10 . ДНЕВЕН ЦЕНТЪР
ДОКАТО БЯХ В БЪЛГАРИЯ ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ ЖИВЯХ С
ВИНАТА , ЧЕ НЕ ПРАВЯ ДОСТАТЪЧНО , ЗА МОЯТА ДЪЩЕРЯ .
В НАЙ - ТЕЖКИТЕ ГОДИНИ СЛЕД 1989 ГОДИНА , СЕ Е СЛУЧВАЛО ДА РАБОТЯ И ПО 24 ЧАСА В ДЕНОНОЩИЕТО , ЗА ДА МОЖЕМ ДА ЖИВЕЕМ НЯКАК СИ . НЯМАХ ВРЕМЕ ДА ОБЩУВАМ С НЕЯ ОСВЕН КОГАТО Я ХРАНЕХ ПОЧИСТВАХ И СПЯХ ДО НЕЯ .
ЧУВСТВАХ СЕ ПРЕДАТЕЛ НА СОБСТВЕНОТО СИ ДЕТЕ .
ДА НЕ ГОВОРИМ КАК СТРАДАХ , КОГАТО ДВЕ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА ЖИВЯ САМА С БАЩА СИ В БЪЛГАРИЯ
Дойдох в Италия , за да помогна в труден момент на сина ми , който твърдо беше решил да живее в тази страна . Втората ми задача , беше да изплатя дълговете , които се увеличаваха във фирмата ми . Виждайки какви грижи се полагат за инвалидите , доведох и дъщеря ми . За всичко това ще разкажа подробно в тази част на моята книга.
Исках да ходи в дневен център , да се вижда и дружи със свои връстници . Да се радва на живота и да се чувства специална , като всяка млада жена . Да я обличам сутрин за излизане , да се радва ,че е красива , да чака да я вземат за пътуването , да получи комплимент от някой любезен италианец или италианка .
Все неща , които с непрекъснато стоене в къщи няма как да се случат .
Искам всички деца и младежи на България с нейният проблем да почувстват промяна , да са щастливи и с радост да очакват новият ден .
МНОГО ЛИ ИСКАМ ?
За тези майки , които сами се грижат за своите деца .
Улисани в ежедневието и проблемите , годините отлитат ... съвсем незабелязано .
Не бих искала никоя майка , която целият си живот е посветила на деца и семейство , да остане на старини с просешка пенсия .
С тези програми за личен асистент , стаж и осигуровки за спокойни старини ... забравете .
Ако нямате кой да ви помага в къщи , трудовият стаж , който ви е необходим , няма как да го достигнете .
Самоусигуряването е един изход но ако не е вдигната ставката , резултатът ще е плачевен като при мен . Ето още един довод да настояваме за изграждането на дневни центрове за нашите деца
- те се развиват много по - добре .
- майката може да работи .
- старините ви са - по - сигурни . Искате го или не , този момент настъпва .
- Посещението на детето в дневен център е алтернатива на това , да чувствате вина , че не правите всичко за детето си , че не сте достатъчно полезна на семейството и че не можете да реализирате квалификацията си или да се изявите като личност .
Колкото и невероятно да ви звучи , когато се мъча да внуша моята идея си повтарям един и същ израз ... на недостижимият Апостол " АКО СПЕЧЕЛЯ - ПЕЧЕЛИ ЦЯЛ НАРОД АКО ЗАГУБЯ - ГУБЯ САМО СЕБЕ СИ " Искам да спечеля , защото заради тази моя идея аз загубих Родината си.
В тези дни , когато сквернословието , враждебността , неразбирателството , лъжите и интригите са над всичко , майка България чака от някого добрина . Ние които всеки ден сме потопени в страданието можем да ѝ я дадем .
Живеейки с нашите ангели , на които земните , тела не са по мярка , сме попили от тях добрината и великодушието . Даряваме нашата любов на всички българи и всички други , които живеят на нашата земя , ползват благата ѝ , но ѝ мислят злото . Надявам се да се смирим пред нашето отечество , да пуснем слънцето в душите и очите си , и дружно да продължим напред , така , както сме го наследили от дедите ни !
Децата ни или братята и сестрите за които се грижим ,си остават деца . В зависимост от тежестта на заболяването ДЦП даже си остават бебета . Понякога сме капнали , имаме нужда от малко помощ ,от добър приятел . Семейството трябва да отиде някъде спешно , дори на пазар в супермаркета . Не можете да излезете с вашият болен . Нямате постояно нает помощник . Има такива ситуации , когато бабите и дядовците не могат да се притекат на помощ или вече ги няма на този свя т.
Какво се случва ?
Случват се разни неща !
Вие живеете в обществото . До вас доближават различни хора . Вие даже не сте ги търсили . Те сами са ви намерили .
Казали са ви мила дума за болния , помогнали са ви , да тикате количката ... хей така , колкото да си побъбрят с вас , съчувствали са ви , без да сте очаквали съчувствие .
Намерили са начин да споменат , че само да ви се наложи - можете да разчитате на тях . Много често това са ваши роднини , комшии ,колеги .
Случвало се е на вас , случвало се е и на мен .
Внимавайте , от опит разбрах и искам да ви предпазя - много малка част от тези хора са искренни и добронамерени Ние живеейки близо до нашите ангелски душици,приемаме до голяма степен невинността и човеколюбието на тези създания . Хората , които по такъв начин се приближават до вас обикновенно ви причиняват зло , подиграват ви се зад гърба или имат за цел да постигнат нещо в своя полза . Понякога се впиват като - пиявици в тялото ви и с годините е невъзможно да ги откъснете от себе си , да спасите поне част от останалата ви кръв .
Чуете ли да ви казват „ Аз толкова харесвам твоето дете , толкова искам да ти помогна , толкова е хубаво у вас “... помислете , преди да повярвате !
Когато наистина ви се наложи да потърсите помощ , установявате , ЧЕ ОКОЛО ВАС Е ПУСТО .
Случвало ли ви се е ?
На мене се е случвало , особенно в годините , когато имах магазин .
Когато имах нужда от помощ , преброих десетки фалшификати .
Самият начин на живот ни прави в пъти по - раними от останалите хора , преживяваме го като трагедия .
Когато трябва да оставим детето си , не можем да кажем на някого - оставям за няколко часа детето си у вас . Има хор а, които по различни причини се дърпат от тях , като от огън .
Трябва ни специализирано заведение , където работи обучен персонал .
Трябва ни дневен център и друг тип център - за временно настаняване .
Доведох дъщеря ми в Италия на 32 години и половина.
Исках да посещава дневен център .
Исках да видя дали ще започне да се развива .
Живеех с вината , че не правя необходимото , за да я виждам усмихната .
Шеста година посещава дневният център .
За нейното състояние разликата е огромна .
Научи се да се усмихва и се връща щастлив .
Опитва се да ни разказва , но думите все не идва т.
Научи се да отстоява своите желания .
Опитва се да се храни сама и да съобщава за естествените си нужди .
Иска да помага в кухнята , при подреждане на масата , при оправяне на леглото , при почистване.
Колко време съм загубила .
Един цял живот .
Контакт с младежи като нея и специализирани грижи - това е разрешението .
Домовете , такива , каквито е прието да съществуват в България , не са най - доброто .
Процесът на живот се прекъсва .
Как постигнах всичко това за дъщеря ми ?
Работих четири месеца в една фамилия с дъщеря със синдрома на Даун с три години по - голяма от мен. Посещаваше три пъти в седмицата дневен центер . Сутрин идваше кола на Червеният кръст , аз я придружавах и виждах с каква грижа и обноски я взимат от къщи . Вечер я водеха обратно . Цял ден прекарваше в дневен център , заедно с други младежи с нейните проблеми .
