КНИГАТА МИ Е ПОСВЕТЕНА НА БОЛНИТЕ ОТ ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА
Когато си преминал през страдания , болка , недоверие , скудоумие , презрение , омраза , непосилен труд , помощ от отвъдното , от звездите и от други измерения , но не и от хората , на които това им е работата . Когато си сменил РОДИНАТА си , за да помогнеш на детето си , не ти остава мъка . Всичко изгаря в битката с натрапената от нечие нехайство и некадърност болест .
Но странното е , че от пожара , който е изпепелил чувствата ти , остава светлината . Чиста , свята , красива ! Искаш да я даряваш на хората , за да не страдат , да са силни , да имат вяра , да имат желание да живеят и да се радват на слънцето , въпреки всичко . Благодаря приятели за подкрепата . Обичам ви !!!
АВТОР ДИМКА
СЪДЪРЖАНИЕ
1 . Заболяването детска церебрална парализа
2 . Диагноза
3 . Лечение
4 . Грижи за телесното здраве
5 . Грижи за психичното здраве
6 . Семейството и дома нашата крепост
7 . Пестенето нашето ежедневие
8 . Работа в семейството
9 . Социален асистент
10 . Дневен център
11 . Център за временно настаняване
12 . Да създадем кооперативи за нас и децата ни
13 . Как работи католическата църква с вярващите и ц неизлечимо болните
14 . Невероятни случки свързани с децата ми
15 . Невероятното , което е с нас
16 . Нека помислим заедно
1. ЗАБОЛЯВАНЕТО ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА
На всеки 499 здрави , нормални , красиви дечица 500 - то се ражда с Детска церебрална парализа , такава е от години статистиката в световен мащаб .
ЕДНО УВРЕДЕНО ДЕТЕ на ПЕТСТОТИН ДЕЦА значи 0.2 %
Ако вие сте този ЕДИН значи страданието за вас е 100 %.
Какво да се прави - съдба !
Моля останалите 499 семейства да не четат това , да не се натъжават , да се радват на късмета и на слънчевите дни , които им е отредила съдбата .
Ние - всяко петстотно семейство , имаме нужда да общуваме помежду си .
- Да говорим за рисковете в самите семейства и превантивните мерки при бременност и раждане .
- Да търсим новите постижения в диагностиката , физиотерапията и хирургическата намеса .
- Да споделяме мъката , но и радосттта от всеки напредък . Да си даваме кураж и да вярваме в победата над болестта .
- Да вървим напред във времето и подобряваме здравето на нашите болни - нашите ангели в земни тела .
- Да се чувстваме братя и сестри , да си помагаме , защото можем единствени да се разбираме , даже без думи . Уверявам ви , че и най - близките ви - братята и сестрите ви , майките и бащите ви , няма да ви разберат , както ви разбира ваш брат по съдба . Изпитала съм го десетки пъти .
Казвам се Димка . Имам дъщеря на 38 години 100% инвалид .
Диагноза Детска церебрална парализа .
Страшно ли ви звучи ?
Може би смразяващо ?
Или ви е чудно - как така вече не съм забравила , че някога , преди 38 години съм родила дете ?
Защото преди 38 годин деца с такава диагноза не се раждаха .
Българска майка юнашка такива деца не ражда .
В първият здравен картон на дъщеря ми пише , че е родена с двоен порок на сърцето . Казаха ми , че няма да живее дълго и не ми дадоха да
я видя . Намекнаха ми , че може да я оставя .
Преди 9-10 години , когато вървеше шумната кампания по БТВ ... за Могилино ...
Спомняте ли си каква веселба падна ?
Всички ... пяха скачаха ... наддаваха ... за да помогнат на тези деца ... защото ... Европа видяла видеоклип за мизерията в която живеят .
Видяхте ли поне една от техните майки ? НЕ
Чухте ли някое от тях да каже -МАМА ? НЕ
Видяхте ли как мадам Ани Салич ... звездата на веселбата , подскочи назад , когато едно поизрасло момче се опита да я докосне ? ДА
Чухте ли някой да поиска , да вземе някое от децата в дома си ? НЕ
Да прави сте . НЕ
Събираха се пари , да им се направи нов дом , но отново отделени от обкръжаващият ги свят - ДА
Нека се запознаем с тях .
