5 . ГРИЖИ ЗА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ НА НАШИТЕ БОЛНИ

   5 . ГРИЖИ  ЗА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ НА НАШИТЕ БОЛНИ

                               

Нашите болни с ангелските  души  и  земни тела които не  са им по мярка  ни поставят трудна задача
 - да адаптираме тяхната психика , към  нормалното  ежедневие .
Семействата, които имат в къщи болен от Детска церебрална парализа  го знаят .

Трудът  и грижите ни не са леки , но   с пълни гърди  трябва да поемаме дъх , да се радваме на живота и светлината , да  бъдем  отворени към света като цяло , към природата  и към нашите ангели .

                  ВЯРАТА НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА

Вярата , надеждата и любовта -
трите стълба , на които ,
се крепи духът !
Вярата , че можеш 
защото си част от всемира .
Надеждата , че ще успееш , 
да съградиш мечтите си .
Любовта , че няма 
да допуснеш злото  -
да превземе сърцето ти . 
Духът ни, нашият живот
иска от нас  ,
да живеем с вяра 
надежда и любов ,
с трите стълба ,
на които се крепи
човешката програма .

Да се грижим за нашите деца,братя и сестри,не значи само да ги храним , обличаме и почистваме .
Облягайки се на трите стълба на човешкият дух,трябва да укрепваме ежедневно нашата и тяхната психика

Ако за нас обикновенните хора трите стожера на духа са
вяра надежда  любов , при тях нещата изглеждат подредени по друг начин   любов , вяра  и надежда .
Основна характеристика на тяхната психика е  обичта .
Те са като черни дупки за обич , винаги искат още и още ласки и положителни емоции .
Общуването с тях се базира на показване и доказване на обич и съпричастност .
Те попиват всяка усмивка,внимание,прегръдка, целувка или приятелски жест и искат още .
С тях може да се говори и да се изисква да свършат нещо, само с езика на обичта .
При срещите в дневният център младежите , които са автономни , ни чакат на вратата  и всеки иска да получи своята порция обич , като отговарят със същата  добра енергия .
Така са програмирани .
Природата им е отнела много , но им е дала  човешка топлина и доброта , стотици пъти повече отколкото на нас обикновените .
Когато се движте по улицата и срешнете някои от нашите болни,дарете им малко обич , те ще  ви върнат  добра енергия , която ще ви стигне за дни напред .
Пиша за семействата , в които има болен от Детска церебрална парализа , но се отнася за всички хора , малки и големи , млади и стари . Трябва да сме по - добри  и да раздаваме обич и топлина на обкръжаващият ни свят , както го правят нашите болни . 
Бих искала написаното от мен да  прочетат лекари , работници в домове , в които са настанени такива деца и младежи , рехабилитаторите и медицинският персонал , който обслужва тези болни , роднините и приятелите на болните и техните семейства , с една дума , всички , които са съпричастни в известна степен към проблема Детска церебрална парализа .

Нашите болни изпитват огромно желание да общуват и да бъдат уважавани , респектирани и обичани . Това е основна тяхна духовна характеристика . Искам да акцентирам , че тази тяхна особеност е опорната точка ,  от която трябва да се работи с тях . Изпитвала съм го хиляди пъти в тридесет и осем годишният живот на дъщеря ми . Разбирам , че всички имаме нужда от уважение , обич , и респект , да така е , но при тях е нещо , което приемат за даденост 100% . Ние , здравите , можем да си кажем ... еди кой си .... не ме уважава ... много му здраве  ...  или даже някой , по- твърд израз . 
Те обаче , са програмирани по - различно и приемат тези неща едва ли не като катастрофа . За успешна работа с тях , за напредване , физическо или духовно , трябва да знаят , да са сигурни в положителното  отношение към тях , в противен случай , всички опити за  промени към добро пропадат и се върви към деградация . 
Благодаря , на БОГ и на МАЙКАТА БОЖИЯ , че успях да намеря сили да пиша тази книга
Болните от ДЦП са с богата душевност , различна   от средностатистическата , и сравнима с тази  на  художниците ,поетите , композиторите . Даряват  обич , генерират в пространството огромно количество добра енергия и искат някой да я приеме .
Разбирате ли какво искам да кажа . Трябва да им позволим да ни обичат със своята си  душeвност  .В противен случай се чувствуват нещастни .
Това е толкова важно за тях , повече от храната и водата . Моята дъщеря -ежедневно , ежечасно , ежеминутно ни дарява обич , която понякога ние  не можем да понесем , забързани в нашето ежедневие и грижи .
Примерите са неизброими .
И още нещо , не само дарява обич  но демонстрира безкрайна съпричастност , когато брат ѝ е усмихнат , има на гости свои  приятели или разговаря , смеейки се с някой приятел или приятелка по скайпа .Тя стои до него щастлива .
Заключавам ... не само за нашите семейства с болни от Детска церебрална парализа , но и в обикновените , здрави и щастливи семейства ... Обичайте , но позволяваите и на другите да ви обича т.
 ДА СЕ НАУЧИМ  ДА ПРИЕМАМЕ ЛЮБОВТА,КОГАТО НИ Я ДАРЯВАТ , ТАКА ЩАСТИЕТО ЩЕ Е ДВОЙНО !
Мисля , че изоставените в домове деца креят и си отиват млади именно поради огромният недостиг на любов .
Обичайте  и разрешете да ви обичат!


