giovedì 9 giugno 2016

6 . ДОМЪТ И СЕМЕЙСТВОТО НАШАТА КРЕПОСТ

6 .  ДОМЪТ И СЕМЕЙСТВОТО     НАШАТА КРЕПОСТ

Станалото станало .
Нещастието е наше ежедневие . 
В неравностойно положение сме в обществото .
Вярно е !

Има и други верни неща .
  
-  ОТЧАЯНИЕТО ВОДИ   ДО  ДЕГРАДАЦИЯ  !
-  ОМРАЗАТА  ТЕ  РУШИ ! 
-  РАВНОВЕСИЕ ! 
-  БОГ  Е  ЛЮБОВ !  ВСЕЛЕНАТА Е ЛЮБОВ ! 
-  ЛЮБОВТА ДВИЖИ СВЕТА !

Закони , които движат природата .

Ежедневието ни , не е само нещастие . Ние  сме част от  вселената . Подвластни сме  на законите на природата . Тя съществува чрез  равновесието .
НИЕ НЕ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИЕ .
Тогава ?

ТРЯБВА ДА ОТВОРИМ СЕТИВАТА СИ  ЗА ДОБРОТО , СВЕТЛИНАТА И ЛЮБОВТА , КОИТО ПРИРОДАТА  НИ  ПРАЩА , ЗА ДА УРАВНОВЕСИ  ТЕЖКИЯТ КРЪСТ , КОЙТО НОСИМ .

Нали е много простичко и логично ?
За нас е   наложително да приемаме даровете  на природата , за да живеем  в  равновесието и любовта .
Противното значи да се погубим . Значи  да утежним и без това трудният  живот на нашите болни .

Примери - безброй , от различно естество , в цялата гама на  материалното и емоциите .

Дали успях да изложа правилно мислите си ?
На море или планина , в градината , до казана с консерви  ,важното е да сме в добро здраве и с усмивка .

Работата никога не свършва  ,но нали  с това , че умеем да работим , ние човеците се различаваме от останалите земни твари .                  

                        
Ние  СЕМЕЙСТВАТА С БОЛНИ ОТ ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА сме по - добри и по - достойни , по чисти , пестеливи ,
трудолюбиви и искренни  ,ние сме положителната енергия на обществото . Нека не го забравяме заради себе си и заради  ангелските души , с които съдбата ни е дарила близо до нас .

В библията е написано за това , как  Исус Христос наставлява своите ученици ... когато отидат да проповядват сред хората словото божие , да не носят нищо със себе си . Бог има грижа за всичко .
При нас е така , нашите ангели са с нас , а БОГ има грижа за всички . Всеки ден ни носи ново светло решение , нова  конструктивна  мисъл , нова идея за работа , за да вървят дните ни напред и с градеж , а не в разруха .

Ако имаме вяра , в собствените си сили , в подкрепата на цялата природа ,  ако не се разделяме с надеждата , че всеки следващ де ще е по - успешен , ако забравим злобата и лошотията и пуснем в сърцето си само любовта , дните ни ще са светли  и до нас ще имаме верни приятели , които биха ни помогнали , но  когато и ние сме винаги готови да помогнем .

Ето ги трите стълба в нашият живот , в живота на децата ни , в битието на семейството - вяра , надежда и любов .
Да , ако живем така, ще побеждаваме  изпитанието и по- леко , ще носим кръста си .

Изоставените деца със заболяването  ДЦП обитават мизерни  социални домове  в  села , без постоянна медицинско присъствие и с минимален бюдже т.
Обслужващият персонал няма нужната квалификация .
По - големите , които са автономни , понякога работят в помощ на хора от селото срещу храна през деня и някоя връхна стара дреха .
В това няма нищо лошо - все някой трябва да ги научи да работят .

ДЦП значи бебе на 38 години ...

ДЦП не се лекува , но няма болен , който да не се развива  и да не постига напредък   бавно , но сигурно .

ДЦП значи разбито семейство - ако един от двамата не поеме отговорност , провалена  кариера , разбити мечти , изпепелена нервна система .
Да може и така да се случи , ако отчаянието и страхът се заселят трайно в сърцето ви .

При по - тежко засегнатите  ние , които се грижим за тях , имаме нужда от подкрепа . 
ЗАТОВА ...
Детска церебрална парализа значи здраво и сплотено семейство , с едно уточнение .
Имате ли болно дете от тази болес т, имате една главна битка , която водите цял живот - за подобряване на неговото здраве .
Имате втора  -  може би по - тежка битка , да пазите семейството си единно , сплотено , скрепено с любов и доверие .
Дори да повтарям вече написани неща , то е , защото те са животоспасяващи .
- НЕ ВЯРВАТЕ ЛИ ? 
- ВЯРНО   Е !

При мен така се случи . А може би в много други семейства . През далечната 1975 година , когато се оженихме , много от роднините , приятелите и състудентите ни последваха . Толкова  сватби и веселба . Голяма част от тези бракове се разпаднаха .Имаха здрави и красиви деца , доходни професии , любов не липсваше . Бяха  разумни, добри , предприемчиви , но сякаш факта , че всичко им е наред ги караше да търсят нови преживявания . А може би отговорността им  не беше  толкова голяма .
- Какво толкова - съм чувала да казват - след някоя година , всяко по пътя си , защо и аз да не си живея живота .
Да имаш неизлечимо болно дете , значи да ти трябва сигурна опора,да има с кого да споделяш, да има кой да кара колата,докато ти го държиш на ръце,да се редувате на инвалидната количка , да бдите нощем до леглото , да се радвате с най - свята радост , когато видите напредък , да вярвате , да страдате , да правите и недостижимото,за да имате и друго или други деца , които да ви дарят щастие и вяра,че и след вас болното ви дете няма да остане само на този свят . 

И НЕ ПО - ВАЖНО ДА ВИЖДАТЕ КАК ТО РАСТЕ И СЕ РАЗВИВА НОРМАЛНО И ДА ВИ ДАВА СИЛИ И ВЯРА ДА НОСИТЕ ТЕЖКИЯТ СИ КРЪСТ И ДА ПОМАГАТЕ НА БОЛНОТО ДЕТЕ ДА НОСИ СВОЯТ КРЪСТ .

