14 . НЕВЕРОЯТНИТЕ СЛУЧКИ КОИТО СЪМ ПРЕЖИВЯЛ СВЪРЗАНИ С ДЪЩЕРЯ МИ , СИНЪТ МИ И СЕМЕЙСТВОТО МИ
ВСЕЛЕНАТА , БОГ МАЙКАТА БОЖИЯ ИСУС ХРИСТОС СВЕТИЯТ ДУХ ТЕ СА С НА С И НИ ПОДКРЕПЯТ В ГРЕШНИЯТ НИ ЖИТЕЙСКИ ПЪТ Религията е живата вода,която трябва да пием с пълни шепи,за да се възцари любов към ближния, уважение между хората и вярата, че светът може да е прекрасен !
Да , на мен са ми се случвали невероятни неща , свързани с християнските ми вярвания , които са жалони в живота ми.
П Аодреждам събитията в хронологичен ред , мъчейки се да намеря отговор на въпроса "ЗАЩО,ЗАЩО НА МЕН СЕ СЛУЧВА ТОВА?"
Първата случка според мен , никак не е свързана с християнството , но след четиридесет години , анализирайки живота си , си мисля , че ако бях избрала този път , нямаше да преживея останалите случки свързани с моите християнски вярвания.
1.Когато бях на 24 години , една година преди зачеването на дъщеря ми , пред мен се появи от нищото една млада и красива циганка, която настояваше да ми сложи муска на врата в която имаше крак от прилеп,кожа от жаба, черни конци и друго,което не си спомням.
Каза,че ако не го направя,животът ми тръгва в друга посока.Като си помислих за тези гадории-с цялото ми уважение към всички божи твари - отказах.
Видя ми се - черна магия.Предрече ми , че ако не го направя, напролет , ще се омъжа , за когото не очаквам и след години- тук - посочи ми място на стъпалото пред къщи, ще пристъпи осиновено дете.
Въпреки тези ѝ думи отново не приех и тя си отиде , както беше дошла , сякаш се разтвори във въздуха.
Още на другият ден се случиха разни неща , които доказаха, че имаше право.
2.Няколко дни преди раждането на дъщеря на сън чух глас, който ми каза следното
-Сега, ще ти покажа,какво носиш в корема си !
Видях, в мене пиле,като тези замразените,които купуваме от магазина.То естествено беше без глава.Краищата на крилцата и на краката , бяха почнали да се развалят,а тялото на пилето беше голямо жълто и много добре оформено.После всичко бързо изчезна.Представяте си как се уплаших.Споделих на сутринта със всички и единственото, което измислихме е да отида веднага на консултация.Предположихме,че може би ще трябва да влеза по рано в родилният дом.Преледаха ме, казаха,че няма нищо опасно и така- изчаках в къщи последните няколко дни.Бебето се роди 4.100,.В последствие се разбра, че изостава умствено и има спастика в китките на ръцете и от глезена надолу на краката.
След многократното прилагане на форцепс и вакум ,къде ли е истината?
Така се случва с мен,получавам някаква вест,като че ли винаги съм предварително подготвена за това,което ме очаква.
Бих искала дапосъветвам младите майки ,да се вслушват във всичко и да са настоятелни, ако смятат, че докторите не им обръщат достатъчно внимание и отново и отново......
Пиша го за тези, които страдат и имат нужда от вяра и утеха.
3.На третият ден след раждането ,все още не бях видяла детето си. Не ми даваха да ставам,заради секциото което със закъснение ми бяха направили.Бях изтощена Кърмата ми не слизаше.На моите молби да ми донесат бебето,никой не се отзова.Аз бях на последният етаж в АГБолница а то в приземния в отделението за недоносени.Само ми бяха казали, че го гледат в кувьоз.По това време на годината, дните са най дълги.Изчаках да си заминат всички и да остане само нощната смяна.Нямаше движение по коридорите и тръгнах сама 3-4 етажа надолу по стълбите.После съм се питала, защо не взех асансьор.Придвижвах се трудно от болка и изтощение.Някак стигнах.Вратата на залата беше отворена и имаше наредени десетина кувьоза.Все се питах, дали ще позная кое е моето бебе.Веднага го познах.Беше одрало кожата на мъжът ми,нямаше как да сбъркам.Беше и голямо.Другите бебета бяха наистина недоносени.Главичката и беше нормална,но се виждаше на възглавничката като торбичка отлепената от скалпа кожа.Спеше с вдигнати ръчички.Поне видях , че съществува и набрала сили,тръгнах обратно по стълбите.Не знам за колко време стигнах на площадката между вторият и третият етаж.Реших да си почина и на високият прозорец пред мен,видях,че се появи бял облак.Беше млечно бял, не бих казала, че фосфоресцираше,но като че ли имаше съвсем леко бяло излъчване.Видях го извън стъклото.После премина и сякаш беше от вътрешната страна-на самата площадка пред мен Постепенно придоби очертанията на женска фигура,покрита с наметало от главата до петите.Стоях,и се питах вярно ли е това или сънувам.Усетих в главата ми да текат следните мисли:"НЕ ПЛАЧИ,ДЕТЕТО ТИ ЩЕ ЖИВЕЕ,НО ТИ ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ ПЛАЧЕШ"Като че ли усетих някаква странна топлина,която ме обгърна,а може би греша.После,отново премина отвън и се загуби.Прималяла , се питах какво беше това.В мозъкът ми мина друга мисъл"ТОВА БЕШЕ ДЕВА МАРИЯ"
Когато се качихдо моята стая и се хванах за леглото, да не падна от болка и изтощение , усетих как нещо ме затопли и видях , как започна да тече кърмата ми под нощницата, намокрих се, а пред краката ми стана локвичка.
Благодарих мислено на Светата майка.В този момент не можех да осъзная величието на това , което бях преживяла.
Русенци знаят къде е родилниат дом.От към главната улица,където е главният вход има големи прозорци на стълбището.Там, на тези прозорци ми се яви видението.Винаги,когато минавам по това място,спирам,прекръствам се, и отправям молба към майката божия да закриля родилките и бебетата им.Мисля си че това място е свято.Завършвам с това,че вече не плача.Замених сълзите с вяра ,труд и обич.
4.Преди да навърши шест години дъщеря ми , на сън ми се каза,че трябва да я кръстя,иначе може да умре некръстена.
Светото кръщене ѝ помогна в извънредно труден период от
живота ѝ.
Ето как се случи.
Съпругът ми беше в Либия,за да спечели пари за лечение на дъщеря ми в Австрия.Свекъра беше в болница в продължение на месец от професионално отравяне.Свекървами и аз бяхме сами в мразовитата зима.Дъщеря ми получи епилептични припадъци.От декември до март беше почти ежедневно с температура.Влизахме и излизахме от болници.Ходех и на работа.Искам от все сърце да благодаря на ръководството на
тогавашният завод „Латекс“ които проявиха разбиране.Детето съвсем отслабна и не се хранеше.Приемаше и антибиотици,
освен успокоителните.
Една неделя следобед, бях легнала да я приспивам.Пак гореше цялата до мен.Чух глас,който ми каза:"Детето ти ще умре,вземи го кръсти,защото ,като дойде горе,няма как да го посрещнем"Видях наредени моите най- близки починали роднини,протягащи ръце.Бяха много скъпи за мен хора, но не исках да видя дъщеря ми сред тях.Скочих ужасена.През далечната 1982 година,не беше никак лесно да организираш набързо кръщене.Моята майка пристигна на помощ.Единият свещенник отказа,другият се съгласи да дойде,но след девет и половина вечерта.Даде инструкции какво да приготвим,и каза да си намерим крастница,някоя жена която да запази "тайната".Намерихме и кръстница и още вторник вечерта я кръстихме.Това кръщене беше повратен момент в живота ѝ.Температурата изчезна,не боледуваше от грипове и настинки,припадъците се разредиха.Благодаря ,че послушах природата.Това е самата света истина.Препоръчвам ви,ако сте християни,кръстете непременно децата си.Уважавам и почитам всички религии,пиша за всички страдащи.Мили родители, направете всичко което се иска според вашите вярвания,за да сте по - спокойни и обнадеждени
Бог е един и нека бъдем смирени. АМИН !
5.Когато помолих Божията майка да ми даде рожба , ТЯ на третият ден ми изпрати моето момченце.Когато го доведохме в къщи, то сложи кръченцето си първо на мястото , където беше предрекла циганката.