Комуникацията с нашите болни

Те може би разбират веднага казаното , но според степента на увреждане реагират по различен начин във времето и поради това на нас с нормалните реакции ни трябва време да се пренастроим .
С времето , те започват да реагират по - бързо , тогава пък нашата мудност ги дразни и реагират остро . Всички сме имали тези моменти и примерите можем да си ги дадем сами .
Не трябва да забравяме , че те се чувстват  -равноправни и даже привилигировани членове на семейството и тогава трябва да им се обяснява , че ние също имаме  право на свое мнение,почивка и време за нас самите .
В нашето семейство с дъщеря ми си говорим на нивото на 3 до 6 годишно дете .
Един от проблемите е - когато държи да помага във всичко , а  ръцете и краката не я слушат . Чувства се толкова нещастна .

Разговорите

Не оставяйте нито за ден вашите болни без   споделяне на всичко , което са преживели през деня - ако приказват ! Те имат нужда от това внимание . Винаги включвайте в разговора изрази, в които има похвала, окуражаване  и демонстрация на обич и съпричастност .
Този начин на общуване е най - важното лекарство за деня , което не се купува с пари , а се дарява с доброта , с положителна енергия .
Така , докосваме вторият стълб , който крепи духът . Да им даваме вяра в техните  сили, техните възможности , в  техните способности . Вярата , че утре , ще бъдат по здрави от днес , че ще постигнат повече , че ще са по красиви , по умни , по - обичани . Кой, ако не ние , семейството ще  им вдъхнем вяра .
А силната вяра , придружена с любовта която им демонстрираме ,ще укрепва духът в тези не добре скроени тела и ще им дадем  сила да се борят с недъга си . 
Забравете , всички лоши емоции , които бълват телевизионните канали . Те не са за нашите семейства .
Първата и най - важна мисъл , с която бих ви посъветвала да живеете е , че колкото и да ви е трудно , на болният му е неимоверно по - трудно , защото не може да изпита почти никаква    земна радост ...  любов , семейство , деца ,
приятели , здраве .

Ежедневието

Именно защото е ежедневие , трябва да  му  обърнем особено внимание  ,за да избегнем проблемите .
В мрачните , дъждовни и мъгливи  дни , нашите болни  са нервни  ,раздразнителни , лесно раними . Нищо не може да им върне настроението освен слънцето . Ние , които сме през цялото време в къщи , май бързичко почваме да им пригласяме . След нас в цялата фамилия се вдига градусът на напрежението .
Не - това не бива да го допускаме . Ние сме стълбът , около който се върти семейният сговор .

изходът

Точна рецепта  предполагам , че никой не е написал , но има простички правила , които трябва да следваме .
Тези дни да обличаме на болните по - пъстри дрехи  с фигури или картинки според възраста в топли и дори ярки тонове . За нас трябва също нещо такова , домашна роба , кухненска престилка  , пуловер ,панталони и т  .н .
Ако е доста мрачно , може да запалите  някаква цветна лампа или обикновена с цветен абажур . Ако детето е малко , нарисувайте някакви картинки или лепенки , каквото ви роди фантазията .
Нашите болни са емоционални , музикални , поетични . Би трябвало да имате в запас весела  музика , весели филми или просто ползвайте съответните телевизионни канали , поне сега ги има различни .
Ако ги занимавате в къщи , сменете програмата с нещо леко и приятно .Трудните за тях неща оставете за по слънчеви дни . Измислете за деня леко меню , за да сте повече около тях и не се чувстват самотни , дългото стоене в кухнята  оставете за други дни .
И още нещо . Ако детето ви се дразни от присъствието на някои ваши познати , точно в тези дни намерете начин да отклоните посещението им .
Ако имате комшии , на които сте душеприказчици , забравете в тези дни за тях . Дните са  мъгливи а времето начумерено и хладно .
Ние сме , които ще създадем  топлината  ,уюта и настроението в семейството .
Нека любовта се настани в сърцата ни и изпъдим омразата далече , далече , в дън гори тилилейски и повече да не я допускаме близо до нас .Само така ще можем да се борим с болестта и незгодите  които ни съпътстват .

