ВИДЕО ГРИЖИ И ЛЕКУВАНЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Loading...

venerdì 29 marzo 2013

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НОВО НАЧАЛО


Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни 
трябват,за да продължим напред.

Нашите деца нямат нужда от съжаление.Ние нямаме нужда да ни съжаляват.Имаме  достатъчно сила да живеем живота си достойно.Следя всичко което става в България.За пръв път откакто имам дъчеря,след 37 години чувам,че държавата ще отдели средства да помогне на нашите семейства с болните деца.Невиждано и нечувано.Та те памперси не са ни давали.Даже не се знаеше,  че има такива деца. За медиите тази тема беше табу.
Зная,че направеното никога няма да е достатъчно,но благодаря на българското правителство.Благодаря от името на всички,които ни е белязала съдбата.Това че ни помагат,значи,че признават нуждите ни и стремежа ни да сме равнопоставени в обществото.Не ни съжаляват-помагат ни,това е оценка,не е подаяние.
Новото начало е в новото мислене.
Ние сме силни,защото всеки ден е нова битка, ново предизвикателство и нова победа.
Важното е да сме заедно.Духовно,във WEB,но и на земята,в ежедневието.Трябва да работим заедно,да си помагаме взаимно,да сме близки,защото ние много по-вече от останалите семейства сме уязвими.Трябва да се опознаваме ,да дружим,да обменяме информация.
Важно е за нас,но повече за децата ни.
С обич !
Димка 

giovedì 28 marzo 2013

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СТЪПЕТЕ ЗДРАВО НА ЗЕМЯТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Ако ,четете този блог,ако сте написали в гугъла детска церебрална парализа  - или работите с такива болни,или следвате... или имате болен в семейството.Ако е последното и сте попаднали в моят блог,аз ще ви дам  вярата,че можете,надеждата,че ще успеете и любовта към живота,който трябва да изживеете прекрасно....обещавам ви.
В един предишен постинг съм го написала.Може би няма да го намерите.Зтова ще го напиша отново за вас,които търсите утеха за болката си.
В един изключително труден момент от живота ми,далеч от семейство и Родина,се събудих от страшен шум.Не знаех от къде идва,не разбирах откъслечните думи които долавях.В един момент си помислих,че трябва  да запиша това,което стига до съзнанието ми.В момента,когато взех лист и химикал,започнах да чувам нормално.Думите звучаха ясно и разбрано.Три пъти прозвуча един и същи израз...  „Не съжалявай за прекрасният си живот.Ти го живя достойно и красиво“Разбира се,в уплахата си,не го разбрах веднага.Чак на другият ден следобед 
събрах смелост да видя какво съм записала.
Трябваха ми седмици,да проумея случилото се.Върнах лентата на живота си ,преценявах постъпки,пропуски,важни решения,които бележеха повратни точки в живота ми.
Разбрах,че трябва да продължа напред.Че не мога да падам духом,че трябва да живея не само заради себе си,а заради децата.Че дъщеря ми със заболяването Детска церебрална парализа има нужда не само от физически здрава майка,но от майка със силен и борбен дух,която да и помага в живота.Взех се в ръце,заживях с нова вяра в силите си и кълна ви се направих и невъзможното за да устроя живота на дъщеря си по новому.Всичко съм описала подробно в предишни постове на блога.
Мили приятели и братя по съдба в целият свят.
Ако сте загубили вяра в себе си,аз ви я давам,вярвайте в себе си,в децата си и в доброто.Само не изоставяйте рожбите си.
Обичайте ги такива,каквито господ ги е дал
С обич!
Димка


ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА АЗ МОГА


Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Всички публикации в пресата,в медицинската литература,в интернет се свеждат до следното
-причини за раждането на такива деца
-кога се установява заболяването
-методи за лечение на спастика
-оперативна намеса за прохождане
-логопедични упражнения
По някога няма причина,а детето е увредено.
Заболяване може да се установи и в поберитета,а може и с най-лека форма да си живее живота,нищо,че ще е малко...странен в очите на обществото.
Методите за лечение на спастиката,са важни в наи-ранна възраст.
Оперативното лечение не винаги е успешно.Никой не води точна статистика...колко точно са провалите.
Нашите деца,нашите скъпи болни си остават болни за цял живот.Колко дълго ще живеят зависи главно от нас родителите ,от грижите които полагаме за тях.
Това,че пръскаме всичко,събирано от поколения за лечения и операции,че обикаляме света в търсене на лек, абсолютно не означава,че правим необходимото.
Разбира се,че докато е малко детето -трябва да се работи с него,че трябва да има режим на живот различен от този на здравите.
Да ,така е.
Но мили мои събратя по сътба,по важното е да работите върху духа,върху съзнанието,върху вярата на детето в себе си.А това може да се случи,само ако то е винаги до вас.
Каквото и да сте направили в началото,колкото и пари да сте пръснали за лечение,ако се отчаяте и “го захвърлите“ в дом,значи сте го зачеркнали завинаги от сърцето си,значи сте го обрекли на болестта.
Благодаря,че бяхте с мен
Обичам ви !
Димка

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА БЪЗПИТАНИЕ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Искам да акцентирам върху отношението на родителите,братята и сестрите,бабите и дядовците към болният.
Най - лошото което може да му сторите е да се отнасяте към него като към болен.
 Ако е с тежки увреждания,ще го обслужвате.Най-дребното  с което може да се справи ,трябва да го върши сам.
Във времето се научава  доста.Трябва да го насърчавате,да получава похвали,да изисквате всеки ден и час да затвърждава наученото и да не отстъпвате от вече извоювани позиции.Дори да не говори,ако чува,искайте мнението му за това,което правите в момента.
Болният трябва да се чувства отговорен за действията си,както всички останали.
Нашите болни-първо трябва да получат сигурност в семейството,да дават всичко от себе си,за да се доближат до пълноценно съществуване.
ЗА СЕБЕ СИ ТРЯБВА ДАМИСЛЯТ ПО СЛЕДНИЯТ НАЧИН-ПО РАЗЛИЧЕН СЪМ,НО ТОВА НЕ ЗНАЧИ,ЧЕ НЯМА ДА ИЗЖИВЕЯ ЖИВОТА СИ ПЪЛНОЦЕННО
Ако семейството не им даде възможност да се научат да вярват в себе си и да се отстояват в обществото,няма кой.
Разбира се,това важи за всички,но за тях  много повече.
С обич и вяра в доброто!
Димка