Ние , не сме толкова малко .
Българи , майки и бащи , братя и сестри , роднини , лекари и обслужващ персонал в домовете за деца и младежи , нека си помагаме и да даряваме човечност и надежда , обич и утеха на тях ... различните ... с ангелските сърца .
За да разберете какво е отношението към нашите болни , ще ви разкажа какво се случи у дома .
Аз живея в чужбина с децата .
Обади ми се мой роднина , да помогна на негова близка , да си намери работа .
Докато се настани , приех да живее с нас . Ние , сме в постоянна връзка с България чрез Скайп .
Връщам се на вторият или третият ден от работа и я сварвам да разговаря с дъщеря си . Камерата включена ... момичето ми махна , махнах и аз ... Майката през смях се обърна към мен .
- Дъщеря ми толкова много се смя , толкова се смя , като видя твоето момиче , че чак и аз се смях . Tя никога не е виждала такива деца . То в България такива деца няма .
Хихикането продължи от двете страни на Скайпа .
Ако ми бяха останали нерви , щях да крещя , ако ми бяха останали сълзи , щях да плача , но след 35 години страдание , почувствах , че се вкаменявам , като в онази стара древногръдска легенда ...
Мина ми , никой не видя мъката ми .
В България деца със заболяване Детска церебрална парализа има . Искам да ги покажа !
Да докажа , че те са граждани на тази страна и имат право да живеят в собствените си домове да учат с връстниците си , да са уважавани и обичани .
Бих искала да допълня , че въпросната жена е около
четиридесетте , с висше образование , че дъщеря ѝ е студентка .
Не се говори в медиите , няма информация , училището не учи на толерантност към различните .
Една пропаст от невежество и антихуманност .
В нашата фамилия имаше една жена . За мен със сегашните ми знания и опит , тя страдаше от Детска церебрална парализа в по-лека форма .
Тогава, в моето детство , едва ли някой я смяташе за болна , та камо ли да ѝ се слага и диагноза .
Родена беше през 1914 година, по времето на войните . Разказваха , че майка ѝ е била бременна , когато получила съобщение , че мъжът ѝ се води безследно изчезнал . Имала още четири деца , глад , мизерия .
Всички отдаваха състоянието и на тези фактори . Никой не предполагаше , че в рода ни може би има някакъв генетичен проблем . Помня добре тази жена , защото се грижеше за мен , за братовчедите ми , за сестра ми , за всички които се разболяваха . Участваше във всички копанета , поливания бранета и въобще в цялата селскостопанска и къщна работа на многобройната фамилия . Беше по - бавна и не толкова сръчна , но добра и отзивчива . Не беше се научила да чете и пише , за това я вземаха на подбив . Тя не се сърдеше , имаше красиви очи и блага усмивка .
С годините братята ѝ остараха , снахите изнемощяха , а при нея всичко вървеше само напред . Изгледа ги всички , братята и снахите си , защото децата им се бяха пръснали по градовете , а внуците , те пък имаха своите малки деца .
С годините помъдря , движенията се изчистиха , трудно можеше да се каже , че като дете и на младини е имала проблеми .
Присъствах на погребението ѝ . Пред очите ни в ковчега изглеждаше заспала . Беше красива в смъртта си като светлата си и красива душа .
Оценихме я и я пожалихме , когато вече я нямаше .
Моля ви нека не допускаме това !
Да се обичаме , ценим и уважаваме , докато сме заедно !
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА
Знаете ли , че децата родени с това заболяване , изостават в развитието си . Едни са по малко подвижни , но говорят , разсъждават , могат да работят и дори да създадат семейство ? В другагата крайност , подвижни , но със силна умствена изостаналост . Всички те , във времето се развиват в положителна посока . Със своите си темпове , със специфичните белези на заболяванто , но винаги напред .
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА
Защо се раждат деца с това заболяване ?
Има различни мнения .
Няма точен отговор !
Една от преобладаващите теории е за -
ГЕНЕТИЧНО ЗАЛОЖЕНИ ФАКТОРИ
Как да разберем това ?
