ДНЕС ИСКАМ ДА
НАПИША ЗА ОПИТА НИ ДА ЛЕКУВАМЕ ДЪЩЕРЯ НИ В САНАТОРИУМ.
Беше на една година и 9 месеца.Наши приятели,които имаха дъщеря-пет шест години по голяма от нея,ни посъветваха да я заведем в санаториума в Момин Проход.Тяхното момиченце живееше там и едновременно ходеше и на училище,правеха му процедури,раздвижване .Бяха намерили в Костенец прияели,които помагаха на детето.Взехме необходимите документи.По телефона водихме много разговори докато уточним всички подробности.Пристигнахме,запознахме се с хората,бяха мили сърдечни и гостоприемни.На сутринта отидохме в санаториума.Посрещнаха ни с подобаваща любезност.Беше чисто и приветливо.Показаха ни спалното помещение,ваните,залата за гимнастика,физиотерапията.И малкото колебания които имахме изчезнаха.Оставихме я.Сбогувахме се с нашите нови приятели и с уговорката ,че след две седмици ще дойдем си тръгнахме.Две седмици бяха страшно много време.Когато наближихме санаториума ,чухме голям рев-беше нашата хубавица,Бяха я оставили сама .Взех я на ръце и млъкна веднага .Беше много отслабнала.предполагам от гимнастиката и по интензивното раздвижване.След това,ходехме всяка неделя .От Бяла Русенско до Момин проход и обратно.....биваше си го прехода. Намирахме я все по отслабнала и започна да трепери.Винаги като наближавахме сградата, я чувахме да плаче.В балкана е по-хладно.Макар да беше там през май и юни я намирахме премръзнала и винаги сама.Другите дечица,които ходеха,бяха на вън със санитарки или медицински сестри. Нея нито я слагаха в количка,нито я изнасяха на ръце.При идването донесох две големи чанти пълни с дрехи с надписано името и ,но нито един път не я заварих с нейна дреха.Със всяка изминала седмица беше все по-парцалива.Треперенето се усили.Беше пожълтяла като свещичка.На седмата седмица я заварих напишана върху мокрия мокет със скъсана рокличка чужда разбира се,без нито едно копче.Както си му е ред пак сама и пак ревяща и премръзнала.Просто подписах и си я вземах.Добре,че бях взела дрешки,защото се оказа ,че няма с какво да я преоблека.На връщане,на Шипка повърна и се изцапа,та си я занесохме в къщи увита в чаршаф.Да са живи и здрави дечицата,които износиха дрешките и,те сигурно имат вече и свои дечица.Желая здраве и сполука на всички.Какво остана от лечението-треперенето,което продължи месеци.Страхът от хора,облечени в бяло.Видеше ли човек в бяло-надаваше вой.Може би беше много мъничка,може би там обслужваха дечица,които не бяха толкова увредени.Не сполучихме.Останаха ни добрите приятели в Костенец ,с които дълги години поддържахме сърдечно приятелство.
Благодаря ви че прочетохте тези редове.Ако решите да оставите детето си в санаториум,предварително разберете,дали те имат програма за работа със деца точно като вашето,за да не се разочаровате. Трябва да ви гарантират,че ще работят с него целенасочено.Иначе просто няма смисъл.
Желая ви здраве ,и мноооого сполука
Димка
Беше на една година и 9 месеца.Наши приятели,които имаха дъщеря-пет шест години по голяма от нея,ни посъветваха да я заведем в санаториума в Момин Проход.Тяхното момиченце живееше там и едновременно ходеше и на училище,правеха му процедури,раздвижване .Бяха намерили в Костенец прияели,които помагаха на детето.Взехме необходимите документи.По телефона водихме много разговори докато уточним всички подробности.Пристигнахме,запознахме се с хората,бяха мили сърдечни и гостоприемни.На сутринта отидохме в санаториума.Посрещнаха ни с подобаваща любезност.Беше чисто и приветливо.Показаха ни спалното помещение,ваните,залата за гимнастика,физиотерапията.И малкото колебания които имахме изчезнаха.Оставихме я.Сбогувахме се с нашите нови приятели и с уговорката ,че след две седмици ще дойдем си тръгнахме.Две седмици бяха страшно много време.Когато наближихме санаториума ,чухме голям рев-беше нашата хубавица,Бяха я оставили сама .Взех я на ръце и млъкна веднага .Беше много отслабнала.предполагам от гимнастиката и по интензивното раздвижване.След това,ходехме всяка неделя .От Бяла Русенско до Момин проход и обратно.....биваше си го прехода. Намирахме я все по отслабнала и започна да трепери.Винаги като наближавахме сградата, я чувахме да плаче.В балкана е по-хладно.Макар да беше там през май и юни я намирахме премръзнала и винаги сама.Другите дечица,които ходеха,бяха на вън със санитарки или медицински сестри. Нея нито я слагаха в количка,нито я изнасяха на ръце.При идването донесох две големи чанти пълни с дрехи с надписано името и ,но нито един път не я заварих с нейна дреха.Със всяка изминала седмица беше все по-парцалива.Треперенето се усили.Беше пожълтяла като свещичка.На седмата седмица я заварих напишана върху мокрия мокет със скъсана рокличка чужда разбира се,без нито едно копче.Както си му е ред пак сама и пак ревяща и премръзнала.Просто подписах и си я вземах.Добре,че бях взела дрешки,защото се оказа ,че няма с какво да я преоблека.На връщане,на Шипка повърна и се изцапа,та си я занесохме в къщи увита в чаршаф.Да са живи и здрави дечицата,които износиха дрешките и,те сигурно имат вече и свои дечица.Желая здраве и сполука на всички.Какво остана от лечението-треперенето,което продължи месеци.Страхът от хора,облечени в бяло.Видеше ли човек в бяло-надаваше вой.Може би беше много мъничка,може би там обслужваха дечица,които не бяха толкова увредени.Не сполучихме.Останаха ни добрите приятели в Костенец ,с които дълги години поддържахме сърдечно приятелство.
Благодаря ви че прочетохте тези редове.Ако решите да оставите детето си в санаториум,предварително разберете,дали те имат програма за работа със деца точно като вашето,за да не се разочаровате. Трябва да ви гарантират,че ще работят с него целенасочено.Иначе просто няма смисъл.
Желая ви здраве ,и мноооого сполука
Димка
Значи там беше една пълна лудница не се знаеше кой каго лекува пък за дрехите да не говорим мойте родители постоянно се караха с персонала но всичко веше докото си тръгнат цели 8 години искарах там
RispondiElimina