Блогът е посветен на болните от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
НЕ ВЯРВАТЕ ЛИ?
Вярно е .Да вярно е .При мен така се случи.А може би в много други
семейства.През далечната 1975 година,когато се оженихме,много от роднините
приятелите и състудентите ни последваха.Толкова свотби и веселба.Голяма част от
тези бракове се разпаднаха .Имаха здрави и красиви деца, доходни професии ,любов
не липсваше.Бяха разумни ,добри,предприемчиви ,но сякаш факта , че всичко им е
наред ги караше да търсят нови преживявания.А може би отговорността им не беше
толкова голяма.""какво толкова-съм чувала да казват-след някоя година,всяко по
пътя си,защо и аз да не си живея живота."Да имаш неизлечимо болно дете,значи да
ти трябва сигурна опора,да има с кого да споделяш, да има кой да кара
колата,докато ти го държиш на ръце,да се редувате на инвалидната количка,да
бдите нощем до леглото,да се радвате с най- свята радост,когато видите напредък,
да вярвате ,да страдате ,да правите и недостижимото,за да имате и друго или
други деца,които да ви дарят щастие и вяра,че и след вас болното ви дете няма да
остане само на този свят.За толкова неща има да говорим...
.Благодаря на всички,които биха се престрашили да прочетат тези редове!!
Бъдете здрави и мъдри!
Димка
.Благодаря на всички,които биха се престрашили да прочетат тези редове!!
Бъдете здрави и мъдри!
Димка
Nessun commento:
Posta un commento