15 . НЕВЕРОЯТНИ СЛУЧКИ

15 .  НЕВЕРОЯТНИ СЛУЧКИ КОИТО СЪМ  ПРЕЖИВЯЛА  СРЕЩИ  КОИТО СЪМ  ТЪРСИЛА    И ДРУГИ   КОИТО СА СЕ СЛУЧВАЛИ НЕОЧАКВАНО
ТЪРСИЛА СЪМ ПОМОЩ И НА ЕНЕРГИЙНО НИВО В СТРЕМЕЖА СИ ДА ПОМОГНА НА ДЪЩЕРЯ МИ  ДА ОЗДРАВЕЕ  

КОГАТО РАЗБЕРЕТЕ,ЧЕ ДЕТЕТО ВИ   Е  С  ДЕТКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА,  НЕ ХОДЕТЕ ПРИ ВРАЧКИ!  
Всички роднини , комшии и членове на фамилията , се надпреварват  да ви предлагат какво ли не  .Не вярвайте , че с баене , моски , билки под възглавницата и какво ли не , ще си помогнете .
НЕ ,НЕ , НЕ....ТОВА ГО ЗАБРАВЕТЕ !!!
Не че не съм ходила , но само съм се разочаровала . В по голямата си част  , това са добри и състрадателни хора , които наистина имат желание да помогнат . Но те не могат - хем да работят , хем да посрещат и изпращат посетители .
Обикновенно за тях се лепват алчни и хитри личности , готови да ти смъкнат кожата . От висенето ми пред десетки такива порти съм разбрала 

- ЩАСТЛИВИТЕ ПРИ ВРАЧКИ НЕ ХОДЯТ , НО ОТ ХОРСКОТО НЕЩАСТИЕ  ДОСТА  НАРОД  СЕ  ПРЕХРАНВА .

През годините вярата,надеждата и любовта в семейството ни, бяха главната ни опора . Стараехме се , да не падаме духом . Намирахме  нови извори на красота и доверие и преодолявахме трудност след  трудност .
По онова време , всички имахме доверие на леля Ванга . За нас северняците беше проблем да отидем до Петрич . Ходехме с паспортите в МВР обяснявахме на дълго и широко , защо отиваме в Петрич , следваше цъкане , почесване  .Не че ни отказваха , но си оставаше въпроса 
" Абе тези много често ходят на границата....."
Понякога вземахме откритият лист , но по някаква причина не можехме да тръгнем и отново молби....Ходили сме три пъти , като единият престояхме цялата отпуска . Там срещахме различни хора . Едни търсеха утеха и лек за телесни и душевни болки . Другите бяха сеиржиите . Трети ходеха между чакащите , представяха се за вътрешни , обещаваха  "да те вкарат по- бързо"  - парата беше на пазарлък . С очите си съм виждала , как леля Ванга излизаше от време на време и извикваше някой по име или по населено място за да му каже нещо . Разговаряла съм с много хора , които идваха да ѝ благодарят . Виждала съм и съм галила дечица , родени след нейни препоръки . Сега  ,след толкова години пред очите ми са Рупите с онази малка спретната къщичка , с красиви цветя . Един път , козата  си отвори сама портичката , влезе в градината  и започна да пасе цветята . Бяхме толкова народ , но всеки с мислите си . Никой не се сети да изпъди козата . Леля  Ванга  излезе от къщи , разбута тълпата и извика -  Аресавее , прибери тази коза, че ми опасе цветята -  а на нас
- Вие къде гледате бе , защо я пуснахте ! 
А си беше сляпа , как я видя тази коза  ,при условие , че беше вътре , а и пред вратата на стаята имаше народ .

На нас обаче , нищо не ни познаваше .
Когато влизахме , ни питаше - кои сте , от къде сте , каква ви е болката , къде е детето- при условие , че то винаги беше  с нас . Не зная , какво имаше в нас та не ни " ВИЖДАШЕ " .
Прати ни при един професор който отказа да ни приеме . Каза ни , че ще родя още две деца - не се случи . Каза ни да не си осиновяваме дете , защото ще си имаме свои . Каза ни , че до 16 години  дъщеря ни ще се оправи....нищо подобно . Лека и пръст и славно името на леля Ванга  ,на толкова хора е помогнала . На наши приятели които дълги години бяха бездетни  точно предрече кога ще имат деца и какъв ще бъде полът им .
Всяко правило си има своите изключения . Явно ние сме от тях .

