giovedì 25 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КОГАТО ВИ ИЗПИСВАТ ЛЕКАРСТВА ВНИМАВАЙТЕ






ДНЕС ИСКАМ ДА НАПИША ЗА ОПИТА НИ ДА ЛЕКУВАМЕ ДЪЩЕРЯ НИ В САНАТОРИУМ.
Беше на една година и 9 месеца.Наши приятели,които имаха дъщеря-пет шест години по голяма от нея,ни посъветваха да я заведем в санаториума в Момин Проход.Тяхното момиченце живееше там и едновременно ходеше и на училище,правеха му процедури,раздвижване .Бяха намерили в Костенец прияели,които помагаха на детето.Взехме необходимите документи.По телефона водихме много разговори докато уточним всички подробности.Пристигнахме,запознахме се с хората,бяха мили сърдечни и гостоприемни.На сутринта отидохме в санаториума.Посрещнаха ни с подобаваща любезност.Беше чисто и приветливо.Показаха ни спалното помещение,ваните,залата за гимнастика,физиотерапията.И малкото колебания които имахме изчезнаха.Оставихме я.Сбогувахме се с нашите нови приятели и с уговорката ,че след две седмици ще дойдем си тръгнахме.Две седмици бяха страшно много време.Когато наближихме санаториума ,чухме голям рев-беше нашата хубавица,Бяха я оставили сама .Взех я на ръце и млъкна веднага .Беше много  отслабнала.предполагам от гимнастиката и по интензивното раздвижване.След това,ходехме всяка неделя .От Бяла Русенско до Момин проход и обратно.....биваше си го прехода. Намирахме я все по отслабнала и започна да трепери.Винаги като наближавахме сградата, я чувахме да плаче.В балкана е по-хладно.Макар да беше там през май и юни я намирахме премръзнала и винаги  сама.Другите дечица,които ходеха,бяха на вън със санитарки или медицински сестри. Нея нито я слагаха в количка,нито я изнасяха на ръце.При идването донесох две големи чанти пълни с дрехи с надписано името и ,но нито един път не я заварих с нейна дреха.Със всяка изминала седмица беше все по-парцалива.Треперенето се усили.Беше пожълтяла като свещичка.На седмата седмица я заварих напишана върху мокрия мокет със скъсана рокличка чужда разбира се,без нито едно копче.Както си му е ред пак сама и пак ревяща и премръзнала.Просто подписах и си я вземах.Добре,че бях взела дрешки,защото се оказа ,че няма с какво да я преоблека.На връщане,на Шипка повърна и се изцапа,та си я занесохме в къщи увита в чаршаф.Да са живи и здрави дечицата,които износиха дрешките и,те сигурно имат вече и свои дечица.Желая здраве и сполука на всички.Какво остана от лечението-треперенето,което продължи месеци.Страхът от хора,облечени в бяло.Видеше ли човек в бяло-надаваше вой.Може би беше много мъничка,може би там обслужваха дечица,които не бяха толкова увредени.Не сполучихме.Останаха ни добрите приятели в Костенец ,с които дълги години поддържахме сърдечно приятелство.

Благодаря ви че прочетохте тези редове.Ако решите да оставите детето си в санаториум,предварително разберете,дали те имат програма за работа със деца точно като вашето,за да не се разочаровате. Трябва да ви гарантират,че ще работят с него целенасочено.Иначе просто няма смисъл.


Желая ви здраве ,и мноооого сполука

Димка