ВИДЕО ГРИЖИ И ЛЕКУВАНЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Loading...

giovedì 20 dicembre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА РАДВАМ СЕ БЛАГОДАРЯ

Моят блог е посветен на семействата,в които има болни от Детска церебрална парализа.Не изоставяйте децата си в домове.Не им отнемайте семейството.Обичта и семейният уют са най доброто лекарство за тях.Пиша за труда,любовта,силният дух,мъдростта,трудът,вярата  и надеждата които ни трябват ,за да продължим напред.
Гледам новините,пращам есемеси,моля се за всички дечица,които ще получат средства и надежда,че животът им ще се подобри.Радвам се за това,че в Момин проход приемат вече и майки,което е решаващо за малките дечица и спомага за успеха на лечението.Ако така беше и преди 35 години,може би и моят живот и този на дъщеря ми щеше да е различен.
Каквото и да е състоянието на децата , в зависимост от тежеста на заболяването и навременната рехабилитация,те ще напредват.Да са живи и здрави.
Но идва ден,когато стават пълнолетни и идва време за труд.Ние,колкото и да сме организирани и упорити,времето взема своето и от нашите сили и възможности.
Трябва на всички да е ясно,че ако сега ви дават,защото децата са малки,утре вече не.Това утре идва след миг.

Това утре иска повече -средства ,грижи,организация.
Сега е време мили родители,братя и сестри да се мисли за това утре.
Моята идея са своего рода кооперативи на семейства с деца с това заболяване.Не  може   всичко на веднъж.може да протече на няколко етапа.
-Взаимопомощ при създаване на дневни центрове.
-Взаимопомощ при функционирането и обслужването на дневните центрове.
-Създаване на работни места с различни видове дейности към дневният център
-При успех , разрастване на дейността,може да се обособи отделно производствено звено
-Взаимодействие между тези единици с цел пласиране на продукцията и договори за взаимопомощ във всички аспекти на дейността
-Отчетност,и непременно социално осигуряване на младежите и семействата,участници в кооператива.
Има много да се пише.Стига да се намерят отговорни,трудолюбиви и добронамерени хора.
Всичко на този свят е постижимо
Особенно в началният стадий,помоща на социалните служби е неоценима. 
С обич грижа и съпричастност
Димка

venerdì 14 dicembre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ОТНОВО ЗА МАЙКИТЕ И БАБИТЕ

Моят блог е посветен на семействата в които има деца със заболяването Детска церебрална парализа и синдрома на Даун.
ОСТАВЕТЕ ДЕЦАТА В СЕМЕЙСТВОТО!
За силният дух,любовта,вярата,трудолюбието които ни трябва,за да вървим напред.

Днес ще пиша за обстановката в семейството.За кой ли път ще повторя...забравете сълзите.Те не ви дават да мислите светло,и пречат на доброто да се приближи до вас.Особенно за децата с епилепсия.Видях баби със сълзи на очи,майки също.От моят тридесет и шест годишен опит, който споделям с вас,съм разбрала,че малките крачки,които дъщеря ми е правила напред,са в периоди,когато в семейството сме постигали пълен синхрон и съгласие.Грижила съм се за болна със синдрома на Даун.Най-малкото сътресение ,спор или повишаване на тон,водеше до неспокоен сън.Ако усетеше,че някой от родителите ѝ се чувства зле или някакъв по- специфичен проблем е възникнал,не спеше по цяла нощ, съпроводено с агресия,крясъци и плач.Особено,когато има епилептични припадъци  отрицателни емоции са забранени.  .Писах го в предишен постинг,пиша го и сега.Забравете сълзите пред нашите болни.
Бабите ,които видях по телевизията,трябва да знаят,ще най- лошото лекарство,което пречи на внуците им е  тъга.Най доброто,което биха им дали са...обичта,усмивката,положителните мисли,вярата,че нещата вървят към добро. Винаги да са готови да отменят децата си в грижата за внуците.Да им дават време да си отдъхнат,да се обичат,да поръчат на щъркела братче или сестриче,да се почувстват млади,да съберат сили за бъдещето,което е пред тях.
Моето послание днес.Забравете сълзите,пуснете СЛЪНЦЕТО В ОЧИТЕ СИ,ЗА ДА Е ЛЕКО И НА БОЛНИТЕ,ТЕ ИМАТ НУЖДА САМО ОТ ПОЛОЖИТЕЛНИ МИСЛИ И ЧУВСТВА.
В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ  СЕ РАЗБОЛЯВАТ ПОВЕЧЕ.
ОСОБЕННО ТОВА ВАЖИ  ЗА ЕПИЛЕПСИЯТА
Благодаря,че бяхте с мен
Обичам ви!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НИЕ МАЙКИТЕ