Връщаше се доволна и колкото и беше възможно разказваше как е минал деня .Толкова много исках да видя и моята дъщеря да се връща така усмихната . Не знаех от къде да започна . Споделих с брата и сестрата на тази жена . С тях бях почти връстница . За моя радост , се съгласиха да ми помогнат . Първо ми подадоха ръка , да си направя италиански документи . Сестрата , работеше като социален асистент . Подсигурихме място за дъщеря ми в дневен център , още докато тя си беше в България . Казаха добра дума за сина ми . Приеха го на работа и му помогнаха за документи .Това беше , защото работех добре със сестра им и с родителите им . Благодаря от сърце на тази фамилия и на сестра им със заболяването Даун . Тези болни са толкова музикални ,а аз я приспивах с най - хубавите български народни песни . Събираха се всички да слушат . Като че ли , българската народна музика отвори за нас парадният вход на Италия , но най - важното - самоотверженият труд - моя и на сина ми . Сега и дъщеря ми ходи на дневният център , толкова е радостна сутрин . .. Първо вземат другата жена , после дъщеря ми и в колата , тя ме приветства с... " бум " - това е нейната част от " Тих бял Дунав се вълнува "
Ако живеете в голям град , може би вече има създаден дневен център . Сигурна съм че в София има . Ако в града ви няма , може да се свържете със социалната служба и да разберете , колко деца и младежи и даже и по - възрастни имат този проблем . Не е невъзможно да направите кооператив . По европейските програми се отпускат такива пари . Зная , че бюрокрацията е голяма , но пак повтарям , че е наложително децата и младежите да общуват по между си ." Дръпват напред " , което ще ви даде нов стимул , да се грижите за тях и да ги обичате . Тук в Италия ,
нещата са така построени - на кооперативни начала . Кооперативът работи самостоятелно , като общината е назначила свой представител , който контролира разпределението на средствата и спазването на законовите наредби .Кооперативът договаря транспорта , доставката на храната .
Храната се доставя за обяда готова.Договарят се спортни зали и басейни свързани с лечението на младежите.Част от разходите се заплащат от общината, а друга част от родителите.При добра организация и спонсори е възможно да се закупят собствени микробуси на кооператива,за да не се дават излишни средства за чужд транспорт.В кооператива,могат да се назначат на работа родителите или роднините на младежите,като по този начин ,се осъществява контрол на всички нива.Щом като в Италия това функционира успешно,значи могат да се взаимства целият опит и документация и да се работи успешно в тази насока.
Моето послание,"Да обичаме различните с ангелските сърца и да се радваме заедно с тях на всяка победа над съдбата"
Настаняват се хора,които не могат да се обслужват сами,а останалите членове на семейството работят и нямат възможност да се грижат за тях.За възрастните хора има различни центрове,според тежеста на заболяването им.Групират се ,за да е по ефективен престоят им.За увредените младежи също зависи каква е степента на увреждането.Има центрове за по леко увредени,където те се трудят според силите и възможностите си.Избрани са такива професии,които са най- подходящи за по - голямата част от посещаващите центъра.С тях работят и здрави хора.Продукцията се изнася на пазара и приходите от продажбите влизат в дома,
Толкова бих искала и в България да се работи така.
След една среща един родител стана и се обърна към останалите с думите":Виждате ли
колко много направихме!"
Предимствата , от съществуването на Дневен ценър
-за болните - помагат на болни да общуват ,да прекарват пълноценно времето и ако са по-здрави ,да се трудят.
- за близките - да ходит на работа,като всички останали.
Спирам се по-подробно на аспектите които познавам.Сигурно има създадена нормативна уредба,където всичко е предвидено точка по точка,Сигурна съм,че при съставянето и са взети предвид опита на напредналите в това отношение страни.Искам да допринеса с каквото мога.Описвам работата на дневен център за по - тежко увредени от ДЦП младежи.Всичко,което харесваме ние близките.
Разбира се и слънцето има своите тъмни петна.Явяват се проблеми,които няма да спестя.
РАБОТНО ВРЕМЕ Дневният център работи от девет сутринта до пет след обяд.
ПРЕВОЗ Младежите се превозват по три начина:Самостоятелно-родители или близки ги завеждат в дневният център.С микробуси на кооператива-за младежи, които са от същото населено място или от най -близките околности.С линейки на червеният кръст-когато разстоянието до дневният център е над 10 км.Това всъщност са коли на Бърза помощ,но не са с животоспасяващо обурудване и се управляват от доброволци-обикновенно от пенсионирани служители на Бърза помощ.
УСТРОЙСТВО И ОБЗАВЕЖДАНЕ:Дневният център се намира в нова -специално построена сграда,но това е от 4 години.Преди това се е помещавал в старо училище.
Искам подробно да опиша всичко,защото е много добре замислено и изпълнено.
Като не си правя най-малка илюзия,че някое длъжностно лице,ще си направи труда да прочете писанията ми,както винаги , се обръщам към родителите,близките ,приятелите и към самите болни с диагноза ДЦП, като се опитвам да помогна,да вдъхна кураж и да изразя моето уважение и съпричастност към общата ни съдба.Както казват италианците"Всички сме в една и съща лодка".
Ще опиша разположението на помещенията в дневният център,който посещава дъщеря ми.Всички ние-родители, персонал и нашите деца ,го намираме удобен във всяко едно отношение.
Дворът е просторен с места за паркиране на служебните микробуси и частните коли на обслужващият персонал.Има възможност да се маневрира.Около самата сграда е обособена малка цветна градина,беседка,пейки,и красиви влечащи растения,които лятото предоставят допълнителна прохлада.Над главният вход има просторна козирка, под която спирад превозните средства в дъждовно и снежно време.Нивото на вътрешността на сградата е нивото на двора, за да се движат свободно инвалидните колички.Влиза се в коридор със стъклени стени и плъзгащи стъклени врати.От дясно се намира помещението за занимания и работа,от ляво просторна столова.В дъното на този коридор,отново през плъзгащи стъклени врати се влиза в задната част на сградата,където има зала за арт-занимания,музика,танци, рецитали и зала за почивка-обурудвана с легла.Има стая-гардеробна, с резервните дрехи на младежите и две просторни тоалетни,-обурудвани с обзавеждане за инвалиди.В предверие или по - точно до едната тоалетна има стая с кушетка ,за обслужване на най-тежко засегнатите.
Столовата от своя страна е разделена на две части ,за младежи с различна степен на увреждане.По средата на двете столови се намира кухненски офис обурудван с печка, хладилник,мивка,маса за разсипване на храната и всичко необходимо за храненето на младежите.Всички външни и вътрешни стени са дефакто стъклени.На външните стени има красиви и функционални щори.Вътре има видимост в цялата сграда с изключение на тоалетните-разбира се.Отоплението е изключително подово и автоматично регулируемо.Дневният център има и втори етаж, но не толкова обширен.
От партера до горният етаж има просторен асансьор в който се побират поне три инвалидни колички.Има и широки стълбища със стъпала малко различни от нормално приетите-по широко стъпало ,а самите те малко по ниски,за да може с по малък разкрач да се изкачват.Ползуват ги и за упражнения при раздвижване.
На горният етаж е стаята на директора и преподавателите.Има просторен салон с уреди за гимнастика и раздвижване.Има "Салон за красота"със баня,и обурудване като за истински такъв.Има "Техническа работилница" със специфичното обурудване и малка компютърна зала,в която аз не съм ходила.Има и други помещения,които не познавам.
Всяко едно от помещенията се ползва като класна стая ,както е в нормалните училища.
Хигиената се поддържа на върховно ниво.Заради остъклените източна,южна и западна страна на сградата,слънчевата енергия се използува възможно най рационално,особено
парниковият ефект.За летните месеци е предвидена климатична инсталация.
Бих искала ,да си поставим за цел да направим удобни и функциониращи дневни центрове,защото нашите болни го заслужават.В никакъв случай ,това не може да стане без участието,желанието и волята на всички страдащи семейства.
При пристигането сутрин около 9 часа, младежите получават вода чай или безкофеиново кафе .Смята се,че са закусили в къщи.За моята дъщеря бих казала, че три дни е без закуска,защото хапне ли нещо ,и се качи в кола,задължително повръща.Отначало пращах закуска,но се оказа неприложимо само тя да яде,затова предната вечер гледам да хапне добре.В 10 часа им дават парче плод или чаша сок. На обяд се предлага първо,второ, и за десерт обикновено плодове или плодов крем.Сутрин,докато пият чая, се оформя менюто за обяд.Предлагат се по два три вида от първото, второто и третото и всеки младеж казва какво желае.Списъка с точните порции веднага се съобщава в ресторанта,където се приготвя храната.Обикновенно съобщението се прави от някой от питомците,което се смята за голяма чест.Храна не се приготвя в центъра,защото на практика би излязло по- скъпо.На обяд един от персонала с един или двама младежи,-на смени докарват храната.Други младежи пък дежурят да приготвят масите и да сервират.Ползват се посуда за еднократна употреба,за да се избегнат наранявания и се пести вода за миене.Всеки младеж има своя чаша.Чашите са подредени в специален шкаф,от красиви по-красиви,и си е цял ритуал като ги слагат по масите.Няма две еднакви чаши.
Не са стъклени или порцеланови по обясними причини.