ВЯРВАТЕ ЛИ В МАГИИТЕ ? 
СЛУЧВАЛО  ЛИ  ВИ  СЕ  Е  ДА СЕ ЗАМИСЛИТЕ  ДАЛИ СЪЩЕСТВУВАТ ? 
Аз съм родена по поречието на Дунава  .В моят край се говореше влашки . Обичаите и нравите бяха доста по - различни  от българските да кажем  .Никога не се е говорило за  магии . Даже не знаех тази дума . Когато се омъжих ,  през годините съм намирала в дома си и в двора пред къщната врата , странни неща . Сапун набоден с игли , между които имаше косми и конци .
Някакви косми , увити с  пера и конци . Намирала съм много пъти яйца на различни места в къщи , където да се чудиш кой и защо ги е сложил . На два пъти намирах играчки на детето  ,набодени изцяло с мънички иглички . Един път намерих в закътано място , където държах някои нови неща , чисто ново бельо   с капки кръв по него и никога не разбрах как е попаднало  там . За детските играчки си помислих,че са правени в тогавашните цехове "Ширпотреб"и са пълнени с отпаден памук , в който по някакъв начин са попаднали игли от предачни машини . Веднага ги изхвърлих , защото първо аз се убодох , като ги пипнах.. Играчките бяха подарък от две различни семейства  В едното семейство бяха купили същата играчка . Веднага им казах да я изхвърлят , да не се убодат , но тяхната беше със съвсем друг пълнеж .
Един път , като разхождах детето , по край мен мина  млада циганка , погледна ме някак странно и ми каза , че ми е направена голяма магия . Това си е циганският трик и въобще не ѝ обърнах внимание . На другата вечер - отново мина покрай нас и отново ми каза същото . На третата вечер пак . За да се отърва я попитах , как ще ми го докаже . Тя ме накара да ѝ донеса едно съвсем прясно - днескашно яйце . Нали сме си град от селски тип , веднага  го донесох .
То престоя в ръцете ми докато го занеса от курника до улицата и още няколко секунди , докато се колебаех дали да продължа да се занимавам с това .
Тя го взе от ръцете ми , промърмори нещо и ми каза :
- Сега ще счупя яйцето , ако ти е направена магия , в него семенцето ще е като голямо петно кръв !
Счупи го и си беше точно както  го каза . Как го направи този номер и досега се чудя .
Дадох и нещо за благодарност , момичето си отиде , като ми се усмихна със странната си тиха усмивка . Минаха доста години от тези случки и почти ги бях забравила . Дойде 10 ноември и с него и цялата помия от нови писания 
" забранени " до тогава . Прочетох за магии и тем подобни неща  и си дадох сметка , че може би някой ни е мислил злото . Не обвинявам никого и даже не предполагам , че има нещо вярно -просто останаха спомените . Ако някой би могъл  да ми каже нещо , бих го приела . Аз вярвам  ,че всички хора са добронамерени .

Има предание в нашето семейств , а вярвам и в други български семейства , че едно червено великденско яйце , трябва да се остави на видно място в къщи . То носи здраве и късмет през цялата година . На следващият Великден се счупва , да се види каква е била изминалата година  и дали   домът и семейството са били  изпълнени с добрина и обич .
Този обичай го следвах в България и го пренесох с нас в Италия .
Да , в България , яйцата бяха празни или полупразни .
В нашият голям дом винаги  живеехме доста народ . За мен - снахата , беше задължително да уважавам и почитам всички .
Мислех си , че след една година престой , яйцето е нормално да е празно и развалено .
В моят нов дом , изпълнен с любов , след една година , яйцата изглеглеждат току що сварени , с миризмата на прясно сварено яйце .
Приемете го , както ви диктува съзнанието .