Нали е толкова просто и лесно изпълнимо . На това ни научи моята  дъщеря .
Искам да пиша за нещо , което трябва да сме винаги подготвени .
Нашите болни имат ангелски сърца , но в определени моменти , свързани винаги с обкръжаващата ги среда проявяват проявяват и негативни емоции .

Агресия       

Това , че болните от Детска церебрална парализа  проявяват агресия , не е ново за техните семейства и близки . Те , с ангелските сърца въстават срещу затвора на земното тяло , което , парализирано и деформирано спира свободата на съществуване на прекрасните им души .
Може и да не се изразявам точно,но може би не мога да възпроизведа нещо ,което не е лично изпитано от мен .
Агресията е техният бунт срещу съдбата , но тя в повечето пъти предизвиква съответна реакция от обкръжаващите ги , в дом - където са настанени за постоянно , в семейство , дневен център , на улицата или в заведение - ако са в по - лека форма и се придвижват сами , та дори и с придружител .
Пиша  в тяхна защита . Моля ви , не отвръщайте с агресия на тяхната . Те не го заслужават . Те са различни от нас и никога няма да разберем , как мислят,разсъждават и защо го правят .
Ако трябва да реагирате , просто ... замълчете ,
думите в такъв момент са абсолютно  излишни .
Опитайте да се усмихнете , да ги успокоите с погалване по темето и  придвижете ръката си надолу по врата и началото на гръбначният стълб . 
Повторете движението няколко пъти с потриване .
В 90 % от случаите помага .
Опитайте се да отклоните вниманието им с нещо , което знаете , че им харесва . Те бързо сменят настроението си .
Тогава вече може да приказвате,тихо и нежно.
Не  ги удряйте . Моля ви , това е грях .
Обобщавам 
Нашите болни трябва да пазим от негативни 
емоции .Не е нужно да споделяме тъга или мъка , защото техният начин на възприятие е твърде различен от нашият и всичко попива дълбоко в съзнанието им , без да сме сигурни какво ще  последва после .
Не бива да се чувстват пренабрегнати никога,под какъвто и да е предлог .

Ако въпреки всичко в семейството се случи нещо извънредно , не чакайте , дайте им превантивно  валериана  или давилови капки , което е едно и също , в минимални дози , колкото да не дойде агресията .
В такива моменти е по - добре да си стоят в своята стая , по далеч от суетнята и тъгата .
В моето семейство се случва и когато някой от семейството заминава за известно време  - отсъства от къщи .
Ако и при вас е така , колкото ви е възможно по -подробно обеснявайте по каква причина този , който отсъства го няма и кога ще се върне , иначе-трудно се издържа на нервните изблици .
Не е лесно , но   се справяме .
Писах , че работя като доброволка в Дом на милостта  към католическата църква . Сред гостите  на къщата , както ги наричат те , има няколко болни от Детска церебрална парализа на различна възраст - мъже и жени , като най - младата е с три години по - голяма от моята дъщеря . Имам възможност да ги обслужвам и  да  общувам с тях  .
Помага ми да трупам опит  за заболяването . Има дни в които всички те са превъзбудени . В определени моменти даже  агресивни .
Обкръжаващата среда е определящият фактор . Те са п о- млади . Останалите живеещи в дома са стари и в голямата си част болни хора , които , мине се не мине  .... умират . Една смърт - дори и в този дом е свързана с промяна на дневният режим с който са свикнали . Идват външни хора , служат се най - малко две литургии , погребалните агенти вършат своята работа и  т . н . Залисани в организацията на погребението ,
монахините и няколкото души платен персонал , не им отдават вниманието на което са свикнали . Всеки по свой начин преживява това , което е неизбежно за всички ни .
Тогава ,и в дните след поредното погребение са кошмарни . Старите хора стават по - замислени и затворени в себе си . Младите - със заболяването Детска церебрална парализа , по свой  дълбоко емоционален начин възстават срещу съдбата си ,  срещу неизживяната си младост .
Агресия  ,писъци , успокоителни , връзване към инвалидната количка .Трудно ми е да опиша мъката , която изпитвам заедно с тях .

Нервност

Разсъждавала  съм по въпроса , кога нашите болни от Детска церебрална парализа , са най - нервни и да кажем неуправляеми . Търсила съм причините къде ли не
- Общо неразположение
- Зъбобол
- Болки в ставите - при промяна на времето
- Стомашни болки
- Дните преди и след мензис
- Неразположение на друг член от семейството
- При пълнолуние 
- Когато предстои пътуване или някакво събитие , в което освен членовете на семейството ще участвуват и други хора .
Когато знаем причината , ще се стараем да я изключим или да намалим ефекта от превъзбудата .


