mercoledì 8 giugno 2016

9 . НУЖДАТА ОТ ОБЩЕСТВЕН ЗАЩИТНИК СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ

9 .  НУЖДАТА  ОТ ОБЩЕСТВЕН ЗАЩИТНИК
СОЦИАЛЕН  АСИСТЕНТ НАЙ - ДОБРИЯТ ПОМОЩНИК  НА СЕМЕЙСТВАТА   С БОЛЕН ОТ ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА  ПАРАЛИЗА

Семействата на болни от ДЦП и  те самите  , са съставна и неделима част от обществото.
Заболяването създава проблеми .
Има разлика, дали болният се отглежда и обгрижва в здраво семейство, или цялото семейство е рисково.
Децата, изоставени от своите родители за отглеждане в домове ,имат нужда от обществено внимание и защита на интересите им. 
За огромно съжаление, държавата, обществото, институциите се занимават с престъпници , наркомани, проститутки , 
измамници , и каква ли не друга измет.Всички абсолютно здрави, способни да се трудят и да изкарват сами прехраната си.Слагаме на  везните още  полиция, съдебна инстанция, затворите и тяхната издръжка, медите, които нищят престъпността .
Колко средства на  данъкоплатеца ,  отиват в тази посока?
А за тези, които по рождение нямат възможност да се трудят?

И трошиците от трапезата на обществото понякога липсват .

Не искам да правя политика .
Искам да помогна на нуждаещите се .
Искам обществото да ни види .
Да покажа кои сме , какви са проблемите ни , и да предложа моето виждане как да ни се помогне .

Преди това , ще разкажа  за съдбите на различни семейства , които познавам , които са идвали за съвет или помощ при мен .
В други части на книгата написах , че за да се грижа за децата си , а по късно и за нашите болни родители , „ захвърлих дипломите си на тавана “ и открих магазин в къщата , в която живеем , за да съм непрекъснато в къщи .
Назначавах хора на работа , които да ми помагат .

За тринадесетте години , в които работех така , имах възможност да контактувам и да завържа добри  приятелства със семейства , които имаха моят проблем - болен от Детска церебрална парализа .
Искам да разкажа за съдбите на тези хора , за да обоснова нуждата от грижа и помощ , която обществото им дължи .
Правя уговорка , че данните ми са отпреди девет години.
Сигурно някои от примерите , които давам са претърпели  развитие във времето , дай Боже към добро .

1 . Семейство което познавах добре . Дълги години те нямаха деца . Когато , вече бяха загубили надежда , след продължително лекуване , се роди първото им дете момче . Веднага след него се роди второ момче , което беше увредено . Грижеха се за двете деца , радваха им се . Майката , не можеше да се примири  с недъга на малкият си син и си отиде  твърде млада .Останаха с баща си , който всеотдайно се грижеше за тях .Правеше всичко възможно , за да не чувстват , че майка им вече я няма . Но и той си отиде от света .
През това време , големият син завърши висше образование , и като голяма част от младите хора в България не можеше да си намери постоянна и подходяща работа .
След смърта на баща си остана да се грижи за брат си . Не успя да създаде семейство . В нашият край няма дневен център . Няма средства да наеме някой , който да се грижи за болният брат .
Не му даде сърце да го изостави в дом .
Един белязан от съдбата живот и един млад , погубен живот заради неуредиците в обществото .