За толкова неща има да се пише .
Важното е да не падате духом . Не плачете скъпи майки . Няма да можете да се разхождате с приятелки , да сядате на кафе , а детенцето ви да тича наоколо с другите дечица . Няма да ходите с него по магазините , да му пробвате нови дрешки , да го люлеете и да сте горда , колко бързо расте . Ще седите повече в къщи . Затова пък къщата ви ще е много чиста , подредена и приветлива . Ще се научите , че домът е вашата крепост . Ще имате много време да четете и се образовате допълнително . Ще бъдете първа сред колегите си . Ще напреднете в кариерата си - при условие , че имате сигурен човек в къщи - когато сте на работа . Ще имате верни приятели , защото вашето нещастие , ще отблъсне повърхностните и интересчиите . И най важното , ще имате повече време за детето си и за съпруга си . Мъжете в тази ситуация , са по слабата страна . Те са твърди , но крехки . Ние жените сме като стомана та - жилави и издържливи . Обичаме съпрузите си !Даряваме  ги с любов и нежност . Нито за миг да не се чувствуват пренебрегнати , защото , мъжете , до края на дните си остават деца , жадни за ласка и обич .
В тази част на книгата ми пиша за дома и  семейството , защото в нашият дом протича живота ни . 
Ние , повече време от останалите  семейства прекарваме у дома .
За да е светло  и  приятно , всичко -  боята на стените , мебелите и постелките , трябва да е в светли  тонове . Да е създадена красота и уют , които спомагат за доброто настроение на нашите болни . Те задължително трябва да имат своя стая . Тази стая трябва да е по  възможност , по - далеч от шума на улицата . В България дъщеря ми има стая с кухненски бокс което е много удобно . В Италия сме ѝ отделили хола , в който се разпорежда сама .
Тя много трудно се адаптира към ново място . Всяко местене при нея е съпътствано с нервно напрежение . Може би и при други болни съществува този проблем .
Моля ви колкото и да ви е трудно , не давайте дечицата си по домове . Грижете се за тях в собственият ви дом .Те генерират обич и сплотеност на всички около тях .
Пиша  за всичко , което ме е вълнувало и което би могло по някакъв начин да  помогне на семействата с дечица или братя и сестри с ДЦП .
Нека са благословенни грижите ни и да сме 
здрави , за да имаме сили да си носим кръста .
С времето , макар и бавно , той става по лек , защото печелим битката .
Бъдете живи и здрави  мои читатели !

Бих искала да се спра на разбирателството в семейството . При нас , които имаме допълнителни проблеми заради здравословното състояние на децата ни , е изключително важно да помислим и да сътворим семейна стратегия , да напишем наш-семеен кодекс , на които да се опираме . Да не ни позволяват да губим почва под краката си .
Има сайтове , написани от  ... знаещи и ... можещи ... жени и мъже , които дават съвети „ КАК ДА ЖИВЕЕМ “
Във фейсбука моите приятели и приятелки поместват всеки ден какви ли не албуми , картинки и видиоклипове на тази тем а....
Това , което прозира от тях е  ...„ модерното “... свободно съчинение на тема„ КАКВО МИ ТРЯБВА НА МЕН .... КАКВО ИСКАМ  АЗ ? “
Само че , в семейството има двама ... аз и ти и като сложим и децата ставаме  .... аз , ти   и те .
Стигаме до опорната точка , от  която  да  гледаме на семейството , за да ни е леко  в ежедневието .
Егоизмът , така модерен във фейсбук ... не е приложим при нас .
Не живеем ли под девиза „ ЕДИН ЗА ВСИЧКИ , ВСИЧКИ ЗА ЕДИН “ сме загубени . 
Животът ни е стъпкал , но трябва да крачим изправени с очи обърнати към слънцето .
Това важи за всички семейства , но като че ли в най - голяма степен за нас с болни от  детска церебрална парализа .
Дарявайки обич , ще ни отвръщат с обич , дарявайки ласка , ще получим такава , имаме ли доверие , то ще се върне към нас .
Това са природни закони , които действуват извън нас .
Трябва да живеем в синхрон , а не  „ НА ПУК “ 

Има  трудности , например - отношенията на младото семейство със семействата на съпругът и съпругата . Един препъни камък за млади и стари . Голяма част от разводите и скандалите са причинени от грешките на едните и на другите . Ако сложите на теглилката едно дете с ДЦП , един последвал стерилитет и накрая осиновяване , картинката става " мътна и кървава "  -  отнася се за моето семейство .
Обикновено , разказвам случки , за да се помнят по - лесно съветите ми . Тук няма да разказвам ,
защото бих споменала починалите ни родители , които сме обичали и уважавали и сме се грижили за тях до последният им дъх - специално родителите на съпругът ми .
С цялата обич , която имам в сърцето си , бих посъветвала  родителите на деца с ДЦП - грижете се за децата си , решавайте всичко само двамата , не се поддавайте на родителските съвети и предложения , колкото и примамливи да са те .
Обичайте и уважавайте родителите си , защото те са ви дарили живота и ако ви се струва , че не са прави , то е защото много ви обичат и биха искали да ви виждат щастливи .

ЗА ВАШИТЕ ДЕЦА РЕШАВАЙТЕ ВИЕ И НИКОЙ ДРУГ !

Не мога да се въздържа да напиша , че видях края на двама възрастни хора , единият от които беше причина да се изостави в дом дете с ДЦП и 
друг , който до края на дните  си натякваше , че дете с ДЦП не е настанено в дом .
Уверявам ви  ,бяха ужасни и продължителни мъки .
Така ,че има човек за какво да се замисли !

Има нещо много важно , за което бих искала да пиша .

ПРОБЛЕМЪТ   -  ДРУГОТО ДЕТЕ
По - добрият вариант е , (кое ли му е доброто в нашето  положение ? )
- Първото ви дете  е  здраво . Второто е с ДЦП . Вие имате вече едно здраво дете . Усетили сте щастието , да сте родители , то ви радва и расте незабелязано сравнение с второто . Вече имате сигурен знак , че можете да имате и трето дете , което сигурно отново ще е здраво . Имате опора . Може би при второто се е развила някаква инфекция , стрес , вирусно заболяване по време на бремеността или тежко раждане . В България в момента е трудно , но всяко дете идва с късмета си - както казват старите хора . От опита в нашата фамилия знам - повече деца , по голяма сигурност за родителите и болното дете с ДЦП .