СЪНЯТ

В нашето семейство е проблем
- Дъщеря ми не може да спи нормално от както се е родила . Като бебе ревеше по цяла нощ .
Сега не е същото  ,но никога не съм сигурна кога и как ще заспи . Забелязала съм тези причини .
- Пълнолуние -  в тези вечери едва ли се събират  четири часа сън .
- Преди мензис  няколко вечери преди това  възбудата е голяма и сънят така и не идва .
- Една - две седмици преди рожденият ѝ ден .. ,
( когато е претърпяла травмите , от които страда) , почти забравяме за съня .
- Когато не си е дояла  - гладни очи не заспиват , 
- Когато очаква да дойде някой , който според нея закъснява 
- По принцип не спи много и сънят ѝ е като  „ на заек “
Може би това е характерно за заболяването , а  може би е само при нея . Мисля си , че ако сънят е здрав и продължителен , ще е по спокойна и уравновесена .
Лекарства  за сън никога не съм ѝ давала , така съм преценила и се приспособих към нейният  такт .
Може при вас е различно ,.. по  - добро ...
Сънотворните и успокоителните имат и своят отрицателен ефект ... не си струва да рискувам ,... още повече след приема на противоепилептичните .


СТРАХЪТ

Нашите деца , изпитват страх , може би стотици пъти повече от здравите . Това е заради увредените им тел а, заради несигурните движения , заради спастиката , заради това , че не могат да се справят сами с елементарни  неща .  Повечето от тях не виждат добре .
Затова , трябва да работим с тях против страха , да им помагаме да го преодоляват , да им даваме увереност в самите себе си , да укрепваме способността им да са по - автономни .
Борбата със страха е една от главните битки на живота им .
Ние трябва да сме до тях , първо победили нашият страх и 
второ , демонстрирайки им нашата любов !

Как постъпвам аз ?
Внимавам да не реагирам уплашено , когато нещо пада  ,разлива ,чупи , да извикам , да правя резки движения , защото писъкът и чувството за вина , на часа продължават в плачове , които се чуват от ... километър ... горките комшии ...
Започвам да обеснявам с най - спокойният тон който намеря , че така не се прави ... а ето така ... Когато хване нещо се опитвам най - подробно да разкажа за какво служи и как се използува .
Когато  предстои миене , къпане , ядене  ,преобличане , отиване в дневният център , всичко бива разказано предварително - действие по действие . Когато започнем това ,отново го повтарям , този път с въпросна  форма ,.... сега сещаш ли се какво следва , хайде да го изпълним , после друго ... и така докато приключим .
Тя има чудесна памет , проблемът е по - скоро да координираме движенията , и да избягваме страха от това , че те ѝ пречат да върши нещата нормално ... да се чувства по - сигурна в себе си .
При нас е така . При вас , може би е по леко , радвам се ако е така ?
И ето , борейки се с техният страх , с нашият страх , да не им се случи нещо лошо , се опираме на третият стълб на духа , надеждата . Пъдейки агресията , даваме надеждата , че утрешният ден , ще е без лоши емоции , пъдейки нервността , вдъхваме надеждат а, че няма да се случват повече лоши неща , борейки страха , на освободеното място  се настанява надеждата  .
Ето ден подир ден вървим напред с любов вяра и надежда и със слънце в очите и сърцата . 

Следя всичко, което се случва в България , и новостите в социалната политика . Разбрах , че в бюджета се отделят средства за откриване на дневни центрове . Има и програми , по които се отпущат средства за приемни семейства , по които се извеждат деца от домовете .
Хубави новини  .В приемните семейства интересът се поставя преди хуманността , но е крачка напред в социалната практика .
 Хубаво е да дадеш шанс на един човешки живот , и на поколения след него .
Радвам се от сърце на всичко добро което се случва в моята родина . 
Да се намерят мъдри и сърцати хора , които да работят честно и всеотдайно , за да се облекчи и изпълни със смисъл животът на толкова болни изоставени и низвергнати от обществото деца и младежи .
Желая да станат тези промени , да ни помага БОГ в това добро и свято начинание ,  защото работниците в домовете - и най -  старателните  и най-опитните , след свършването на смяната се прибират в своят дом . Липсва семейният уют и съпричастие . Нашите болни от ДЦП страдат главно от липса на обич , ласка , топлина .
Много бих се радвала - да бъда разбрана .
За да има  домове , в които умира по едно дете на месец , и да не чуем протест от нито един родител , това значи , че тези деца нямат родители . Има две възможности :
1 . Децата да са родени в инкубатор , като пиленцата  ...
2 . Оставяйки ги в такъв дом  ,родителите са подписали декларация , че е отказват от тях .

Пиша с грижа  за моите читатели. За всички , които имат нужда от обич , помощ и добра дума .
ДАНО ДА СЪМ УСПЯЛА !