ВИДЕО ГРИЖИ И ЛЕКУВАНЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Loading...

mercoledì 8 giugno 2016

16 Да помислим заедно


   16 . КОИ СМЕ НИЕ  РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ?
КОИ СА НАШИТЕ ДЕЦА  ?  ПО КАКВО НАШЕТО СЕМЕЙСТВО СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ОСТАНАЛИТЕ 499  СЕМЕЙСТВА НА  ЗЕМЯТА ?
НА ТЕЗИ ВЪПРОСИ ЩЕ ТЪРСЯ ОТГОВОР , ДОКАТО ОЧИТЕ МИ ГЛЕДАТ СЛЪНЦЕТО

Писах  много пъти тази глава на книгата в различни варианти .
Задавах  си въпроси , намирах  отговори в интернет .
Има  огромно количество  информация .
Реших да напиша отделна книга ,  в която да събера и систематизирам  най - новото , с което науката отговаря на тези въпроси. 
Няма пълен и достатъчно обоснован отговор , на какво се дължи Детската  церебрална  парализа .
Може би разгледани заедно и систематизирани , ще се намери верният , който ще доведе след себе си истинското лечение . 
Ще  се лекува същността , а не последиците от заболяването ,  каквато е практиката в момента .
Нашите семейства и хората , които работят с тези болни познават огромната им жажда за обич и добрата енергия която излъчват .
Особено ярко , особено силно , особено вярно е  , че те са , както се изразявам аз „ черни дупки “ за обич . Моята дъщеря всеки миг , всеки час иска нежност и ласки  но и дава 
В ЗАМЯНА .
Тук , точно тук на това място , ще ви разкажа една необикновенна случка .
Разказала съм я  и в друга моя книга .
Свекърът ми беше изключително добър , набожен и трудолюбив човек .
Когато ни караха да изоставим детето в дом , той казваше -
„Само през трупа ми“
В последните години от живота си  стар и болен , прекарваше много време с дъщеря ми . Имаха  силна духовна връзка .
Получи инсулт и за две седмици си отиде от този свят . През тези две седмици и в денят на погребението беше напрегнато . Дойдоха много хора , суетене , притеснения , тревога , мъка ... , не се сещам , дали някой се сети да заведе дъщеря ми да види дядо си .
След погребението , тя притихна .
Все се ослушваше и чакаше дядо ѝ да дойде , да приседне до нея и да я сложи върху коленете си . Така съм ги запомнила .
Какво ли ставаше в малката ѝ главица ?
Беше на двадесет и три години .
Мина доста време , може би повече от месец .
Една нощ имаше  пълнолуние .Огромна луна светеше в прозореца . Легнахме си късно .  Заспала съм . Дъщеря ми спеше до мен .
Усетих , че ме дърпа . Събудих се и я видях седнала   в леглото . В същото време чух стъпки в  коридора .
Изтръпнах . Бяха стъпките на свекъра ми .
Той имаше особен вървеж  и не можех да сбъркам .
Тя започна да пърха с ръчички , както , когато очаква нещо да се случи .
Вратата на стаята се отвори и влезе свекъра ми . Беше облечен с костюма , с който го бяхме погребали . Приседна до нас на леглото , протегна се , взе я и я сложи на коленете си . Постоя малко , погали я по главичката , както правеше винаги после я сложи да легне до мен и излезе , като отново затвори вратата на стаята .Чуха се стъпките му в коридора .
Дъщеря ми се отпусна до мен и веднага заспа .
Аз не можех да се успокоя . Дефакто , той седна до мен , защото дъщеря ми спеше от вътрешната страна на леглото .
Не усетих хлад или миризма . Това , което гледах през цялото време , беше парченце памук , което се подаваше от устата му . Последните дни , не можеше да пие даже вода и с такива памучета му мокрехме устните , и изцеждахме капчици вода в парализираната му уста . Някое от тези памучета беше останало в устата му .
Едното око , беше по отворено и зачервено , от парализата - както  си и почина . 
Такъв го видях .
Дали внучката му , с огромната си обич и привързаност , не бе го извикала да се сбогуват ?
Още нещо интересно .
Аз съм родена по поречието на Дунав . Имам два майчини езика български и румънски .
Научих и синът ми на някои думи . Той и сам беше научил нещо при ходенето на село с баба и дядо .
У дома се приказва само български .
Когато дойдох в Италия , ми трябваха около две седмици , за да се ориентирам в италианският език .
Италиански и румънски са от една и съща - романска група .
На синът ми му трябваха три - четири седмици за да свикне .
Баща ѝ идва за  месеци при нас в Италия и освен „ благодаря “ и „ добър ден “ друго не е научил .
Дъщеря ми дойде на 32 години в Италия .
На нея не ѝ трябваше време да свикне с италианския език .
Тя не говори , но разбира всичко и реагира правилно .
Още от първият ден - никакви проблеми в Дневният център с италианците .
Разбира и изпълнява всичко , което изискват от нея !
Има и жестове и мимики , които подсказват думите .
Може би това ѝ помага да се ориентира .
Когато я моля да свърши нещо , понякога ме поглежда особенно и като че ли в момента не чува .
Сменям езика - обръщам на италиански , тя се усмихва доволно и на минутата изпълнява всичко точно .
Когато лятото си ходим в България , това ѝ е коронният номер . Когато наоколо има и други хора  държи да ѝ говоря на италиански  - „ Виждате ли колко съм умна ? “- хвали се без думи нашата хубавица .
При една моя среща с нейната социална асистентка , говорихме за развитието ѝ , уменията  и напредъка.....
Оказа се , че в Дневният център , тя се държи много по - добре , отколкото у дома .
Показва умения , които ние дори  не подозираме ...