2 . Познавам едно  семейство  от дълги  години . Ето  проблема :
- първо  поколение 
 момиче абсолютно  здраво , но бедно  , го задомяват за  момче с  много лека  форма  на  ДЦП   по - имощно . Момичето  става  добра стопанка , нещата тръгват  нормално .
Едно семейство за пример , в което жената е доминиращ фактор , но и в много други семейства е така .
- второ  поколение -  раждат им се две  деца , момче и момиче - момичето  здраво , момчето  с  малко по - тежка  форма  на  ДЦП  от  баща  си .
- това  момче   се  жени  за  момиче  с едва забележими  признаци  на ДЦП .
 -трето  поколение -  раждат  им се  две  момичета - едното
здраво ,  другото с  ДЦП с по  -тежка форма  от  на  бащата .
Здравото  момиче  се  жени  за  здраво  момче ,  
момичето  с ДЦП  намира също  увредено  момче .
- четвърто  поколение
на здравото  момиче , се раждат  две  момиченца , едното с  ДЦП .
На увреденото  момиче  се раждат 4  деца и всичките  увредени  в  различна  степен .
Това са четири поколения , които познавам , не мога да гадая какво ще се случи в бъдеще .

3 . Веднъж , във  влака пътувах  с  едно много красиво и лъчезарно момиче . От  дума на дума , я попитах от кои  хора  е и тя цялата се изчерви и почти  заплака . Извиних се и я помолих да ми прости , ако  думите  ми  са я обидили . Когато се успокои  ми каза , че е от ... еди кои  си  хора . Те бяха такива ... с ДЦП ." Понякога  ме  е  срам  , че аз  съм  такава ,  а не съм  като всички  в  семейството "  ... Разбирате ли  какви  неща  стават  понякога ?

4 . Момче се влюби и се ожени на бързо за младо  момиче - едва навършило пълнолетие . Всичко беше прекрасно . Но в последствие , след раждането на двете деца - едно след друго , започнаха  да  прозират  някои  недостатъци, в които един специалист - невролог  веднага  би открил признаците на  ДЦП . След години се разделиха . Мъжът напусна семейното гнездо , но поне изчака децата да завършат училище .
Проблемит между тях в същност не бяха драстични . За раздялата помогнаха роднините и " доброжелателите " .
Жената и след двадесет години чака все още своят неверен съпруг - с присъщата за това заболяване огромна любов и доброта  Доизгледа  децата си сама . Грижи се за дома си . Изгледа и изпрати във вечният им път и двамата си родители .
Децата и двете не създадоха семейства . 
Толкова е трудно човек да предвиди всичко .
Може би единственият изход е - да се смирим и да приемем кръста си , такъв , какъвто ни е отреден .

5 . Винаги пиша , че най важната черта от характера на болните от ДЦП е , че са много чувствителни и любвеобилни .
Природата ги е надарила в огромна доброта и  способността да даряват любов  , а също така не могат да живеят без да получават  обич  най  - характерното за тях .
Тук обаче , има проблем .
Има го в почти всяко населено място . Ако има момиче или млада жена с  ДЦП и е в сравнително лека форма , се случват лоши неща  Възползват се от тях  и  ... Ясна съм , нали ? 
Една моя приятелка която работи в „ Дом майка и дете “ ми каза , че при тях всяка година идвало едно момиче да ражда и изоставяла  децата - почти всички увредени . При тях беше идвала 10 - 11 ръти . Неконтролируем процес .Ако това момиче е от здрави родители -това не би могло да се случи .
Но ако родителите също са с проблеми или вече ги няма на този свят ?

