ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НИЕ МАЙКИТЕ

 Моят блог е посветен на семействата  в които има болен от  Детска церебрална парализа и синдрома на Даун.Остават в семейството и  животът продължава.Пиша за силата,мъдростта и вярата, които ни движат напред.
И сега в дните на Българската коледа,когато  България е обърнала очи към проблемите ни,ни трябва сила.ПРЕДИ 36 ГОДИНИ,КОГАТО СЕ РОДИ МОЯТА ДЪЩЕРЯ,ЗА ТЕЗИ ДЕЦА НЕ СЕ ГОВОРЕШЕ.БЪЛГАРСКА МАЙКА ЮНАШКА ТАКИВА ДЕЦА НЕ РАЖДАШЕ,НАПРАВО ГИ ВЗЕМАХА В ДОМОВЕТЕ.В друг постинг съм писала,на колко години ѝ смениха  здравният картон, направен след раждането,където пишеше,че е родена с двоен порок на сърцето...най здравата част от тялото ѝ.
Ето какво е моето послание.МАЙКИ  НЕ  ПЛАЧЕТЕ!!!Нито пред камерите,нито в живота.Станалото станало.Не можем да върнем нищо.Нашите сълзи могат да прогонят мъжете ни-бащите на тези деца от домаЗапомнете-МЪЖЕТЕ НЕ СА ТОЛКОВА СИЛНИ  КАТО НАС!
Без тях ще ни е много по- трудно да отглеждаме децата си.Обръщам се към младите жени  не забравяйте жената във вас,и се грижете и за съпрузите си,Един мъж винаги си остава дете...такава му е програмата.От опит зная.За нашите деца,най ценното лекарство е сплотеното семейство.ТОВА Е ЕДИНСТВЕНО ВЪВ ВЛАСТА НА МАЙКАТА ,КОЯТО ТРЯБВА ДА Е -ПЕРФЕКТНА СЪПРУГА,ЛЮБЯЩА МАЙКА,МЕДИЦИНСКА СЕСТРА,МАСАЖИСТ,ТЕРАПИСТ,ОТЛИЧНА ДОМАКИНЯ,ДОБРА ГОТВАЧКА ,ВИНАГИ ГОТОВА ДА СЕ УСМИХНЕ,НАПУК НА ЕЖЕДНЕВНИТЕ ПРОБЛЕМИ.
МОЖЕМ ЛИ ГО?
ОТГОВОРЪТ Е ДА И ВИНАГИ ДА...
С обич.!
Димка