Ето как се случи всичко
Следвах в София задочно.Бях на очни.Седмицата преди Великден имахме много часове,за да можем по празниците да сме свободни.На Връбница останах в София.Отидох на службата в храма Св. Александър Невски.След службата, с осветени върбови клончета,застанах пред иконата на Божията майка с Младенеца-отляво до входа на храма.Стиснала клонките до сърцето си,се помолих на божията майка
-КАКТО ТИ ДЪРЖИШ НА РЪЦЕ ТВОЕТО МОМЧЕНЦЕ ,ДАЙ МИ И НА МЕН ЕДНО МАЛКО МОМЧЕНЦЕ И АЗ ДА СИ ГО НОСЯ ТАКА НА РЪЦЕ !
Стоях и повтарях молитвата си и сякаш усетих в ръцете си-до гърдите топлината на малко телце.Постоях и си тръгнах,изпълнена с надежда.
И тогава и сега след толкова години си мисля , че точно в този момент
МАЙКАТА БОЖИЯ И НЕЙНОТО БОЖЕСТВЕНО ДЕТЕ МЕ ГЛЕДАХА С ЖИВИ - РАЗБИРАЩИ ОЧИ !
По средата на седмицата, съпругът ми се обади,че са ни поканили в дома- имало момченце за нас.....
Това е.След Велик ден отидохме да го видим.
Като ми свършиха очните си го взехме.Много дълго време го носех все на ръце,така перях,така готвех, така се подготвях за изпити,все на ръце,както бях обещала на Богородица.
6.Жена , която имаше ясновидски способности, ми каза , че Светата майка харесва това , че съм кръстила момченцето което ми е дала - на нейно име , но това не е достатъчно.Иска от мен всяка година да празнувам рожденният ѝ ден на 8 септември за да ѝ благодаря, а също и за здравето на децата ми.
След един такъв празник, видях предупреждение , и спасихме живота на сина ми.
Ето как се случи това
В края на август 1997 година от дома ни изчезна голяма сума пари във валута - марки и долари.Магазинът ни работеше по онова време на пълни обороти.
Пазаруваха и чужденци и всеки плащаше с каквото има.
Парите държахме в къщи за по няколко дни , докато пазаруваме отново.По това време, всички искаха да се плаща в брой.
В нашият голям , уютен и гостоприемен дом винаги имаше гости.
След като обърнахме всичко, за да ги търсим, по приетия тогава обичай, отидохме на „ГЛЕДАЧКА“ да ни каже къде са.
Жената ме посрещна, накара ме да седна срещу нея и ме попита какъв проблем имам.След няколко минути изпадна в транс и тихо приказваше, като от време на време спираше за кратко.Представете си, както се случва, когато някой превежда.Като че ли тя чуваше някакъв израз ,който аз не чувах, тя ми „превеждаше“ , после следваше пауза, в която тя чуваше нещо, отново ми превеждаше и така на няколко пъти.
Ето какво ми каза
- Парите са взети от човек много близък до вас.Не ги търсете, това е почти семейна рбота.Всеки си носи греха.Това се е случило, за да може да потърсите помощ!
ДЕВА МАРИЯ ИСКА ДА ТИ КАЖЕ НЕЩО
-ТЯ ТИ Е ПОМОГНАЛА И ТИ Е ДАРИЛА СИН .ЗНАЕ , ЧЕ СИ КРЪСТИЛА СИНЪТ СИ НА НЕЙНО ИМЕ , НО ТОВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО.ТЯ ИСКА ДА ПРАЗНУВАШ РОЖДЕННИЯТ Ѝ ДЕН НА 8 СЕПТЕМВРИ - МАЛКА БОГОРОДИЦА.
ТОВА Е ЗА ДА Ѝ БЛАГОДАРИШ А СЪЩО И ЗА ЗДРАВЕТО НА ДЕЦАТА ТИ.
Бях чувала ,че тази жена има някакви способности,но това не бях очаквала.
След това станахме близки с тази жена, но за това никога не сме говорили.Останах с убеждение , че този отрязък от време се е изтрил от паметта ѝ.
От тогава, празникът Малка Богородица е свят празник за моето семейство.
Бих искала да разкажа на всички майки как го празнувам.Приготвям риба курбан.В България я носех в черквата да я осветят, но тук не го правя.Приготвям питка.сирене,мед,нещо сладко и много плодове,грозде и дини задължително.Запалвам свещичка да погори върху хляба за здраве.Поканвам няколко верни приятелки,семейни,с деца и внуци.Прочитам божията молитва и си похапваме от всичко.Това е на обяд.Вечерта, празнуваме със семейството.Понякога каня едно приятелско семейство.Винаги отправям благодарност към Майката божия.На един от тези празници ,синът ми беше войник и случайно се върна, след като приятелките ми си бяха заминали.Влязох в стаята му ,за да му покажа подаръците, които му бяха донесли. Видях оттеклият му крак,който той се мъчеше да скрие, за да не се тревожа.Веднага го пратих на лекар и спешно го оперираха-тромб от разширени вени....на косъм сме били.Благодарих отново и отново на Божията майка , която ми помогна.
Бих препоръчала на всички майки да празнуват 8 септември в чест на Богородица и децата си,независимо дали и те нямат вече свои деца.
Това е светъл духовен и красив майчин жест.
Друго, което бих искала да добавя, че когато бях в България, винаги оставях плодове и цветя в черквата.Тук нося сладки в дома за стари хора към черквата,което е моята благодарност.
7.Когато синът ми беше на 15 години,ходи на екскурзия в Италия.Беше направил безброй снимки.Подреди ги в албуми и те станаха част от битието ни.След казармата,беше въпрос на време,да уреди пътуването.Замина на 20 години.Още на втората седмица,разбра,че има две Италии.Втората беше -глад, мизерия,незаплатен труд,алчни и лъжливи трафиканти.
Не искаше да се върне.
-Мамо, ела ми помогни!
Как да го оставя-моят дар от БОГА И БОЖАТА МАЙКА .
Тръгнах на шестата седмица след него.Оставих дъщерята с баща си без да успея да намеря сигурна жена да я гледа. Тогава, преди девет години и сега,в България нямаме готовност да гледаме болни хора. Благодаря на моя най- близка приятелка,и едно приятелско семейство, които се редуваха да я гледат и поддържат печката,докато съпругът ми е на работа в първите най- трудни дни.После мъжът ми наемаше жени да я гледат.Тя остана в България с баща си две години и половина.Не успяхме да намерим жена ,която е наистина грижовна.Последните пет месеца за нея се грижеше вече болната ми майка.
Имаше и друга причина да замина.Във фирмата ни се бяха натрурали дългове, които не можех да изплатя.
Това беше време на изпитание за семейството.Четиримата бяхме на края на изтощението.Това продължи месеци.Не го пожелавам на никого .Заминах декември, юли на следващата година нищо не беше мръднало напред.Синът ми отново беше без работа,аз не бях спала месеци наред-грижех се за тежко болен,от България идваха само лоши новини.Денем и нощем мислех,какво толкова сме направили,къде сгрешихме?
Една нощ се събудих от страшен шум.Бих го описала, като шум от високоговорители на огромен площад, но толкова силно пуснати, че пращят и нищо не можеш да разбереш.Станах бързо, светнах в цялата къща ,за да видя от къде идва шума.Телевизорът беше угасен, радиото също.Излязох на вън,къщите наоколо бяха тъмни.Шумът се чуваше все така гръмко.Чудех се какво да правя,когато в главата ми мина тази мисъл"Вземи лист и пиши!"Взех химикал и едно тефтерче и в този момент шумът се превърна в гръмки, но разбираеми думи.Това, което ме удиви беше,че беше чист български език.Последните месеци говорех,пишех и даже сънувах на италиански.Българският беше за кратките телефони разговори.Гласът звучеше тържествено.Думите отчетливи и ясни.Повтори едно и също изречение три пъти, като след последният път настъпи ,както я усетих-тържествена тишина. В старанието си да не пропусна нищо, записвах старателно всяка дума.Не можах да схвана съдържанието.
Дадох си сметка, че това е краят, угасих и си легнах.
Чувствах се отпусната и лека.
На сутринта всичко започна нормално.
