ВИДЕО ГРИЖИ И ЛЕКУВАНЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Loading...

giovedì 9 giugno 2016

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

                
 КНИГАТА  МИ  Е ПОСВЕТЕНА НА  БОЛНИТЕ   ОТ      ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА И ТЕХНИТЕ                               СЕМЕЙСТВА


Когато си преминал през страдания , болка , недоверие , скудоумие , презрение , омраза , непосилен труд , помощ от отвъдното , от звездите и от други измерения , но не и от хората , на които това им е работата . Когато си сменил РОДИНАТА си , за да помогнеш на детето си , не ти остава мъка . Всичко изгаря в битката с натрапената от нечие нехайство и некадърност болест .
Но странното е , че от пожара , който е изпепелил чувствата ти , остава светлината . Чиста , свята , красива ! Искаш да я даряваш на хората , за да не страдат , да са силни , да имат вяра , да имат желание да живеят и да се радват на слънцето , въпреки всичко . Благодаря приятели за подкрепата . Обичам ви !!!
                           

                 АВТОР    ДИМКА



СЪДЪРЖАНИЕ

  1 . Заболяването детска церебрална парализа
  2 . Диагноза
  3 . Лечение
  4 . Грижи за телесното здраве
  5 . Грижи  за психичното здраве
  6 . Семейството и дома нашата крепост
  7 . Пестенето нашето ежедневие
  8 . Работа в семейството
  9 . Социален асистент 
10 . Дневен център
11 . Център за временно настаняване
12 . Да създадем кооперативи за нас и децата ни
13 . Как работи католическата църква с вярващите и ц неизлечимо болните
14 . Невероятни случки свързани с децата ми 
15 . Невероятното , което е с нас 
16 . Нека помислим заедно






1. ЗАБОЛЯВАНЕТО ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

       

На всеки 499 здрави , нормални , красиви  дечица 500 - то се ражда с  Детска церебрална парализа , такава е от години статистиката в световен мащаб .

ЕДНО УВРЕДЕНО ДЕТЕ на ПЕТСТОТИН   ДЕЦА  значи 0.2 %
Ако  вие сте този ЕДИН  значи страданието за вас е 100 %.

Какво да се прави   -  съдба !

Моля останалите 499 семейства да не четат това , да не се натъжават , да се радват на късмета и на слънчевите дни , които им е отредила съдбата . 
Ние - всяко петстотно семейство , имаме нужда да общуваме помежду си .
- Да говорим за рисковете в самите семейства и превантивните мерки при бременност и раждане . 
- Да търсим новите постижения в  диагностиката , физиотерапията и   хирургическата намеса . 
- Да споделяме мъката , но и радосттта от всеки напредък . Да си даваме кураж и да вярваме в победата над  болестта .
- Да вървим напред във времето и подобряваме здравето на нашите болни - нашите ангели в земни тела .
- Да се чувстваме братя и сестри , да си помагаме , защото можем единствени  да се разбираме , даже без думи . Уверявам ви , че и най - близките ви - братята и сестрите ви , майките и бащите ви , няма да ви разберат , както ви разбира ваш брат по съдба . Изпитала съм го десетки пъти .

Казвам се Димка . Имам дъщеря на 38 години 100% инвалид .
Диагноза  Детска церебрална парализа .
Страшно ли ви звучи ?
Може би смразяващо ?
Или ви е чудно - как така вече не съм забравила , че някога , преди 38 години съм родила дете ?
Защото преди 38 годин деца с такава диагноза не се раждаха .
Българска майка юнашка такива деца не ражда .
В първият здравен картон на дъщеря ми пише , че е родена с двоен порок на сърцето . Казаха ми , че няма да  живее дълго и не ми дадоха да 
я видя . Намекнаха ми , че може да я оставя .
Преди 9-10  години , когато вървеше шумната кампания по БТВ ... за Могилино ... 
Спомняте ли си каква веселба падна ?
Всички ... пяха скачаха ... наддаваха ... за да помогнат на тези деца ... защото ... Европа видяла видеоклип за мизерията в която живеят .
Видяхте ли поне една от техните майки ?  НЕ
Чухте ли някое от тях да каже -МАМА ?  НЕ
Видяхте ли как мадам Ани Салич ... звездата на веселбата ,  подскочи назад , когато едно поизрасло момче се опита да я докосне ?   ДА
Чухте ли някой да поиска  , да вземе някое от децата в дома си ?  НЕ
Да прави сте . НЕ
Събираха се пари , да им се направи нов дом , но отново отделени от обкръжаващият ги свят -  ДА 
Нека се запознаем с тях . 
Ние , не сме толкова малко .
Българи , майки и бащи  , братя и сестри , роднини , лекари и обслужващ персонал в домовете за деца и младежи , нека си помагаме и да даряваме човечност и надежда , обич и утеха на тях ... различните ... с ангелските сърца .