Следобедната закуска е около 4 часа.В топли дни младежите се извеждат на разходка и закусват навън в бар или сладкарница.Всеки си поръчва и по- възможност си плаща,разбира се с пари от центъра.Това е част от обучението-как да се държат на обществено място,как да се хранят и всичко което е необходимо да направят, за да са равни с другите.
Ако вали или е студено, закусват в центъра -сок ,чай,дребни сладки ,торта, соленки.
Масите винаги се разтребват от младежите,под зоркият поглед на преподавателите.
В определени дни различни младежи,обособени в групи посещават басейн,специализирано лечение или работят навън по няколко часа.Тогава се хранят в ресторант или бар, като това е отново част от обучението да се справят сами.Разбира се,с тях винаги има поне двама преподаватели и се придвижват със служебен превоз.
Да си пожелаем, по-скоро да започнете работа по организиране на дневен център във вашият град или село или възможно най-близо до вас, за да се чувства вашият болен добре и времето да минава ползотворно за цялото семейство.
Моето послание е към хората съпричастни към заболяването ДЦП родители,близки,болни. Много бих се радвала,ако допринеса нещо и за хората, за които това е работа-моето уважение и разбиране към трудностите с които се сблъзкват ежедневно.Благодаря от сърце на всички.
В дневният център работят 10-12 души персонал,които пряко се занимават с младежите.Работят на две смени-сутрин и следобед,като по обяд се застъпват,за да ги нахранят.
Всеки ден в дома има около 12 до 15 младежи.Има двама или трима от тях, които всичките 5 дни в седмицата са там.
Останалите ходят 2,3,или 4 пъти седмично,като това се определя от личният им асистент и ръководството на дневният център.При всеки новопостъпил, се започва от 2 дни седмично, допълвам, че сега, в кризите, от които и Италия страда, има младежи , които и само един ден посещават дневният център.
Простата аритметика показва, че във всеки момент на деня ,за всеки двама,рядко трима -персонално се грижи един
работник .Понеже почти цялата вътрешност е остъклена,се упражнява непрекъснат визуален контрол.При смяна на персонала, всеки предава на колегата си часовете в които е посетена за последен път тоалетна,смяната на дамски превръзки,памперси,някакви особености в поведението,въобще това си е закон.Когато постъпи нов младеж,майката поне 3 дни ходи с него по цял ден,за да види персонала, как се обслужва болния,какви реакции има,какви навици са му създадени и върху какво може да се работи за да върви към подобрение.
Основно се работи върху създаване на автономност-да пият вода сами, да се хранят сами, да съобщават за естествените си нужди и т.н.
Представянето на младежа в дневният център става лично от личният му асистент, придружен от майката или друг най близък роднина или попечител.
Искам да обхвана всичко свързано с работата на дневният център-не искам нищо да пропусна, за да е леко на душата ми, че съм допринесла нещо добро за нашите ангелски душици.
Писах,че те рядко посещават всеки ден от седмицата "училището",както го наричаме в къщи.Те са болни.Там цял ден са натоварени и наистина им трябва повече почивка.Специално за моята дъщеря....там тя е през цялото време на инвалидна количка,което я изнервя.У дома по цял ден е в движение,ту с пълзене,ту с предвижване по мебелите. Едното е за духовният и напредък,другото-да не се схване.-и двете са нужни.
В дните,които посещава дневният център,всеки младеж има програма,която обхваща физически упражнения,разходка,посещения на топъл или студен басеин в зависимост от сезона,фитнес зала или стадион в зависимост от сезона и неговите лични възможности и нужда.Моята дъщеря има предписано ежедневна тренировка с медицинска проходилка и разходка под ръка с работник.По протритите ѝ обувки се вижда ,че тази програма се изпълнява.
Други занимания са тези по музика...едни от най обичаните.Пуща им се популярна музика,който може припява,други пляскат в такт ръце,има и такива,които използвайки ударен или клавишен музикален инструмент,се опитват да акомпанират.По принцип тези деца са много музикални.В същата зала гледат видео клипове или малки филмчета и се опитват да преразказват или пресъздават.В същатя зала устройват колективни игри.
В сутрешните занимания влизат занимания за момчетата в техническата работилница,където ги учат да завиват гайки, да сглобят или разглобят детайли ,а по някога произвеждат нещо-за някой цех-елементарни неща,което им доставя удоволствие и се чувстват успели.Един мъж от персонала отговаря лично за тази дейност.
Трябва да подчертая,че персоналът е на две нива,едни се занимават само с обгрижването на младежите и второто ниво-специалисти,които водят различните занимания,музика,компютри,техника,шиене, фризьорство,работа със специализираните уреди по физическа подготовка,готварство и т.н.
Дневният център нека го имаме и в нашето село или градче.Не е лукс ,това е необходимост.
В дневният център се работи.Произвежда се.Стоките са продаваеми и носят приходи-средствата влизат в дома, за да подпомагат бюджета.Тези младежи,които могат да работят, не стоят със скръстени ръце.Производството се разделя на подоперации, които се работят от различни младежи, според уменията им.Групата е от 2-3 души ,за да може преподавателя да упражнява контрол.Редуват се часове на работа с други дейности, като на 30-40 минути се сменят.В един и същ ден един младеж може да има работа,тренировка, разкрасяване и музика.Групите са на ротационен принцип.Най здравите деца от нашият дневен център ходят на работа навън в предприятие за реконструкция на стари мебели.Не се прекалява с работните часове.Тези младежи обикновенно посещават и стадион или басеин,така, че се изпълнява и тази програма.
Понякога в часовете за работа се приготвят ястия за обяд или за следобедна закуска.Младежите първо пазаруват,като трябва да предвидят необходимите продукти и количеството за всеки от тях ,а след това следва приготвянето. Консумирането е разбира се най- приятната част заедно със задължителните похвали и комплименти.
Не е толкова трудно да се организира дневен център.Може да не е само за болни от ДЦП,да се комбинира.Дневните центрове са и чудесен начин да прекарат на топло и в компания и възрастни хора.Дневни центрове за възрастни хора тук са нещо нормално.
Сгради има.Толкова къщи останаха празни.Има безработица,хора има. Мили хора,ако ние не си помогнем-кой ще ни пожали.
Има го заложено в бюджета,средствата трябва да се усвояват.Нужно е да повярваме в себе си и да поработим.
Нека помислим за дневните центрове като алтернатива на мизерията,несигурността,страданието ,депресиите, Говоря и за грижата за възрастни хора.Приетото у нас "Личен асистент" не решава проблемите на обществото.Познавам млади хора с образование и в работоспособна възраст,които с труда си по- специалността която имат биха допринесли много повече за обществото.,отколкото да се грижат единствено за своят болен.Самите болни,в компания се чувстват по- жизнени,които могат-работят, а и просто се получава едно разведряване и нов дух в семейството.От друга страна,вечер всички са заедно,като се контролира -хранене, хигиена,жизнен статус.Трябва ли в 21 век да не можем да организираме нещо,което в други държави е ежедневие.Зная, че това е последното, за което ще седне да умува едно министерство,но грижата за болните, психично изоставащите и възрастните хора показва качеството на мислене на нацията , на хуманното отношение в крайна сметка на зрелостта на обществото.Отново подчертавам, че създаването на тези центрове едновременно решава три проблема:
1.На болните
2. На здравите-тези които се грижат за тях
3.Създават се работни места
-от които зависи решаването им,до съветниците в общините и кметствата,избрани наскоро,които биха могли да внесат такива предложения по места,до социалните служби,които биха могли ефективно да пренастроят дейността си, стига да имат ум и сърце за работата ,която работят.
Но животът има и друга страна,печал,мъка,търпение,примирение ,а същевременно -вдъхновение и ежедневна борба със злото, което те е нападнало.Знаете притчата за сеяча и семената които сее.Моите семена са моето слово.Искам да помогна,но няма да стане с магическа пръчка.Всъщност може би посланието ми не е адресирано пряко до институциите.Ключовите думи водят към заинтересуваните.Те са двигателат,те ще дадат тласък да се изпълни това добро дело.Тук ще направя малко лирично отклонение,за да обясня, защо постъпвам така:
В дневният център ,който посещава дъщеря ми има десетина -дванадесет работници и преподаватели.Два от тях имат деца с това заболяване.Когато те са били на смяна, аз веднага разбирам.Работено е с душа и сърце.
Моите семена трябва да попаднат на добра почва за да дадат плод.Нито каменливата-тези с каменните сърца,-нито песъчливата,повърхностните и лицемерите-нямада работят за каузата.
Трябват хора,които са съпричастни, тогава ще успеем.
Ние ще работим пряко за хората и то за беззащитни и болни хора,които не могат да вземат сами решение.За това са нужни кристално чисти хора,за да не избуи злото.