6  .Ще ви разкажа една романтична история , която поставя много въпроси ,  дава и  различни  отговори . На мене ,  ми ... ПРЕСУШИ  СЪЛЗИТЕ  !
ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО :
Семейство в което има момичe , вече девойка с ДЦП . Стресирани , претиснени . Не го извеждат никъде , да не им се смеят хората . Майката не работи , за да се отдаде само на детето . Бащата единствен работи . Отделили са се от света . Парите не стигат . Тя плаче  по цял ден  , 
оплаквайки съдбата си . Той се връща вечер изморен , няма смях , радост . Майката изпада в депресия и умира някъде около  четиридесетте .
Бащата остава да се грижи сам за дъщеря си . Отначало роднините помагат , но всеки си има семейство и постепенно остават само двамата .
ДЕЙСТВИЕ ВТОРО :
Семейство приблизително на същата въраст с две здрави момичета , вече за женене . Майката умна работна и с приятна външност . Бащата със 
" златни ръце " пиян - та залян .Пребива жена си , защото ..." такова му е пиянството " . Oт " ментетата " на прехода , скоропостижно почива . Момичетата не жалят дълго , отиват при своите момчета .
ДЕЙСТВИЕ ТРЕТ О:
Бащата си намира нова жена , а девойката нова майка . Нещата изглеждат така : Излизат винаги тримата , пазаруват или ходят на гости . Девойката е винаги много спретната , чиста и гримирана . Обича да разговаря и да общува . Бащата е със сияещо лице . По ръбовете на панталоните и ризите личи добрата стопанка . Жената , с грейнали очи .Тя никога не е била толкова обичана и уважавана . Дъщерите и нямат нищо против . Радват се за майка си .
Това ново семейство , бяха мои приятели .
Тълкувайте го както ви подсказва сърцето .

7 . Младо момиче , красиво и оправно оженват в по - старите времена за момче с лека форма на ДЦП .
Тя поема инициативата , нещата в семейството вървят прекрасно . Ражда им се единствено дете с лек физически недъг . Израства умен и работлив младеж , и си намира красива , млада и умна съпруга , която , по съдба като неговата има проблемно семейство .Раждат им се две деца , красиви като ангелчета , но с годините , едното започва да има здравословни проблеми .

8 .Този пример е  интересен и буди доста въпросителни .
Първо поколение
Семейство с една дъщеря . Всички здрави и прави .
Второ поколение
Дъщерята се омъжва млада , раждат ѝ се две прекрасни момченца и мъжът ѝ умира . Остава млада вдовица , с грижи и проблеми .
След известно време почива и майка ѝ , така губи опора и помощ .
Бащата , свикнал да си има дружка , си намира нова спътница в живота .
Тя е много по - млада от него с лека форма на ДЦП . Без брак , животът им някак си тръгва . След няколко години дядото умира и тя остава да живее в дома му .
Трето поколение
Момченцата стават мъже , намират си булки и трябва да свият свое гнездо .
Едното младо семейство остава да живее в бащината  къща , а другото в хубавата и просторна къща на починалият си дядо .
Да ама не ...
Роднините на новоизпечената стопанка , намират адвокати , водят дел , доказват , че като „ държанка “ дядото е трябвало приживе да ѝ изплати  пари , ... и на  края се настаняват те в имота , а младите , законните наследници , започват да пестят за жилище  ...

9 . Деветият пример съм аз
Като имах магазин , хората си мислеха , че съм богата .
Идвали са млади момчета , подучени от роднини или от подигравчии , които са искали да  вземат дъщеря ми за жена .
- Знам , че не е добре , ама вземете ме за зет !
Представяте ли си , каква душевност имат някои хора ?
Представяте ли си , как капеше кръв от майчиното ми сърце ?