За да разберете какво е отношението към нашите болни , ще ви разкажа какво се случи у дома .
Аз живея в чужбина с децата . 
Обади ми се мой роднина , да помогна на негова близка , да си намери работа . 
Докато се настани , приех да живее с нас . Ние , сме в постоянна връзка с България чрез Скайп .
Връщам се на вторият или третият ден от работа и я сварвам да разговаря с дъщеря си . Камерата включена ... момичето ми махна  , махнах и аз ... Майката през смях се обърна към мен .
- Дъщеря ми толкова много се смя , толкова се смя , като видя твоето момиче , че чак и аз се смях . Tя никога не е виждала такива деца  . То в България  такива деца няма .
Хихикането продължи от двете страни на Скайпа .

Ако ми бяха останали нерви , щях да крещя , ако ми бяха останали сълзи , щях да плача , но  след 35 години страдание , почувствах , че се вкаменявам , като в онази стара древногръдска легенда ...
Мина ми , никой не видя мъката ми .

В България деца със заболяване Детска церебрална парализа има . Искам да ги покажа ! 
Да докажа , че те са граждани на тази страна и имат право да живеят в собствените си домове да учат с връстниците си , да са уважавани и обичани .
Бих искала да допълня , че въпросната жена е около 
четиридесетте , с висше образование , че дъщеря ѝ е студентка .
Не се говори  в медиите , няма информация , училището не учи на толерантност към различните . 
Една пропаст от невежество и антихуманност .
В нашата фамилия имаше една жена . За мен със сегашните ми знания и опит , тя страдаше от Детска церебрална парализа в по-лека форма . 
Тогава, в моето детство , едва ли някой я смяташе за болна , та камо ли да ѝ се слага  и диагноза .
Родена беше през 1914 година, по времето на войните . Разказваха , че майка ѝ е била бременна , когато получила съобщение , че мъжът ѝ се води  безследно изчезнал . Имала още четири деца , глад , мизерия .
Всички отдаваха състоянието и на тези фактори . Никой не предполагаше , че в рода ни може би има някакъв генетичен проблем . Помня добре тази жена , защото се грижеше за мен , за братовчедите ми , за сестра ми , за всички които се разболяваха . Участваше във всички копанета , поливания бранета и въобще в цялата селскостопанска и къщна работа на многобройната фамилия . Беше по - бавна и не толкова сръчна , но  добра и отзивчива . Не беше се научила да чете и пише ,  за това  я вземаха на подбив . Тя не се сърдеше , имаше красиви очи и блага усмивка . 
С годините братята ѝ остараха , снахите изнемощяха , а при нея всичко вървеше само напред . Изгледа ги всички , братята и снахите си , защото децата им се бяха пръснали по градовете , а внуците , те пък  имаха своите малки деца .
С годините помъдря , движенията се изчистиха , трудно можеше да се каже , че като дете и на младини  е имала проблеми .
Присъствах на погребението ѝ . Пред очите ни в ковчега изглеждаше заспала . Беше красива в смъртта си като  светлата си и красива душа .
Оценихме я и я пожалихме , когато вече я нямаше . 
Моля ви нека не допускаме това ! 
Да се обичаме , ценим и уважаваме , докато сме заедно !

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Знаете ли , че децата родени с това заболяване , изостават в развитието си . Едни са по малко подвижни , но говорят , разсъждават , могат да работят и дори да създадат семейство ? В другагата крайност , подвижни ,  но със силна умствена изостаналост . Всички те , във времето се развиват в положителна посока . Със своите си темпове , със специфичните белези на заболяванто , но винаги напред .