Работех,пазарувах......само дето не смеех да отворя тефтера да видя какво пише.Така дойде след обеда.В малкото свободни минути си казах:"Мечка страх мен не страх" и посегнах към среднощните писания.Там три пъти беше записан един и същи израз:
-НЕ СЪЖАЛЯВАЙ ЗА ПРЕКРАСНИЯТ СИ ЖИВОТ-ТИ ГО ЖИВЯ ДОСТОЙНО И КРАСИВО
Това е.
Реших, че ми е дошъл края,но небето все пак ми е дало някаква оценка.Веднага се обадих на съпруга ми, разказах му всичко,с коментар,че май си отивам.Обадих се и на сина,на него му спестих коментара,да не го плаша.Понеже и двамата бяха шокирани,не казаха нищо,но пък после ме набираха да ме успокояват.Коментарът на мъжът ми беше шеговит:
-Трай бе жена,може да е за добро!
След това всичко постепенно започна да се оправя.
Дълго се питах,защо се случи това?
Реших, че не е случайно.
Щом като аз съм живяла достойно и красиво, трябва да помогна и на други хора да живеят така.
Това е ,което ме накара, да променя живота си и е основната причина да почна да пиша в интернет моите блогове за Детска церебрална парализа , и всички останали, в които се мъча да давам съвети на света , да споделям моят опит, умения и знания.
След тази случка се взех в ръце.Напуснах тази работа.
Преместих се да живея със сина ми, за да си даваме кураж.
Намерих си работа в северна Италия.
Изтеглих и него.
Направих и невъзможното, да докарам и дъщеря ми тук.
БЯХ СИГУРНА, ЧЕ БОГ МИ ПОМАГА ! АМИН !
8.Един прекрасен ден, благодарях на Светата майка и се молех да даде здраве и изцеление на всички болни пред една ниша-параклис.
В съзнанието ми се появи идеята да работя за създаване
на общност по християнски образец за болни от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Даде ми съвет как да почна да осъществявам този проект и към кого да се обърна първо за помощ.
Даде ми се да разбера, че мои книги , трябва да са в основата на проекта.
Преди това имах само моите блогове и стихове.
От тогава сериозно се заех да пиша книги.
Нека помислим заедно...ние близките на болните от Детска церебрална парализа, за добро или за зло сме близо до тях.Кои сме ние, на които се е случило това.
Ако аз бях приела предложението да нося муската на циганката,със сигурност нямаше да ми се случи това,защото щях да имам друго семейство.
Всичката последвало е свързана пряко с христианските ми вярвания и с християнските ценности.
Познавам две жени и един мъж,противопоставили се на отглеждане на такива деце в домашни условия - в семейството.
Отидоха си от този свят в дълги и неописуеми мъки.
Самите неща,които ми предлагаше циганката,като че ли ми приличаха на черна магия,в такъв случай си мисля,че избрах светлината.
Не съм веща в окултните науки,въпреки ,че имам определени знания,но смятам, че в общият земен и вселенски цикъл е нещо нормално,човешката душа да бъде поставена на изпитание...и може би нашето изпитание е точно това.
Ако наистина това е нашият кръст ние трябва да си го носим.
Всички хора, които познавам с моят проблем са трудолюбиви,човечни,отворени към доброто и взаимопомощта.
Познавам бегло само една жена от многото , оставили болните си от Детска церебрална парализа деца в дом.
Не изглеждаше нито по-млада,нито по-уравновесена,нито по-спокойна в ежедневието си.
В Италия познавам семействата на всички младежи с които тя посещава дневният център.Част от тях са със увреждания,но в по- малка степен.
Останалите са здрави хора , трудолюбиви,отговорни, общителни и отворени към представяне и обсъждане на нови идеи, които биха помогнали на нашите болни.
Не бива да се отчайваме,да падаме духом или непрекъснато да се вайкаме.
Живеейки с нашите деца,научаваме, че светът има нужда от светлина, доброта и хуманност и се научаваме да даряваме тези блага на обществото.
КОГАТО МНОГО СТРАДАТЕ,КОГАТО СТЕ НАПРЕГНАТИ КАТО СТРУНА,ГОТОВА ДА СЕ СКЪСА,КОГАТО СЕ ВСЛУШВАТЕ В ТИШИНАТА НА НОЩА,ЗА ДА ОТКРИЕТЕ РЕШЕНИЕ,СЕ СЛУЧВАТ НЕВЕРОЯТНИ НЕЩА.ВЯРВАЙТЕ,ЩЕ СЕ СЛУЧАТ И НА ВАС.
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА
НЕВЕРОЯТНИ СЛУЧКИ КОИТО СЪМ ПРЕЖИВЯЛА
СРЕЩИ КОИТО СЪМ ТЪРСИЛА И ДРУГИ
КОИТО СА СЕ СЛУЧВАЛИ НЕОЧАКВАНО
ТЪРСИЛА СЪМ ПОМОЩ И НА ЕНЕРГИЙНО НИВО
В СТРЕМЕЖА СИ ДА ПОМОГНА НА ДЪЩЕРЯ МИ
ДА ОЗДРАВЕЕ
АВТОР ДИМКА
КОГАТО РАЗБЕРЕТЕ,ЧЕ ДЕТЕТО ВИ Е С ДЕТКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА, НЕ ХОДЕТЕ ПРИ ВРАЧКИ!
Всички роднини ,комшии, и членове на фамилията , се надпреварват да ви предлагат какво ли не.Не вярвайте,че с баене, моски, билки под възглавницата и какво ли не,ще си помогнете.
НЕ ,НЕ , НЕ....ТОВА ГО ЗАБРАВЕТЕ!!!
Не че не съм ходила,но само съм се разочаровала.В по голямата си част ,това са добри и състрадателни хора,които наистина имат желание да помогнат.Но те не могат -хем да работят,хем да посрещат и изпращат посетители.
Обикновенно за тях се лепват алчни и хитри личности,готови да ти смъкнат кожата.От висенето ми пред десетки такива порти съм разбрала
-ЩАСТЛИВИТЕ ПРИ ВРАЧКИ НЕ ХОДЯТ , НО ОТ ХОРСКОТО НЕЩАСТИЕ ДОСТА НАРОД СЕ ПРЕХРАНВА.
През годините вярата,надеждата и любовта в семейството ни, бяха главната ни опора.Стараехме се,да не падаме духом.Намирахме нови извори на красота и доверие и преодолявахме трудност след трудност.
По онова време,всички имахме доверие на леля Ванга.За нас северняците беше проблем да отидем до Петрич.Ходехме с паспортите в МВР обяснявахме на дълго и широко,защо отиваме в Петрич,следваше цъкане,почесване.Не че ни отказваха,но си оставаше въпроса"Абе тези много често ходят на границата....."
Понякога вземахме откритият лист,но по някаква причина не можехме да тръгнем и отново молби....Ходили сме три пъти,като единият престояхме цялата отпуска.Там срещахме различни хора.Едни търсеха утеха и лек за телесни и душевни болки.Другите бяха сеиржиите.Трети ходеха между чакащите,представяха се за вътрешни,обещаваха "да те вкарат по- бързо" -парата беше на пазарлък.С очите си съм виждала,как леля Ванга излизаше от време на време и извикваше някой по име или по населено място за да му каже нещо.Разговаряла съм с много хора,които идваха да ѝ благодарят.Виждала съм и съм галила дечица, родени след нейни препоръки.Сега ,след толкова години пред очите ми са Рупите с онази малка спретната къщичка, с красиви цветя.Един път, козата си отвори сама портичката, влезе в градината и започна да пасе цветята .Бяхме толкова народ,но всеки с мислите си.Никой не се сети да изпъди козата.Леля Ванга излезе от къщи, разбута тълпата и извика -"Аресавее,прибери тази коза, че ми опасе цветята" а на нас"Вие къде гледате бе,защо я пуснахте" А си беше сляпа,как я видя тази коза,при условие,че беше вътре?
На нас обаче,нищо не ни познаваше.Когато влизахме, ни питаше-кои сте, от къде сте,каква ви е болката,къде е детето-при условие,че то винаги беше с нас.Не зная ,какво имаше в нас та не ни "ВИЖДАШЕ"Прати ни при един професор който отказа да ни приеме.Каза ни ,че ще родя още две деца - не се случи.Каза ни да не си осиновяваме дете,защото ще си имаме свои.Каза ни, че до 16 години дъщеря ни ще се оправи....нищо подобно.Лека и пръст и славно името на леля Ванга,на толкова хора е помогнала.На наши приятели които дълги години бяха бездетни точно предрече кога ще имат деца и какъв ще бъде полът им.