 Моят блог е посветен на семействата  в които има болен от  Детска церебрална парализа и синдрома на Даун.Остават в семейството и  животът продължава.Пиша за силата,мъдростта и вярата, които ни движат напред.
И сега в дните на Българската коледа,когато  България е обърнала очи към проблемите ни,ни трябва сила.ПРЕДИ 36 ГОДИНИ,КОГАТО СЕ РОДИ МОЯТА ДЪЩЕРЯ,ЗА ТЕЗИ ДЕЦА НЕ СЕ ГОВОРЕШЕ.БЪЛГАРСКА МАЙКА ЮНАШКА ТАКИВА ДЕЦА НЕ РАЖДАШЕ,НАПРАВО ГИ ВЗЕМАХА В ДОМОВЕТЕ.В друг постинг съм писала,на колко години ѝ смениха  здравният картон, направен след раждането,където пишеше,че е родена с двоен порок на сърцето...най здравата част от тялото ѝ.
Ето какво е моето послание.МАЙКИ  НЕ  ПЛАЧЕТЕ!!!Нито пред камерите,нито в живота.Станалото станало.Не можем да върнем нищо.Нашите сълзи могат да прогонят мъжете ни-бащите на тези деца от домаЗапомнете-МЪЖЕТЕ НЕ СА ТОЛКОВА СИЛНИ  КАТО НАС!
Без тях ще ни е много по- трудно да отглеждаме децата си.Обръщам се към младите жени  не забравяйте жената във вас,и се грижете и за съпрузите си,Един мъж винаги си остава дете...такава му е програмата.От опит зная.За нашите деца,най ценното лекарство е сплотеното семейство.ТОВА Е ЕДИНСТВЕНО ВЪВ ВЛАСТА НА МАЙКАТА ,КОЯТО ТРЯБВА ДА Е -ПЕРФЕКТНА СЪПРУГА,ЛЮБЯЩА МАЙКА,МЕДИЦИНСКА СЕСТРА,МАСАЖИСТ,ТЕРАПИСТ,ОТЛИЧНА ДОМАКИНЯ,ДОБРА ГОТВАЧКА ,ВИНАГИ ГОТОВА ДА СЕ УСМИХНЕ,НАПУК НА ЕЖЕДНЕВНИТЕ ПРОБЛЕМИ.
МОЖЕМ ЛИ ГО?
ОТГОВОРЪТ Е ДА И ВИНАГИ ДА...
С обич.!
Димка

domenica 9 dicembre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТРЯБВА ДА СМЕ СИЛНИ

Трябва да сме силни,ние майките на деца със заболяването Детска церебрална парализа и Даун.Разбира се, че има и други страшни болести,дано изчезнат от лицето на земята при идните поколения.Но тежеста трябва да си я носим сега,в настоящето и бъдещето.Всяка вечер гледам децата от Българската коледа и се моля за оздравяването на всяко едно от тях.Както си му е ред,виждаме само майките.Бащите са винаги заети.Тежестта жени е на нашият гръб ,нервите , упоритостта, борбата до победа, ранният скреж в косите.Специално за заболяванията за които пиша,борбата е до живот.  Това,което съм оценила е,че проблемите следват един след друг в годините и завършената форма е създаването на кооперативи с държавно или не участие в които да се работи.Членове на тези кооперативи е желателно да са само семействата на болните деца и те самите.Да има строги правила за работа,за да не се опорочат нещата и децата ни отново да са потърпевши.
Може би няма да ме разберете сега,но по този начин се създава най- сигурното бъдеще за нашите деца с ангелските души.
С уважение към моите читатели и грижа за децата .
Димка

giovedì 6 dicembre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НАШИТЕ ДЕЦА

Нашите деца са различни.Детска церебрална парализа е заболяване за цял един живот.Не бива да се залъгваме.Не бива да се отчайваме.Старая се да живея,с мисълта,че сме като всички останали хора.С повече усилия,с повече труд,но с вдигната глава.За София е по- лесно да си близо до лекари,физиотерапия, плувни басейни,центрове за рехабилитация.Трябва да се прави и за областните центрове и в по- малките градове.Ние сме навсякъде.Или трябва да мислим за транспорт или даже за смяна на местоживеенето.Но мисля,че на нас ,точно на нашите семейства е ясно, че рехабилитацията и грижите в семейството са двете причини,да се развиват и приобщават нашите болни.И не на последно място,посещението на дневен център,Там се доразвиват уменията да работят,общуват,трудят,придобиват самочувствие.радвам се,за всяко дете,което видя че е напреднало.Стискам палци на всички майки,които правят и невъзможното за да видят рожбите си напреднали в умението да ЖИВЕЯТ ПЪЛНОЦЕННО.
Но има и други стъпки напред.
И за тях  много пъти съм писала
С обич!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА БЛАГОДАРЯ


Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.