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА  

Защо се раждат деца с това заболяване ?
Има различни мнения . 
Няма точен отговор !
Една от преобладаващите теории е за -

ГЕНЕТИЧНО ЗАЛОЖЕНИ ФАКТОРИ  

Как да разберем това ?
На 18  - 20 годишните влюбени , кой трябва да напомня , че трябва да изследват родовете си до девето коляно - да не би нещо там ... да не е наред . Кой ще е този младеж или девойка , който ще обърне внимание на такъв мъдър 
съвет ?
Преди сключване на брак , не съм чувала да се правят подобни тестове . В моят случай , ни вземаха кръв за  венерични заболявания , пробите бяха отрицателни и ни дадоха зелена светлина .
Много по - късно , когато решихме да станем кръводарители , разбрахме , че със съпруга ми имаме абсолютно еднаква кръвна група А 1 с резус фактор положителен . 
Казаха ни , че това е МОЖЕ БИ  причината дъщеря ми да е родена с ДЦП.
Защо никой преди тридесет и девет години не ни каза това ? 
Имахме редовни документи ,че няма пречка да сключим брак .
Не зная сега , дали се взема в предвид каква кръвна група имат новобрачните . 
Дано всичко да е правилно направено .

ИНФЕКЦИЯ  В ОРГАНИЗМА НА ЕДИН ИЛИ НА ДВАМАТА РОДИТЕЛИ

Друг фактор за раждане на деца с детска церебрална парализа е може би инфекция  в организма на един от двамата родители при зачеването на  плода . 
Как да се установи това ? 
Как да се предотврати ?

БОЛЕСТ ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕНОСТТА

Казват , че ако майката по време на бремеността е била болна от някакво вирусно заболяване , може би има опасност от увреждане на плода .

УВРЕЖДАНЕ НА ПЛОДА  ПРИ РАЖДАНЕ
На последно място е теорията за увреждането на плода при раждане , прилагане на форцепс и вакум или задушаване на плода , както се случи при мен .

Има и други теории , но нито една не е преобладаваща и нито една не дава цялостна и пълна информация  -

ЗАЩО , СЕ РАЖДАТ ДЕЦА С ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ?

Детска церебрална  парализа  , да се поклоним пред страданието на засегнатите !
Нека им помагаме и не ги отблъскваме !

Вие сте родители . 
Детето ви е с диагноза Детска церебрална парализа .
НАКЪДЕ , КОЙ Е ВЕРНИЯТ ПЪТ ?
Няма рецепта !
Всеки сам решава съдбата си .
В България , децата се настаняват в специализирани домове . 
Подписвате , оставяте го и после като ... Пилат Понтийски си измивате ръцете . Имате оправдание ...
" Животът е един , кога ще го живея “ !
Мъчите се да го забравите . Някои успяват . 
Голяма част от семействата се разпадат , всеки намира нов път , защото , ако останат заедно , грехът тежи двойно .
Други  се разделят , като обикновенно майката остава да се грижи за детето . 
Познавам двойки , които останаха заедно , но жените починаха млади от мъка и безисходица .

Моята рецепта :

КОЛКОТО И ДА Е ТЕЖЪК КРЪСТА , ТРЯБВА ДА ГО НОСИМ . 
ЗА ТОВА НИ ПОМАГАТ И НИ ОКУРАЖАВАТ НАШИТЕ ДЕЦА  - ПЛЪТ ОТ ПЛЪТТА НИ И КРЪВ ОТ КРЪВТА НИ .
КОЛКОТО И ДА СА УВРЕДЕНИ , НОСЯТ НАШИТЕ ВЪНШНИ БЕЛЕЗИ И ЧЕРТИ ОТ ХАРАКТЕРА НИ .
САМО НИЕ  ЗНАЕМ КАК СЕ РАЗВИВАТ  И СМЕ  ЕДИНСТВЕНИТЕ , КОИТО РЕШАВАТ  НАЙ -ДОБРОТО  ЗА  ТЯХ .
           
                       
               ДОЖИВОТНА  ПРИСЪДА

Детска церебрална парализа значи доживотна присъда без замяна ! Да вярно е - това е доживотна присъда . Не само  за детето , родено така . Тази присъда е за нас родителите , за останалите  деца ,  за двамата дядовци , за двете баби , за братята и сестрите ни , за най близките роднини , за комшиите и приятелите .
Зощо ли ?
Ами да почнем в обратен ред .

Приятелите ? 
Те  си отиват  или  идват , за да научат нещо , от житието ви и да го разказват на други . Те сменят памперси две - три години - вие цял живот .
Неприятно , противно . 
Никой няма време за губене . 
Вие сте все заети ... угрижени .