На 18 - 20 годишните влюбени , кой трябва да напомня , че трябва да изследват родовете си до девето коляно - да не би нещо там ... да не е наред . Кой ще е този младеж или девойка , който ще обърне внимание на такъв мъдър
съвет ?
Преди сключване на брак , не съм чувала да се правят подобни тестове . В моят случай , ни вземаха кръв за венерични заболявания , пробите бяха отрицателни и ни дадоха зелена светлина .
Много по - късно , когато решихме да станем кръводарители , разбрахме , че със съпруга ми имаме абсолютно еднаква кръвна група А 1 с резус фактор положителен .
Казаха ни , че това е МОЖЕ БИ причината дъщеря ми да е родена с ДЦП.
Защо никой преди тридесет и девет години не ни каза това ?
Имахме редовни документи ,че няма пречка да сключим брак .
Не зная сега , дали се взема в предвид каква кръвна група имат новобрачните .
Дано всичко да е правилно направено .
ИНФЕКЦИЯ В ОРГАНИЗМА НА ЕДИН ИЛИ НА ДВАМАТА РОДИТЕЛИ
Друг фактор за раждане на деца с детска церебрална парализа е може би инфекция в организма на един от двамата родители при зачеването на плода .
Как да се установи това ?
Как да се предотврати ?
БОЛЕСТ ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕНОСТТА
Казват , че ако майката по време на бремеността е била болна от някакво вирусно заболяване , може би има опасност от увреждане на плода .
УВРЕЖДАНЕ НА ПЛОДА ПРИ РАЖДАНЕ
На последно място е теорията за увреждането на плода при раждане , прилагане на форцепс и вакум или задушаване на плода , както се случи при мен .
Има и други теории , но нито една не е преобладаваща и нито една не дава цялостна и пълна информация -
ЗАЩО , СЕ РАЖДАТ ДЕЦА С ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ?
Детска церебрална парализа , да се поклоним пред страданието на засегнатите !
Нека им помагаме и не ги отблъскваме !
Вие сте родители .
Детето ви е с диагноза Детска церебрална парализа .
НАКЪДЕ , КОЙ Е ВЕРНИЯТ ПЪТ ?
Няма рецепта !
Всеки сам решава съдбата си .
В България , децата се настаняват в специализирани домове .
Подписвате , оставяте го и после като ... Пилат Понтийски си измивате ръцете . Имате оправдание ...
" Животът е един , кога ще го живея “ !
Мъчите се да го забравите . Някои успяват .
Голяма част от семействата се разпадат , всеки намира нов път , защото , ако останат заедно , грехът тежи двойно .
Други се разделят , като обикновенно майката остава да се грижи за детето .
Познавам двойки , които останаха заедно , но жените починаха млади от мъка и безисходица .
Моята рецепта :
КОЛКОТО И ДА Е ТЕЖЪК КРЪСТА , ТРЯБВА ДА ГО НОСИМ .
ЗА ТОВА НИ ПОМАГАТ И НИ ОКУРАЖАВАТ НАШИТЕ ДЕЦА - ПЛЪТ ОТ ПЛЪТТА НИ И КРЪВ ОТ КРЪВТА НИ .
КОЛКОТО И ДА СА УВРЕДЕНИ , НОСЯТ НАШИТЕ ВЪНШНИ БЕЛЕЗИ И ЧЕРТИ ОТ ХАРАКТЕРА НИ .
САМО НИЕ ЗНАЕМ КАК СЕ РАЗВИВАТ И СМЕ ЕДИНСТВЕНИТЕ , КОИТО РЕШАВАТ НАЙ -ДОБРОТО ЗА ТЯХ .
ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА
Детска церебрална парализа значи доживотна присъда без замяна ! Да вярно е - това е доживотна присъда . Не само за детето , родено така . Тази присъда е за нас родителите , за останалите деца , за двамата дядовци , за двете баби , за братята и сестрите ни , за най близките роднини , за комшиите и приятелите .
Зощо ли ?
Ами да почнем в обратен ред .
Приятелите ?
Те си отиват или идват , за да научат нещо , от житието ви и да го разказват на други . Те сменят памперси две - три години - вие цял живот .
Неприятно , противно .
Никой няма време за губене .
Вие сте все заети ... угрижени .
Комшиите ?
Ако сте в къща с двор - имате шанс да поддържате някякви нормални взаимоотношения .