Живея с надежда да успеем
Не е толкова трудно да направим дневен център там,където живеем.Връщайки хронологията на моето семейство,си давам сметка,че прадядо ми по майчина линия и двете ми прабаби, които заварих живи и си спомням чудесно, си отидоха по-своят ред, но с чисто съзнание.Бабите и дядовците ми живяха също сравнително дълго, макар и не колкото своите родители,но и те нямаха проблеми с мисловната дейност.Не мога да кажа същото за моите родители и тези на съпруга ми.Всички имаха проблеми с мозъка.Не живяха и толкова дълго.Стресът,модерният начин на живот, опитите с ядрено оръжие,Чернобил ,а сега и Фокушима,дадоха и продължават да дават своето отражение.Колкото и да ни се иска да си скрием главата като щрауса -тялото ни остава открито.Всички вървим по своя неотменим път и посоката е една.
Ако сега ние нямаме нужда,имат нужда нашите родители,а ние ги следваме по петите.
Те са оставили целият си труд в нашите ръце, година след година са градили своя ,а едновременно и нашият живот-със всичко материално и морално.Не може само защото ни е страх да ги аставим сами да ги лишим от дома им и от нас- близките.
Това са нашите родители и искаме да са до нас.Решението идва само.Докато ние сме на работа,те да са прибрани на топло,под медицинска грижа,а вечер,ката се върнем от работа, да си ги приберем в къщи.
Това е проста мисъл,рационално предложение,
което започваме да изпълняваме.Като помислим простичко,това е една детска градина,говоря разбира се и за дневен център за болни от ДЦП.
Помощ за болните и стари хора,помощ за болните от Детска церебрална Парализа - които с нищо не са виновни,че такава им е съдбата,помощ за семействата ,които имат тези проблеми.
Няма нищо лошо,да мислиш за нуждаещите се.
В момента върви сайт наречен "България в 100 думи", в които българите по света описват нашата родина,давайки воля на носталгията.
Аз бих го направила"Сто думи с които бихме помогнали на България да ни върне в обятията си."Ако всеки допринесе с нещо/от това което е научил или видял/ за обновлението, просперитета и духовността,току виж- сме се прибрали в родното гнездо.
Мили сънародници,като се научим да уважаваме самите себе си,може би ще се сетим и за болните от ДЦП и другите неизлечими болести,и ще намерим място и за тях редом до нас.
Нека не забравяме, че те се нуждаят много повече от нас от любов и съпричастие
Сибирски студ, сняг, виелица,слънцето ни е забравило,нали в такива дни на всички ни е трудно?
А старите хора,болните и беззащитните,как се чувстват те,кой им помага?
Преди години,гонехме девет милиона.Сега -към 7 милиона.
Приръста отрицателен.Не че не се раждат бебета,но в Мадрид,Торонто,Париж...
Старите не биха тръгнали за там
Старо дърво корен не хваща.
Нека помислим отново за дневните центрове за възрастни-ще са на топло и в компания.
Няма да се чувсвуват изоставени.
За тези неща е винаги време .
Това не е кампания.
Това е животът,който ни предстои.
Бих искала някой да оцени предложенията ми,защото ще спечелят самотните и пренебрегваните.
Винаги има решение,когато възникне проблем
В големите студове, прочетох във вести.бг, че на 3 места в София се предлага топъл чай...... за това мероприятие са работили ...Дирекция "Социална политика" и отдел"Социални дейности".Цитирам по памет и може би греша.Важното е че бяха цитирани две структури,с персонал ,който получава заплата именно за социална дейност.Браво и отново браво.Значи ,по проблемите за които пиша има хора които работят и си искарват хляба с това.Може би чукам на широко отворена врата,или може би нашата социална политика върви в друго русло.Аз пиша за това ,което виждам ,че работи тук в Италия.За социална политика ,насочена директно към нуждаещите се,без излишна бюрокрация и разточителство.Дали има вече в България дневни центрове за възрастни,така и не разбрах но ми се иска българските възрастни и и болните, нуждаещи се от помоща на социалните служби да са усетили съществуването на две паралелно съществуващи и взаимно подпомагащи се структури.
Има толкова детски градини, училища и частни къщи,които могат лесно да се преустроят. Така го правят хората по света ,защо да не може и в България.И на първо време може да се почне с дневните центрове,а постепенно някои от тях да имат и места и за оставане и през ноща-комбинирани-и това го има по света.Моята идея и вяря е,че общините могат прекрасно да се справят с тази задача.
Кризата- бичът за бедните и онеправданите.
В Италия се чувства криза.Първите три години от пристигането на дъщеря ми, нещата,бяха приказни.Личеше по това, как празнуваме в дневният център Първата година закриването на учебната година стана с представянето на пиеса, в която участваха почти всички младежи.Беше вълнуващо, как нашите артисти изпълняваха ролите си а ние родителите плачехме от вълнение и ръкорляскахме .Моята дъщеря, се изяви като балерина и заедно с партньорка беше върховна.Дни наред след това беше щастливо усмихната.Тази година е трудна за всички италианци, но както в България,най напред го чувстват инвалидите и пенсионерите.Всичко се вдига,а техните доходи остават.
Ето как по принцип се празнува в дневният център.
Празникът започва със закуска, в която всеки участва с храна ,сладки и питиета по свой вкус.Работниците също приготвят нещо и всичко се подрежда на шведска маса.След това има програма,музика,танци и томбола.Това,което ми допада е, че ние родителите,братята и сестрите на младежите сме едно голямо семейство.Работниците и преподавателите са любезни и отзивчиви,това е време,когато разговаряме ,задаваме въпроси,търсим отговори,споделяме опит,или просто си почиваме в приятна обстановка и съпричастна компания.
Празниците са - които ни слотяват и ни дават сили да сме още по-търпеливи и всеотдайни.
Младежите с нетърпение очакват да се съберем всички и тези,които могат- ни разказват свои преживявания,а други, просто идват да се поглезят, такива са- мили и гальовни.
Толкова се радвам,че дъщеря ми се чувствува щастлива.
Все пак е криза!
Но в тези времена , решителността за действие нараства.Не бива да се изоставя идеята за дневните центрове.Трябва добра воля и много работа.От моят житейски опит съм разбрала, че когато човек силно желае нещо и започне да работи в тази посока-ГОСПОД МУ ПОМАГА.
Ето какво прочетох преди две години за социалната дейност в България
От 950 деца с уврежданияза за две години са изведени около 200 деца.В процес на строеж са 149 центъра за настаняване от семеен тип,36 дневни центрове за деца с увреждания,34 центрове за социална рехабилитация и интеграция. Двадесет и пет милиона лева са отпуснати за финансирането на услугите в новоизградените центрове от семеен тип и защитените жилища.
Партнират си Министерството на труда,на Земеделието и храните и на Регионалното развитие и благоустройството.
Това е чудесно.За малка България си е успех,Надявам се-добри ,отговорни и сърцати хора да поемат управлението на тези нови структури.
БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ,ЧЕ ЧУВАШ МОЛБИТЕ НИ И СЕ СБЪДВАТ В РОДИНАТА НИ ДОБРИНИ.
ПОМОГНИ ГОСПОДИ,НА ВСИЧКИ,КОИТО УЧАСТВУВАТ В ТОВА ПРЕКРАСНО ДЕЛО И НА НЕВИННИТЕ ДУШИ ЗА КОИТО Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО
Прочетох че има предложение,да се увеличи с едно на сто осигурителният доход,за да се съберат средства за строеж на старчески домове,защото населението застарява......и т.н. Представяте ли си какво ще се случи от сега нататък.Започва се обществен дебат,всички надават вой, никой не е съгласен, носят от десет кладенеца вода,за да докажат колко са против....и се проточват нещата до небитието.Да предположим,че това все пак се осъществи.Тогава пък се събират наведнъж пари.Дай сега да лапаме.Нареждат се все лакомници, да се облажат....Проект за това, проект за онова, за наредба, за унифицирани сгради,за регламенти и току виж,че парите свършили на половината проекти.,а пък ако някой се запретне да свърши по-бързо работата, ще му трябват и бонуси.Просто и лесно ще е това да се прехвърли към общините.Те си знаят хората, те с помощ от държавата ще решат проблема бързо, ефективно и с по- малко финансиране.
Ето защо , бъде или не прието това предложение , решаването му на общинско ниво е по- осъществимо.
Ако съм успяла да ви убедя , че дневният център е нужен за обществото, значи съм направила първата крачка към формирането на вашето желание да го имате във вашият град или село.
Благодаря, че прочетохте това !