Кои са те нашите слънчица ?
Каква душа носят ?
Какви възприятия имат ?

Сега , ще ви разкажа друга история , може би много от моите читатели я знаят .
Тя на пръв поглед няма допирни точки с нашият проблем , но само на пръв поглед .
Преди много години , си купих една видио касета за ДАЛАЙ ЛАМА . Това е документален разказ за живота му в снимки и клипове .
Започва със стари ленти , където се виждат монаси , които след смъртта на стария Далай лама бродят години наред  по цялата земя . 
Търсят -  къде се е родило момченце , при раждането  на което се е случило нещо необикновено .

ТЪРСЕХА НОВОРОДЕНО ,  В ЧИЕТО ТЯЛО СЕ Е ВСЕЛИЛА ДУШАТА НА СТАРИЯТ ДАЛАЙ ЛАМА , ЗА ДА ПРОДЪЛЖИ ТАЗИ ДУША ДА УПРАВЛЯВА , РЕИНКАРНИРАНА В НОВО ТЯЛО .
Не си спомням колко време беше указано , но точно бе заснета сцената на намирането в едно одалечено село в снежна зима , на малко момченце , при чието раждане се е чул гръм и описание на гърма .
Беше заснето , как монасите вземат детето от родителите , за да го отгледат в  манастир .  Следват сцени от отглеждането на детето и непрекъснато изпитване за да се види какво може да познае от обстановката и личните вещи на предшественика си. Дефакто - 80 % от нещата , той вече знаеше . Снимките и филмовият материал са правени по различно време и се вижда , как бъдещият Далай лама расте .
Филмирани  са кадри от детството , юношеството и младостта на ДАЛАЙ ЛАМА . 
Далай лама е жив , можем да рзберем тази касета истинска ли е или фалшификат ?

Отваряйки мъничка скоба , си задавам този въпрос , 
-Ако монасите не бяха намерили това момченце , в онова забутано на края на света селце , 
ЩЕШЕ ЛИ ТАЗИ ДУША  В  ТОВА  ТЯЛО , ДА УСПЕЕ ДА СЕ ПРОЯВИ ? 
КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕШЕ ДА Ѝ Е НУЖНО ?
КОЙ ЩЕШЕ ДА ПОВЯРВА НА ЕДИН СЕЛЯК , ЧЕ НОСИ ДУШАТА НА  ДАЛАЙ ЛАМА ?
В  ПСИХИАТРИИТЕ ИМА СТОТИЦИ   ПАЦИЕНТИ , КОИТО СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА РЕИНКАРНИРАНИ ПЪЛКОВОДЦИ И ЗНАМЕНИТОСТИ .
ЗА НЯКОИ ОТ ТЯХ ТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ДА СА ПРИБРАНИ В ТЕЗИ  ЗАВЕДЕНИЯ .

Кои са нашите деца ?
Защо земните тела не са им по мярка ?

За да живее , едно човешко същество , трябва да   диша, да се храни , да пие вода , да се движи , всичките му органи да работят в синхрон,  да произвежда храна......за да се възпроизвежда  жизненият цикъл .
-За ВСИЧКИ елементарни действия на животно или  човек ,
теорията на Дарвин -официалната теория, която се изучава в училище -   казва , че  е създаден  - РЕФЛЕКС - нещо , което се предава генетично -
Да ! Дарвин приема рефлекса за даденост 

Ето какво пише в Уикипедия на български език за рефлекса .