Една  история,коят се случи с мен преди не повече 12   години. От девет години съм в Италия .Не съм я споделяла с никого , защото е едновременно - страшна и необяснима .
Искам само да подчертая , че когато търсиш отговора на нещо , което е жизнено важно за теб , Вселената намира начин да ти отговори . Понеже сме родени със  свободна воля , остава ние да решим кой от отговорите е верният и как да реагираме .
Няма да ви разказвам подробности  .
Въпросът на който ще търся отговор докато очите ми виждат слънцето е
"Защо моята дъщеря се роди с ДЦП ? Какво зависеше от нас -  нейните родители,за да го предотвратим ? "
Уточнявам , че на този въпрос търся отговор вече близо 38 години , а това се случи  когато тя беше около 25 годишна .

Много хора  знаеха за нашето нещастие и искаха искренно да ни  помогнат . Може би , защото аз никога не съм оплаквала тежките си дни пред когото и да било .

Един ден при мен дойде една позната , която ми каза , че пътувала някъде и се запознала с  една жена , която била ясновидка . Разменили си телефоните . След известно време ми каза , че се сприятелила с тази жена . Един след обед дойде и ме покани у тях . Каза ми , че  жената  ѝ дошла на гости и иска да ме види . Не ми каза нищо повече . Поколебах се , как да постъпя , но все пак отидох . Моята позната ме остави сама с тази жена . Непознатата , без да бърза ми каза , че аз непрекъснато си задавам въпрос , на който тя има отговор . Каза , че когато съм била бременна , когато току що е личал коремът ми на едно място което тя точно описа и което е на две крачки от нашата къща , срещу мен е вървяла жена , която като е видяла бремеността ми ,  е проклела плода в мен .
Отначало ми каза първата буква от името на тази жена ,описа как изглежда и всичко за семейното ѝ положение . Нищо не можех да разбера , бях загубила ума и дума  .Жената не спираше и продължаваше да говори като в транс .
После каза цялото име  на онази жена и понеже аз пак не реагирах , ми описа точно моята  къщата  и къде точно трябва да застана - на балкона , за да видя , нейната къща и по- точно  нейният прозорец . 
Това е . Благодарих и  исках да и оставя пари...не искаше нищо .
- Казах ти това  ,което трябваше да знаеш -  това бяха последните думи които чух .

Не видях никога повече тази жена . С моята позната не приказвах по въпроса . Когато дойдох на себе си , разбрах  за кого ставаше дума . Никога , не съм имала нищо общо с тази жена . Бях я срещала . Може би някой от  семейството ми е имал нещо общо с нея . Може би в момента е била ядосана . Но как е възможно да кълнеш бременна жена ? Никога не заговорих тази жена .Когато я срещах я виждах в тъмно излъчване и бързах да отмина .

УМОЛЯВАМ ВИ  МИСЛЕТЕ СВЕТЛО  И ЧИСТО !
НАШИТЕ МИСЛИ СА ВЪЛНОВА ЕНЕРГИЯ , КОЯТО ИМА СТРАШНА СИЛА !


Искам  да напиша няколко изречения за моята среща с извънземните.
Когато дъщеря ми  беше на четиринадесет години, имах огромно желание да я видя здрава, красива и привлекателна, като девойчетата на нейната възраст.
Този случай съм описала в друга моя книга „Среща с извънземни“
Може би ще прочетете и нея, ако се намери издател....
Ето как се случи...
Една моя позната ми даде адрес в град Пловдив.
Беше оздравяла от рядко заболяване. На това място ѝ бяха помогнали.
Не ми каза никакви подробности.
Когато отидох там , се оказа, че това са извънземни същества, които живееха със земни хора или са индивиди , обитаващи друго измерение . Опитваха се да помогнат с каквото могат .
На мен ми казаха , че на дъщеря ми не може да се помогне и тя ще си остане така . Предрекоха ми , че звездите са ни определили  мисия на мен и на нея - заедно да помогнем на много хора с нашата съдба . Вляха ми от тяхната енергия , за да имам сила да изпълня нашата мисия .
Да , когато се върнах в къщи , удавих в сълзи и тази надежда  да видя дъщеря ми здрава . 
Странното е , че след една година , тази случка сякаш се изтри от съзнанието ми .
Когато направих блогове в Интернет от които три посветени на болестта  Детска церебрална парализа , разбрах , че много хора търсят информация по този въпрос . Общо в трите блога имам около 90 000 влизания , което не е малко.
Може би това е моята помощ, а може би ще успея да осъществя всичко за което мечтая  и работя  и за което пиша в тази книга.