ДОКАТО БЯХ В БЪЛГАРИЯ ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ ЖИВЯХ С
ВИНАТА , ЧЕ НЕ ПРАВЯ ДОСТАТЪЧНО , ЗА МОЯТА ДЪЩЕРЯ .
В НАЙ - ТЕЖКИТЕ ГОДИНИ СЛЕД 1989 ГОДИНА , СЕ Е СЛУЧВАЛО ДА РАБОТЯ И ПО 24 ЧАСА В ДЕНОНОЩИЕТО , ЗА ДА МОЖЕМ ДА ЖИВЕЕМ НЯКАК СИ . НЯМАХ ВРЕМЕ ДА ОБЩУВАМ С НЕЯ ОСВЕН КОГАТО Я ХРАНЕХ ПОЧИСТВАХ И СПЯХ ДО НЕЯ .
ЧУВСТВАХ СЕ ПРЕДАТЕЛ НА СОБСТВЕНОТО СИ ДЕТЕ .
ДА НЕ ГОВОРИМ КАК СТРАДАХ , КОГАТО ДВЕ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА ЖИВЯ САМА С БАЩА СИ В БЪЛГАРИЯ
Дойдох в Италия , за да помогна в труден момент на сина ми , който твърдо беше решил да живее в тази страна . Втората ми задача , беше да изплатя дълговете , които се увеличаваха във фирмата ми . Виждайки какви грижи се полагат за инвалидите , доведох и дъщеря ми . За всичко това ще разкажа подробно в тази част на моята книга.
Исках да ходи в дневен център , да се вижда и дружи със свои връстници . Да се радва на живота и да се чувства специална , като всяка млада жена . Да я обличам сутрин за излизане , да се радва ,че е красива , да чака да я вземат за пътуването , да получи комплимент от някой любезен италианец или италианка .
Все неща , които с непрекъснато стоене в къщи няма как да се случат .
Искам всички деца и младежи на България с нейният проблем да почувстват промяна , да са щастливи и с радост да очакват новият ден .
МНОГО ЛИ ИСКАМ ?
За тези майки , които сами се грижат за своите деца .
Улисани в ежедневието и проблемите , годините отлитат ... съвсем незабелязано .
Не бих искала никоя майка , която целият си живот е посветила на деца и семейство , да остане на старини с просешка пенсия .
С тези програми за личен асистент , стаж и осигуровки за спокойни старини ... забравете .
Ако нямате кой да ви помага в къщи , трудовият стаж , който ви е необходим , няма как да го достигнете .
Самоусигуряването е един изход но ако не е вдигната ставката , резултатът ще е плачевен като при мен . Ето още един довод да настояваме за изграждането на дневни центрове за нашите деца
- те се развиват много по - добре .
- майката може да работи .
- старините ви са - по - сигурни . Искате го или не , този момент настъпва .
- Посещението на детето в дневен център е алтернатива на това , да чувствате вина , че не правите всичко за детето си , че не сте достатъчно полезна на семейството и че не можете да реализирате квалификацията си или да се изявите като личност .
Колкото и невероятно да ви звучи , когато се мъча да внуша моята идея си повтарям един и същ израз ... на недостижимият Апостол " АКО СПЕЧЕЛЯ - ПЕЧЕЛИ ЦЯЛ НАРОД АКО ЗАГУБЯ - ГУБЯ САМО СЕБЕ СИ " Искам да спечеля , защото заради тази моя идея аз загубих Родината си.
В тези дни , когато сквернословието , враждебността , неразбирателството , лъжите и интригите са над всичко , майка България чака от някого добрина . Ние които всеки ден сме потопени в страданието можем да ѝ я дадем .
Живеейки с нашите ангели , на които земните , тела не са по мярка , сме попили от тях добрината и великодушието . Даряваме нашата любов на всички българи и всички други , които живеят на нашата земя , ползват благата ѝ , но ѝ мислят злото . Надявам се да се смирим пред нашето отечество , да пуснем слънцето в душите и очите си , и дружно да продължим напред , така , както сме го наследили от дедите ни !
Децата ни или братята и сестрите за които се грижим ,си остават деца . В зависимост от тежестта на заболяването ДЦП даже си остават бебета . Понякога сме капнали , имаме нужда от малко помощ ,от добър приятел . Семейството трябва да отиде някъде спешно , дори на пазар в супермаркета . Не можете да излезете с вашият болен . Нямате постояно нает помощник . Има такива ситуации , когато бабите и дядовците не могат да се притекат на помощ или вече ги няма на този свя т.
Какво се случва ?
Случват се разни неща !
Вие живеете в обществото . До вас доближават различни хора . Вие даже не сте ги търсили . Те сами са ви намерили .
Казали са ви мила дума за болния , помогнали са ви , да тикате количката ... хей така , колкото да си побъбрят с вас , съчувствали са ви , без да сте очаквали съчувствие .
Намерили са начин да споменат , че само да ви се наложи - можете да разчитате на тях . Много често това са ваши роднини , комшии ,колеги .
Случвало се е на вас , случвало се е и на мен .
Внимавайте , от опит разбрах и искам да ви предпазя - много малка част от тези хора са искренни и добронамерени Ние живеейки близо до нашите ангелски душици,приемаме до голяма степен невинността и човеколюбието на тези създания . Хората , които по такъв начин се приближават до вас обикновенно ви причиняват зло , подиграват ви се зад гърба или имат за цел да постигнат нещо в своя полза . Понякога се впиват като - пиявици в тялото ви и с годините е невъзможно да ги откъснете от себе си , да спасите поне част от останалата ви кръв .
Чуете ли да ви казват „ Аз толкова харесвам твоето дете , толкова искам да ти помогна , толкова е хубаво у вас “... помислете , преди да повярвате !
Когато наистина ви се наложи да потърсите помощ , установявате , ЧЕ ОКОЛО ВАС Е ПУСТО .
Случвало ли ви се е ?
На мене се е случвало , особенно в годините , когато имах магазин .
Когато имах нужда от помощ , преброих десетки фалшификати .
Самият начин на живот ни прави в пъти по - раними от останалите хора , преживяваме го като трагедия .
Когато трябва да оставим детето си , не можем да кажем на някого - оставям за няколко часа детето си у вас . Има хор а, които по различни причини се дърпат от тях , като от огън .
Трябва ни специализирано заведение , където работи обучен персонал .
Трябва ни дневен център и друг тип център - за временно настаняване .
Доведох дъщеря ми в Италия на 32 години и половина.
Исках да посещава дневен център .
Исках да видя дали ще започне да се развива .
Живеех с вината , че не правя необходимото , за да я виждам усмихната .
Шеста година посещава дневният център .
За нейното състояние разликата е огромна .
Научи се да се усмихва и се връща щастлив .
Опитва се да ни разказва , но думите все не идва т.
Научи се да отстоява своите желания .
Опитва се да се храни сама и да съобщава за естествените си нужди .
Иска да помага в кухнята , при подреждане на масата , при оправяне на леглото , при почистване.
Колко време съм загубила .
Един цял живот .
Контакт с младежи като нея и специализирани грижи - това е разрешението .
Домовете , такива , каквито е прието да съществуват в България , не са най - доброто .
Процесът на живот се прекъсва .
Как постигнах всичко това за дъщеря ми ?
Работих четири месеца в една фамилия с дъщеря със синдрома на Даун с три години по - голяма от мен. Посещаваше три пъти в седмицата дневен центер . Сутрин идваше кола на Червеният кръст , аз я придружавах и виждах с каква грижа и обноски я взимат от къщи . Вечер я водеха обратно . Цял ден прекарваше в дневен център , заедно с други младежи с нейните проблеми .