„ Рефлексът е основна форма на нервната система . Той се проявява със започването или прекъсването на която и да е дейност на организма - например свиването или разширяването на кръвоносните съдове , съкращаването или отпускането на мускулите , секретирането или преустановяването на секрецията на жлезите и други . ПОСРЕДСТВОМ РЕФЛЕКСА ОРГАНИЗМЪТ СЕ АДАПТИРА КЪМ ОКОЛНАТА СРЕДА , КОЕТО Е ОСНОВНО ИЗИСКВАНЕ ЗА ДА НЕ ЗАГИНЕ “-  край на цитата

ДА РЕФЛЕКСА  СЕ ПРИЕМА  ЗА ДАДЕНОСТ  В ДАРВИНОВАТА 
ТЕОРИЯ ,  ПРЕДАВА  СЕ  ГЕНЕТИЧНО  И БЕЗ НЕГО ОРГАНИЗМА ЗАГИВА .
Никъде в Дарвиновата теория не се споменава за душа , или в моите учебници нямаше такъв дял . 
Душата , живеца , духът , които държат жива материята според религията , Дарвин е заменил с  понятието рефлекс .
Къде е  информацията за рефлекса - кой го създава ? 

- клетките на материята -  според Дарвин

НАШИТЕ БОЛНИ, ОСОБЕНО В ПО ТЕЖКА ФОРМА НЯМАТ РЕФЛЕКС .

- Рефлекс за дъвчене . Най - основен рефлекс .
 ЯДЕШ   ,   ДЪВЧЕШ ,   ГЪЛТЪШ ,    ЖИВЕЕШ  
 НЕ ЯДЕШ ,  НЕ ДЪВЧЕШ , НЕ ГЪЛТАШ ,  УМИРАШ

Моята дъщеря , на 38 години , не може да се научи да дъвче .
Този елементарен рефлекс го няма .
Много от болните  от ДЦП го нямат .

- Рефлекс за гълтане
Има болни , които нямат и този рефлекс

-Рефлекс  за  ходене .
Вървежът на  всички болни е еднакъв - спънат , схванат . Някои въобще не прохождат - няма рефлекс . 

-Спастика  
Как да се обяснява това схващане на мускулите , неумението да служат на крайниците , да се движат нормално , по земному . Като че ли тези мускули са закарнели още в утробата .
Като че  ли им трябва някакъв друг вид  придвижване .
- Елементарен рефлекс за свиване и отпускане на мускулите
тя го няма -    КАТО ХВАНЕ  ... .НЕ МОЖЕ ДА ПУСНЕ ТОВА КОЕТО Е   ХВАНАЛА.....
-Жестовете - абсолютно различни , почти неконтролируеми .
- Мого от тях имат специфично движение на ръцете , като че ли в даден момент се мъчат да полетят ,все едно ,че пляскат с криле . Тези жестове ползват и когато демонстрират емоция , обикновено радост , очакване , възбуда .
Винаги съм се чудела , откъде , как се е формирал този специфичен жест , от какъв рефлекс  произлиза .
- При тези махове , които аз наричам излитане , някои болни издават и много характерни звуци , които при всички са почти еднакви .
- Никакъв рефлекс за говор . Липса на говор , при най- тежко засегнатите  и никакво желание да се научат , но с ярко изразени реакции , при които всичко  което искат да изразят се разбира .

Рефлексът се предава по рождение  и е генетично заложен , защо аз , която си имам всички рефлекси и моят мъж също , не можахме да ги предадем на дъщеря ни ?

Ровейки се в интернет , разбрах една страшна истина. 
Написала съм това в първите глави на книгата , но не мога да не го спомена и тук .
В началото на миналият век, в Америка е  имало закон , с който тези болни насилствено са вземани от  семействат а.
Рискови семейства насила са били стерилизирани .
Хитлер с манията му за чистата раса , прекопирал закона , и го прилагал като отделянето от семейството , значело изгаряне в пещите на концентрационните лагери .
Първите жертви , с които били изпробвани пещите , преди да дойде ред на евреите .
За тях няма паметници , няма спомен , няма плакати протести , чествания.....
Това схващане за човешки отпадък е било прието може би и във втората половина на века . Всичко , което описвам , в началото на книгата , ходенето ми по мъките  с дъщеря ми за диагноза и лечение  не е било нещо ненормално .
Тогава  все още така е било прието .
В България е прието да се казва „Тъй мрели , тъй ги ровели “
Ако в  Америка и Германия са ги убивали , в България ги затваряха в домове - концентрационни лагери , доста по хуманно нали ?  
Коя бях  аз да  обикалям България  да лекувам дъщеря си ?

И още , когато я лекуваха със  съдистичните методи за причиняване на болка , за да придобие рефлекс ?

Колко тъп трябва да си  или колко болен мозък трябва да имаш , за да напишеш труд , в който чрез съдизъм да създадеш рефлекс , който СПОРЕД ОфИЦИАЛНАТА НАУКА се предава генетично след милиони прераждания ?

