Моят блог е посветен на семействата,в които има болни от Детска церебрална парализа.Не изоставяйте децата си в домове.Не им отнемайте семейството.Обичта и семейният уют са най доброто лекарство за тях.Пиша за труда,любовта,силният дух,мъдростта,трудът,вярата и надеждата които ни трябват ,за да продължим напред.
Гледам новините,пращам есемеси,моля се за всички дечица,които ще получат средства и надежда,че животът им ще се подобри.Радвам се за това,че в Момин проход приемат вече и майки,което е решаващо за малките дечица и спомага за успеха на лечението.Ако така беше и преди 35 години,може би и моят живот и този на дъщеря ми щеше да е различен.
Каквото и да е състоянието на децата , в зависимост от тежеста на заболяването и навременната рехабилитация,те ще напредват.Да са живи и здрави.
Но идва ден,когато стават пълнолетни и идва време за труд.Ние,колкото и да сме организирани и упорити,времето взема своето и от нашите сили и възможности.
Трябва на всички да е ясно,че ако сега ви дават,защото децата са малки,утре вече не.Това утре идва след миг.
Това утре иска повече -средства ,грижи,организация.
Сега е време мили родители,братя и сестри да се мисли за това утре.
Моята идея са своего рода кооперативи на семейства с деца с това заболяване.Не може всичко на веднъж.може да протече на няколко етапа.
-Взаимопомощ при създаване на дневни центрове.
-Взаимопомощ при функционирането и обслужването на дневните центрове.
-Създаване на работни места с различни видове дейности към дневният център
-При успех , разрастване на дейността,може да се обособи отделно производствено звено
-Взаимодействие между тези единици с цел пласиране на продукцията и договори за взаимопомощ във всички аспекти на дейността
-Отчетност,и непременно социално осигуряване на младежите и семействата,участници в кооператива.
Има много да се пише.Стига да се намерят отговорни,трудолюбиви и добронамерени хора.
Всичко на този свят е постижимо
Особенно в началният стадий,помоща на социалните служби е неоценима.
С обич грижа и съпричастност
Димка
Гледам новините,пращам есемеси,моля се за всички дечица,които ще получат средства и надежда,че животът им ще се подобри.Радвам се за това,че в Момин проход приемат вече и майки,което е решаващо за малките дечица и спомага за успеха на лечението.Ако така беше и преди 35 години,може би и моят живот и този на дъщеря ми щеше да е различен.
Каквото и да е състоянието на децата , в зависимост от тежеста на заболяването и навременната рехабилитация,те ще напредват.Да са живи и здрави.
Но идва ден,когато стават пълнолетни и идва време за труд.Ние,колкото и да сме организирани и упорити,времето взема своето и от нашите сили и възможности.
Трябва на всички да е ясно,че ако сега ви дават,защото децата са малки,утре вече не.Това утре идва след миг.
Това утре иска повече -средства ,грижи,организация.
Сега е време мили родители,братя и сестри да се мисли за това утре.
Моята идея са своего рода кооперативи на семейства с деца с това заболяване.Не може всичко на веднъж.може да протече на няколко етапа.
-Взаимопомощ при създаване на дневни центрове.
-Взаимопомощ при функционирането и обслужването на дневните центрове.
-Създаване на работни места с различни видове дейности към дневният център
-При успех , разрастване на дейността,може да се обособи отделно производствено звено
-Взаимодействие между тези единици с цел пласиране на продукцията и договори за взаимопомощ във всички аспекти на дейността
-Отчетност,и непременно социално осигуряване на младежите и семействата,участници в кооператива.
Има много да се пише.Стига да се намерят отговорни,трудолюбиви и добронамерени хора.
Всичко на този свят е постижимо
Особенно в началният стадий,помоща на социалните служби е неоценима.
С обич грижа и съпричастност
Димка
Nessun commento:
Posta un commento