Всяко правило си има своите изключения.Явно ние сме от тях.
ВЯРВАТЕ ЛИ В МАГИИТЕ?
СЛУЧВАЛО ЛИ ВИ СЕ Е ДА СЕ ЗАМИСЛИТЕ ДАЛИ СЪЩЕСТВУВАТ?
Аз съм родена по поречието на Дунава.В моят край се говореше влашки. Обичаите и нравите бяха доста по- различни от българските да кажем.Никога не се е говорило за магии.Даже не знаех тази дума.Когато се омъжих , през годините съм намирала в дома си и в двора пред къщната врата, странни неща.Сапун набоден с игли,между които имаше косми и конци.Някакви косми,увити с пера и конци. Намирала съм много пъти яйца на различни места в къщи,където да се чудиш кой и защо ги е сложил.На два пъти намирах играчки на детето,набодени изцяло с мънички иглички.Един път намерих в закътано място,където държах някои нови неща ,чисто нови пликчета с капки кръв по тях и никога не разбрах как са попаднали там.За детските играчки си помислих,че са правени в тогавашните цехове "ширпотреб"и са пълнени с отпаден памук, в който по някакъв начин са попаднали игли от предачни машини.Веднага ги изхвърлих,защото първо аз се убодох, като ги пипнах..Играчките бяха подарък от две различни семейства.В едното семейство бяха купили същата играчка.Веднага им казах да я изхвърлат,да не се убодат, но тяхната беше със съвсем друг пълнеж.
Един път,като разхождах детето,по край мен мина млада циганка,погледна ме някак странно,и ми каза,че ми е направена голяма магия.Това си е циганският трик и въобще не ѝ обърнах внимание. На другата вечер-отново мина покрай нас и отново ми каза същото.На третата вечер пак. За да се отърва я попитах,как ще ми го докаже.Тя ме накара да ѝ донеса едно съвсем прясно - днескашно яйце.Нали сме си град от селски тип,веднага го донесох.То престоя в ръцете ми докато го занеса от курника до улицата и още няколко секунди, докато се колебаех дали да продължа да се занимавам с това .Тя го взе от ръцете ми,промърмори нещо и ми каза:
-Сега ще счупя яйцето, ако ти е направена магия,в него семенцето ще е като голямо петно кръв !
Счупи го,и си беше точно както го каза.Как го направи този номер и досега се чудя.
Дадох и нещо за благодарност,момичето,си отиде,като ми се усмихна със странната си тиха усмивка.Минаха доста години от тези случки и почти ги бях забравила.Дойде 10 ноември и с него и цялата помия от нови писания "забранени" до тогава. Прочетох за магии и тем подобни и си дадох сметка,че може би някой ни е мислил злото.Не обвинявам никого и даже не предполагам ,че има нещо вярно-просто останаха спомените.Ако някой би могъл да ми каже нещо ,бих го приела.Аз вярвам ,че всички хора са добронамерени.
Има предание в нашето семейство, а вярвам и в други български семейства, че едно червено великденско яйце , трябва да се остави на видно място в къщи.То носи здраве и късмет през цялата година.На следващият Великден се счупва, да се види каква е била изминалата година, и дали домът и семейството са били изпълнени с добрина и обич.
Този обичай го следвах в България и го пренесох с нас в Италия.
Да , в България , яйцата бяха празни или полупразни.
В нашият голям дом винаги живеехме доста народ.За мен-снахата , беше задължително да уважавам и почитам всички.
Мислех си , че след една година престой , яйцето е нормално да е празно и развалено.
В моят нов дом, изпълнен с любов, след една година, яйцата изглеглеждат току що сварени, с миризмата на прясно сварено яйце.
Приемете го, както ви диктува съзнанието.
Една история,коят се случи с мен преди не повече 12 години. От девет години съм в Италия .Не съм я споделяла с никого,защото е едновременно - страшна и необяснима.
Искам само да подчертая,че когато търсиш отговора на нещо,което е жизнено важно за теб,вселената намира начин да ти отговори.Понеже сме родени със свободна воля, остава ние да решим кой от отговорите е верният и как да реагираме.
Няма да ви разказвам подробности.Въпросът на който ще търся отговор докато очите ми виждат слънцето е
"Защо моята дъщеря се роди с ДЦП"Какво зависеше от нас- нейните родители,за да го предотвратим?"
Уточнявам,че на този въпрос търся отговор вече близо 38 години, а това се случи когато тя беше около 25 годишна.
Много хора знаеха за нашето нещастие и искаха искренно да ни помогнат.Може би , защото аз никога не съм оплаквала тежките си дни пред когото и да било.
Един ден при мен дойде една позната,която ми каза, че пътувала някъде и се запознала с една жена,която била ясновидка. Разменили си телефоните.След известно време ми каза,че се сприятелила с тази жена. Един след обед дойде и ме покани у тях.Каза ми, че жената ѝ дошла на гости и иска да ме види.Не ми каза нищо повече.Поколебах се,как да постъпя, но все пак отидох. Моята позната ме остави сама с тази жена.Непознатата, без да бърза ми каза,че аз непрекъснато си задавам въпрос,на който тя има отговор.Каза, че когато съм била бременна,когато току що е личал коремът ми на едно място което тя точно описа и което е на две крачки от нашата къща , срещу мен е вървяла жена,която като е видяла бремеността ми, е проклела плода в мен.
Отначало ми каза първата буква от името на тази жена ,описа как изглежда и всичко за семейното ѝ положение.Нищо не можех да разбера, бях загубила ума и дума.Жената не спираше и продължаваше да говори като в транс.
После каза цялото име на онази жена и понеже аз пак не реагирах,ми описа точно моята къщата и къде точно трябва да застана - на балкона , за да видя, нейната къща и по- точно нейният прозорец.
Това е. Благодарих и исках да и оставя пари...не искаше нищо.
-Казах ти това ,което трябваше да знаеш- това бяха последните думи които чух.
Не видях никога повече тази жена.С моята позната не приказвах по въпроса.Когато дойдох на себе си, разбрах за кого ставаше дума.Никога, не съм имала нищо общо с тази жена.Бях я срещала.Може би някой от семейството ми е имал нещо общо с нея. Може би в момента е била ядосана. Но как е възможно да кълнеш бременна жена?Никога не заговорих тази жена.Когато я срещах я виждах в тъмно излъчване и бързах да отмина.
УМОЛЯВАМ ВИ МИСЛЕТЕ СВЕТЛО И ЧИСТО !
НАШИТЕ МИСЛИ СА ВЪЛНОВА ЕНЕРГИЯ ,КОЯТО ИМА СТРАШНА СИЛА !
Искам да напиша няколко изречения за моята среща с извънземните.
Когато дъщеря ми беше на четиринадесет години, имах огромно желание да я видя здрава, красива и привлекателна, като девойчетата на нейната възраст.
Този случай съм описала в друга моя книга „Среща с извънземни“
Може би ще прочетете и нея, ако се намери издател....
Ето как се случи...
Една моя позната ми даде адрес в град Пловдив.
Беше оздравяла от рядко заболяване. На това място ѝ бяха помогнали.
Не ми каза никакви подробности.
Когато отидох там , се оказа, че това са извънземни същества, които живееха със земни хора или индивиди , обитаващи друго измерение.Опитваха се да помогнат с каквото могат.
На мен ми казаха , че на дъщеря ми не може да се помогне и тя ще си остане така.Предрекоха ми,че звездите са ни определили мисия на мен и на нея - заедно да помогнем на много хора с нашата съдба.Вляха ми от тяхната енергия , за да имам сила да изпълня нашата мисия.
Да , когато се върнах в къщи , удавих в сълзи и тази надежда да видя дъщеря ми здрава.
Странното е , че след една година , тази случка сякаш се изтри от съзнанието ми.
Когато направих блогове в Интернет от които три посветени на болестта Детска церебрална парализа , разбрах, че много хора търсят информация по този въпрос Общо в трите блога имам около 60 000 влизания , което не е малко.