Връщаше се доволна и колкото и беше възможно разказваше как е минал деня .Толкова много исках да видя и моята дъщеря да се връща така усмихната . Не знаех от къде да започна . Споделих с брата и сестрата на тази жена . С тях бях почти връстница . За моя радост , се съгласиха да ми помогнат . Първо ми подадоха ръка , да си направя италиански документи . Сестрата , работеше като социален асистент . Подсигурихме място за дъщеря ми в дневен център , още докато тя си беше в България . Казаха добра дума за сина ми . Приеха го на работа и му помогнаха за документи .Това беше , защото работех добре със сестра им и с родителите им . Благодаря от сърце на тази фамилия и на сестра им със заболяването Даун . Тези болни са толкова музикални ,а аз я приспивах с най - хубавите български народни песни . Събираха се всички да слушат . Като че ли , българската народна музика отвори за нас парадният вход на Италия , но най - важното - самоотверженият труд - моя и на сина ми . Сега и дъщеря ми ходи на дневният център , толкова е радостна сутрин . .. Първо вземат другата жена , после дъщеря ми и в колата , тя ме приветства с... " бум " - това е нейната част от " Тих бял Дунав се вълнува "
Ако живеете в голям град , може би вече има създаден дневен център . Сигурна съм че в София има . Ако в града ви няма , може да се свържете със социалната служба и да разберете , колко деца и младежи и даже и по - възрастни имат този проблем . Не е невъзможно да направите кооператив . По европейските програми се отпускат такива пари . Зная , че бюрокрацията е голяма , но пак повтарям , че е наложително децата и младежите да общуват по между си ." Дръпват напред " , което ще ви даде нов стимул , да се грижите за тях и да ги обичате . Тук в Италия ,
нещата са така построени - на кооперативни начала . Кооперативът работи самостоятелно , като общината е назначила свой представител , който контролира разпределението на средствата и спазването на законовите наредби .Кооперативът договаря транспорта , доставката на храната .
Храната се доставя за обяда готова.Договарят се спортни зали и басейни свързани с лечението на младежите.Част от разходите се заплащат от общината, а друга част от родителите.При добра организация и спонсори е възможно да се закупят собствени микробуси на кооператива,за да не се дават излишни средства за чужд транспорт.В кооператива,могат да се назначат на работа родителите или роднините на младежите,като по този начин ,се осъществява контрол на всички нива.Щом като в Италия това функционира успешно,значи могат да се взаимства целият опит и документация и да се работи успешно в тази насока.
Моето послание,"Да обичаме различните с ангелските сърца и да се радваме заедно с тях на всяка победа над съдбата"
Настаняват се хора,които не могат да се обслужват сами,а останалите членове на семейството работят и нямат възможност да се грижат за тях.За възрастните хора има различни центрове,според тежеста на заболяването им.Групират се ,за да е по ефективен престоят им.За увредените младежи също зависи каква е степента на увреждането.Има центрове за по леко увредени,където те се трудят според силите и възможностите си.Избрани са такива професии,които са най- подходящи за по - голямата част от посещаващите центъра.С тях работят и здрави хора.Продукцията се изнася на пазара и приходите от продажбите влизат в дома,
Толкова бих искала и в България да се работи така.
След една среща един родител стана и се обърна към останалите с думите":Виждате ли
колко много направихме!"
Предимствата , от съществуването на Дневен ценър
-за болните - помагат на болни да общуват ,да прекарват пълноценно времето и ако са по-здрави ,да се трудят.
- за близките - да ходит на работа,като всички останали.
Спирам се по-подробно на аспектите които познавам.Сигурно има създадена нормативна уредба,където всичко е предвидено точка по точка,Сигурна съм,че при съставянето и са взети предвид опита на напредналите в това отношение страни.Искам да допринеса с каквото мога.Описвам работата на дневен център за по - тежко увредени от ДЦП младежи.Всичко,което харесваме ние близките.
Разбира се и слънцето има своите тъмни петна.Явяват се проблеми,които няма да спестя.
РАБОТНО ВРЕМЕ Дневният център работи от девет сутринта до пет след обяд.
ПРЕВОЗ Младежите се превозват по три начина:Самостоятелно-родители или близки ги завеждат в дневният център.С микробуси на кооператива-за младежи, които са от същото населено място или от най -близките околности.С линейки на червеният кръст-когато разстоянието до дневният център е над 10 км.Това всъщност са коли на Бърза помощ,но не са с животоспасяващо обурудване и се управляват от доброволци-обикновенно от пенсионирани служители на Бърза помощ.
УСТРОЙСТВО И ОБЗАВЕЖДАНЕ:Дневният център се намира в нова -специално построена сграда,но това е от 4 години.Преди това се е помещавал в старо училище.
Искам подробно да опиша всичко,защото е много добре замислено и изпълнено.
Като не си правя най-малка илюзия,че някое длъжностно лице,ще си направи труда да прочете писанията ми,както винаги , се обръщам към родителите,близките ,приятелите и към самите болни с диагноза ДЦП, като се опитвам да помогна,да вдъхна кураж и да изразя моето уважение и съпричастност към общата ни съдба.Както казват италианците"Всички сме в една и съща лодка".
Ще опиша разположението на помещенията в дневният център,който посещава дъщеря ми.Всички ние-родители, персонал и нашите деца ,го намираме удобен във всяко едно отношение.
Дворът е просторен с места за паркиране на служебните микробуси и частните коли на обслужващият персонал.Има възможност да се маневрира.Около самата сграда е обособена малка цветна градина,беседка,пейки,и красиви влечащи растения,които лятото предоставят допълнителна прохлада.Над главният вход има просторна козирка, под която спирад превозните средства в дъждовно и снежно време.Нивото на вътрешността на сградата е нивото на двора, за да се движат свободно инвалидните колички.Влиза се в коридор със стъклени стени и плъзгащи стъклени врати.От дясно се намира помещението за занимания и работа,от ляво просторна столова.В дъното на този коридор,отново през плъзгащи стъклени врати се влиза в задната част на сградата,където има зала за арт-занимания,музика,танци, рецитали и зала за почивка-обурудвана с легла.Има стая-гардеробна, с резервните дрехи на младежите и две просторни тоалетни,-обурудвани с обзавеждане за инвалиди.В предверие или по - точно до едната тоалетна има стая с кушетка ,за обслужване на най-тежко засегнатите.
Столовата от своя страна е разделена на две части ,за младежи с различна степен на увреждане.По средата на двете столови се намира кухненски офис обурудван с печка, хладилник,мивка,маса за разсипване на храната и всичко необходимо за храненето на младежите.Всички външни и вътрешни стени са дефакто стъклени.На външните стени има красиви и функционални щори.Вътре има видимост в цялата сграда с изключение на тоалетните-разбира се.Отоплението е изключително подово и автоматично регулируемо.Дневният център има и втори етаж, но не толкова обширен.
От партера до горният етаж има просторен асансьор в който се побират поне три инвалидни колички.Има и широки стълбища със стъпала малко различни от нормално приетите-по широко стъпало ,а самите те малко по ниски,за да може с по малък разкрач да се изкачват.Ползуват ги и за упражнения при раздвижване.
На горният етаж е стаята на директора и преподавателите.Има просторен салон с уреди за гимнастика и раздвижване.Има "Салон за красота"със баня,и обурудване като за истински такъв.Има "Техническа работилница" със специфичното обурудване и малка компютърна зала,в която аз не съм ходила.Има и други помещения,които не познавам.
Всяко едно от помещенията се ползва като класна стая ,както е в нормалните училища.
Хигиената се поддържа на върховно ниво.Заради остъклените източна,южна и западна страна на сградата,слънчевата енергия се използува възможно най рационално,особено
парниковият ефект.За летните месеци е предвидена климатична инсталация.
Бих искала ,да си поставим за цел да направим удобни и функциониращи дневни центрове,защото нашите болни го заслужават.В никакъв случай ,това не може да стане без участието,желанието и волята на всички страдащи семейства.
При пристигането сутрин около 9 часа, младежите получават вода чай или безкофеиново кафе .Смята се,че са закусили в къщи.За моята дъщеря бих казала, че три дни е без закуска,защото хапне ли нещо ,и се качи в кола,задължително повръща.Отначало пращах закуска,но се оказа неприложимо само тя да яде,затова предната вечер гледам да хапне добре.В 10 часа им дават парче плод или чаша сок. На обяд се предлага първо,второ, и за десерт обикновено плодове или плодов крем.Сутрин,докато пият чая, се оформя менюто за обяд.Предлагат се по два три вида от първото, второто и третото и всеки младеж казва какво желае.Списъка с точните порции веднага се съобщава в ресторанта,където се приготвя храната.Обикновенно съобщението се прави от някой от питомците,което се смята за голяма чест.Храна не се приготвя в центъра,защото на практика би излязло по- скъпо.На обяд един от персонала с един или двама младежи,-на смени докарват храната.Други младежи пък дежурят да приготвят масите и да сервират.Ползват се посуда за еднократна употреба,за да се избегнат наранявания и се пести вода за миене.Всеки младеж има своя чаша.Чашите са подредени в специален шкаф,от красиви по-красиви,и си е цял ритуал като ги слагат по масите.Няма две еднакви чаши.
Не са стъклени или порцеланови по обясними причини.
Следобедната закуска е около 4 часа.В топли дни младежите се извеждат на разходка и закусват навън в бар или сладкарница.Всеки си поръчва и по- възможност си плаща,разбира се с пари от центъра.Това е част от обучението-как да се държат на обществено място,как да се хранят и всичко което е необходимо да направят, за да са равни с другите.