Много по - сложно е , когато първото дете е с ДЦП . Двамата родители изпадат в стрес и ситуацията с раждане на второ дете е непредсказуема .Така се случи при мен .
Десет години правих безуспешни опити да родя второ дете  .Опитах всичко,което медицината предлагаше в момента.За инвитрото тогава се говореше в бъдеще време.Няма нещо, което да не сме изпробвали: кални и минерални бани, лежане по болници с продухвания, физиотерапия,парафин,цветни снимки,хормонални инжекции,всякакви лекарства,билки,бабини рецептии и  какво ли не още.От леченията,най отвратително бе лечението с кал в Поморие,което не бих ви препоръчала.При мен се получи силно замърсяване, което се наложи да лекувам дълго време  след това .
След десетата година лекарите казваха, че съм вече на възраст.
Тогава 35 години бяха много, сега след двадесетина години и 45 не са толкова много....времето....четвъртото измерение също е променлива величина
През тези десет години ,не получихме никакъв отговор на въпроса - Защо не мога да забременея?
Има хиляди начини да се самообвиняваме или да обвиняваме другите за нашето нещастие!
След толкова години си мисля,че единственият начин е 
ДА СЕ СМИРИМ!
Всичко може би ни е написано "на челото" и няма как да избягаме от съдбата си.
След десетината години, които прекарах в претиснения и лутане,реших, че съм безсилна,срещу съдбата и ми остана мъката.Грижех се за дъщеря си, за съпруга си,работех,започнах да следвам"Второто висше"както го наричахме тогава.
Благодаря на всички, които биха послушали съветите ми.
Всяка дума описваща случките е самата истина и искам да ви помогна..
Следващите редове, които ще напиша, са не само за семейства с първо дете родено с ДЦП , но и за всички бездетни семейства.
АКО НЕ МОЖЕТЕ ДА ИМАТЕ СВОЕ ДЕТЕ И ЖЕЛАЕТЕ ДА ОСТАНЕТЕ СЕМЕЙСТВО  -  ОСИНОВЕТЕ СИ ДЕТЕ ИЛИ ДЕЦА.  ПРИЕМЕТЕ ГО ЗА НОРМАЛЕН ЧОВЕШКИ АКТ.
Написах го съвсем лесно.Сомо не ме питайте колко дни и нощи  са ми били нужни самата аз да го приема.
Когато разбрахме, че няма да имаме второ дете,помислихме за осиновяване.Изникваха пречки от всякакво естество.
Нещо не ни одобряваха,искаха всякакви документи,от профкомитет,партийна организация, ОФ ....да се чуди и мае човек за какво бяха тези въртели.

В друга  част от книгата,  описвам как се сдобихме с нашето второ дете - момченце - 9 години по малко от кака си.
Написах това с много обич и вяра в сърцето си.
Когато дойде братчето в семейството, слънцето слезе от небето и се присъедини към нас.Радост , вълнения, надежди , труд , здраве , пълно човешко щастие , което като че ли най - много личеше по усмивките на децата.
Не се колебайте, повече деца , по сигурен напредък на детето болно от  Детска церебрална парализа.
Нашите болни, трябва да имат идеална семейна атмосфера, която да им помага в развитието.

УМЕЕМ ЛИ ДА ИЗЖИВЕЕМ ДОСТОЙНО  ЖИВОТА  СИ  ,В ОПРЕДЕЛЕНИТЕ НИ ОТ СЪДБАТА ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО ?

Да семейството е нашата крепост, материална и духовна.

Вмъквам следващите знания,които ми помагат да съм силна духом, уравновесена и изпълнена с енергия.Само така мога да работя всеотдайно и да успявам да свърша  всичко, което е необходимо за да се грижа за дъщеря ми и семейството.Бих ви посъветвала да приложите моите знания,така ще ви е неимоверно по- лесно.
За мене , тези знания са фона , на които протича живота ми.
един прекрасен фон, прави картината впечатляваща.
Вярвам,че светът може да е по-добър,ако ние хората ставаме по -човечни.
Това ,което искам да споделя е много простичко и лесно изпълнимо.Достатъчно е да вярвате в себе си ,в природата  и в доброто  което ви обгражда!

Същите тези знания можете да ги намерите срещу скъпо заплащане , забулени в тайствени думи,още по - тайнствени термини  и  ритуали.Това е,за да е този, който ви ги предава-    загадъчен и недостижим  и .....да се спечели възможно най - много !
Аз ви  подарявам това знание,като ви желая най- съкровенните ви мечти и желания,свързани с добруването на вашите деца и човешкият род да се сбъднат.

Искате денят ви да е ведър , да мислите чисто и точно, да ви спори...да се чувствате пълен с енергия и желание за работа! 

Станете рано и посрещнете изгрева.
Не  можете  да го прави всеки ден.Когато успеете.Това са няколко минути...когато слънцето постепенно се показва на хоризонта.
Докато целият диск се оформи,спокойно може да гледате в него.
Много е силна енергиатя юни ,юли и август,когато в нашите ширини е лято.Ако живеете в град и нямате възможнаост , изберете си някакво място в близък парк или  от  висока сграда.Според мен,колкото и да е привлекателен огромният мегаполис с всичките му възможности и удобства,живот без слънце....едва ли е най удачният начин да прекараме живота си.
При посрещането  на слънцето трябва да сте неподвижни,да разговаряте, с него като с човек,който стои срещу вас,като с най- близък приятел. Не е задължително на глас,даже по-добре е мислено.Непременно кажете най -съкровенните си желания за света като цяло , за близките си и за вас. Не забравяйте да го помолите да  помага целият ден  на всички, които виждат светлината му и на вас.Обещайте му ,че и вие през деня в работата и действията си ще се ръководите от вселенските закони и няма да ги нарушавате с дума и дейстие.