Може би това е моята помощ, а може би ще успея да осъществя всичко за което мечтая и работя и за което пиша в тази книга.
С обич , грижа и съпричастие
ДИМКА
ВСЕЛЕНАТА , БОГ МАЙКАТА БОЖИЯ ИСУС ХРИСТОС СВЕТИЯТ ДУХ ТЕ СА С НА С И НИ ПОДКРЕПЯТ В ГРЕШНИЯТ НИ ЖИТЕЙСКИ ПЪТ Религията е живата вода,която трябва да пием с пълни шепи,за да се възцари любов към ближния, уважение между хората и вярата, че светът може да е прекрасен !
Да , на мен са ми се случвали невероятни неща , свързани с християнските ми вярвания , които са жалони в живота ми.
П Аодреждам събитията в хронологичен ред , мъчейки се да намеря отговор на въпроса "ЗАЩО,ЗАЩО НА МЕН СЕ СЛУЧВА ТОВА?"
Първата случка според мен , никак не е свързана с християнството , но след четиридесет години , анализирайки живота си , си мисля , че ако бях избрала този път , нямаше да преживея останалите случки свързани с моите християнски вярвания.
1.Когато бях на 24 години , една година преди зачеването на дъщеря ми , пред мен се появи от нищото една млада и красива циганка, която настояваше да ми сложи муска на врата в която имаше крак от прилеп,кожа от жаба, черни конци и друго,което не си спомням.
Каза,че ако не го направя,животът ми тръгва в друга посока.Като си помислих за тези гадории-с цялото ми уважение към всички божи твари - отказах.
Видя ми се - черна магия.Предрече ми , че ако не го направя, напролет , ще се омъжа , за когото не очаквам и след години- тук - посочи ми място на стъпалото пред къщи, ще пристъпи осиновено дете.
Въпреки тези ѝ думи отново не приех и тя си отиде , както беше дошла , сякаш се разтвори във въздуха.
Още на другият ден се случиха разни неща , които доказаха, че имаше право.
2.Няколко дни преди раждането на дъщеря на сън чух глас, който ми каза следното
-Сега, ще ти покажа,какво носиш в корема си !
Видях, в мене пиле,като тези замразените,които купуваме от магазина.То естествено беше без глава.Краищата на крилцата и на краката , бяха почнали да се развалят,а тялото на пилето беше голямо жълто и много добре оформено.После всичко бързо изчезна.Представяте си как се уплаших.Споделих на сутринта със всички и единственото, което измислихме е да отида веднага на консултация.Предположихме,че може би ще трябва да влеза по рано в родилният дом.Преледаха ме, казаха,че няма нищо опасно и така- изчаках в къщи последните няколко дни.Бебето се роди 4.100,.В последствие се разбра, че изостава умствено и има спастика в китките на ръцете и от глезена надолу на краката.
След многократното прилагане на форцепс и вакум ,къде ли е истината?
Така се случва с мен,получавам някаква вест,като че ли винаги съм предварително подготвена за това,което ме очаква.
Бих искала дапосъветвам младите майки ,да се вслушват във всичко и да са настоятелни, ако смятат, че докторите не им обръщат достатъчно внимание и отново и отново......
Пиша го за тези, които страдат и имат нужда от вяра и утеха.
3.На третият ден след раждането ,все още не бях видяла детето си. Не ми даваха да ставам,заради секциото което със закъснение ми бяха направили.Бях изтощена Кърмата ми не слизаше.На моите молби да ми донесат бебето,никой не се отзова.Аз бях на последният етаж в АГБолница а то в приземния в отделението за недоносени.Само ми бяха казали, че го гледат в кувьоз.По това време на годината, дните са най дълги.Изчаках да си заминат всички и да остане само нощната смяна.Нямаше движение по коридорите и тръгнах сама 3-4 етажа надолу по стълбите.После съм се питала, защо не взех асансьор.Придвижвах се трудно от болка и изтощение.Някак стигнах.Вратата на залата беше отворена и имаше наредени десетина кувьоза.Все се питах, дали ще позная кое е моето бебе.Веднага го познах.Беше одрало кожата на мъжът ми,нямаше как да сбъркам.Беше и голямо.Другите бебета бяха наистина недоносени.Главичката и беше нормална,но се виждаше на възглавничката като торбичка отлепената от скалпа кожа.Спеше с вдигнати ръчички.Поне видях , че съществува и набрала сили,тръгнах обратно по стълбите.Не знам за колко време стигнах на площадката между вторият и третият етаж.Реших да си почина и на високият прозорец пред мен,видях,че се появи бял облак.Беше млечно бял, не бих казала, че фосфоресцираше,но като че ли имаше съвсем леко бяло излъчване.Видях го извън стъклото.После премина и сякаш беше от вътрешната страна-на самата площадка пред мен Постепенно придоби очертанията на женска фигура,покрита с наметало от главата до петите.Стоях,и се питах вярно ли е това или сънувам.Усетих в главата ми да текат следните мисли:"НЕ ПЛАЧИ,ДЕТЕТО ТИ ЩЕ ЖИВЕЕ,НО ТИ ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ ПЛАЧЕШ"Като че ли усетих някаква странна топлина,която ме обгърна,а може би греша.После,отново премина отвън и се загуби.Прималяла , се питах какво беше това.В мозъкът ми мина друга мисъл"ТОВА БЕШЕ ДЕВА МАРИЯ"
Когато се качихдо моята стая и се хванах за леглото, да не падна от болка и изтощение , усетих как нещо ме затопли и видях , как започна да тече кърмата ми под нощницата, намокрих се, а пред краката ми стана локвичка.
Благодарих мислено на Светата майка.В този момент не можех да осъзная величието на това , което бях преживяла.
Русенци знаят къде е родилниат дом.От към главната улица,където е главният вход има големи прозорци на стълбището.Там, на тези прозорци ми се яви видението.Винаги,когато минавам по това място,спирам,прекръствам се, и отправям молба към майката божия да закриля родилките и бебетата им.Мисля си че това място е свято.Завършвам с това,че вече не плача.Замених сълзите с вяра ,труд и обич.
4.Преди да навърши шест години дъщеря ми , на сън ми се каза,че трябва да я кръстя,иначе може да умре некръстена.
Светото кръщене ѝ помогна в извънредно труден период от
живота ѝ.
Ето как се случи.
Съпругът ми беше в Либия,за да спечели пари за лечение на дъщеря ми в Австрия.Свекъра беше в болница в продължение на месец от професионално отравяне.Свекървами и аз бяхме сами в мразовитата зима.Дъщеря ми получи епилептични припадъци.От декември до март беше почти ежедневно с температура.Влизахме и излизахме от болници.Ходех и на работа.Искам от все сърце да благодаря на ръководството на
тогавашният завод „Латекс“ които проявиха разбиране.Детето съвсем отслабна и не се хранеше.Приемаше и антибиотици,
освен успокоителните.
Една неделя следобед, бях легнала да я приспивам.Пак гореше цялата до мен.Чух глас,който ми каза:"Детето ти ще умре,вземи го кръсти,защото ,като дойде горе,няма как да го посрещнем"Видях наредени моите най- близки починали роднини,протягащи ръце.Бяха много скъпи за мен хора, но не исках да видя дъщеря ми сред тях.Скочих ужасена.През далечната 1982 година,не беше никак лесно да организираш набързо кръщене.Моята майка пристигна на помощ.Единият свещенник отказа,другият се съгласи да дойде,но след девет и половина вечерта.Даде инструкции какво да приготвим,и каза да си намерим крастница,някоя жена която да запази "тайната".Намерихме и кръстница и още вторник вечерта я кръстихме.Това кръщене беше повратен момент в живота ѝ.Температурата изчезна,не боледуваше от грипове и настинки,припадъците се разредиха.Благодаря ,че послушах природата.Това е самата света истина.Препоръчвам ви,ако сте християни,кръстете непременно децата си.Уважавам и почитам всички религии,пиша за всички страдащи.Мили родители, направете всичко което се иска според вашите вярвания,за да сте по - спокойни и обнадеждени
Бог е един и нека бъдем смирени. АМИН !
5.Когато помолих Божията майка да ми даде рожба , ТЯ на третият ден ми изпрати моето момченце.Когато го доведохме в къщи, то сложи кръченцето си първо на мястото , където беше предрекла циганката.