10 . Когато дъщеря ми беше съвсем мъничка и се мъчех да я уча да ходи по пътеката в двора , на оградата ме извика непознат млад мъж .
Каза, че иска да ми каже нещо .
Взех детето на ръце и се приближих .
-  Аз съм от ... Имам дете като твоето , но не мога да си губя живота . Напуснах жена ми . Разведох се вчера .
- Ами какво стана с детето ? - попитах аз
- Ами да прави каквото иска , аз заминавам за Коми . Ще поработя , да искарам някой рубла , пък като се върна , почвам отначало !
Почувствах , че се смразявам .Да приказваш така спокойно на съвсем непознат човек  и то за какво ?
Той махна с ръка и отмина .
Не съм сигурна , може и да греша , но след  години , този човек се появи в нашият квартал . Селото , което беше ми казал , беше едно от околните села . Имаше жена и после му се родиха две момченца едно след друго .
Децата му не са напълно здрави .Може би човек не бива да бяга от съдбата си , а може би в първият му брак , проблемът е бил в него самият .
11 . Това е историята на едно семейство , която е емблематична
и когато я прочетете , ще се уверите  защо е толкова нужен социалният асистент . Съпругът ми имаше приятел от детството . Като деца , къпейки се и лудувайки в реката , го беше спасил от удавяне . По тогавашни хубави стари традиции ги бяха побратимили .Беше от друга религия , но това не им пречеше да дружат и запазихме дружбата си и като семейни .
Това  семейство беше  с леки проблеми , което преди 40 години въобще не занимаваше обществото . Бяха добри и лъчезарни хора , да - с огромната нужда от обич и топлина , характерна за тези хора . Идваха у дома обикновено  в събота вечер . Приготвях нещо вкусно . Оставаха да преспят . До късно в съботната вечер споделяха с нас проблемите си . Имаха три деца . Търсеха ни за помощ и съвет . Дефакто ние вземахме участие  в решаването на всеки изникнал проблем . Така дълги години бяхме близо до тях . Те изпадаха в страх и депресия от всеки по тежък удар на живота . Ние бяхме тяхната опора .
В най - трудните години  - деветдесетте , беше тежко за всички българи . Моят съпруг отново замина да работи в чужбина и отсъства десетина месеца . През това време нашият приятел остана без работа , съпругата му също . Нямаше към кого да се обърне за съвет . Самоуби се . Остави жена и три деца .
Не дойде при мен , защото съпругът ми го нямаше .
Дълги години след това , докато бях в България , помагахме почти като социални асистенти на семействата на децата му и на неговата вдовица .
Да , това  се случи в България , но нещастието е навсякъде по света .
Познавам още и още  семейства - може би защото  всички  за  които ви  разказвам  и  другите , които  за  да  не  ви  досадя  няма  да  изброявам , са идвали  при  мен  за  помощ  и съвет - знаейки  моята  орисия.
Давала съм  съвети , помагала съм им да вземат решение  в определена  житейска  ситуация .
Има поне 8-10 фамилии , с  които съм  била  в  постоянен  контакт .
Приемала съм го като  нормален  човешки  акт .
Тук в Италия  разбрах , че за  това  си  има  специални  хора - социални  аситенти .
Явно  в  България  имаме  нужда  от  тях .
Никой в това общество не се трогва от съдбата на ближния .
В едно нормалното общество ... трябва да има социална политика , насочена към нуждите на страдащите . 
Понятието социален асистент трябва да се въведе в България . Това е длъжностно лице назначено от държавата да защитава интересите на тези нейни членове , които поради здравословни причини не могат да се представляват сами в обществото .
Той няма функциите на личният асистент , не е бавачката . Той предстнавлява индивида в обществото , и защитава , интереса му . Той е ПРАВНАТА  СТРАНА . 
Това е важно , това е необходимо , това е хуманно отношение към всеки изпаднал в беда гражданин на България .
Социалният асистент е този , който ще приравни интересите , на тези хора с интересите на всички останали членове на обществото .
Който има очи , да прочете , който има душа , да го сподели с длъжностни лица . Който прави политиката на  България , да го отнесе в парламента .
Социалната дейност не е за подценяване . Тя се занимава с болни , инвалиди и възрастни хора . За жалост в България няма кой да разбере , че това е тест за зрелост на  едно демократично  общество .
А може би в  България има вече социални асистенти . Бих се радвала , ако писанията ми са напразни.
СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ Е  КАЗАНО ПРОСТИЧКО  ОБЩЕСТВЕН АДВОКАТ .