Вечерта, когато слънцето залязва и слънчевият диск започне постепенно  да се скрива зад хоризонта, отново заставате срещу него неподвижни Пожелайте му да свети все така ярко и на хората от другата страна на земното кълбо,благодарете му за деня,за светлината,за всичко добро,което ви се е случило,пожелайте спорен ден и на тези хора,които в момента виждат изгрева !
Трябва да се научите да се приемате като една микроскопична частица от  вселената,но частица, която живее според нейните закони и с нищо не нарушава вселенският ритъм.Това е много важно И много бързо се усвоява, поне аз го почувствах веднага.Слънцето помага за това.Понякога,но не винаги,когато слънчевият диск се скрива,ще видите ярка зелена светлина,която ви облива целите,и ще почувствате прилив на енергия.Слънцето ви благодари и ви изпраща поздрав.
Когато дискът се скрива,спокойно може да гледате в него. Не зная, как ще посрещнете тези мои уроци.Това си е лично ваша работа,още повече,че няма нищо тайствено в моят простичък разказ.Уверявам ви, че ако живеете по този начин, ще се почувствате изпълнени с добра енергия и ще работите с удвоени сили и възможности.
Сутрин не мога да изложа дъщеря си на лъчите на изгряващото слънце или не е будна или е без настроение.
На залез, използвам всеки топъл слънчев ден да изпратим заедно залеза.Винаги и тук и в България съм избирала такова място за разходка, че да сме изложени на последните слънчеви лъчи, по улици исток - запад.
Наистина съм уверена, че тази благодатна енергия  е изключително полезна.
Като сме създали фона , отново се връщаме към ежедневието.

Не е страшно,колкото ви се струва.По скоро е вдъхновяващо.
Виждаш, че детето ти напредва, и пристъпваш към нещо друго, което  е по- добро.
Когато търсиш решение и обмисляш варианти, вселената ти отвръща  със съпричастност.Подсказва ти следващият ход.
В един период от живота на семейството, останахме без подкрепата на нашите родители.Трябваше да спра да работя по професията си и да остана в къщи.
Вярно е че "си хвърлих дипломите на тавана" за да мога да   си гледам децата.
Но преди да съм инженер, съм жена, майка и съпруга. В онзи отрязък от време от моят живот , това бе най-важното.
Да си майка , да отглеждаш деца, е основен природен закон.
Природата ми подсказа именно това, да се отдам на майчинството.
Тя ни дава сили да го поддържаме!
За да сме  спокойни, уверени,  трябва стриктно да спазваме тези закони.
Да , ето още един щтрих, определящ фона   на семейното битие.
За нашите семейства  , най - важно е да умеем да прощаваме.Без прошка , път напред няма.Ние , повече от всички останали , трябва да се научим да мислим по следният начин - 

„Как да живея, да работя, да обичам , да мисля ...така , че да не се карам с никого, да не обидя никого, да не нагрубя никого , за да не получа съответна реакция и после да се наложи да прощавам.Добрият вариант е  отношенията ми да са винаги дружелюбни и слънчеви“
За нашите  страдални семейства това е абсолютно работещо.
Нещо , което за мен е важно.
Трябва да се научим да прощаваме и на себе си , за да е спокойно сърцето ни , за да сме уравновесени  и сигурни в ежедневието.
Но , винаги с едно но, да отделим време да помислим с ръка на сърцето , защо сме сгрешили, и как да живеем занапред така , че да не повторим занапред грешката си, да не нараним повече никого или себе си.
Ако добротата и обичта ни съпътстват във всичките ни земни дела,значи сме намерили вълшебеният ключ,който отключва  всички врати пред нас.
А сега, като прибавка към слънчевата атмосфера в дома, нека напиша за това, да празнуваме, да устройваме тържества защото тържествата за нашите болни от ДЦП са техни върхови преживявания.Всичко, което се случва в семейството, те го приемат по- силно и дълбоко.Ние сме тяхната вселена.Те нямат своята професия,своето работно място,колеги  , флиртове,любови .
Ние сме всичко и нека направим това всичко възможно прекрасно , наистина чудесно.Когато празнуваме в къщи,дъщеря ми е щастлива.  Желая да я виждам винаги  такава.

Залисани около нашите ангели в земни тела,ние семействата с болни от детска церебрална парализа,като че  ли  трудно се адаптираме към веселие, „разпускане“ , приятелски компании,задушевни вечери с песни,танци и веселба.Но тръбва да отворим сърцата си.В  чудесните летни месеци  , трябва да се повеселим?Прането съхне бързо,яде се лека храна,има всякакви плодове,....време за истинска почивка на цялото семейство.Да необходимо е да сме отворени  не само в къщи а и с приятелите.
Това не значи , че в останалото време на годината трябва да сме тъжни и затворени, не казвам това.

Има неща, които не можем да променим,има увреждания, които само бог би могъл да поправи,но в наша власт е да създадем семеен уют и топлина,за да  дарим  щастие - на нашите ангели - повтарятарящият се рефрен в моята книга.

Искаме радост и спокойна семейна атмосфера? 
Трябва да  изхвърлим от битието си понятието страх.

СТРАХЪТ

Страхът идва от тъмните дълбини на съзнанието и ни пречи да виждаме светлината на деня,щастието ,че сме живи , че имаме хиляди възможности. 
Стига да мислим светло - те са на една ръка разстояние.
Мисълта ни ще тече гладко, пред нас ще виждаме нови хоризонти,ще можем да вземаме правилни решения......

АКО НЕ НИ Е СТРАХ!!!               

Много млада, срещнах един младеж , който ми каза следното-

"ЗАПОМНИ   ХУБАВИТЕ НЕЩА СЪС СТРАХ НЕ СЕ СЛУЧВАТ"  

Даже не разбрах какво ми каза.По онова време и дълги години след това, страхът беше едно от нещата, с които израствахме и живеехме.Може би  за част от хората и сега е ежедневие.

Забравете страха!Отхвърлете го като ненужна верига, спъваща хода ви във времето!!!!
Най големият страх за нас човеците е -  от смъртта.Ако преодолеете това с мисълта-"ТЯ Е НЕИЗБЕЖНА" вече почти  сте решили проблема.

И нещо    изключително важно , когато вашите близки ви съветват да изоставите детето си в дом , бъдете сигурни , че това е от страх !    
Да, те се страхуват,да не ги притеснявате за напред , да не нарушите техният  мир и спокойствие.
Не желая ,не искам на никого да се случва нищо  лошо,  пиша за тези, на  които въпреки всичко се е случило и имат нужда от добра дума и вяра, че могат да носят върху плещите си тежкият кръст на съдбата си.

