domenica 18 novembre 2012

ДЕТСКС ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЗА ЕПИЛЕПСИЯТА

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Отново за епилепсията.Казват ,че много често,епилепсията е съпътстващо заболяване на детската церебрална парализа.Имат думата лекарите.Има хиляди сайтове за двете заболявания,сайтове на доктори и на специализирани клиники по света.Моят блог е блогът на потърпевшите.

Моят блог е за това,как да живеем всички заедно семейството,единни и задружни с цялото страдание,причинено от заболяването.
Тридесет години, стараейки се да се абстрахирам от ужаса,страха,болката и страданието,се мъча да разбера кое причини епилепсията на дъщеря ми?

Съпоставям всички обстоятелства в момента на първият гърч.Тярся външни фактори,които биха допринесли за появата му.
Мъча се да ги свържа и със здравето в  момента  на дъщеря ми.

Гърчовете продължиха 2 или три години и слава БОГУ не са се повторили .
Пиша това, за да помогна.
ВЪНШНИ ФАКТОРИ



Негативни емоции в семейството
Негативни разговори в присъствие на болния
Време със седмици мрачно и мъгливо без слънчев лъч
Прекалено топло в стаята.
Липсата на демонстрация на обич към  болния.



При нас,тези фактори описани по- човешки изглеждаха така.
Свекърът в болница с опасност за живота.Съпругът в чужбина със съответните проблеми.Проблеми на моето работно място.Подранил сняг и лошо време.Съсипани грозде и зеленчуци и  и много работа да успеем да съхраним нещо за зимата.Вечната горещина,за да не изтине  детето.


От толкова външни фактори,тя се чувстваше изоставена.Както винаги пиша -нашите болни са много емоционални и изискват по-вече обич  от останалите.


ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ
През този период,аз с часове я разхождах,водейки я за ръка.
Правех продължителни масажи на ахилесовото сухожилие.Вечер ѝ разказвах приказки и си бях внушила,че се развива много бързо в този момент и я натоварвах все повече,като се мъчех да я науча да казва поне баба,дядо и тати.Думата мама я каза съвсем на време и до сега е 


единствената,която произнася.Като изключим -няма-което звучи почти еднакво,но ярко характеризира инат.
Може би в момента е била и малко настинала.
Не съм забелязала да е вдигнала вечерта или предните дни температура.
Храненето е било нормално.Предният ден и вечерта е била нормално нахранена,и отхвърлям храненето  като фактор.
В този период тя наистина се развиваше с по-бързи темпове,главата на тила си остана смачкана от форцепса.

Това си струва да се вземе под внимание.
Черепът не расте с развитието на мозъка.
Имат думата лекарите.
ОБОБЩАВАМ СЕМЕЙНИТЕ ПРИЧИНИ
Да им спестяваме всякакви негативни емоции.
Да им демонстрираме непрекъснато обич и доверие.

Да поддържаме умерена температура на дома.
В никакъв случай да не ги претоварваме умствено и физически.
Да следим развитието-растежа на черепа.
Това е за този постинг.
Уважавам ви и ви обичам!
Димка