ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОВОДИТЕ МИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Отново пиша за моята идея,че душата на нашите болни,...техният АЗ живее за първи път в земно тяло.Те не са свързани с никаква карма тук на земята, може би са от доброволците,дошли да спасят планетата ни или по някакви други галактически закони са попаднали при нас,на нашата грешна земя.Особено тези,които са с най-тежката форма на заболяването.Искам да бъда правилно разбрана.Те за определени неща въобще нямат рефлекс,нещото, за което дарвинистите казват ,че е вродено-предава се генетично.
Нещо,което не е правено в минали животи,няма как да се повтори в сегашния.
Особено това важи за храненето...ми те не знаят да дъвчат...ако и този рефлекс го няма....какво остава за другите.Моето мнение за болните в по-лека форма е,че те все пак имат зад гърба си някое и друго прераждане.
Тук вече стигам до това разсъжение,с което благодаря на милата Валя и отговарям-нашите деца ги лекуват по земно му,и затова гаснат милите.Трябва им друго лечение,на енергийно ниво,това,което им липсва на земята,иначе наистина угасват като свещички.
Кой би могъл да ни научи как да ги обичаме и да се грижим за тях адекватно.
Как се грижа аз за моята дъщеря....с много любов,нежност и ласки.Коментарът на мъжката част от семейството"То бива лигавни...ама чак пък толкоз"
Да ама само по този начин постигам всеки милиметър напредък.
Казват ,че са бавно развиващи,...да, в определени насоки.Но за нея,която познава всеки наш жест и знае,какво следва след него ,това е даже гениално.
Никой от семейството не е толкова наблюдателен и комбинативен.
Това е за този постинг.
Ще напиша друг за много интересни неща.
До скоро.
С обич!

Димка