Ето как се случи всичко
Следвах в София задочно.Бях на очни.Седмицата преди Великден имахме много часове,за да можем по празниците да сме свободни.На Връбница останах в София.Отидох на службата в храма Св. Александър Невски.След службата, с осветени върбови клончета,застанах пред иконата на Божията майка с Младенеца-отляво до входа на храма.Стиснала клонките до сърцето си,се помолих на божията майка
-КАКТО ТИ ДЪРЖИШ НА РЪЦЕ ТВОЕТО МОМЧЕНЦЕ ,ДАЙ МИ И НА МЕН ЕДНО МАЛКО МОМЧЕНЦЕ И АЗ ДА СИ ГО НОСЯ ТАКА НА РЪЦЕ !
Стоях и повтарях молитвата си и сякаш усетих в ръцете си-до гърдите топлината на малко телце.Постоях и си тръгнах,изпълнена с надежда.
И тогава и сега след толкова години си мисля , че точно в този момент
МАЙКАТА БОЖИЯ И НЕЙНОТО БОЖЕСТВЕНО ДЕТЕ МЕ ГЛЕДАХА С ЖИВИ - РАЗБИРАЩИ ОЧИ !
По средата на седмицата, съпругът ми се обади,че са ни поканили в дома- имало момченце за нас.....
Това е.След Велик ден отидохме да го видим.
Като ми свършиха очните си го взехме.Много дълго време го носех все на ръце,така перях,така готвех, така се подготвях за изпити,все на ръце,както бях обещала на Богородица.
6.Жена , която имаше ясновидски способности, ми каза , че Светата майка харесва това , че съм кръстила момченцето което ми е дала - на нейно име , но това не е достатъчно.Иска от мен всяка година да празнувам рожденният ѝ ден на 8 септември за да ѝ благодаря, а също и за здравето на децата ми.
След един такъв празник, видях предупреждение , и спасихме живота на сина ми.
Ето как се случи това
В края на август 1997 година от дома ни изчезна голяма сума пари във валута - марки и долари.Магазинът ни работеше по онова време на пълни обороти.
Пазаруваха и чужденци и всеки плащаше с каквото има.
Парите държахме в къщи за по няколко дни , докато пазаруваме отново.По това време, всички искаха да се плаща в брой.
В нашият голям , уютен и гостоприемен дом винаги имаше гости.
След като обърнахме всичко, за да ги търсим, по приетия тогава обичай, отидохме на „ГЛЕДАЧКА“ да ни каже къде са.
Жената ме посрещна, накара ме да седна срещу нея и ме попита какъв проблем имам.След няколко минути изпадна в транс и тихо приказваше, като от време на време спираше за кратко.Представете си, както се случва, когато някой превежда.Като че ли тя чуваше някакъв израз ,който аз не чувах, тя ми „превеждаше“ , после следваше пауза, в която тя чуваше нещо, отново ми превеждаше и така на няколко пъти.
Ето какво ми каза
- Парите са взети от човек много близък до вас.Не ги търсете, това е почти семейна рбота.Всеки си носи греха.Това се е случило, за да може да потърсите помощ!
ДЕВА МАРИЯ ИСКА ДА ТИ КАЖЕ НЕЩО
-ТЯ ТИ Е ПОМОГНАЛА И ТИ Е ДАРИЛА СИН .ЗНАЕ , ЧЕ СИ КРЪСТИЛА СИНЪТ СИ НА НЕЙНО ИМЕ , НО ТОВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО.ТЯ ИСКА ДА ПРАЗНУВАШ РОЖДЕННИЯТ Ѝ ДЕН НА 8 СЕПТЕМВРИ - МАЛКА БОГОРОДИЦА.
ТОВА Е ЗА ДА Ѝ БЛАГОДАРИШ А СЪЩО И ЗА ЗДРАВЕТО НА ДЕЦАТА ТИ.
Бях чувала ,че тази жена има някакви способности,но това не бях очаквала.
След това станахме близки с тази жена, но за това никога не сме говорили.Останах с убеждение , че този отрязък от време се е изтрил от паметта ѝ.
От тогава, празникът Малка Богородица е свят празник за моето семейство.
Бих искала да разкажа на всички майки как го празнувам.Приготвям риба курбан.В България я носех в черквата да я осветят, но тук не го правя.Приготвям питка.сирене,мед,нещо сладко и много плодове,грозде и дини задължително.Запалвам свещичка да погори върху хляба за здраве.Поканвам няколко верни приятелки,семейни,с деца и внуци.Прочитам божията молитва и си похапваме от всичко.Това е на обяд.Вечерта, празнуваме със семейството.Понякога каня едно приятелско семейство.Винаги отправям благодарност към Майката божия.На един от тези празници ,синът ми беше войник и случайно се върна, след като приятелките ми си бяха заминали.Влязох в стаята му ,за да му покажа подаръците, които му бяха донесли. Видях оттеклият му крак,който той се мъчеше да скрие, за да не се тревожа.Веднага го пратих на лекар и спешно го оперираха-тромб от разширени вени....на косъм сме били.Благодарих отново и отново на Божията майка , която ми помогна.
Бих препоръчала на всички майки да празнуват 8 септември в чест на Богородица и децата си,независимо дали и те нямат вече свои деца.
Това е светъл духовен и красив майчин жест.
Друго, което бих искала да добавя, че когато бях в България, винаги оставях плодове и цветя в черквата.Тук нося сладки в дома за стари хора към черквата,което е моята благодарност.
7.Когато синът ми беше на 15 години,ходи на екскурзия в Италия.Беше направил безброй снимки.Подреди ги в албуми и те станаха част от битието ни.След казармата,беше въпрос на време,да уреди пътуването.Замина на 20 години.Още на втората седмица,разбра,че има две Италии.Втората беше -глад, мизерия,незаплатен труд,алчни и лъжливи трафиканти.
Не искаше да се върне.
-Мамо, ела ми помогни!
Как да го оставя-моят дар от БОГА И БОЖАТА МАЙКА .
Тръгнах на шестата седмица след него.Оставих дъщерята с баща си без да успея да намеря сигурна жена да я гледа. Тогава, преди девет години и сега,в България нямаме готовност да гледаме болни хора. Благодаря на моя най- близка приятелка,и едно приятелско семейство, които се редуваха да я гледат и поддържат печката,докато съпругът ми е на работа в първите най- трудни дни.После мъжът ми наемаше жени да я гледат.Тя остана в България с баща си две години и половина.Не успяхме да намерим жена ,която е наистина грижовна.Последните пет месеца за нея се грижеше вече болната ми майка.
Имаше и друга причина да замина.Във фирмата ни се бяха натрурали дългове, които не можех да изплатя.
Това беше време на изпитание за семейството.Четиримата бяхме на края на изтощението.Това продължи месеци.Не го пожелавам на никого .Заминах декември, юли на следващата година нищо не беше мръднало напред.Синът ми отново беше без работа,аз не бях спала месеци наред-грижех се за тежко болен,от България идваха само лоши новини.Денем и нощем мислех,какво толкова сме направили,къде сгрешихме?
Една нощ се събудих от страшен шум.Бих го описала, като шум от високоговорители на огромен площад, но толкова силно пуснати, че пращят и нищо не можеш да разбереш.Станах бързо, светнах в цялата къща ,за да видя от къде идва шума.Телевизорът беше угасен, радиото също.Излязох на вън,къщите наоколо бяха тъмни.Шумът се чуваше все така гръмко.Чудех се какво да правя,когато в главата ми мина тази мисъл"Вземи лист и пиши!"Взех химикал и едно тефтерче и в този момент шумът се превърна в гръмки, но разбираеми думи.Това, което ме удиви беше,че беше чист български език.Последните месеци говорех,пишех и даже сънувах на италиански.Българският беше за кратките телефони разговори.Гласът звучеше тържествено.Думите отчетливи и ясни.Повтори едно и също изречение три пъти, като след последният път настъпи ,както я усетих-тържествена тишина. В старанието си да не пропусна нищо, записвах старателно всяка дума.Не можах да схвана съдържанието.
Дадох си сметка, че това е краят, угасих и си легнах.
Чувствах се отпусната и лека.
На сутринта всичко започна нормално.