БИХ ИСКАЛА ДА ПОМОГНА НА ВСИЧКИ СЕМЕЙСТВА,КОИТО СЕ ГРИЖАТ В ДОМОВЕТЕ СИ ЗА СВОИ БЛИЗКИ С ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА  ПАРАЛИЗА И СИНДРОМА НА  ДАУН. БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ И ТЪРПЕЛИВИ В ТОЗИ ЛУД  СВЯТ.  ЗА ДНЕШНИТЕ ВРЕМЕНА   ВАЖИ ЕДНА  ПРИКАЗКА,КОЯТО УЧЕХМЕ НЯКОГА В ПЪРВИ КЛАС. 
НЯМА ГО ОНОВА НЕВИННО ДЕТЕ, КОЕТО ДА ИЗВИКА"ЦАРЯТ Е  ГОЛ"
ТОВА Е .  СВЕТЪТ  Е ТАКЪВ,ВРЕМЕНАТА СА  ТАКИВА, НЕ СЕ ВИЖДА  КРАЯТ.МАЙ САМО НАШИТЕ БОЛНИ ВЪРВЯТ СЪС СВОЯТА СКОРОСТ НА ПРЕД. СВЕТЪТ СЕ Е ЗАБЪРЗАЛ В ОБРАТНА  ПОСОКА - ДАЛИ САМО НА  МЕН  МИ СЕ  СТРУВА ИЛИ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ТАКА.
ЖЕЛАЯ  ВИ  ОТ  ВСЕ  СЪРЦЕ  ВЯРА  И  МНОГО  ОБИЧ  В  СЪРЦАТА!!!
И не забравяйте главното-забравете страха,той ви пречи!
Нашите ангели в земни тела са винаги до нас,те ни помагат,със своите чисти и преданни души.Мисля,че вече сте го разбрали.
Много пъти съм си  мислила,кой ни  помага  на нас и нашите  деца,  засегнати от  детска  церебрална  парализа.     Нашият господ  Исус Христос и божията майка Дева  Мария .Към тях отправяме молитвите си и  чакаме изцеление.
Но си мисля, че за наш патрон и наш празник трябва да си изберем Свети Георги  Победоносец, защото той ще ни закриля и вдъхновява в нашата победа над болеста, .От него да черпим силен дух и воля за победа.
Може би и на вас ви е хрумвала тази  мисъл?

ИСКА МИ СЕ ДА РАЗГОВАРЯМ СЪС МАЙКИТЕ НА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ БОЛНИ ОТ ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА.С  ТЯХ СМЕ ПОВЕЧЕ ОТ СЕСТРИ,ЗАЩОТО ИМАМЕ ЕДНИ И СЪЩИ БИТИЕ,МИСЛИ И ПРОБЛЕМИ.
Винаги съм се справяла сама с къщната работа.Родителите ни ни помагаха толкова,че да сме сигурни ,че има човек в къщи.Използвам времето за домакинска работа, за да обмислям това,което ми предстои да свърша,проектите си-когато бях конструктор,или докладите,-когато работех обществена дейност.
Може би знаете нещо важно-един житейски закон:Когато вещите около вас са подредени и е чисто,мисълта ви също  тече чисто и мозъкът работи продуктивно.Това го открих сама през дългите часове на стоене у дома.
После го прочетох като творение на един експерт,който имаше томове писания по този въпрос..

Щом аз го мога,ще го  можете и вие.Едно здраво дете някак си много бързо напуска семейното огнище, а това ще е винаги до нас.Те умеят да обичат, те са заредени с толкова много обич и добра енергия,че никога няма да ни оставят да се чувстваме стари и болни.

Искам да напиша за нещо  много  важно, което все пропускам да отбележа  или не го даизричам ясно.

Ще го кажа с няколко простички думи.Ясно е за всеки, че живеем в трите пространствени измерения и  времето.
Четвъртото измерение -времето,за него на български език най  - разпространената фраза е -"Времето е в нас и ние сме във времето".Искаме ли ги  или не,законите на майката природа си действат.
Тогава за да сме в крак със времето,ние се движим по - наши си специфични времеви траектории.Понеже нашите деца или братя и сестри се движат много бавно,ние ускоряваме нашият ход, за да балансираме и да сме в крак с обществото ...с неговите порядки и изисквания.Защото....човекът е обществено животно.

Погледнете около себе си.Вижте как расте тревата,цветето, дървото?Устребени към светлината,към слънцето,винаги изправени нагоре!!!
Ние можем ли го?
На нас кой ни пречи да се изправим,да погледнем слънцето и да почерпим енергия от него?
Ние, с болни деца, с вечни грижи и с вечен недостиг на време и средства,трябва да живеем в светлината.
Писах го в началото на тази глава, но може би моите читатели няма да  възприемат  съвета ми.  Затова го повтарям  в този  вариант.                       

А сега за мечтите...
Не можем да се примиряваме с това което имаме,защото винаги имаме малко.Но можем да мечтаем.
Не се страхувайте да мечтаете, а след това всеки ден да прибавяте нещо към осъществяването на мечтите си.
Докато масажираме,докато перем  ,гладим , месим, почистваме,умът ни е свободен и можем да мечтаем.
Винаги има какво още да ни трябва и с нашите мисли да се приближим към мечтата си.
Каквото искаме, трябва да умеем да го постигнем.
Магическите пръчки,златната рибка, Аладин с неговата лампа,летящото килимче,те са в приказките, но те са реални до толкова, че ни дават представа, че е възможно да постигнем мечтата си.
Как?
Като  всеки ден правим по една крачка към нея.
Не можем да постигнем всичко от раз,но можем да разделим цялото на детайли,да си имаме план за действие за всеки детайл,да преценим от къде да започнем.                             
Няма малки и големи цели.Има голяма воля и вяра ,че ще успеем.Има стъпала, по които трябва да се изкачим.Успехът е винаги гарантиран.
ИЗРАСНАХ В СЕМЕЙСТВО, С ЧУДЕСНИ БАБА И ДЯДО И ДОБРИ РОДИТЕЛИ .ГРИЖЕХА СЕ ЕДНОВРЕМЕННО ЗА БРАТОВЧЕД МИ , ЗА МЕН  И  СЕСТРА МИ.
ВИНАГИ СЪМ ИСКАЛА СГОВОРЧИВО СЕМЕЙСТВО С МНОГО ДЕЦА.КОГАТО ПРИ МЕН СЕ НАСТАНИ ДЕТСКАТА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА И СТЕРЕЛИТЕТА ,ВИЖДАХ , КАК ПРЕДСТАВАТА МИ,  ОЧАКВАНИЯТА МИ ЗА ОБИКНОВЕНО  ЧОВЕШКО ЩАСТИЕ СЕ СРИВАТ. 
ИСКАХ ЖИВОТЪТ МИ ДА БЪДЕ ПЪЛЕН С ДЕТСКИ СМЯХ, ГРИЖИ И ДОБРОТА.
ДА  ТОВА ИСКАХ.
РАЗКАЗВАМ ЗА ДВА СПАСЕНИ ЧОВЕШКИ ЖИВОТА,КОИТО СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ ВЪВ ВРЕМЕТО В ИМЕТО  НА  ДОБРОТО!
                               