Комшиите ? 
Ако сте в къща с двор - имате шанс да поддържате някякви нормални взаимоотношения .
Но в апартамент ... където всичко се чува - има и ревове и крясъци . Обикновенно походката е тромава , с трополене от ортопедичните обувки или от лазенето .
Наистина , трудно се съжителства с болни от ДЦП . Отписахме и комшиите .

Най - близките роднини ?
Братята и сестрите ви , първите ви братовчеди и децата им .
В това обкръжение обикновенно се празнуват христианските ни празници , рожденните и  именните дни , сборовете , сватбите и кръщенетата ,  курбаните и т . н .
Има два варианта .
Първият - да ви отменят по - ред едните или другите баба и дядо , за да си поотдъхнете и се повеселите .
Вторият - вие да сте вечният домакин - но пък работата по организацията и следващото чистене си остават на вас ... то защото вашата е малко .
Аз специално ползвах обикновено вторият вариант . 
Така и дъщеря ми имаше възможност да участвува .

Бабите и дядовците ?
Да са ви живи и здрави родителите , мили майки и бащи на деца с Детска церебрална парализа .
Те ще са ви най - близките помощници , утешители ,
ще ви помагат финансово - ако могат. Вашето дете е и тяхна кръв . Обичайте ги , уважавайте ги и ги пазете , а когато вече не могат , грижете се за тях като за родни деца , защото с годините , те се превръщат в болни от ДЦП .
Така се случи с нашите родители .


ОСТАНАХТЕ  ВИЕ РОДИТЕЛИТЕ И ДРУГИТЕ ВИ ДЕЦА , АКО ИМАТЕ ТАКИВА .
ВАШАТА БИТКА Е НА ДВА ФРОНТА , ЗА ЗДРАВЕТО НА БОЛНИЯТ И ДА ЗАПАЗИТЕ СЕМЕЙСТВОТО СИ .

ДВЕТЕ БИТКИ СА ЕДНАКВО ТЕЖКИ !

ДЦП е болест , присъда , но нашите деца са с ангелски души . 
Ние - здравите , не  сме толкова чисти духовно .

Аз съм инженер . Математиката е основа на моята професия . Мисля  математически .
Болестта   Детска церебрална парализа е  МОЕТО БИТИЕ , моят живот .
Приемам да е равнина , без пропадания . Тази равнина трябва да се движи само нагоре . Една равнина , се определя от три точки . Ако тези три точки надслагваме ,  образуват линии ,
които могат да издигат равнината нагоре.
Ако са по - обемни , заприличват на стълбове , които крепят една площадка -  в случая  моят живот и този на дъщеря ми .
Моите  три стълба са  -
          


  ДИАГНОЗА           ЛЕЧЕНИЕ             ГРИЖИ

РАБОТЕЙКИ  В ТЕЗИ  ТРИ  НАПРАВЛЕНИЯ   ВЪРВИМ  НАПРЕД
                    
              И   ОЩЕ  - ТРЯБВА   НИ  ОПОРНА ТОЧКА



  ДА ИМАМЕ ТОЧНА ПРЕДСТАВА ЗА  НАШИТЕ КООРДИНАТИ  

                  В ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО

Защо в пространството и времето ?
Защото същността на заболяването Детска церебрална парализа е различното време , в което се развиват нашите болни .

Архимет е казал „ Дайте ми опорна точка  и аз ще повдигна земята “ 
Да трябва ви и опорна точка ,  ВАШАТА точка в която се намирате -  в пространството и времето , за да вървите напред и нагоре .
Ето как намерих моята опорна точка .