Проблеми за пенсия , за добавки , за настаняване  в Дневен център , за жилище , за допълнителни учители , всички проблеми , които касаят с инвалидите .
Социалният асистент - той е първият , на когото бихме се обадили за проблема и който ще уреди по - голямата част от документите .
Той помага не само на тях , болните , но и на нас , защото и ние не  сме от желязо - нали ?
Знаете ли как работят социалните служби в Италия ? Със сърце и душа ! Да работиш това -трябва да ти идва от вътре  ,да си съпричастен с болката . Да се събудиш сутрин и да си готов да дариш цялата светлина на слънцето на тези , които нямат възможност да я видят поради страданията , които им причиняват недъзите им .
Не знам каква е правната уредба в България .
Когато един родител се откаже от увредено дете , кой поема попечетелството ?Държавата ? В лицето на кого ? Ако то влиза директно в един  дом , директорът на дома ли е пряко отговорното лице за живота на такова дете ? Ако имаме само един човек - а не и някое друго лице - адвока т, представител на социална служба , някой от общинската управа ? Не знам как е , но си давам сметка , че ако това е само едно лице и то директора на социалното заведение  , ето ви ужасяващите новини , които понякога  растърсват  България .
Социалният асистент , това е фигурата , която липсва , за да се нареди пъзела  и  да не позволява безхаберие и престъпления срещу личността на хора , които нямат възможност да се защитят .
В  България има работещи социални служби към общините . Преди 7 години ,т е назначаваха лични асистенти , даваха някакви месечни субсидии за транспорт , помощи за телефон , ток , можеше да се консултираш за доставка на храна в дома .
Може би сега има големи промени , в помощ на инвалидите ? Дай боже да е така . 
Бих искала да споделя  това , което ме  впечатли още преди дъщеря ми да беше дошла в Италия . Да  ,преди да беше дошла в Италия , тя вече имаше назначен  социален асистент , защото моята лична лекарка , направи от мое име това предложение за дъщеря ми .
Преди 3-4 години в България , това за което искам да разкажа го нямаше . Сега , може би вече е налице и бих се зарадвала , ако е така .
Ето как се случва
Всички деца , за които се констатира умствено изоставане , им се назначава  социален   асистент .Т ой се назначава , когато за това се направи искане от личният лекар на болният или на семейството . Тук отварям мъничка скоба , в която казвам , че личният лекар обикновенно е личен лекар на цялото семейство и има толкова пациенти , колкото може действително да обслужва  .Семейният лекар в Италия се счита  почти част от семейството , познава всичките си пациенти , здравето им и здравните проблеми на цялото семейство . Той ви праща при специалист , ако ви се наложи , звъни , настоява да ви приемат , не се сърди никога , за това , че му искате направление . Личните лекари обикновенно се групират на няколко места в града в нещо като здравни центрове с амбулатории и обща рецепция . Ако ви предпишат специалист ,  можете да си назначите час там , на място , предоставя се и тази услуга . Но се връщам към нашите болни .
Личният лекар , ви дава съвети при какъв специалист да заведете детето си , интересува се от диагнозата , която е дадена и при нужда ви прави молба за личен асистент .
До края на дните им има някой , който се грижи  за тях освен вас родителите . Към общината има център за работа с проблемни семейства . Социалните асистенти работят в тези центрове . 
Личният асистент има много семейства с които работи . Когато имате нужда  ,той  е на ваше разположение . Всяко семейство има направена картотека ,в която точно се записва всичко за фамилията и диагнозата на болния . Социалните асистенти и те са хора , сменят работни мест , пенсионират се , но картотеката си е там и болният само преминава от едни в други грижовни ръце . За времето , през което дъщеря ми  е в Италия , се смениха двама социални асистенти . Когато първият напусна , се обади по телефона , за да ни предупреди и да се сбогува със семейството . Вторият се обади , за да ни поздрави и да се представи и ни определи час да се видим лично и да поговорим за проблемите ни .
Когато имате някакъв проблем и искате консултация или помощ от социалният асистент , предварително си записвате час .
Срещнете ли се , няма проблем , по който да не можете да беседвате . През това време ,не звънят телефони и никой не чука на вратата .Това са хора психолози , добре обучени , търпеливи и много коректни . Ако  вие не можете или не сте в състояние да представлявате детето си , го представляват те , където и когато се налага .Те го представят в дневният център , независимо дали вие сте в състояние да направите това . Следят за развитието му , попълват всякакви формуляри , за да са сигурни , че всичко е точно направено . Идват на посещение в дома ви  ,за да се запознаят при какви условия живее болния . Ако жилището не отговаря на изискванията , правят молба от негово и ваше име  ,за да се подобрят битовите условия - даване на помощи или смяна на жилище , като те са тези , които го изискват от общината .
Назначават се лъчезарни и спокойни хора , които само с присъствието си допринасят за разведряването на семейната атмосфера .
Болните от ДЦП имат нужда от защита и  попечителство .
Някой , който да ги представя и да защитава правата им . В много случаи за съжаление ,проблеми имат и родителите . Има и случаи , когато здравите братя и сестри или най близки роднини , решават имуществени проблеми в тяхна вреда .Това , което аз знам е , че има процедура за попечителство , като се образува дело и се определя комисия с председател майката и членове адвокат и човек от общината , които решават заради даденият под попечителство . Но ако майката не е между живите ? Разбира се процедурата е законна .
Обобщавам , в Италия ,длъжностно лице , наречено  Социален асистент поема обществената отговорност за всеки човек - от момента на констатиране на умствена изостаналост- в най- ранна възраст , до неговата смърт .

