ВИДЕО ГРИЖИ И ЛЕКУВАНЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Loading...

mercoledì 8 giugno 2016

11 . ЦЕНТЪР ЗА ВРЕМЕННО НАСТАНЯВАНЕ

11 .   ЦЕНТЪР  ЗА  ВРЕМЕННО НАСТАНЯВАНЕ

Животът на моето семейство е низ от изпитания.
Две години и половина семейството беше разделено.
Аз със синът в Италия , а съпругът ми и дъщеря ми в  България.
Двадесет и девет години бях живяла с нея като един организъм.Страдах безкрайно от раздялата.
Съпругът ми работеше на смени, като  наемаше жени, които се грижеха за нея ,когато е на работа.

Работата му беше в  подстанция  с 11 000 волта напрежение . 
Проблемите  с домакинството  и дъщеря ми, с непрекъснато сменящите се жени  го  бяха довели до
нервен срив и пълно  схващане
Приели го в болница.Дъщеря ми останала сама в къщи.
Съпругът ми, ми се обади от болницата, когато успя. 
Бяха минали два дни.Не можех да тръгна същият ден, пътувах след един ден,  когато имаше билет за самолета.
За да се придвижа  от София, ми тябваха още часове.
Как да е пристигнах и заварих очайваща  картинка.
През тези дни и той от болницата и  аз от Италия , звъняхме на всички, на които си мислехме , че бихме могла да разчитаме, да се погрижат за дъщеря ни.
Ако само си представите колко хора имаше около мен , докато работеше магазина!!!!
Роднини.....
Приятели....
В този момент за нас светът беше опустял.
Разбирам ! Всеки си има дом и задължения.
Жената , която се грижеше за нея, си тръгна с хиляди мърмореници 5 минути след като се върнах.
Работеше обикновенно  така-
-първи ден 12 часа през деня
-втори ден  12 часа през  ноща
-трети ден      - почивка
-четвърти ден - почивка 
Беше ѝ се нарушил графика.
Сигурно и  други семейства са изпадали в подобна ситуация.
Болката и обидата,с времето се притъпяват.
Научили  сме  се  да прощаваме !
Трябва да е ясно    -срещу нашите нужди  трябва да стои институция.
Не само в екстремни моменти, в ежедневието ,ние  семействата с болни от детска церебрална парализа сме твърде различни от останалите семейства.
Криво да седим,право да съдим,ме можем да отидем при приятелка и да оставим детето си,да поиграе с нейното,или да преспи,  както правят останалите. Можем да ползваме помощта на хора, които съдбата ни изпраща,но я срещнем някой в нужният момент я не.
Стъпвам здраво на земята,и се мъча да предпазя и всички мои читатели от заблуда и огорчения.
Заради здравословното състояние на децата,те имат нужда от специализирани грижи и хора,които  и психически са подготвени да се грижат за тях.
Има жени,които се дърпат от тях като попарени предполагам, че сте го виждали и вие.
Тогава?
Тогава са много нужни  социални заведения за болни поставени под попечителство или заведения за временно настаняване.Не само за болни от детска церебрална парализа,но и за възрастни хора,които вече не са  автономни,за болни  в след операционен период ,има всякакви примери от живота. Да пребивават там,когато  ние - грижещите  се за тях имаме някакъв здравословен или друг   проблем.
Решаващото е
-Сигурна , адекватна , навременна,помощ.
-Срещу  нуждата - застава  институция .
В България преди нямаше такива социални заведения.Сега може би вече са открити в по - големите градове и окръжните центрове.При периодичните ми връщания в България , не съм чувала в нашият малък град да са открили нещо такова.
Ще ви разкажа, как функциунира такава къща за хора , поставени под попечителство в града в който живея.
Тази къща е собственост на общината.Организирана е като социално забедение, Обслужва се от медицински сестри и санитарки, които задължително преминават през  курсове за работа с инвалиди.Лекари се канят  за консултации или по спешност.
Ако хората , настанени в тази къща, имат нужда от болнична помощ, се преместват в болницата.Настаняването в къщата, става с молба от личният лекар на семейството.Той е , който обосновава причините, поради които даден  болен, трябва да се настани в социалното заведение.Личните лекари познават ситуацията във всяко от семействата, които са му се доверили да бди над живота им.Понякога, той предлага тежко болен да се настани в социално заведение  извън  семейството, за да  се проведе успешно лечение на друг член от семейството.
Пред самата къща има голям паркинг, за колите на персонала и близките на оставените под попечителство болни .Те имат неограничен достъп до близките си.Наоколо се простира обширен парк с детски площадки, пейки, клуб, естрада за представления, площадка за игри за възрастни  и игрище за футбол за младите.Това разведрява атмосферата в дома и посетителите, се зареждат с добро настроение.В топлите и слънчеви дни всички са в парка.
Вътре в къщата има обособен параклис.Всеки може да се помоли и да потърси утеха.
Къщите за временно настаняване са нужна социална придобивка за всяка община .Има закрити болници , общежития , детски заведения, но и  възрастни и болни хора също.При добро желание и трудолюбиви и сърцати хора, това обществено благо може да се постигне на общинско ниво , без решаващата намеса на тежките министерства и бюрокрация.
В едно хуманно общество , всяко начинание стига до успешен край.
Пожелавам го на всички, нуждаещи се.

С вяра и обич !