От първите месеци на раждането  разбрахме  ,  че дъщеря ни изостава . 
До седмата година  , когато връстниците ѝ тръгнаха на училище , непрекъснато ходехме по лекари , санаториуми ,
врачки , гледачки , медицинска академия и поделението на четвърти километър , минерални бани , кални бани , бедна ви е фантазията .
Имахме график .
Получим заплатите , веднага тръгваме на поредният доктор , лечител или санаториум .
Всеки те гледа , колко ти е отворен портфеила .
Вземем аванс , отново  ... През другото време  ,сме все на пестене , за да има пари за следващо ходене и така ... седем години .
Чухме , че във Виена има детска клиника , в която лекуват това заболяване . Нужната сума беше огромна . 
Съпругът ми замина на работа в чужбина .
След година , имахме част от парите . 
Оказа се , че ни трябва разрешение за лекуване в чужбина , подписано от главният невролог на България по онова време - професор Хаджиев .
Как стигнахме до него , това е история , дълга колкото романа " Война и мир "
Прие ни човекът-най добрият и лъчезарен човек който съм срещала . Носехме дебела папка с документи . Накара ни да седнем и да му разкажем всичко от като сме се оженили , за бремеността , раждането и всичко последвало . В разказа ни се прокрадваха и патилата с допотопната кола с която обикаляхме България в търсене на лек . Слушаше и ни кимаше одобрително . Разпита ни за професиите ни , за работата ни . За детето нищо . То се беше гушнало в мен и кротуваше . Накрая ни каза :

- Стига толкова . Каквото е трябвало - сте го направили , даже в повече . Не си хвърляйте парите на вятъра . Помощ няма .
Имате пари , купете си нова кола , вървете на почивка , но само двамата , защото ви е нужна - били сте разделени толкова време . Помислете за друго дете или деца .
Отгледайте ги и ги възпитайте . Това ще расте между тях  - не го изоставяйте . След години , няма да е само на този свят .
Когато си тръгвахме , му се поклоних . Мъдрите хора движат света към светлината . Благословенни да са ! 
Опорната точка  е разумното организиране на живота  на семейството във времето и пространството .

Нещо много важно , което ще повторя много пъти в моята книга . Нашите болни се развиват в друго време , и ние бивайки непрекъснато с тях , до известна степен губим представа за реалното време .
ИЗХОДЪТ - ТРЯБВА ВИ НЯКОЙ , КОЙТО ДА ВИ СВЕРЯВА ЧАСОВНИКА .
ТОВА Е ДРУГО ДЕТЕ ИЛИ ДЕЦА .
НЕ ГО ЗАБРАВЯЙТЕ , НЕ ГО ПОДЦЕНЯВАЙТЕ , ТОВА Е МОЯТ СЪВЕТ .
           
И може би тук е мястото , да напиша , по какво си приличат нашите деца външно , кои са външните белези на заболяването .
Когато четете в интернет за болеста ДЦП , има какво ли не.Лекарите пишат за всичко , но не го пишат с душата  си , защото за тях това е работа . За нас ,  това е животът ни , кръста който носим  ,болката и радостта .

- микроцефалия - черепът не може да расте нормално , особено на темето 
- ръст - те остават дребнички , повечето деца и младежи , 
които познавам имат крехко телосложение
- напоследък се запознах с младежи също с тази диагноза , но с телосложение на обратният полюс  едри и сякаш извадени от „калъп“  -  толкова еднакви .
- външен вид - изглеждат много по - млади от възраста си , до 10-15 години. Моята дъщеря е на 38 години . Всички ѝ дават не повече от 15 години , а някои и по - малко .
-походка - според  тежеста на заболяването е  различна но си остава  спъната ,характерена за болеста . От далеч се различава , не може да се сбърка  .
- позиция на езика в устата , различна от общоприетата особено  при по - тежките случаи , много характерен белег .
- зъбите - те винаги са в  лошо състояние  - характерен белег
- лигавене - особенно при тежко изоставане  -  характерен белег
- спастика - дори с много масажи и всякакви процедури да е изчезнала , в определени състояния и настроения се проявява с пълна сила
- нарушен сън - мисля , че повечето го имат и  почти  няма изключения
- различна подвижност на двете половини на тялото - в малка или в по - голяма степен
- бърза смяна на настроението - неочаквани обрати
- нарушено зрение
- силно изразен слух 
- изблици на неочаквана агресия
- в един значителен процент от болните има специфични за болеста махови движения на ръцете, при някои болни придружени и със  звуци , като  птиците махат с криле  при излитане .
- почти всички деца и младежи , които аз познавам са изключително музикални .
Може би има и много други белези ... ще пиша и за тях . Има дадености , срещу които сме безсилни .