Отварям малка скоба , за да кажа , че в центъра за работа с проблемни семейства има и отдел за работа с възрастни , които са загубили паметта си.
Всеки човек с проблеми в паметта , след консултация с  личният лекар и специалист , му се назначава социален асистент , който поема грижата за представянето му , попълване на документи , настаняване в дом и т . н . , за да се избягнат посегателства върху личността на човека .Искането за социален асистент се прави  от личният лекар .Нали е хуманно ?

Да се върнем към нашите проблеми.
Тук има  различни аспекти:
- Да се решават законосъобразно всички проблеми
- Да се помага на родителите да вземат най -правилното решение
- Да не се позволява на недобросъвестни личности да се възползуват от състоянието на болния
- Да се преценяват условията в самото семейство -ако родителите не са в състояние да се грижат за детето си - то им се отнема и се настанява в приемно семейство или дом .
- Да има приемственост в различните етапи от живота на болните .
Преди няколко години , имаше представяне на нов закон , като социалните асистенти организираха лектори , зала и присъствието на голяма част от семействата . Ставаше дума за нормативна уредба , която уреждаше правната страна  на ...
- Създаване на дружества или кооперативи с идеална цел , които носят названието " Когато вече ни няма " Там родители на младежи с увреждания се събират на малки групи и завещават пари , имущество , недвижим имот . Възможно е това всичко да се продаде и парите да се внесат в банка или фондове ,така че с годините да се натрупат средства , с които младежите ще са обезпечени след години . Някои групи родители със общите пари разработват бизнес или влагат средствата в сигурни акции , пак със същата цел . Приживе средствата и фондовете се управляват от родителете . Още при учредяванета в ръководството на тези дружества участват адвокати и длъжностни лица , което гарантира прозрачността и сигурността .
Да - няма нищо по - ценно от човешкият живот .
Нека го пазим и съхраняваме обичта и честността в душите си .

