ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОВОДИТЕ МИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Отново пиша за моята идея,че душата на нашите болни,...техният АЗ живее за първи път в земно тяло.Те не са свързани с никаква карма тук на земята, може би са от доброволците,дошли да спасят планетата ни или по някакви други галактически закони са попаднали при нас,на нашата грешна земя.Особено тези,които са с най-тежката форма на заболяването.Искам да бъда правилно разбрана.Те за определени неща въобще нямат рефлекс,нещото, за което дарвинистите казват ,че е вродено-предава се генетично.
Нещо,което не е правено в минали животи,няма как да се повтори в сегашния.
Особено това важи за храненето...ми те не знаят да дъвчат...ако и този рефлекс го няма....какво остава за другите.Моето мнение за болните в по-лека форма е,че те все пак имат зад гърба си някое и друго прераждане.
Тук вече стигам до това разсъжение,с което благодаря на милата Валя и отговарям-нашите деца ги лекуват по земно му,и затова гаснат милите.Трябва им друго лечение,на енергийно ниво,това,което им липсва на земята,иначе наистина угасват като свещички.
Кой би могъл да ни научи как да ги обичаме и да се грижим за тях адекватно.
Как се грижа аз за моята дъщеря....с много любов,нежност и ласки.Коментарът на мъжката част от семейството"То бива лигавни...ама чак пък толкоз"
Да ама само по този начин постигам всеки милиметър напредък.
Казват ,че са бавно развиващи,...да, в определени насоки.Но за нея,която познава всеки наш жест и знае,какво следва след него ,това е даже гениално.
Никой от семейството не е толкова наблюдателен и комбинативен.
Това е за този постинг.
Ще напиша друг за много интересни неща.
До скоро.
С обич!

Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ПРОДЪЛЖАВАМ ДА РАЗСЪЖДАВАМ

Продължавам моите разсъждения от предишният постинг,като ще повторя още един предишен постинг,за да изложа по-ясно моята теория.
Отново повтарям,че статистиката е -на всеки 500 новородени едно и с детска церебрална парализа.Тялото им не е пригодено към:
1.Зрение Светлината на земята-не виждат добре
2.Слух-Много по ярко изразен от общоприетите норми.
3.Осезание.Твърде различно варира от плюс към минус-но никога около общоприетото.
Зъби.Тотално негодни,като че ли не им трябват.
4.Хранене.Доста трудно свикват да дъвчат,а някои въобще не се научават.
5.Глава.Като в голямата си част са с -микроцефалия.
6.Движения.Спастика,спънат вървеж,даже и тези които ходят-дали въобще им трябва?
7.Жестовете.Абсолютно резлични,почти неконтролируеми.
8.Развитие във времето.Ясно е че живеят в друго време,различно от нашето.
9.Как изглеждат.Много по- млади,според тяхното си време.
10.Емоционалност.Решаващо качество,мого ,много по даряващи и жадуващи обич от нас.
11.Тяхната доброта и всеотдайност.Способността им да генерират обич и доброта около себе си.
12.Излъчване.Винаги слънчево и светло,без капчица негативизъм.
Това са нещата които са най характерни ,но сигурно -доста съм пропуснала,като ще допълвам с времето.

С това завършвам,като ви желая спорни дни,обич и усмивки.
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА МОЯТА ОПОРНА ТОЧКА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни 
трябват,за да продължим напред.

Този постинг пиша лично за майките и бащите на деца, родени с детска церебрална парализа, лекарите-педиатри , невролози , физиотераписти и социалните работници, които работят с нашите болни.Това е мое разсъждение, не искам да убеждавам никого ,но моля всички, да помислят върху това,което ще изложа по-нататък.

Разсъжденията ми датират от дълги години, но все не намирах начин да свържа всичко в една непрекъсваща верига от факти,която да ми разкрие същността на заболяването на дъщеря ми.
Ето как започна всичко.Преди двадесетина години, си купих един диск за ДАЛАЙ ЛАМА.Той претиндираше да е документален разказ за живота му.Започваше със стари ленти, където се виждаха монаси, които търсят години наред след смъртта на предишния далай лама къде се е родило момченце,като при раждането се е случило нещо необикновено
Не си спомням колко време беше указано,но точно бе заснета сцената на намирането в едно одалечено село и описание на гърма, който се е чул в момента на раждането.Беше заснето,как монасите вземат детето от родителите, за да го отгледат в подобаващият манастир. Следват сцени от отглеждането на детето и непрекъснато изпитване да се види какво може да познае от обстановката и личните вещи на предшественика си дефакто-80 % от нещата,той вече знаеше.
Филмирани и показани са кадри от детството,юношеството и младостта на ДАЛАЙ ЛАМА.
Тогава приех нещата доста скептично....с едно на ум.
Сега обаче това, че душата носи огромна информация за минал живот е моята опорна точка от която гледам на заболяването ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА.
Ако стъпим на това разсъждение,всичко си идва на място.Всички особености -еднакви за всички болни,те носят от свой минал живот,живян при твърде различни условия от земните.
Проблемът е,че ние въобще не бяхме информирани по тези въпроси...битуваше твърдият материализъм.

За да не утежнявам този постинг,ще продължа в следващият.
С обич и уважение към всички мои читатели!!!!
Димка