БЛАГОДАРЯ на целият български народ за съпричастността.Тази година Българската коледа ще помогне за развитието на 
центровете за рехабилитация и това е просто чудо.Ние семействата с болни от Детска  церебрална парализа го оценяваме и най-добре разбираме колко ни е нужно това решение.Благодаря от името на всички болни и техните семейства.В снощното предаване видях едно прекрасно момиче,което заедно със семейството, рехабилитаторите и учителите търси и намира своето място сред връстнияите си,Изпращам им хиляди поздрави и пожелания за здраве и късмет.Всички,ние,се делим точно на два типа.Едните,които изоставят децата  си....видях за пръв път една малада жена,която си призна пред камерата,че е изоставила детето си.Другият е моят тип,които се борят за децата си и тяхното бъдеще,стремейки се да ги интегрират в обществото.
Всеки избира своето битие според съзнанието и възпитанието.
Отново и отново призовавам,да се създаде тази длъжност социален асистент,който още в първите месеци,когато се постави диагноза Детска церебрална парализа или Даун,да помага на родителите да вземат правилното решение.В негово лице да имат опора в ежедневната борба с болестта.Детските кабинети трябва да имат връзка с него,така,че той да потърси родителите,преди те окончателно да са се отчаяли.Това е човекът,който ще ги насочва стъпка по стъпка към невролози,рехабилитация,санаториуми,
законова уредба и т.н.
Нека в днешният ден на Свети  Николай Чудотворец,се помолим да стори чудо и в нашите домове,за нашите деца,да ни радват и да ги обичаме,заради ангелските им души.
Благодаря ви,че бяхте с мен.
С обич!


Димка

domenica 2 dicembre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ РАЗБИРАНЕ И РАБОТА


Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.


Добър ден на уважаемите ми читатели.В съвременното  общество,източник на доходи е работата.Независимо къде,какво и как се работи.При семействата с болен от детска церебрална парализа си е трудно,от която и страна да се погледне.В България си бяхме решили въпроса за известен период от време със собствен магазин.в който работехме и двамата родители.В нашият квартал,това не можеше да продължи дълго във времето.Опитахме с шивашка дейност,също за известен период от време.Има една книга която се казва -  И сам воинът е воин,която съм чела преди много години.Да -понякога наистина и сам воинът е воин,но в нашето положение,когато винаги имаме проблеми  едно семейство трудно  устоява само.Тук в Италия,семействата с нашите проблеми се обединяват в кооперативи,като сами си създават работни места,помагат си за продаване на продукцията,и така обединени,могат да разчитат на помощ от общината,от държавата,от частни дарители,от църквата.Днес минах покрай една детска градина,която до сега не бях виждала.Тя е специализирана за деца с Детска церебрална парализа.На огромен надпис върху покрива е написано името ѝ и годината на създаване 1950- на 62 години е тази детска градина.Носи името на създателите си Гуидетти.Това е една много богата фамилия за която и аз съм работила-съвсем случайно открих това днес.От работата ми в тази фамилия знам,че в родът им се раждат такива деца.Ето,сега даже в момента нямат преки наследници  -поне така се говори.Ужасно е това,но от всичко което ще оставят на този свят може би тази детска градина е най- ценният им дар.
Ние с моят съпруг искаме тук да влезем в един от кооперативите,но се оказа,че е доста сложно.Хората са претиснени от кризата,а и може би просто им трябва време,да решат да приемат нови хора и то чужденци.
Ако в България,някой реши да постави началото на такъв кооператив,нека ми се обади с коментар,може би можем да решим нещо съвместно.
С обич и уважение към моите братя по сътба!
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ОРГАНИЗАЦИЯ


Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добър ден на уважаемите ми читатели.Днес пак ще разказвам за дневният център.Желанието ми е, да мога с нещо да помогна на моите приятели в България.В Дневният център,който посещава дъщеря ми имаше събрание,за организацията на работа през втората част на учебната година и за това,как трябва да се преустрои работата по време на криза.
В  Италия има криза,разбира се различна по тежест ,но се чувства осезателно.Съкратени са средствата ,които отпуска държавата,а за някои дейности въобще няма  такива.Разчита се на субсидии от общината,т е. на местна почва се решават проблемите.На много места съм писала,образувани са кооперативи,т. е.  частна собственост,като нормативната уредба е съобразена със законите на страната.Смята се,че частната инициатива е по- гъвкава и по- бързо решава въпросите в движение и не на последно място по бързо решава финансовите проблеми.Има съкращения на персонала,в минимален размер,защото нашият дневен център е за младежи с тежка форма на заболяването.Търси се диференциация в обслужването на младежите,като все пак се разслояват според степента на тежест,....дали се движат и трябва някой винаги да ги следи или са на инвалидна количка,дали се хранят сами , могат   ли сами да се обслужват в тоалетната и т.н.
Съкратени са също част от отговорниците, които централно следяха за дейността на центъра,като са им дадени други задачи.
Целта- в дни на криза,при недостиг на средства,да се запази всичко,което е направено до сега,да не се влоши обслужването на младежите,да не се товарят допълнително семействата с увеличаване на заплащането.Да се запази максимално състава на обслужващият персонал.
Това е. 
Желая ви здраве,късмет и обич!
Димка