Искам да дам един конкретен пример
Наблюдавам тук в Италия един болен  с нашите проблеми . Той е на моите години . Сега живее в  Къща на милосърдието към Католическата църква
Преди да беше настанен  в тази къща ,  бяхме съседи . Живееше сам в общинско жилище . Всеки ден сутринта го вземаха с общински превоз , водеха го в Дневен център и вечер го връщаха , като си носеше и вечеря , приготвена там .
Дневният център работеше и събота и неделя . Бях виждала редовно да го посещава  социалната му асистентка . 
Тогава се грижеше за него , защото живееше сам . Идваше да провери дали няма нужда от нещо . Сега , въпреки че  е обгрижен 24 часа , идва редовно , за да се интересува как се чувства и липсва ли му нещо .
Когато пишех блога си за Детска церебрална парализа , в медиите  бе изнесен случай  за побой над младеж от дом в село Брестовица  Русенско . Познавам този дом , защото много 
често , докато работеше магазина ми , персоналът е идвал да пазарува при мен .Част от хората , които обслужваха младежите , живееха в нашият квартал . Ако това момче от Брестовица , ако всички момчета , ако всички беззащитни  и нуждаещи се имат своят социален асистент , такива издевателства не биха се случвали .
Когато има семейства , в които родителите имат проблеми , има проблемни семейства - тогава асистентът е изключително необходим .
Може би чукам на отворена врата ?
Може би в България вече имаме социални асистенти ?
Ако още ги няма , време е да се сдобие обществото с това благо .
Тогава много нещастия  няма как да се случат .
В България има доброта и човечност има и нормативна уредба .