Пиша за детската церебрална парализа  защото е моето ежедневие.Тридесет и осем години се събуждам с мисълта, че пред мен има непреодолимо препятствие,с което с неимоверни усилия трябва да се боря..
Успявам ...колкото  е във възможностите на човешките ми сили, а също и на времето в което живея.Сега,като гледам клиповете за работа с болните от ДЦП - виждам, че има  огромен напредък, но какво да правя, за някои процедури е безкрайно късно.
Така е и с инвитрото,което,когато ми беше времето не беше приложено все още.Съдба-ние сме продукт на времето в което живеем.
Когато дъщеря ми беше малка, имаше само тези масажи с  причиняване на болка,които  не виждам  в нито един клип.
Обръщам се  към родители,които са оставили в домове децата си "Приберете децата си и ги гледайте в  родните им домове обградени с обич и топли грижи".
Тези семейства,които нямат деца ,по каквито и да са причини-вземете си дете от дом ,осиновете си го и нека ви е утеха и радост във всеки следващ ден от живота ви.

Аз не оставих моето дете в дом. Когато разбрах,че не мога да имам друго дете,след десетгодишно безуспешно лекуване си осинових дете от дом.Тоест отгледах две потенционално изоставени деца.                        
Когато порасна, синът реши, че иска да работи в чужбина - тръгнах след него да  му помогна.Разбрах,че тук   държавата полага грижи и за болните от ДЦП и на третата година доведохме и болното дете.Благодарение главно на здравото.
Така  съдбата ми се отблагодари за доброто което сторих.
Разказвам ви това отново,въпреки ,че  го има записано,за да ви докажа,че в човешкият живот нищо не се случва"случайно" и доброто винаги е възнаградено.
Всички хора които срещаме,трудностите и радостите ,които ни предоставя съдбата,са низ от уроци,които трябва да научим. Низ от възможности,които трябва да използуваме или игнорираме,за да се движим напред.
Простичко-родени сме със свободна воля!
-ВСИЧКО ,КОЕТО НИ ПРЕДСТОИ Е В НАШЕТО МИСЛЕНЕ , В НАШИТЕ МЕЧТИ , И САМО ТРЯБВА ДА ГО ИЗКОВЕМ С РЪЦЕТЕ СИ !
-НАШИТЕ БОЛНИ , СА НАШЕТО  ИЗПИТАНИЕ  И НАЙ - ГОЛЕМИЯТ УРОК ПО ЧОВЕЧНОСТ , КОЙТО ТРЯБВА ДА НАУЧИМ И ДА ПРЕДАДЕМ НА ОСТАНАЛИЯТ СВЯТ.

НА НАС СЪДБАТА НИ ПРАЩА ЧУДЕСНИ ХОРА , КОИТО НИ ПОМАГАТ . ТРЯБВА ДА УМЕЕМ ДА ГИ РАЗПОЗНАВАМЕ И ДА ПРИЕМАМЕ ПОМОЩА ИМ .


А понякога,само понякога,ми идва да вия от мъка,за несбъднатият живот на дъщеря ми.Толкова ли грешна съм била аз или предците ми или тези на съпруга ми  или той самият,че трябва да гледам как се мъчи детето ми.
Странна е тази болест  Детска церебрална парализа.От една страна,те си остават деца,даже бебета,от друга,се развиват и половият нагон ,си остава.Толкова непоносимо тъжно е да гледам как се стреми да привлече вниманието на някой симпатичен младеж и по свой си начин да флиртува.На някои тържества в дневният център  забелязвам, искрици,които припламват тук и там...
С  моята дъщеря на 38 години,сега може би щях да съм щастлива баба на тинейджъри.
Съдба!Какво да се прави....
В петък,на 13 ти дотежава кръста,не че през другите дни е по-лек.
А може би е от суеверие!
Ще ми мине.Нов ден-нов късмет!
Извинявайте,че прочетохте това,но сърце не ми дава да го изтрия.
ПОСВЕЩАВАМ ГО НА ВСИЧКИ ЗДРАВИ МЛАДЕЖИ , МЪЖЕ И ЖЕНИ . ОБИЧАЙТЕ И БЪДЕТЕ ОБИЧАНИ И ЗАРАДИ ТЕЗИ, НА КОИТО СЪДБАТА НЕ ГО ПОЗВОЛЯВА !

Пиша за ежедневието,за проблемите,болката и радостта.Искам да спомена всичко-да не пропусна нищо,което би могло да ви потрябва в пълният с изпитание ден на семействата с болен от Детска церебрална парализа.
Отново се връщам към проблемите и тяхното разрешаване.
Когато предстои да вземем някакво решение -за работа,покупка,пътуване,ремонт,преустройство на дома и каквото друго ви дойде на ум,винаги го обсъждаме на импровизиран домашен съвет,задължително в присъствието на всички.Неизброимо число пъти,Скайпа е бил средството за комуникация, след като част от семейството се пресели в Италия.Смятам,че децата от малки трябва да бъдат научени да мислят,разсъждават и вземат решение по всички въпроси от семейният бит.Това ,когато са вече самостоятелни ще им помага.Научени от малки да поемат отговорност,ще им спести куп разочарования в живота.
Дъщеря ми задължително е на първа позиция.Макар и да не може да говори,следи всички изказвания,всяко за и против,се отбелязва с определен звук.Понякога се налага да спорим,и ако някой повиши тон,тя заплаква и духовете моментално се успокояват,тя ни е балансьорът. Когато свършим споровете и приемем някакво решение,тя ни приветства с радостните си възгласи и добрата си усмивка.
Децата са щастливи,когато в  семейството е спокойно и уютно,атмосферата е задушевна и изпълнена с обич и съпричастие
Най-добрият университет по човечност на този свят е  родното гнездо.