Колко тъп трябва да си , и колко жесток , за да приемеш тази теория и да я прилагаш за едно впсевдо лечение ?

Какъв сатана трябва да си , за да кажеш ,  това ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО не може да формира  рефлекс , дай да го изгорим в пеща ... ?
ДА ТАКА Е БИЛО ! 

НАШИТЕ АНГЕЛИ СА БИЛИ ТРЕТИРАНИ ТАКА !

МОЯТА ДЪЩЕРЯ Е БИЛА ЕДНА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ , КОЯТО СЕ Е ДОКОСНАЛА ДО ТОВА ВРЕМЕ !

МОЖЕ БИ И В МОМИН ПРОХОД СА ПОЛЗВАЛИ ТЕЗИ МЕТОДИ ?

И ОТНОВО И ОТНОВО......

Ние с деца , братя или сестри с  детска церебрална парализа , сме " белязани " от съдбата . Наречете го карма , наречете го изплащане на грехове до девето коляно , наречете го божие изпитание , все ще сте прави !

Преди двадесетина години излезе една статия , в български вестник ,която четох поне 50 пъти и нищо не разбрах .
В нея пишеше за хора с космически души , които страдат на земята . Сега си мисля - кой и по какъв повод я  беше написал и за кого беше предназначена ?

Напоследък се лансира една теория на  Долорес Кенан .
Тя е психотерапевт и лекува с дълбока хипноза , като твърди , че навлиза толкова дълбоко в подсъзнанието на своите болни, че черпи информация за животите им в различни прераждания .
Тя казва , че при своите контакти с болните , е разбрала , че една част от душите са нови ,  космически души - доброволци , дошли , за да помогнат на  земята . Те не са свързани с никаква карма тук на земята .П о някакви други галактически закони са попаднали при нас , на нашата грешна Земя .
Ако нашите болни попадат в тази група , нещо , което не е правено в минали животи , няма как да се повтори в сегашния .
Особено това важи за храненето ... липсата на способност да дъвчат .
 Теорията на Долорес Кенан  пасва точно на развитието на нашите болни , колкото и да е нова и неутвърдена официално .
Спирам до тук в моите разсъждения .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ТЯХ Е БАВНОРАЗВИВАЩИ !
ПРИЕТО Е ЗА ДАДЕНОСТ И КРАЙ  !!!
РАЛИКАТА МЕЖДУ ТЯХ И НАС Е ВРЕМЕТО .
ПРИ ТЯХ ВРЕМЕТО ТЕЧЕ ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН .

ДЪЩЕРЯ МИ , КОЯТО Е НА 38 ГОДИНИ , ИЗГЛЕЖДА НА 18 .
НЯКОИ ХОРА Ѝ ДАВАТ И ПО - МАЛКО .

Какво значи в земно време един да се развива , а друг не ?
Коя точно част от мозъка отговаря за времето ? 
На кои клетки действа   ВРЕМЕТО , за да се развиват нормално тук на Земята , в нашето време , в нашето измерение ?

Или друг въпрос. 
На коя част от клетката действа времето ?
На кой химичен, физичен  или физиологичен процес в клетката влияе времето ?
Как може да се разширява или свива времето ?
Има ли някой който да е работил или работи върху този проблем ?
Ако се работи по това и има резултати , това ще е истинското , лекарство за нашите болни!
ОТ КЪДЕ ДА СЕ ТРЪГНЕ , която да е опорната точка при тези изследвания ?
От всичко , което съм прочела до сега , не съм намерила някой , някъде по света да работи именно така .
Не засягам научни  изследвания , не  се задълбочавам в  теории.
Структурата на моята книга е такава , че се движа  на нивото на бита , семейството , ежедневието на болните от Детска церебрална парализа .
Ако успея да събера достатъчно информация , ще напиша друга книга , в която ще продължавам да търся отговор на въпроса  за времето - врагът и приятелят на нашите болни -четвъртото измерение - техният основен проблем.

НЕКА ДА ГИ  ОБИЧАМЕ И  ДА ИМ ПОЗВОЛИМ ДА НИ  ОБИЧАТ    ПО ТЕХНИЯТ СИ НАЧИН !

ТОВА СА МОИТЕ ПОСЛЕДНИ ДУМИ В ТАЗИ ЧАСТ НА КНИГАТА .

 ВРЕМЕТО   Е  В МЕН И АЗ СЪМ ВЪВ ВРЕМЕТО  И ТО ЩЕ   ПОКАЖЕ ПРАВОТАТА  НА МОИТЕ  РАЗСЪЖДЕНИЯ