Работех,пазарувах......само дето не смеех да отворя тефтера да видя какво пише.Така дойде след обеда.В малкото свободни минути си казах:"Мечка страх мен не страх" и посегнах към среднощните писания.Там три пъти беше записан един и същи израз:
-НЕ СЪЖАЛЯВАЙ ЗА ПРЕКРАСНИЯТ СИ ЖИВОТ-ТИ ГО ЖИВЯ ДОСТОЙНО И КРАСИВО
Това е.
Реших, че ми е дошъл края,но небето все пак ми е дало някаква оценка.Веднага се обадих на съпруга ми, разказах му всичко,с коментар,че май си отивам.Обадих се и на сина,на него му спестих коментара,да не го плаша.Понеже и двамата бяха шокирани,не казаха нищо,но пък после ме набираха да ме успокояват.Коментарът на мъжът ми беше шеговит:
-Трай бе жена,може да е за добро!
След това всичко постепенно започна да се оправя.
Дълго се питах,защо се случи това?
Реших, че не е случайно.
Щом като аз съм живяла достойно и красиво, трябва да помогна и на други хора да живеят така.
Това е ,което ме накара, да променя живота си и е основната причина да почна да пиша в интернет моите блогове за Детска церебрална парализа , и всички останали, в които се мъча да давам съвети на света , да споделям моят опит, умения и знания.
След тази случка се взех в ръце.Напуснах тази работа.
Преместих се да живея със сина ми, за да си даваме кураж.
Намерих си работа в северна Италия.
Изтеглих и него.
Направих и невъзможното, да докарам и дъщеря ми тук.
БЯХ СИГУРНА, ЧЕ БОГ МИ ПОМАГА ! АМИН !
8.Един прекрасен ден, благодарях на Светата майка и се молех да даде здраве и изцеление на всички болни пред една ниша-параклис.
В съзнанието ми се появи идеята да работя за създаване
на общност по християнски образец за болни от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Даде ми съвет как да почна да осъществявам този проект и към кого да се обърна първо за помощ.
Даде ми се да разбера, че мои книги , трябва да са в основата на проекта.
Преди това имах само моите блогове и стихове.
От тогава сериозно се заех да пиша книги.
Нека помислим заедно...ние близките на болните от Детска церебрална парализа, за добро или за зло сме близо до тях.Кои сме ние, на които се е случило това.
Ако аз бях приела предложението да нося муската на циганката,със сигурност нямаше да ми се случи това,защото щях да имам друго семейство.
Всичката последвало е свързана пряко с христианските ми вярвания и с християнските ценности.
Познавам две жени и един мъж,противопоставили се на отглеждане на такива деце в домашни условия - в семейството.
Отидоха си от този свят в дълги и неописуеми мъки.
Самите неща,които ми предлагаше циганката,като че ли ми приличаха на черна магия,в такъв случай си мисля,че избрах светлината.
Не съм веща в окултните науки,въпреки ,че имам определени знания,но смятам, че в общият земен и вселенски цикъл е нещо нормално,човешката душа да бъде поставена на изпитание...и може би нашето изпитание е точно това.
Ако наистина това е нашият кръст ние трябва да си го носим.
Всички хора, които познавам с моят проблем са трудолюбиви,човечни,отворени към доброто и взаимопомощта.
Познавам бегло само една жена от многото , оставили болните си от Детска церебрална парализа деца в дом.
Не изглеждаше нито по-млада,нито по-уравновесена,нито по-спокойна в ежедневието си.
В Италия познавам семействата на всички младежи с които тя посещава дневният център.Част от тях са със увреждания,но в по- малка степен.
Останалите са здрави хора , трудолюбиви,отговорни, общителни и отворени към представяне и обсъждане на нови идеи, които биха помогнали на нашите болни.
Не бива да се отчайваме,да падаме духом или непрекъснато да се вайкаме.
Живеейки с нашите деца,научаваме, че светът има нужда от светлина, доброта и хуманност и се научаваме да даряваме тези блага на обществото.
КОГАТО МНОГО СТРАДАТЕ,КОГАТО СТЕ НАПРЕГНАТИ КАТО СТРУНА,ГОТОВА ДА СЕ СКЪСА,КОГАТО СЕ ВСЛУШВАТЕ В ТИШИНАТА НА НОЩА,ЗА ДА ОТКРИЕТЕ РЕШЕНИЕ,СЕ СЛУЧВАТ НЕВЕРОЯТНИ НЕЩА.ВЯРВАЙТЕ,ЩЕ СЕ СЛУЧАТ И НА ВАС.
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА
НЕВЕРОЯТНИ СЛУЧКИ КОИТО СЪМ ПРЕЖИВЯЛА
СРЕЩИ КОИТО СЪМ ТЪРСИЛА И ДРУГИ
КОИТО СА СЕ СЛУЧВАЛИ НЕОЧАКВАНО
ТЪРСИЛА СЪМ ПОМОЩ И НА ЕНЕРГИЙНО НИВО
В СТРЕМЕЖА СИ ДА ПОМОГНА НА ДЪЩЕРЯ МИ
ДА ОЗДРАВЕЕ
АВТОР ДИМКА
КОГАТО РАЗБЕРЕТЕ,ЧЕ ДЕТЕТО ВИ Е С ДЕТКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА, НЕ ХОДЕТЕ ПРИ ВРАЧКИ!
Всички роднини ,комшии, и членове на фамилията , се надпреварват да ви предлагат какво ли не.Не вярвайте,че с баене, моски, билки под възглавницата и какво ли не,ще си помогнете.
НЕ ,НЕ , НЕ....ТОВА ГО ЗАБРАВЕТЕ!!!
Не че не съм ходила,но само съм се разочаровала.В по голямата си част ,това са добри и състрадателни хора,които наистина имат желание да помогнат.Но те не могат -хем да работят,хем да посрещат и изпращат посетители.
Обикновенно за тях се лепват алчни и хитри личности,готови да ти смъкнат кожата.От висенето ми пред десетки такива порти съм разбрала
-ЩАСТЛИВИТЕ ПРИ ВРАЧКИ НЕ ХОДЯТ , НО ОТ ХОРСКОТО НЕЩАСТИЕ ДОСТА НАРОД СЕ ПРЕХРАНВА.
През годините вярата,надеждата и любовта в семейството ни, бяха главната ни опора.Стараехме се,да не падаме духом.Намирахме нови извори на красота и доверие и преодолявахме трудност след трудност.
По онова време,всички имахме доверие на леля Ванга.За нас северняците беше проблем да отидем до Петрич.Ходехме с паспортите в МВР обяснявахме на дълго и широко,защо отиваме в Петрич,следваше цъкане,почесване.Не че ни отказваха,но си оставаше въпроса"Абе тези много често ходят на границата....."
Понякога вземахме откритият лист,но по някаква причина не можехме да тръгнем и отново молби....Ходили сме три пъти,като единият престояхме цялата отпуска.Там срещахме различни хора.Едни търсеха утеха и лек за телесни и душевни болки.Другите бяха сеиржиите.Трети ходеха между чакащите,представяха се за вътрешни,обещаваха "да те вкарат по- бързо" -парата беше на пазарлък.С очите си съм виждала,как леля Ванга излизаше от време на време и извикваше някой по име или по населено място за да му каже нещо.Разговаряла съм с много хора,които идваха да ѝ благодарят.Виждала съм и съм галила дечица, родени след нейни препоръки.Сега ,след толкова години пред очите ми са Рупите с онази малка спретната къщичка, с красиви цветя.Един път, козата си отвори сама портичката, влезе в градината и започна да пасе цветята .Бяхме толкова народ,но всеки с мислите си.Никой не се сети да изпъди козата.Леля Ванга излезе от къщи, разбута тълпата и извика -"Аресавее,прибери тази коза, че ми опасе цветята" а на нас"Вие къде гледате бе,защо я пуснахте" А си беше сляпа,как я видя тази коза,при условие,че беше вътре?
На нас обаче,нищо не ни познаваше.Когато влизахме, ни питаше-кои сте, от къде сте,каква ви е болката,къде е детето-при условие,че то винаги беше с нас.Не зная ,какво имаше в нас та не ни "ВИЖДАШЕ"Прати ни при един професор който отказа да ни приеме.Каза ни ,че ще родя още две деца - не се случи.Каза ни да не си осиновяваме дете,защото ще си имаме свои.Каза ни, че до 16 години дъщеря ни ще се оправи....нищо подобно.Лека и пръст и славно името на леля Ванга,на толкова хора е помогнала.На наши приятели които дълги години бяха бездетни точно предрече кога ще имат деца и какъв ще бъде полът им.