За нашите  семейства с болен от Детска церебрална парализа е важно да сме винаги здрави.Нали така?Имаме си един перманентен проблем-два са вече много.Разбира се,че здравето е важно ,но за нас-майките на деца и младежи с Детска церебрална парализа здравето  е задължително.
Ето какво ми се случи .Разказвам ви го в съкратен вид и ви моля,да сте внимателни в мислите си,да не повторите моята грешка.
В понеделник-началото на седмицата отидох в пощата,да платя дошлите фактури.Имаше десетина човека пред мен.Една от чакащите беше жена  на видима възраст  100 години.Държеше да се справи сама с чакането,разплащането,придвижването.Имаше жена,която я придружаваше,но тя не ѝ позволи да се намеси.Беше толкова  жалка картинка,че ни накара,нас,...всички присъстващи да се замислим ...за стойността на здравето и живота.Бяхме като попарени.
Не знам за другите,но аз най- искренно си пожелах да не достигам възраст,на която съм безпомощна и в тежест на семейството...
Дойде най- сетне моят ред,Платих и се прибрах.Пощата се намира на същият площад,на който живея.
Само няколко минути,след като бях у дома,започнаха странни усещания.След 15 минути вече не можех да стоя на крака.Трептяха всичките ми лицеви мускули а сърцето ме болеше  силно,
Имах чувството,че ще експлодирам.
Съпругът ми ми премери кръвното и реши че апаратът се е повредил.Не...не беше горната граница минаваше 200,а долната 170.Аз съм цял живот с горна граница  90 до 100 а долна 60-70.
Намериха се лекарства от неговите запаси,но и след третото хапче,положението остана непроменено.
Наложи се да викаме бърза помощ и....т.н.
Полека лека се оправих.
Моля ви не правете като мен.Никога не допускайте лоша мисъл,да завладее съзнанието ви.
Знаете,чели сте , че нашите мисли са нашето настояще  и нашето бъдеще.
Така или иначе сме програмирани,не бива сами да се препрограмираме.
Разбира се,че го знам...а допуснах това.
Причиних безпокойство на близките си,не бях полезна за себе си и за тях.
Пиша го,за да ви предпазя,...да  не сбъркате.

Отново с проблемите
На големият християнски празник  Голяма Богородица или Успение Богородично, се молим се на Светата майка за здраве и закрила на семействата ни.Ние с болни  от Детска церебрална парализа,се уповаваме на обичта ѝ към хората и се надяваме да облекчи страданията и нелеката съдба съдба на нашите болни , но първо трябва  да подготвим съзнанието си , да се смирим и да изпълним със любов към ближният сърцето си.  
В сърце изпълнено с омраза и мъст към околните  няма  да  се се настани  божествената  любов,колкото и свещи да запали,че даже и храм да съгради.
Сега ви предлагам едно мое разсъждение , с едничката цел -  да ви помогна.
Аз съм инженер , а бивши инженери няма.
Един предмет , може да се види от различен  ъгъл и от различно място в пространството.Това е професията ми, работата ми като конструктор в определен период от живота ми.
Пренасяйки тези знания  в живота излиза , че на нас  - с деца,болни от детска церебрална парализа,или проблеми с болни в семейството,ни е дадена възможност от съдбата да сме от най-негативната страна на живота.
Фактът,че ни е отредено това място,не означава,че цялото останало пространство не съществува.Вярно ли е  Тогава ни остава да се придвижим и до други точки,откъдето имаме 
по - добра позиция.
Математически е просто и логично.
Остава да търсим начините,според мястото времето и пространството в което обитаваме....за да видим обекта , в случая нашето битие от различен ъгъл.
Моята книга ,  е съставена на базата на този математически модел, от различни части на пространството ще хвърлям поглед върху нашият живот - на семействата , в които има болен от Детска церебрална парализа.
Ние - едно на  всеки 500 семейства на тази земя - според официалната статистика

В търсене на по- благоприятна позиция в битието ни,ето на какви картинки се натъкваме.

Имате тежко болен .Не можете да излизате или свободно да разполагате с времето си.Стоите в къщи.
Наи-често срещаната картинка...всички безработни комшийки и пенсионерки,приятели,братовчеди или просто натрапници си пият сутрин кафето у вас,като сте длъжни да изслушате какви ли не  добри или лоши брътвежи.От хорски срам...някой може и да ви даде една ръка при неизбежното обслужване на болният.
Пишете сутринта загубена.Някак си приготвяте обяда и това е известно на всички...много често сервирате и на други,..защото са били много заети,..а пък вие така и така...сте си в къщи.
След обед  трябва да обслужите вашият болен отново, да направите разходка раздвижване,занимания,да пооправите къщата и приготвите вечерята,да помогнете за уроците на другите деца и т.н.
Сигурно е ,че поне две три приятелки ще ви навестят на отиване или навръщане от някъде,...и отново...минути отлетели в небитието..за няма нищо.
Вечерта 
е за семейството...новините,филма..Слави...отново обслужване на  болния..леглото...
Дни,седмици,месеци..години...
Един живот

Ако така протича денят ви,трябва бързо да смените битието си.Всеки ви съжалява,овайква,току виж сте хванали депресия.Нещата ще погледнем от друг ъгъл,от който картинката ще изглежда много по -различно.