Има и друго , което близките на нашите болни знаят.
Става дума за способности , които развиват тези болни или иначе казано  ,с какво природата компенсира това  ,което им липсва , да са като нас . Моята дъщеря има такива способности .
- вижда в тъмното , за нея няма тъмно или светло . Карали сме я да носи предмети при угасена лампа и го прави .
- Когато има интерес от нещо , за нея стената не е преграда - ако иска да пие вода , а в друга стая някой надига чаша , веднага издава звука , който значи , че е жадна .
- Предусеща идването на най - близки  хора . Минути преди да се появи някой у дома - тя надава радосни възгласи , по което ние познаваме , че някой се е запътил  към  нас .
- когато бяха малки , не даваше да галя братчето и . Отначало не го вярвахме , но после се уверихме , че тя пищеше на долният етаж , ако аз на горния се приближех до него или го целувах .
- Има страхотна памет - познава всичките ни движения и преценява кое точно застрашава нейната сигурност - например , че можем за малко да излезем и да я оставим сама , нещо , което  според нея е лошо и опасно .

Общувайки с вашите дечица , може би ще откриете рано някой талант и като работите упорито в тази посока , предполагам , че той ще даде плодове .

Бих искала да ви напомня , че основната характеристика на този тип хора е огромната необходимост от любов , те не могат да живеят , без да получават повече нежност и обич от останалите хора .

Накрая в тази част на книгата ще напиша това , което е моята най - голяма болка ...

        
ИЗОСТАВЯНЕ НА ДЕТЕТО В ДОМ

Как се стига до изоставянето на детето в дом . Първият, който ви казва да изоставите детето си - е лекарят , който го е израждал . Втори са акушерките , медицинските сестри и санитарките от отделението . Следват вашите родители и родителите на съпругът ви , братята ,  сестрите , зетьовете и снахите от ваша страна и страната на съпругът ви . Наред са първите братовчеди и половинките им от двете страни .
Следват бабите и дядовците от двете страни .
Ако успеете да стигнете с бебето до къщи , съветници стават и всички комшии . Най накрая се намесват колегите и колежките .

Разбира се , има моменти , когато бебето е така увредено , че не може да се гледа въобще в домашни условия .Тогава ви предлагат да го оставят и ваш е изборът дали ще се интересувате повече от него . Въобще , не дай боже да се случат тези неща , но статистиката е зловеща - на 500 бебета , едно е такова , на никого не пожелавам да е този на който се случва , но аз съм един от тях , и все пак ви казвам

 " ГОСПОД И РОГА ДА НИ СЛОЖИ , ЩЕ СИ ГИ НОСИМ "

Можем и да приемем съветите на  всички , които ни мислят доброто - виждате ги горе колко са  много .
Но тогава , трябва да прецените , имате ли достатъчно духовна мощ да приспите съвестта си толкова дълбоко , че  да не се пробуди до края на дните ви .
Всеки е отговорен пред съдбата си , пред кармата  и пред БОГА .

И  нещо - съвсем човешко

- ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА   ЗВУЧИ   ЗЛОВЕ  НO  - НЕ СЕ СРАВНЯВАЙТЕ С НИКОГО , НЕ СЕ ОБРЪЩАЙТЕ ДА ПОГЛЕДНЕТЕ КОЛКО СА ЗАД ВАС , НЕ  СЕ СИЛЕТЕ ДА НАСТИГНЕТЕ  ТЕЗИ - КОИТО СА  ПРЕД  ВАС  , ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ ЖИВОТА СИ ДОСТОЙНО  И СПОКОЙНО .
Ние имаме своя пътека , която никой не може да ни пречи да извървим . Ние имаме достатъчно разум да се справим с трудностите . Интернет ни дава неизброимо количество информация къде как и кога можем да предприемем адекватно лечение . Ако в нашата страна не може , има други страни , където е възможно . Когато искате нещо , пътят и средствата  се намират . 
Ние сме по - човечни от останалите , защото вървим ръка за ръка със страданието . Ние сме по - трудолюбиви и организирани  ,защото това е ежедневието ни . Ние сме комбинативни и пестеливи , защото в противен случай бихме пропаднали . Ние сме великодушни и умеем да простим , защото до нас са нашите дечица с ангелските сърца , които всеки ден ни дават от своята добра енергия  и ни помагат да станем по - добри .
Обръщам се към тези  които вече са изоставили дечицата си в домовете - концентрационни лагери . Приберете си децата и се грижете за 
тях  . Нито е срамно нито е толкова трудно . Щом аз го мога - всеки го може , стига да го поиска .

Никога няма да разрешим , да ни надвива лошото настроение , недоимъка и страданието .
Длъжни сме да имаме различни варианти за път само напред и нагоре .