domenica 2 dicembre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ РАЗБИРАНЕ И РАБОТА


Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.


Добър ден на уважаемите ми читатели.В съвременното  общество,източник на доходи е работата.Независимо къде,какво и как се работи.При семействата с болен от детска церебрална парализа си е трудно,от която и страна да се погледне.В България си бяхме решили въпроса за известен период от време със собствен магазин.в който работехме и двамата родители.В нашият квартал,това не можеше да продължи дълго във времето.Опитахме с шивашка дейност,също за известен период от време.Има една книга която се казва -  И сам воинът е воин,която съм чела преди много години.Да -понякога наистина и сам воинът е воин,но в нашето положение,когато винаги имаме проблеми  едно семейство трудно  устоява само.Тук в Италия,семействата с нашите проблеми се обединяват в кооперативи,като сами си създават работни места,помагат си за продаване на продукцията,и така обединени,могат да разчитат на помощ от общината,от държавата,от частни дарители,от църквата.Днес минах покрай една детска градина,която до сега не бях виждала.Тя е специализирана за деца с Детска церебрална парализа.На огромен надпис върху покрива е написано името ѝ и годината на създаване 1950- на 62 години е тази детска градина.Носи името на създателите си Гуидетти.Това е една много богата фамилия за която и аз съм работила-съвсем случайно открих това днес.От работата ми в тази фамилия знам,че в родът им се раждат такива деца.Ето,сега даже в момента нямат преки наследници  -поне така се говори.Ужасно е това,но от всичко което ще оставят на този свят може би тази детска градина е най- ценният им дар.
Ние с моят съпруг искаме тук да влезем в един от кооперативите,но се оказа,че е доста сложно.Хората са претиснени от кризата,а и може би просто им трябва време,да решат да приемат нови хора и то чужденци.
Ако в България,някой реши да постави началото на такъв кооператив,нека ми се обади с коментар,може би можем да решим нещо съвместно.
С обич и уважение към моите братя по сътба!
Димка