Ако вали или е студено, закусват в центъра -сок ,чай,дребни сладки ,торта, соленки.
Масите винаги се разтребват от младежите,под зоркият поглед на преподавателите.
В определени дни различни младежи,обособени в групи посещават басейн,специализирано лечение или работят навън по няколко часа.Тогава се хранят в ресторант или бар, като това е отново част от обучението да се справят сами.Разбира се,с тях винаги има поне двама преподаватели и се придвижват със служебен превоз.
Да си пожелаем, по-скоро да започнете работа по организиране на дневен център във вашият град или село или възможно най-близо до вас, за да се чувства вашият болен добре и времето да минава ползотворно за цялото семейство.
Моето послание е към хората съпричастни към заболяването ДЦП родители,близки,болни. Много бих се радвала,ако допринеса нещо и за хората, за които това е работа-моето уважение и разбиране към трудностите с които се сблъзкват ежедневно.Благодаря от сърце на всички.
В дневният център работят 10-12 души персонал,които пряко се занимават с младежите.Работят на две смени-сутрин и следобед,като по обяд се застъпват,за да ги нахранят.
Всеки ден в дома има около 12 до 15 младежи.Има двама или трима от тях, които всичките 5 дни в седмицата са там.
Останалите ходят 2,3,или 4 пъти седмично,като това се определя от личният им асистент и ръководството на дневният център.При всеки новопостъпил, се започва от 2 дни седмично, допълвам, че сега, в кризите, от които и Италия страда, има младежи , които и само един ден посещават дневният център.
Простата аритметика показва, че във всеки момент на деня ,за всеки двама,рядко трима -персонално се грижи един
работник .Понеже почти цялата вътрешност е остъклена,се упражнява непрекъснат визуален контрол.При смяна на персонала, всеки предава на колегата си часовете в които е посетена за последен път тоалетна,смяната на дамски превръзки,памперси,някакви особености в поведението,въобще това си е закон.Когато постъпи нов младеж,майката поне 3 дни ходи с него по цял ден,за да види персонала, как се обслужва болния,какви реакции има,какви навици са му създадени и върху какво може да се работи за да върви към подобрение.
Основно се работи върху създаване на автономност-да пият вода сами, да се хранят сами, да съобщават за естествените си нужди и т.н.
Представянето на младежа в дневният център става лично от личният му асистент, придружен от майката или друг най близък роднина или попечител.
Искам да обхвана всичко свързано с работата на дневният център-не искам нищо да пропусна, за да е леко на душата ми, че съм допринесла нещо добро за нашите ангелски душици.
Писах,че те рядко посещават всеки ден от седмицата "училището",както го наричаме в къщи.Те са болни.Там цял ден са натоварени и наистина им трябва повече почивка.Специално за моята дъщеря....там тя е през цялото време на инвалидна количка,което я изнервя.У дома по цял ден е в движение,ту с пълзене,ту с предвижване по мебелите. Едното е за духовният и напредък,другото-да не се схване.-и двете са нужни.
В дните,които посещава дневният център,всеки младеж има програма,която обхваща физически упражнения,разходка,посещения на топъл или студен басеин в зависимост от сезона,фитнес зала или стадион в зависимост от сезона и неговите лични възможности и нужда.Моята дъщеря има предписано ежедневна тренировка с медицинска проходилка и разходка под ръка с работник.По протритите ѝ обувки се вижда ,че тази програма се изпълнява.
Други занимания са тези по музика...едни от най обичаните.Пуща им се популярна музика,който може припява,други пляскат в такт ръце,има и такива,които използвайки ударен или клавишен музикален инструмент,се опитват да акомпанират.По принцип тези деца са много музикални.В същата зала гледат видео клипове или малки филмчета и се опитват да преразказват или пресъздават.В същатя зала устройват колективни игри.
В сутрешните занимания влизат занимания за момчетата в техническата работилница,където ги учат да завиват гайки, да сглобят или разглобят детайли ,а по някога произвеждат нещо-за някой цех-елементарни неща,което им доставя удоволствие и се чувстват успели.Един мъж от персонала отговаря лично за тази дейност.
Трябва да подчертая,че персоналът е на две нива,едни се занимават само с обгрижването на младежите и второто ниво-специалисти,които водят различните занимания,музика,компютри,техника,шиене, фризьорство,работа със специализираните уреди по физическа подготовка,готварство и т.н.
Дневният център нека го имаме и в нашето село или градче.Не е лукс ,това е необходимост.
В дневният център се работи.Произвежда се.Стоките са продаваеми и носят приходи-средствата влизат в дома, за да подпомагат бюджета.Тези младежи,които могат да работят, не стоят със скръстени ръце.Производството се разделя на подоперации, които се работят от различни младежи, според уменията им.Групата е от 2-3 души ,за да може преподавателя да упражнява контрол.Редуват се часове на работа с други дейности, като на 30-40 минути се сменят.В един и същ ден един младеж може да има работа,тренировка, разкрасяване и музика.Групите са на ротационен принцип.Най здравите деца от нашият дневен център ходят на работа навън в предприятие за реконструкция на стари мебели.Не се прекалява с работните часове.Тези младежи обикновенно посещават и стадион или басеин,така, че се изпълнява и тази програма.
Понякога в часовете за работа се приготвят ястия за обяд или за следобедна закуска.Младежите първо пазаруват,като трябва да предвидят необходимите продукти и количеството за всеки от тях ,а след това следва приготвянето. Консумирането е разбира се най- приятната част заедно със задължителните похвали и комплименти.
Не е толкова трудно да се организира дневен център.Може да не е само за болни от ДЦП,да се комбинира.Дневните центрове са и чудесен начин да прекарат на топло и в компания и възрастни хора.Дневни центрове за възрастни хора тук са нещо нормално.
Сгради има.Толкова къщи останаха празни.Има безработица,хора има. Мили хора,ако ние не си помогнем-кой ще ни пожали.
Има го заложено в бюджета,средствата трябва да се усвояват.Нужно е да повярваме в себе си и да поработим.
Нека помислим за дневните центрове като алтернатива на мизерията,несигурността,страданието ,депресиите, Говоря и за грижата за възрастни хора.Приетото у нас "Личен асистент" не решава проблемите на обществото.Познавам млади хора с образование и в работоспособна възраст,които с труда си по- специалността която имат биха допринесли много повече за обществото.,отколкото да се грижат единствено за своят болен.Самите болни,в компания се чувстват по- жизнени,които могат-работят, а и просто се получава едно разведряване и нов дух в семейството.От друга страна,вечер всички са заедно,като се контролира -хранене, хигиена,жизнен статус.Трябва ли в 21 век да не можем да организираме нещо,което в други държави е ежедневие.Зная, че това е последното, за което ще седне да умува едно министерство,но грижата за болните, психично изоставащите и възрастните хора показва качеството на мислене на нацията , на хуманното отношение в крайна сметка на зрелостта на обществото.Отново подчертавам, че създаването на тези центрове едновременно решава три проблема:
1.На болните
2. На здравите-тези които се грижат за тях
3.Създават се работни места
-от които зависи решаването им,до съветниците в общините и кметствата,избрани наскоро,които биха могли да внесат такива предложения по места,до социалните служби,които биха могли ефективно да пренастроят дейността си, стига да имат ум и сърце за работата ,която работят.
Но животът има и друга страна,печал,мъка,търпение,примирение ,а същевременно -вдъхновение и ежедневна борба със злото, което те е нападнало.Знаете притчата за сеяча и семената които сее.Моите семена са моето слово.Искам да помогна,но няма да стане с магическа пръчка.Всъщност може би посланието ми не е адресирано пряко до институциите.Ключовите думи водят към заинтересуваните.Те са двигателат,те ще дадат тласък да се изпълни това добро дело.Тук ще направя малко лирично отклонение,за да обясня, защо постъпвам така:
В дневният център ,който посещава дъщеря ми има десетина -дванадесет работници и преподаватели.Два от тях имат деца с това заболяване.Когато те са били на смяна, аз веднага разбирам.Работено е с душа и сърце.
Моите семена трябва да попаднат на добра почва за да дадат плод.Нито каменливата-тези с каменните сърца,-нито песъчливата,повърхностните и лицемерите-нямада работят за каузата.
Трябват хора,които са съпричастни, тогава ще успеем.
Ние ще работим пряко за хората и то за беззащитни и болни хора,които не могат да вземат сами решение.За това са нужни кристално чисти хора,за да не избуи злото.
