,нещата тръгват нормално

-второ поколение - раждат им се две деца,момче и момиче-момичето нормално,момчето с малко по- тежка форма на ДЦП от баща си.
-това момче се жени за момиче с едва забележими признаци на ДЦП

-трето поколение- раждат две момичета-едното
нормално, другото с ДЦП с по -тежка форма от на бащата
нормалното момиче се жени за нормално момче,
момичето с ДЦП намира също увредено момче.

-четвърто поколение

на нормалното момиче,се раждат две момиченца,едното с ДЦП
на увреденото момиче се раждат 4 деца и всичките увредени в различна степен.

В досегашните постинги пишех за семейства,в които родителите са здрави,могат да вземат адекватни решения , могат да се грижат за болното си дете.Въпрос на организация е да се справят сами в живота.

За съжаление, една голяма част от децата с ДЦП са именно от рискови семейства.

Веднъж, във влака пътувах с едно много красиво момиче.От дума на дума, я попитах от кои хора е и тя цялата се изчерви и почти заплака.Извиних, се и я помолих да ми прости ,ако думите ми са я обидили.Когато се успокои ми каза,че е от....еди кои си хора.Те бяха такива.....с ДЦП."Понякога ме е срам ,че аз съм такава, а не съм като всички в семейството" ...Разбирате ли какви неща стават по- някога.
Познавам още и още семейства-може би защото всички за които ви разказвам и другите, които за да не ви досадя няма да изброявам, са идвали при мен за помощ и съвет-знаейки моята орисия.
Давала съм съвети,помагала съм им да се оправят в определени житейски ситуации.

Има поне 8-10 фамилии , с които съм била в постоянен контакт.
Приемала съм го като нормален човешки акт.
Тук в Италия разбрах, че за това си има специални хора-социалните аситенти.Явно в България имаме нужда от тях.
Трябва да се помага на тези семейства.

Те са наши съграждани,съседи,приятели ,роднини.Не бива да ги оставяме сами,без приятелска дума и мъдър съвет.Те имат нужда понякога само от това-някакви средства държавата все пак заделя за тях.

Благодаря ви , че бяхте с мен!

Обичам ви

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА АДРЕС СОЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ МОЯТА МОЛИТВА

Знаете ли как работят социалните служби в Италия? Със сърце и душа.Да работиш това-трябва да ти идва от вътре,да си съпричастен с болката.Да се събудиш сутрин и да си готов да дариш цялата светлина на слънцето на тези,които нямат възможност да я видят поради страданията,които им причиняват недъзите им.
Дойдох в Италия, за да променя живота на дъщеря си.Да може да ходи в дневен център,да се вижда и дружи със свои връстници.Да се радва на живота и да се чувства специална, като всяка млада жена.Да я обличам сутрин за излизане,да се радва,че е красива,да чака да я вземат за пътуването....все неща,които с непрекъснато стоене в къщи няма как да се случат.
Искам всички деца и младежи на България с нейният проблем да почувстват промяна,да са щастливи и с радост да очакват новият ден.МНОГО ЛИ ИСКАМ?
Колкото и невероятно да звучи,когато се мъча да внуша моята идея си повтарям един и същ израз....познат на всички и изстрадан от мен"АКО СПЕЧЕЛЯ-ПЕЧЕЛИ ЦЯЛ НАРОД , АКО ЗАГУБЯ-ГУБЯ САМО СЕБЕ СИ" Искам да спечеля,защото заради тази моя идея аз загубих Родината си.
Дневен център за инвалиди или възрастни е нещо необходимо,достъпно и навременно.
Ако си го поискаме ,ще го постигнем.
В други мои постове съм писала подробно.
Ако трябва,ще го повтарям толкова,колкото пъти е нужно,за да ме чуят тези,които имат нужда и тези от които зависи това да се случи

Благодаря ,че бяхте с мен .
Обичам ви!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЗА ВАС С ЛЮБОВ

ИСКА МИ СЕ ДА РАЗГОВАРЯМ СЪС МАЙКИТЕ НА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ БОЛНИ ОТ ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА.С ТЯХ СМЕ ПОВЕЧЕ ОТ СЕСТРИ,ЗАЩОТО ИМАМЕ ЕДНИ И СЪЩИ БИТИЕ,МИСЛИ И ПРОБЛЕМИ.
Винаги съм се справяла сама с къщната работа.Родителите ни ни помагаха толкова,че да сме сигурни ,че има човек в къщи.Използвам времето за домакинска работа, за да обмислям това,което ми предстои да свърша,проектите си-когато бях конструктор,или докладите,-когато работех обществена дейност.
Може би знаете нещо важно-един житейски закон:Когато вещите около вас са подредени и е чисто,мисълта ви също тече чисто и мозъкът работи продуктивно.Това го открих сама през дългите часове на стоене у дома.
После го прочетох като творение на един експерт,който имаше томове писания по този въпрос..
Другото, което бих искала да споделя с майките на дечица с ДЦП.
Нашите деца ,ако изостават в определени области,в други са направо гениални.Природата просто не е разпределила равномерно способностите им.
Общувайки с вашите дечица,може би ще откриете рано някой талант и като работите упорито в тази посока,предполагам ,че той ще даде плодове.
Също отново и отново бих искала да ви напомня ,че основната характеристика на този тип хора е огромната необходимост от любов,те не могат да живеят,без да получават повече нежност и обич от останалите хора.
Благодаря ви че бяхте с мен.Желая ви мир и мъдрост!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ПРОЧЕТОХ

Димка съм Здравейте,
В големите студове, прочетох във вести.бг, че на 3 места в София се предлага топъл чай...... за това мероприятие са работили ...Дирекция "Социална политика" и отдел"Социални дейности".Цитирам по памет и може би греша.Важното е че бяха цитирани две структури,с персонал ,който получава заплата именно за социална дейност.Браво и отново браво.Значи ,по проблемите за които пиша има хора които работят и си искарват хляба с това.Може би чукам на широко отворена врата,или може би нашата социална политика върви в друго русло.Аз пиша за това ,което виждам ,че работи тук в Италия.За социална политика ,насочена директно към нуждаещите се,без излишна бюрокрация и разточителство.Дали има вече в България дневни центрове за възрастни,така и не разбрах но ми се иска българските възрастнви и болните, нуждаещи се от помоща на социалните служби да са усетили съществуването на две паралелно съществуващи и взаимно подпомагащи се структури.
Много ми харесва и искам да го споделя с вас как религията и светската власт си помагат в служба на хората.
В Къщата на милосърдието има стая наречена "Център за изслушване",където отиваш и си разказваш болката ,някой срещу тебе-църковно лице те слуша вниматено,записва си от какво имаш нужда и за довиждане ти дава пакет с храна.Това го описах в друг пост.Това се случва в определени приемни часове.Но за да не стои стаята празна и за да се използува точно това място,в което хората са свикнали да търсят помощ-на същото това бюро и на същият този стол,само че в други дни и часове и пред друг компютър застава служителка от социалната служба на общината и записва тези,които се нуждаят от грижи и помощ и тези, които имат желание да работят такава работа.
Разбирате ли колко простичко е организирана социалната дейност.
Оставам коментарите за вас
България е в сърцата ни и искаме да я видим процъфтяваща.
Димка -с обич !