Да в социалната дейност , трябва ярко да се разграничат двата клона в които се работи
1 . Болни от ДЦП в здрави семеиства
2 . Болни от ДЦП в рискови семейства
И тук отново има проблем .
Рисковите семейства отново са два типа
1 . В които и двамата родители са болни .
2 . Когато само единият родител е болен - 
понякога , има такива семейства , аз ви дадох такъв пример в България .
Тук в Италия също съм в допир със семейства с моят проблем .
Когато  родителите  са  здрави , могат  да  вземат  адекватни  решения  , могат  да  се  грижат  за  болното  си дете . Въпрос  на организация  е да се справят сами в живота .
За  съжаление , една  голяма  част  от  децата  с ДЦП  са именно  от рискови  семейства .
Те са наши  съграждани , съседи , приятели ,
роднини . Не  бива  да ги  оставяме сами , без приятелска дума  и  мъдър съвет .Те  имат нужда понякога само от това - някакви средства държавата все пак заделя за тях.
Има нещо друго . На социалният асистент това му е работата , това му е професията той е този , който може да вземе решение вместо болният .
Разбирате ли , тези хора се нуждаят от социална помощ .
Едно зряло общество , което сме ние , трябва да помага и насочва тези хора .
Подигравките , присмеха , соченето с пръст - те са нашата присъда , а не тяхната .
Искам да ви дам от моята вяра , че всички заедно , можем да направим битието си по - добро .
Исках  да  акцентувам  върху  историята  на  семейството  в  което  жената  има съвсем лека  форма  на ДЦП и ако някой не познава това заболяване може да помисли че става дума за пропуски във възпитанието или особености на характера . Думата ми е , че тази жена , намери сили да продължи живота си сама и то само в правилно русло . В тези най - тежки години за България , въпреки  безработицата ,
въпреки трудностите , стоя и стои плътно до децата си , за да не почувстват , че са изоставени .
Тя - засегнатата от болестта , запази своето и на децата си човешко достойнство .
Животът е най доброто училище и  дава най - ярки примери за това , как да жиеем и носим кръста си .
Когато има социален асистент , когато той умее да си върши работата професионално , някои нещастни периоди в нелекият живот на семействата , могат да бъдат избегнати .
Социалният асистент е нужен в тези слоеве на обществото - вярвайте  ми !
За болните от ДЦП не трябват полицаи , спец части , специални камери върху каските на полицаите ... пари за специални средства за следене ... каквото искате прибавете ... всичко ще го намерите написано по ВСИЧКИ страници на ВСИЧКИ вестници ....
 Мили хора , смилете се пред страданието . Нека българското общество  преразгледа своите морални принципи .
Няма край чакането да се сложи ред в ежедневието . Няма край несвършената работа . Няма край алчността , предателството и подлостта . Нямат край прахосаните пари в държавата . Няма край лицемерието . Има край за парите , отделени за социална дейност . Имат край парите в социалните домове и този край е късичък . Светът е безкраен , но за съжаление , нашият откъслек във времето е нищожно малък . А това за болните , инвалидите и немощните важи с още по - голяма сила . Дали ще доживеем някаква промяна в мисленето и действието .
Сега , бих искала да сложа социалният асистент в тези единадесет примера , които дадох .Първа съм аз .На мен , щеше да обясни , че не бива да се тревожа , че имам прекрасен син , че правя всичко за децата си и трябва да съм горда , че успявам да се справя с толкова неща едновременно . И щеше с усмивка да каже  ... „а ко дъщеря ти беше здрава , я каква млада и хубава баба  щеше да бъдеш ... “ на което аз примирено щях да се усмихна ...
На двете семейства , в които жените починаха млади , заради страданието на децата им , щеше да помогне да намерят работа , може би да им намери невролог , или да им посочи , че и депресията е заболяване с тежки последици  ,да ги упъти да се лекуват пътво те , за да са полезни на децата си и може би щеше да спаси два  човешки живота ...
Ако моята  позната , която двадесет години чака завръщането в семейното гнездо на неверният съпру г, имаше социален асистент , той, щеше да говори с бъдещият жених , и може би бракът нямаше да се състои . Ако все пак любовта беше победила , той , щеше да помага да се тушират проблемите .
В примера със здравото момиче от проблемно семейство , щеше да го изведе , за да изживее един прекрасен живот , като всички здрави деца на България .
На момичето , което е изоставило 11 деца , щеше да помогне да се предпази от нежелани бремености и може би щеше да го настани в защитена къща . На момчето , останало само с увреденият си брат , щеше , да помогне да го настанят в дом , за да изживее  свободно и ползотворно живота си .
На всички семейства с проблеми , щеше да даде съвет да направят тестове в първите дванадесет седмици на бремеността , и ако плодът е увреден , да се направи аборт . Поне сега , в последните години , това е възможно .
Да , даже  ние , които сме здрави ,  но сме в контакт с нашите слънчица , имаме нужд , някой да ни посъветва , да ни върне в реалното врем , да ни даде глътка въздух и утеха , с които да продължим напред .
A за нашето приятелско семейство , може би мъжът нямаше да посегне на живота си . Социалният асистент щеше да си е на  работното си място , а не на гурбет .
За децата , дадени за отглеждане в до м, социалният асистент е необходим като слънцето и въздуха . Искам да повторя .
Социалният асистент се назначава персонално на увредена личност . Детето се изоставя в дом , когато е увредено . Но преди да отиде в дома , то вече има социалният асистент , който попълва документи , представя го и т . н . Това дете вече няма родители , които да отговарят за него . Той е който решава , дали изоставеният  се чувства добре , дали е обгрижен и нахранен .Дали има проблеми с персонала .Той решава кога и къде да бъде преместен  изоставеният болен ако се налага .
Предполагам , че поне това в България е направено .
Тези деца , младежи и възрастни , наистина се нуждаят от обществена закрила в лицето на СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ .
Социалният асистент ,  това е фигурата , която липсва , за да се нареди пъзела  и  да не позволява заплитания , безхаберие и престъпления срещу личността на хора , които нямат възможност да се защитят .
За съжаление , сега под светлината на прожекторите е изметъ т..." La vita è cosi "  - „ Животът е такъв “ - както казват в моята нова страна .
Благодаря на всички , които  четат моята книга .
Изпращам моите сърдечни поздрави на децата и младежите от всички домове за деца в България и специално на домовете в Брестовица и Стърмен ,
някои от които познавах .

Искам да се случват по - бързо  промените .
Искам , хората , останали в моята родина , да живеят нормално , свободно и да виждат бъдещето ведро и сигурно .
Искам и аз , с каквото мога , в останалата ми частица живот да допринеса за това .