Всяко правило си има своите изключения.Явно ние сме от тях.
ВЯРВАТЕ ЛИ В МАГИИТЕ?
СЛУЧВАЛО ЛИ ВИ СЕ Е ДА СЕ ЗАМИСЛИТЕ ДАЛИ СЪЩЕСТВУВАТ?
Аз съм родена по поречието на Дунава.В моят край се говореше влашки. Обичаите и нравите бяха доста по- различни от българските да кажем.Никога не се е говорило за магии.Даже не знаех тази дума.Когато се омъжих , през годините съм намирала в дома си и в двора пред къщната врата, странни неща.Сапун набоден с игли,между които имаше косми и конци.Някакви косми,увити с пера и конци. Намирала съм много пъти яйца на различни места в къщи,където да се чудиш кой и защо ги е сложил.На два пъти намирах играчки на детето,набодени изцяло с мънички иглички.Един път намерих в закътано място,където държах някои нови неща ,чисто нови пликчета с капки кръв по тях и никога не разбрах как са попаднали там.За детските играчки си помислих,че са правени в тогавашните цехове "ширпотреб"и са пълнени с отпаден памук, в който по някакъв начин са попаднали игли от предачни машини.Веднага ги изхвърлих,защото първо аз се убодох, като ги пипнах..Играчките бяха подарък от две различни семейства.В едното семейство бяха купили същата играчка.Веднага им казах да я изхвърлат,да не се убодат, но тяхната беше със съвсем друг пълнеж.
Един път,като разхождах детето,по край мен мина млада циганка,погледна ме някак странно,и ми каза,че ми е направена голяма магия.Това си е циганският трик и въобще не ѝ обърнах внимание. На другата вечер-отново мина покрай нас и отново ми каза същото.На третата вечер пак. За да се отърва я попитах,как ще ми го докаже.Тя ме накара да ѝ донеса едно съвсем прясно - днескашно яйце.Нали сме си град от селски тип,веднага го донесох.То престоя в ръцете ми докато го занеса от курника до улицата и още няколко секунди, докато се колебаех дали да продължа да се занимавам с това .Тя го взе от ръцете ми,промърмори нещо и ми каза:
-Сега ще счупя яйцето, ако ти е направена магия,в него семенцето ще е като голямо петно кръв !
Счупи го,и си беше точно както го каза.Как го направи този номер и досега се чудя.
Дадох и нещо за благодарност,момичето,си отиде,като ми се усмихна със странната си тиха усмивка.Минаха доста години от тези случки и почти ги бях забравила.Дойде 10 ноември и с него и цялата помия от нови писания "забранени" до тогава. Прочетох за магии и тем подобни и си дадох сметка,че може би някой ни е мислил злото.Не обвинявам никого и даже не предполагам ,че има нещо вярно-просто останаха спомените.Ако някой би могъл да ми каже нещо ,бих го приела.Аз вярвам ,че всички хора са добронамерени.
Има предание в нашето семейство, а вярвам и в други български семейства, че едно червено великденско яйце , трябва да се остави на видно място в къщи.То носи здраве и късмет през цялата година.На следващият Великден се счупва, да се види каква е била изминалата година, и дали домът и семейството са били изпълнени с добрина и обич.
Този обичай го следвах в България и го пренесох с нас в Италия.
Да , в България , яйцата бяха празни или полупразни.
В нашият голям дом винаги живеехме доста народ.За мен-снахата , беше задължително да уважавам и почитам всички.
Мислех си , че след една година престой , яйцето е нормално да е празно и развалено.
В моят нов дом, изпълнен с любов, след една година, яйцата изглеглеждат току що сварени, с миризмата на прясно сварено яйце.
Приемете го, както ви диктува съзнанието.
Една история,коят се случи с мен преди не повече 12 години. От девет години съм в Италия .Не съм я споделяла с никого,защото е едновременно - страшна и необяснима.
Искам само да подчертая,че когато търсиш отговора на нещо,което е жизнено важно за теб,вселената намира начин да ти отговори.Понеже сме родени със свободна воля, остава ние да решим кой от отговорите е верният и как да реагираме.
Няма да ви разказвам подробности.Въпросът на който ще търся отговор докато очите ми виждат слънцето е
"Защо моята дъщеря се роди с ДЦП"Какво зависеше от нас- нейните родители,за да го предотвратим?"
Уточнявам,че на този въпрос търся отговор вече близо 38 години, а това се случи когато тя беше около 25 годишна.
Много хора знаеха за нашето нещастие и искаха искренно да ни помогнат.Може би , защото аз никога не съм оплаквала тежките си дни пред когото и да било.
Един ден при мен дойде една позната,която ми каза, че пътувала някъде и се запознала с една жена,която била ясновидка. Разменили си телефоните.След известно време ми каза,че се сприятелила с тази жена. Един след обед дойде и ме покани у тях.Каза ми, че жената ѝ дошла на гости и иска да ме види.Не ми каза нищо повече.Поколебах се,как да постъпя, но все пак отидох. Моята позната ме остави сама с тази жена.Непознатата, без да бърза ми каза,че аз непрекъснато си задавам въпрос,на който тя има отговор.Каза, че когато съм била бременна,когато току що е личал коремът ми на едно място което тя точно описа и което е на две крачки от нашата къща , срещу мен е вървяла жена,която като е видяла бремеността ми, е проклела плода в мен.
Отначало ми каза първата буква от името на тази жена ,описа как изглежда и всичко за семейното ѝ положение.Нищо не можех да разбера, бях загубила ума и дума.Жената не спираше и продължаваше да говори като в транс.
После каза цялото име на онази жена и понеже аз пак не реагирах,ми описа точно моята къщата и къде точно трябва да застана - на балкона , за да видя, нейната къща и по- точно нейният прозорец.
Това е. Благодарих и исках да и оставя пари...не искаше нищо.
-Казах ти това ,което трябваше да знаеш- това бяха последните думи които чух.
Не видях никога повече тази жена.С моята позната не приказвах по въпроса.Когато дойдох на себе си, разбрах за кого ставаше дума.Никога, не съм имала нищо общо с тази жена.Бях я срещала.Може би някой от семейството ми е имал нещо общо с нея. Може би в момента е била ядосана. Но как е възможно да кълнеш бременна жена?Никога не заговорих тази жена.Когато я срещах я виждах в тъмно излъчване и бързах да отмина.
УМОЛЯВАМ ВИ МИСЛЕТЕ СВЕТЛО И ЧИСТО !
НАШИТЕ МИСЛИ СА ВЪЛНОВА ЕНЕРГИЯ ,КОЯТО ИМА СТРАШНА СИЛА !
Искам да напиша няколко изречения за моята среща с извънземните.
Когато дъщеря ми беше на четиринадесет години, имах огромно желание да я видя здрава, красива и привлекателна, като девойчетата на нейната възраст.
Този случай съм описала в друга моя книга „Среща с извънземни“
Може би ще прочетете и нея, ако се намери издател....
Ето как се случи...
Една моя позната ми даде адрес в град Пловдив.
Беше оздравяла от рядко заболяване. На това място ѝ бяха помогнали.
Не ми каза никакви подробности.
Когато отидох там , се оказа, че това са извънземни същества, които живееха със земни хора или индивиди , обитаващи друго измерение.Опитваха се да помогнат с каквото могат.
На мен ми казаха , че на дъщеря ми не може да се помогне и тя ще си остане така.Предрекоха ми,че звездите са ни определили мисия на мен и на нея - заедно да помогнем на много хора с нашата съдба.Вляха ми от тяхната енергия , за да имам сила да изпълня нашата мисия.
Да , когато се върнах в къщи , удавих в сълзи и тази надежда да видя дъщеря ми здрава.
Странното е , че след една година , тази случка сякаш се изтри от съзнанието ми.
Когато направих блогове в Интернет от които три посветени на болестта Детска церебрална парализа , разбрах, че много хора търсят информация по този въпрос Общо в трите блога имам около 60 000 влизания , което не е малко.
Може би това е моята помощ, а може би ще успея да осъществя всичко за което мечтая и работя и за което пиша в тази книга.
С обич , грижа и съпричастие
ДИМКА
Nessun commento:
Posta un commento