giovedì 25 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОЖИВОТНАТА ПРИСЪДА





Да вярно е- това е доживотна присъда .Не само за детето ,родено така ,тази присъда е за родителите, за двамата дядовци, за двете баби,за братята и сестрите,за най близките роднини,за комшиите и приятелите.Зощо ли?Ами да почнем в обратен ред.Приятелите?Те просто си отиват.Или идват,за да научат нещо, от житието ви, та да го разказват на други.Те сменят памперси две- три години-вие цял живот.Неприятно,противно.Никой няма време за губене.Вие сте все заети...угрижени.Комшиите.Ако сте в къща с двор-имате шанс да поддържате някякви нормални взаимоотношения.Но в блок...където всичко се чува.Има и ревове и крясъци.Обикновенно походката е тромава,с трополене от ортопедичните обувки или от лазенето.Наистина,трудно се съжителства с болни от ДЦП. Отписахме и комшиите.Най близките роднини.Братята и сестрите ви,първите ви братовчеди и децата им.В това обкръжение обикновенно се празнуват христианските ни празници,рожденните и именните дни,сборовете,сватбите и кръщенетата курбаните и т.н.Има два варианта.Първият-да ви отменят по-ред едните или другете баба и дядо,за да си поотдъхнете и се повеселите.Вторият,вие да сте вечният домакин-но пък работата по организацията и следващото чистене си остават на вас ...то защото вашата е малко.Аз специално ползвах винаги вторият вариант.Така и дъщеря ми имаше възможност да участва.Останаха бабите и дядовците.Да са ви живи и здрави родителите,мили майки и бащи на деца с ДЦП.Те ще са ви най близките помощници,утешители,ще ви помагат финансово-ако могат разбира се.Вашето дете е и тяхна кръв Обичайте ги,уважавайте ги и ги пазете,а когато вече не могат,грижете се за тях като за родни деца,защото с годините,те се превръщат в болни от ДЦП.Така се случи с нашите родители.Но моля ви не изоставяйте децата си .ДЦП е болест,присъда, но нашите деца са с ангелски души. Ние-нормалните,не сме толкова чисти духовно
.Благодаря на тези ,които прочетоха тези редове,благодаря им от сърце! до писане!
Димка