ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КАК ЛЕКУВАХМЕ ЕПИЛЕПСИЯТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.

Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.

Пиша за,труда,силният дух, вярата,

надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

След първият гърч веднага влязохме в болница.В общо детско отделение,и в неврология заедно с възрастни пациенти.Детска неврология в нашият район нямаше.Лекуваха я с разни лекарства,предимно хапчета,през 

устата.Инжекции не са ѝ правили.В детското отделение я лекуваха по предписание на невролог,ползвахме леглото,за да е сред свое,детско обкръжение.

От непрекъснатият прием на лекарства,тя престана да се храни.отслабна а заедно с това и целият организъм .Започна да боледува,да вдига температура,като епилептичните припадъци не спираха.Ходенето по болници и пътища през зимата усложниха състоянието ѝ и през март,4 месеца след първият гърч се беше стопила като свещичка.Едва дишаше и беше на края на силите си.

Без малко да я отървем.
В един предишен постинг подробно съм описала,как сънувах,че трябва да я кръстим,

Няма да повтарям нищо,само,че след кръщенето,нещата постепенно тръгнаха към добро.
Най страшното остана зад гърба ни.
Веднага,оше на другият ден се нормализира температурата,която поне месец беше над 38 градуса.

Лекарствата за епилепсията не сме спирали..Давали сме  предцизната дозировка в точната минута . 

ОБОБЩАВАМ
Лекарствата    прием   без прекъсване.
Спокойна обстановка около болния.
Грижа да не се появи нещо вирусно или настинка.
Редовно хранене,без претоварване.
Умерена температура в стаята.
Извършване на ритуали според религиозните вярвания на семейството
Никакво претоварване-психическо или физическо.

Благодаря ви че бяхте с мен.
Пиша с обич и грижа за вас.
Димка