Живея с надежда да успеем
Не е толкова трудно да направим дневен център там,където живеем.Връщайки хронологията на моето семейство,си давам сметка,че прадядо ми по майчина линия и двете ми прабаби, които заварих живи и си спомням чудесно, си отидоха по-своят ред, но с чисто съзнание.Бабите и дядовците ми живяха също сравнително дълго, макар и не колкото своите родители,но и те нямаха проблеми с мисловната дейност.Не мога да кажа същото за моите родители и тези на съпруга ми.Всички имаха проблеми с мозъка.Не живяха и толкова дълго.Стресът,модерният начин на живот, опитите с ядрено оръжие,Чернобил ,а сега и Фокушима,дадоха и продължават да дават своето отражение.Колкото и да ни се иска да си скрием главата като щрауса -тялото ни остава открито.Всички вървим по своя неотменим път и посоката е една.
Ако сега ние нямаме нужда,имат нужда нашите родители,а ние ги следваме по петите.
Те са оставили целият си труд в нашите ръце, година след година са градили своя ,а едновременно и нашият живот-със всичко материално и морално.Не може само защото ни е страх да ги аставим сами да ги лишим от дома им и от нас- близките.
Това са нашите родители и искаме да са до нас.Решението идва само.Докато ние сме на работа,те да са прибрани на топло,под медицинска грижа,а вечер,ката се върнем от работа, да си ги приберем в къщи.
Това е проста мисъл,рационално предложение,
което започваме да изпълняваме.Като помислим простичко,това е една детска градина,говоря разбира се и за дневен център за болни от ДЦП.
Помощ за болните и стари хора,помощ за болните от Детска церебрална Парализа - които с нищо не са виновни,че такава им е съдбата,помощ за семействата ,които имат тези проблеми.
Няма нищо лошо,да мислиш за нуждаещите се.
В момента върви сайт наречен "България в 100 думи", в които българите по света описват нашата родина,давайки воля на носталгията.
Аз бих го направила"Сто думи с които бихме помогнали на България да ни върне в обятията си."Ако всеки допринесе с нещо/от това което е научил или видял/ за обновлението, просперитета и духовността,току виж- сме се прибрали в родното гнездо.
Мили сънародници,като се научим да уважаваме самите себе си,може би ще се сетим и за болните от ДЦП и другите неизлечими болести,и ще намерим място и за тях редом до нас.
Нека не забравяме, че те се нуждаят много повече от нас от любов и съпричастие
Сибирски студ, сняг, виелица,слънцето ни е забравило,нали в такива дни на всички ни е трудно?
А старите хора,болните и беззащитните,как се чувстват те,кой им помага?
Преди години,гонехме девет милиона.Сега -към 7 милиона.
Приръста отрицателен.Не че не се раждат бебета,но в Мадрид,Торонто,Париж...
Старите не биха тръгнали за там
Старо дърво корен не хваща.
Нека помислим отново за дневните центрове за възрастни-ще са на топло и в компания.
Няма да се чувсвуват изоставени.
За тези неща е винаги време .
Това не е кампания.
Това е животът,който ни предстои.
Бих искала някой да оцени предложенията ми,защото ще спечелят самотните и пренебрегваните.
Винаги има решение,когато възникне проблем
В големите студове, прочетох във вести.бг, че на 3 места в София се предлага топъл чай...... за това мероприятие са работили ...Дирекция "Социална политика" и отдел"Социални дейности".Цитирам по памет и може би греша.Важното е че бяха цитирани две структури,с персонал ,който получава заплата именно за социална дейност.Браво и отново браво.Значи ,по проблемите за които пиша има хора които работят и си искарват хляба с това.Може би чукам на широко отворена врата,или може би нашата социална политика върви в друго русло.Аз пиша за това ,което виждам ,че работи тук в Италия.За социална политика ,насочена директно към нуждаещите се,без излишна бюрокрация и разточителство.Дали има вече в България дневни центрове за възрастни,така и не разбрах но ми се иска българските възрастни и и болните, нуждаещи се от помоща на социалните служби да са усетили съществуването на две паралелно съществуващи и взаимно подпомагащи се структури.
Има толкова детски градини, училища и частни къщи,които могат лесно да се преустроят. Така го правят хората по света ,защо да не може и в България.И на първо време може да се почне с дневните центрове,а постепенно някои от тях да имат и места и за оставане и през ноща-комбинирани-и това го има по света.Моята идея и вяря е,че общините могат прекрасно да се справят с тази задача.
Кризата- бичът за бедните и онеправданите.
В Италия се чувства криза.Първите три години от пристигането на дъщеря ми, нещата,бяха приказни.Личеше по това, как празнуваме в дневният център Първата година закриването на учебната година стана с представянето на пиеса, в която участваха почти всички младежи.Беше вълнуващо, как нашите артисти изпълняваха ролите си а ние родителите плачехме от вълнение и ръкорляскахме .Моята дъщеря, се изяви като балерина и заедно с партньорка беше върховна.Дни наред след това беше щастливо усмихната.Тази година е трудна за всички италианци, но както в България,най напред го чувстват инвалидите и пенсионерите.Всичко се вдига,а техните доходи остават.
Ето как по принцип се празнува в дневният център.
Празникът започва със закуска, в която всеки участва с храна ,сладки и питиета по свой вкус.Работниците също приготвят нещо и всичко се подрежда на шведска маса.След това има програма,музика,танци и томбола.Това,което ми допада е, че ние родителите,братята и сестрите на младежите сме едно голямо семейство.Работниците и преподавателите са любезни и отзивчиви,това е време,когато разговаряме ,задаваме въпроси,търсим отговори,споделяме опит,или просто си почиваме в приятна обстановка и съпричастна компания.
Празниците са - които ни слотяват и ни дават сили да сме още по-търпеливи и всеотдайни.
Младежите с нетърпение очакват да се съберем всички и тези,които могат- ни разказват свои преживявания,а други, просто идват да се поглезят, такива са- мили и гальовни.
Толкова се радвам,че дъщеря ми се чувствува щастлива.
Все пак е криза!
Но в тези времена , решителността за действие нараства.Не бива да се изоставя идеята за дневните центрове.Трябва добра воля и много работа.От моят житейски опит съм разбрала, че когато човек силно желае нещо и започне да работи в тази посока-ГОСПОД МУ ПОМАГА.
Ето какво прочетох преди две години за социалната дейност в България
От 950 деца с уврежданияза за две години са изведени около 200 деца.В процес на строеж са 149 центъра за настаняване от семеен тип,36 дневни центрове за деца с увреждания,34 центрове за социална рехабилитация и интеграция. Двадесет и пет милиона лева са отпуснати за финансирането на услугите в новоизградените центрове от семеен тип и защитените жилища.
Партнират си Министерството на труда,на Земеделието и храните и на Регионалното развитие и благоустройството.
Това е чудесно.За малка България си е успех,Надявам се-добри ,отговорни и сърцати хора да поемат управлението на тези нови структури.
БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ,ЧЕ ЧУВАШ МОЛБИТЕ НИ И СЕ СБЪДВАТ В РОДИНАТА НИ ДОБРИНИ.
ПОМОГНИ ГОСПОДИ,НА ВСИЧКИ,КОИТО УЧАСТВУВАТ В ТОВА ПРЕКРАСНО ДЕЛО И НА НЕВИННИТЕ ДУШИ ЗА КОИТО Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО
Прочетох че има предложение,да се увеличи с едно на сто осигурителният доход,за да се съберат средства за строеж на старчески домове,защото населението застарява......и т.н. Представяте ли си какво ще се случи от сега нататък.Започва се обществен дебат,всички надават вой, никой не е съгласен, носят от десет кладенеца вода,за да докажат колко са против....и се проточват нещата до небитието.Да предположим,че това все пак се осъществи.Тогава пък се събират наведнъж пари.Дай сега да лапаме.Нареждат се все лакомници, да се облажат....Проект за това, проект за онова, за наредба, за унифицирани сгради,за регламенти и току виж,че парите свършили на половината проекти.,а пък ако някой се запретне да свърши по-бързо работата, ще му трябват и бонуси.Просто и лесно ще е това да се прехвърли към общините.Те си знаят хората, те с помощ от държавата ще решат проблема бързо, ефективно и с по- малко финансиране.
Ето защо , бъде или не прието това предложение , решаването му на общинско ниво е по- осъществимо.
Ако съм успяла да ви убедя , че дневният център е нужен за обществото, значи съм направила първата крачка към формирането на вашето желание да го имате във вашият град или село.
Благодаря, че прочетохте това !
Nessun commento:
Posta un commento