ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЕПИЛЕПСИЯ ТРУДНО Е

В предишните два постинга писах как започнаха  при нас  епилептичните припадъци и как провеждахме лечението.

През този период , който продължи около три години със затихващи  функции,лежахме два пъти в Медицинска академия в София.Първият път в Централната неврология,а вторият в Детска неврология на  Четвърти километър  за  по  един месец.Там ѝ правиха всякакви изследвания,но лекарствата не бяха сменени.На Четвърти километър ѝ биха серия от най-модерни за времето инжекции,които според мен само ѝ навредиха,като предизвикаха 

преждевременното ѝ развитие като девойка.Това е описано по-детайлно в предишен постинг.Тук искам да подчертая,че лекарите винаги са ни съветвали  да не ѝ даваме никакви стимулиращи лекарства,да не я претоварваме психически,да не изискваме от нея нищо повече от това,което тя самата е готова да направи.

Действително в тези три години си наложих да не се занимавам с масажите,гимнастиките,прекалените разходки и всичко,което чувах или си измислях, да я занимавам за да върви напред.Труден за мен беше денят,когато връстниците ѝ тръгнаха на училище,но постепенно се примирих.Прз тези три години беше много тихо у дома.

Ние със съпругът ми се отдадохме на работа,той завърши след дипломна квалификация,аз напреднах професионално ,родителите ни се мъчеха да закрепят здравето си. 

Всички заедно създавахме в дома ни възможно най- добрата семейна обстановка за дъщеря ми.
Едновременно с това се лекувахме и правехме и невъзможното,за да имаме и второ дете.

Обобщавам
Семейно спокойствие
Точен прием на предписаните лекарства
Задушевна семейна атмосфера
Никакви други стимулиращи лекарства
Никакво претоварване на болния
С обич и грижа за вас !
Димка