Но в апартамент ... където всичко се чува - има и ревове и крясъци . Обикновенно походката е тромава , с трополене от ортопедичните обувки или от лазенето .
Наистина , трудно се съжителства с болни от ДЦП . Отписахме и комшиите .
Най - близките роднини ?
Братята и сестрите ви , първите ви братовчеди и децата им .
В това обкръжение обикновенно се празнуват христианските ни празници , рожденните и именните дни , сборовете , сватбите и кръщенетата , курбаните и т . н .
Има два варианта .
Първият - да ви отменят по - ред едните или другите баба и дядо , за да си поотдъхнете и се повеселите .
Вторият - вие да сте вечният домакин - но пък работата по организацията и следващото чистене си остават на вас ... то защото вашата е малко .
Аз специално ползвах обикновено вторият вариант .
Така и дъщеря ми имаше възможност да участвува .
Бабите и дядовците ?
Да са ви живи и здрави родителите , мили майки и бащи на деца с Детска церебрална парализа .
Те ще са ви най - близките помощници , утешители ,
ще ви помагат финансово - ако могат. Вашето дете е и тяхна кръв . Обичайте ги , уважавайте ги и ги пазете , а когато вече не могат , грижете се за тях като за родни деца , защото с годините , те се превръщат в болни от ДЦП .
Така се случи с нашите родители .
ОСТАНАХТЕ ВИЕ РОДИТЕЛИТЕ И ДРУГИТЕ ВИ ДЕЦА , АКО ИМАТЕ ТАКИВА .
ВАШАТА БИТКА Е НА ДВА ФРОНТА , ЗА ЗДРАВЕТО НА БОЛНИЯТ И ДА ЗАПАЗИТЕ СЕМЕЙСТВОТО СИ .
ДВЕТЕ БИТКИ СА ЕДНАКВО ТЕЖКИ !
ДЦП е болест , присъда , но нашите деца са с ангелски души .
Ние - здравите , не сме толкова чисти духовно .
Аз съм инженер . Математиката е основа на моята професия . Мисля математически .
Болестта Детска церебрална парализа е МОЕТО БИТИЕ , моят живот .
Приемам да е равнина , без пропадания . Тази равнина трябва да се движи само нагоре . Една равнина , се определя от три точки . Ако тези три точки надслагваме , образуват линии ,
които могат да издигат равнината нагоре.
Ако са по - обемни , заприличват на стълбове , които крепят една площадка - в случая моят живот и този на дъщеря ми .
Моите три стълба са -
ДИАГНОЗА ЛЕЧЕНИЕ ГРИЖИ
РАБОТЕЙКИ В ТЕЗИ ТРИ НАПРАВЛЕНИЯ ВЪРВИМ НАПРЕД
И ОЩЕ - ТРЯБВА НИ ОПОРНА ТОЧКА
ДА ИМАМЕ ТОЧНА ПРЕДСТАВА ЗА НАШИТЕ КООРДИНАТИ
В ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО
Защо в пространството и времето ?
Защото същността на заболяването Детска церебрална парализа е различното време , в което се развиват нашите болни .
Архимет е казал „ Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна земята “
Да трябва ви и опорна точка , ВАШАТА точка в която се намирате - в пространството и времето , за да вървите напред и нагоре .
Ето как намерих моята опорна точка .
От първите месеци на раждането разбрахме , че дъщеря ни изостава .
До седмата година , когато връстниците ѝ тръгнаха на училище , непрекъснато ходехме по лекари , санаториуми ,
врачки , гледачки , медицинска академия и поделението на четвърти километър , минерални бани , кални бани , бедна ви е фантазията .
Имахме график .
Получим заплатите , веднага тръгваме на поредният доктор , лечител или санаториум .
Всеки те гледа , колко ти е отворен портфеила .
Вземем аванс , отново ... През другото време ,сме все на пестене , за да има пари за следващо ходене и така ... седем години .
Чухме , че във Виена има детска клиника , в която лекуват това заболяване . Нужната сума беше огромна .
Съпругът ми замина на работа в чужбина .
След година , имахме част от парите .
Оказа се , че ни трябва разрешение за лекуване в чужбина , подписано от главният невролог на България по онова време - професор Хаджиев .