Ето така например...
Ставате рано,заедно с тези,които ходят на работа и на училище.Не се излежавате с оправданието,че през ноща болният не ви е оставил да спите.Имате целият ден на разположение.Приготвяте закуската и закусвате с тях.Всички излизат и първо се заемате с болният.Дори и да не иска да се подчини,с времето налагате този час на обслужване.Закусва и той - със или без ваша помощ.Около 8.30 най късно 9 сте свършили с него и сте оправили къщата-легла,кухня,пералня.Ако сте  на село,успявате и с домашните животни,ако ставате по-раничко.
Ако имате часове за занимания с вашият болен извън къщи, ги определяте във възможно най- ранният час.Остават ви два три часа до обяд.Никъде ,нито в болница,санаториум,къщата на милостта,дневни центрове няма непрекъсната заетост с болния.Оставя се на спокойствие,задава се някакво занимание,слага се пред телевизор или компютър,на колело за раздвижване или някакви тихи игри.Зависи от състоянието му .
Вие през това време  можете да свършите доста работа.Стига преди това да сте я планирали и подготвили.
Около обяд сте в кухнята.Предварително,можете да обслужите вашият болен,за да стои спокойно.Моят съвет е винаги,когато приготвяте храна,да приготвяте и нещо като полуфабрикат,за следващо хранене.Така пестите време и енергия.Понякога нашите болните са непредвидими,затова за тях и за здравите трябва да има малък запас .
Най късно 13.30 сте свършили с храненето и почистването след обяда.
До 18 часа имате достатъчно време да си поспите,ако нощем не успявате,да се занимавате с болният,с другите деца,и да свършите доста работа,ако сте си я планували.
Вечерта ви е ясна....там сте напълно заети със семейството.При добро желание и разбиране от всички,поне един час и тридесет минути,докато трае филмът,който сте гледали или не ви е интересен-са си ваши.
Ако сте проследили разсъждениъта ми,сте разбрали,че в един сравнително спокоен ден можете да имате на разположение от  6 до 8 часа.
Това е страшно много време....научим ли се рационално да го използуваме.

Редувам проблеми с разсъждения  и случки , за да не ви доскучава .
Искам да пиша за добротата. Зная, че е трудно на всички нас на семействата ни и на нашите болни. Но има някакво раздвижване в обществото. За нашите проблеми се говори. Доставя се съвременна апаратура. Работи се по създаването на дневни центрове, извеждат се деца от домовете . Трябва с ръка на сърцето да признаем , че обществото започва да ни приема ,такива, каквито сме и най - важното да се опитва да ни чуе и да не ни отхвърля като ненужен товар. Обратната страна на медала е , че огънят най - много изгаря този, който е на мястото на пожара.... ние трябва да сме приели факта, че сме подпалените. Ние сме тези, които сме най-близо до нашите ангели .Попиваме от тях добротата и чистотата им. 


НЕКА СЕ НАУЧИМ ДА ПРИЕМАМЕ ЛЮБОВТА , КОГАТО НИ Я ДАРЯВАТ , ТАКА ЩАСТИЕТО ЩЕ Е ДВОЙНО !

Нали е толкова просто и лесно изпълнимо.На това ни научи моята  дъщеря.

И винаги си мисля,че изоставените в домове деца креят и си отиват млади именно поради огромният недостиг на любов.
Обичайте  и разрешете да ви обичат!!!

Пиша за ежедневието,за проблемите,болката и радостта.Искам да спомена всичко-да не пропусна нищо,което би могло да ви потрябва в пълният с изпитание ден на семействата с болен от Детска церебрална парализа.

Защото заедно,винаги ще са по силни.Моят съвет ,за моите братя и сестри по съдба-Не се страхувайте да общувате с хора с като вас,това ,ще ви помага , ще смъкне напрежението
Не бива да допускаме в дома ни да се заселва трайно отчаянието . Ние сме силни и умеем да живеем само с вяра и слънце в очите и сърцето . Нашите деца, братя или сестри , тези , които чакат нашите грижи , имат нужда и от добрата ни усмивка , от някоя закачка или весела история . Никога , не трябва да забравяме, че особено за по - тежко засегнатите, ние сме тяхната вселена . Длъжни сме да я направим уютна и поносима.но искам да пиша . Има семейства, в които Детската церебрална парализа се е настанила трайно , и са засегнати повече членове на семейството . Обикновено ние с един болен , а и всички в населеното място , познаваме тези семейства . Трябва , наложително е да им помагаме .  Ние , здравите , непрекъснато трябва да следим всичко ново , което излиза , медикаменти , физиотерапия , програми за раздвижване , и да избираме ,кое е подходящо за нашите близки , но и да съобщаваме на нашите познати , които също имат нужда от това. Искам да уверя моите уважаеми читатели , че животът в една старинна християнска община ,където всички са братя и сестри , е най-близкият , най - подходящият модел на общуване за нашите различни от общоприетото семейства.

Нека изпъдим далеч от нас злобата, завистта и недоверието.Нека заживеем със стремлението към труд и добродетелност.

Никога няма да разрешим , да ни надвива лошото настроение, недоимъка , страданието.
Длъжни сме да имаме различни варианти за път само напред и нагоре.и !
Мисля , че с тези програми за приемни семейства, като че ли мъничко нещата дръпнаха напред,като все пак там на първо място са парите , а на второ хуманността , но  е направена първа крачка.. 
Нашите грижи са различни, от грижите , които се полагат в семейства със здрави деца. Ако в семейството имаме здрави и едно болно дете, знаем разликата, но всичките са си наши и ние родителите даваме от себе си всичко , за да са здрави, нахранени и щастливи всичките.

Прескачам времето и искам да ви разкажа, какво каза бащата на един младеж със заболяването ДЦП на едно събиране на родители с нашите проблеми.
-Имам трима сина,увреден е най- малкият,големите са толкова буйни и непрекъснато правят лоши неща,покрай малкият си отдъхвам.
А една майка попита риторично..
-Те не се дрогират, не пиянстват, не ни излагат пред обществото, винаги са ни благодарни,с какво са по - лоши от здравите?
Оставям разсъжденията за моите любезни читатели !

НЕЩО МНОГО ВАЖНО, КОЕТО ОСТАВИХ ЗА  КРАЯ.
-КОЙ ПОЕМА ОТГОВОРНОСТТА?
-В СЕМЕЙСТВОТО , В НАШАТА КРЕПОСТ ЕДИН ПОЕМА ОТГОВОРНОСТТА ,  ЕДИН  Е  СТОЖЕРЪТ .
-ТОЗИ  КОЙТО  Е   ПО -  СИЛЕН  ДУХОВНО !
-ОСТАНАЛИТЕ ГО ПОДКРЕПЯТ , ЗАЩОТО И ТОЙ Е ЧОВЕК  !!!


БИХ СЕ РАДВАЛА ДА ВИ Е ХАРЕСАЛА ТАЗИ ЧАСТ НА КНИГАТА
БИХ  ИСКАЛА  ДНИТЕ ВИ  ДА СА СТАНАЛИ ПО -  ЛЕКИ  И ДА  СТЕ ПО - УВЕРЕНИ В СВОИТЕ СИЛИ !