Блогът е посветен на болните от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
Тези постинги са само за близките на младежи с
ДЦП.Всички останали,са добре дошли,но едва ли ще споделят нашето
мнение,разсъждения поуки,предложения.
Ние си имаме нашите проблеми,ще си ги решаваме,ще се съветваме,ще се радваме на всеки минимален успех,ще се учим да наблюдаваме , да обичаме безгранично и да сме всеотдайни до последният си дъх...това ни е отредила съдбата.
Като отворих дума за съдбата,бих искала да споделя,че при мен,имаше някакви предупреждения за това, което ще преживея.
В други постинги съм го описала с изключение на най-първото предупреждение,което съм описала в друг блог много подробно, но сега за пръв път подреждам всичко ,мъчейки се да намеря отговор на въпроса "ЗАЩО,ЗАЩО НА МЕН СЕ СЛУЧИ ТОВА?"
1.На 24 години, в един важен за мен ден се появи от нищото една циганка, която настояваше да ми сложи муска в която имаше крак от прилеп и нещо от жаба ....и каза,че ако не го направя,животът ми тръгва в друга посока.Като си помислих за тези гадории-с цялото ми уважение към всички божи твари разбира се, че отказах и веднага видях още на другият ден последствията от моето свободно решение.
2.Няколко дни преди раждането на сън ми се каза, какво нося в корема си-има го описано в отделен постинг-няма да го повтарям просто до някъде бях подготвена.
3.На третият ден от раждането ми се яви Пресветата Дева,която ме успокои,че детето ми ще живее, но цял живот ще плача.
4.Около седмата година ми се каза,че трябва да я кръстя,иначе може да умре некръстена-има го описан в отделен постинг.
5.Божията майка ми изпрати моето момченце,...има го описано в отделен постинг,което реши,че трябва непременно да живее в Италия и тук намерих възможно най- доброто място, където ми помагат да се грижа за нея и да я виждам как напредва пред очите ми...което в България нямах възможност да осъществя.
Това е!
Благодаря ,че бяхте с мен и прочетохте това
С обич!
Димка
Ние си имаме нашите проблеми,ще си ги решаваме,ще се съветваме,ще се радваме на всеки минимален успех,ще се учим да наблюдаваме , да обичаме безгранично и да сме всеотдайни до последният си дъх...това ни е отредила съдбата.
Като отворих дума за съдбата,бих искала да споделя,че при мен,имаше някакви предупреждения за това, което ще преживея.
В други постинги съм го описала с изключение на най-първото предупреждение,което съм описала в друг блог много подробно, но сега за пръв път подреждам всичко ,мъчейки се да намеря отговор на въпроса "ЗАЩО,ЗАЩО НА МЕН СЕ СЛУЧИ ТОВА?"
1.На 24 години, в един важен за мен ден се появи от нищото една циганка, която настояваше да ми сложи муска в която имаше крак от прилеп и нещо от жаба ....и каза,че ако не го направя,животът ми тръгва в друга посока.Като си помислих за тези гадории-с цялото ми уважение към всички божи твари разбира се, че отказах и веднага видях още на другият ден последствията от моето свободно решение.
2.Няколко дни преди раждането на сън ми се каза, какво нося в корема си-има го описано в отделен постинг-няма да го повтарям просто до някъде бях подготвена.
3.На третият ден от раждането ми се яви Пресветата Дева,която ме успокои,че детето ми ще живее, но цял живот ще плача.
4.Около седмата година ми се каза,че трябва да я кръстя,иначе може да умре некръстена-има го описан в отделен постинг.
5.Божията майка ми изпрати моето момченце,...има го описано в отделен постинг,което реши,че трябва непременно да живее в Италия и тук намерих възможно най- доброто място, където ми помагат да се грижа за нея и да я виждам как напредва пред очите ми...което в България нямах възможност да осъществя.
Това е!
Благодаря ,че бяхте с мен и прочетохте това
С обич!
Димка
Nessun commento:
Posta un commento