Как стигнахме до него , това е история , дълга колкото романа " Война и мир "
Прие ни човекът-най добрият и лъчезарен човек който съм срещала . Носехме дебела папка с документи . Накара ни да седнем и да му разкажем всичко от като сме се оженили , за бремеността , раждането и всичко последвало . В разказа ни се прокрадваха и патилата с допотопната кола с която обикаляхме България в търсене на лек . Слушаше и ни кимаше одобрително . Разпита ни за професиите ни , за работата ни . За детето нищо . То се беше гушнало в мен и кротуваше . Накрая ни каза :
- Стига толкова . Каквото е трябвало - сте го направили , даже в повече . Не си хвърляйте парите на вятъра . Помощ няма .
Имате пари , купете си нова кола , вървете на почивка , но само двамата , защото ви е нужна - били сте разделени толкова време . Помислете за друго дете или деца .
Отгледайте ги и ги възпитайте . Това ще расте между тях - не го изоставяйте . След години , няма да е само на този свят .
Когато си тръгвахме , му се поклоних . Мъдрите хора движат света към светлината . Благословенни да са !
Опорната точка е разумното организиране на живота на семейството във времето и пространството .
Нещо много важно , което ще повторя много пъти в моята книга . Нашите болни се развиват в друго време , и ние бивайки непрекъснато с тях , до известна степен губим представа за реалното време .
ИЗХОДЪТ - ТРЯБВА ВИ НЯКОЙ , КОЙТО ДА ВИ СВЕРЯВА ЧАСОВНИКА .
ТОВА Е ДРУГО ДЕТЕ ИЛИ ДЕЦА .
НЕ ГО ЗАБРАВЯЙТЕ , НЕ ГО ПОДЦЕНЯВАЙТЕ , ТОВА Е МОЯТ СЪВЕТ .
И може би тук е мястото , да напиша , по какво си приличат нашите деца външно , кои са външните белези на заболяването .
Когато четете в интернет за болеста ДЦП , има какво ли не.Лекарите пишат за всичко , но не го пишат с душата си , защото за тях това е работа . За нас , това е животът ни , кръста който носим ,болката и радостта .
- микроцефалия - черепът не може да расте нормално , особено на темето
- ръст - те остават дребнички , повечето деца и младежи ,
които познавам имат крехко телосложение
- напоследък се запознах с младежи също с тази диагноза , но с телосложение на обратният полюс едри и сякаш извадени от „калъп“ - толкова еднакви .
- външен вид - изглеждат много по - млади от възраста си , до 10-15 години. Моята дъщеря е на 38 години . Всички ѝ дават не повече от 15 години , а някои и по - малко .
-походка - според тежеста на заболяването е различна но си остава спъната ,характерена за болеста . От далеч се различава , не може да се сбърка .
- позиция на езика в устата , различна от общоприетата особено при по - тежките случаи , много характерен белег .
- зъбите - те винаги са в лошо състояние - характерен белег
- лигавене - особенно при тежко изоставане - характерен белег
- спастика - дори с много масажи и всякакви процедури да е изчезнала , в определени състояния и настроения се проявява с пълна сила
- нарушен сън - мисля , че повечето го имат и почти няма изключения
- различна подвижност на двете половини на тялото - в малка или в по - голяма степен
- бърза смяна на настроението - неочаквани обрати
- нарушено зрение
- силно изразен слух
- изблици на неочаквана агресия
- в един значителен процент от болните има специфични за болеста махови движения на ръцете, при някои болни придружени и със звуци , като птиците махат с криле при излитане .
- почти всички деца и младежи , които аз познавам са изключително музикални .
Може би има и много други белези ... ще пиша и за тях . Има дадености , срещу които сме безсилни .
Има и друго , което близките на нашите болни знаят.
Става дума за способности , които развиват тези болни или иначе казано ,с какво природата компенсира това ,което им липсва , да са като нас . Моята дъщеря има такива способности .
- вижда в тъмното , за нея няма тъмно или светло . Карали сме я да носи предмети при угасена лампа и го прави .
- Когато има интерес от нещо , за нея стената не е преграда - ако иска да пие вода , а в друга стая някой надига чаша , веднага издава звука , който значи , че е жадна .
- Предусеща идването на най - близки хора . Минути преди да се появи някой у дома - тя надава радосни възгласи , по което ние познаваме , че някой се е запътил към нас .
- когато бяха малки , не даваше да галя братчето и . Отначало не го вярвахме , но после се уверихме , че тя пищеше на долният етаж , ако аз на горния се приближех до него или го целувах .
- Има страхотна памет - познава всичките ни движения и преценява кое точно застрашава нейната сигурност - например , че можем за малко да излезем и да я оставим сама , нещо , което според нея е лошо и опасно .
Общувайки с вашите дечица , може би ще откриете рано някой талант и като работите упорито в тази посока , предполагам , че той ще даде плодове .
Бих искала да ви напомня , че основната характеристика на този тип хора е огромната необходимост от любов , те не могат да живеят , без да получават повече нежност и обич от останалите хора .
Накрая в тази част на книгата ще напиша това , което е моята най - голяма болка ...
ИЗОСТАВЯНЕ НА ДЕТЕТО В ДОМ
Как се стига до изоставянето на детето в дом . Първият, който ви казва да изоставите детето си - е лекарят , който го е израждал . Втори са акушерките , медицинските сестри и санитарките от отделението . Следват вашите родители и родителите на съпругът ви , братята , сестрите , зетьовете и снахите от ваша страна и страната на съпругът ви . Наред са първите братовчеди и половинките им от двете страни .
Следват бабите и дядовците от двете страни .
Ако успеете да стигнете с бебето до къщи , съветници стават и всички комшии . Най накрая се намесват колегите и колежките .
Разбира се , има моменти , когато бебето е така увредено , че не може да се гледа въобще в домашни условия .Тогава ви предлагат да го оставят и ваш е изборът дали ще се интересувате повече от него . Въобще , не дай боже да се случат тези неща , но статистиката е зловеща - на 500 бебета , едно е такова , на никого не пожелавам да е този на който се случва , но аз съм един от тях , и все пак ви казвам
" ГОСПОД И РОГА ДА НИ СЛОЖИ , ЩЕ СИ ГИ НОСИМ "
Можем и да приемем съветите на всички , които ни мислят доброто - виждате ги горе колко са много .
Но тогава , трябва да прецените , имате ли достатъчно духовна мощ да приспите съвестта си толкова дълбоко , че да не се пробуди до края на дните ви .
Всеки е отговорен пред съдбата си , пред кармата и пред БОГА .
И нещо - съвсем човешко
- ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЗВУЧИ ЗЛОВЕ НO - НЕ СЕ СРАВНЯВАЙТЕ С НИКОГО , НЕ СЕ ОБРЪЩАЙТЕ ДА ПОГЛЕДНЕТЕ КОЛКО СА ЗАД ВАС , НЕ СЕ СИЛЕТЕ ДА НАСТИГНЕТЕ ТЕЗИ - КОИТО СА ПРЕД ВАС , ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ ЖИВОТА СИ ДОСТОЙНО И СПОКОЙНО .
Ние имаме своя пътека , която никой не може да ни пречи да извървим . Ние имаме достатъчно разум да се справим с трудностите . Интернет ни дава неизброимо количество информация къде как и кога можем да предприемем адекватно лечение . Ако в нашата страна не може , има други страни , където е възможно . Когато искате нещо , пътят и средствата се намират .
Ние сме по - човечни от останалите , защото вървим ръка за ръка със страданието . Ние сме по - трудолюбиви и организирани ,защото това е ежедневието ни . Ние сме комбинативни и пестеливи , защото в противен случай бихме пропаднали . Ние сме великодушни и умеем да простим , защото до нас са нашите дечица с ангелските сърца , които всеки ден ни дават от своята добра енергия и ни помагат да станем по - добри .
Обръщам се към тези които вече са изоставили дечицата си в домовете - концентрационни лагери . Приберете си децата и се грижете за
тях . Нито е срамно нито е толкова трудно . Щом аз го мога - всеки го може , стига да го поиска .
Никога няма да разрешим , да ни надвива лошото настроение , недоимъка и страданието .
Длъжни сме да имаме различни варианти за път само напред и нагоре .
Nessun commento:
Posta un commento