Блогът е посветен на болните от Детска церебрална парализа и техните семейства.
Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.
Добра събота в
началото на август.Приятна почивка и много приятели около вас.
Отдавна искам да напиша за начина на обличане на нашите болни.Нали сте съгласни смен,че трябва да са нашите красиви слънчица?
Болните от Детска церебрална парализа,по принцип в България си стоят в къщи.Тук ходят в чентро ди урно-дневен център,но не всеки ден,Общоприето е да се смята,че трябва да носят спортен екип,с различна дебелина според сезона.Отдолу тениска или пуловер,според сезона.Панталони и горнище ...това е обобщението.
Да, аз съм го приела,но се старая да влагам фантазия .Никога не я обличам с комплект анцунг.
Панталоните са от трико,задължително горе с ластик-за лесно обслужване,но намирам по- красиви модели,с надписи или разни фигурки,бродерии или паети,за да е по-женствено.Горнището избирам в подходящ цвят,да се отваря с цип,но също по- различно ,красиво,с флорални елементи,паети,..нещо,което да е със свежи цветове и да ѝ харесва и на нея.Дъщеря ми е голяма кокетка и с часове стои пред огледалото на гардероба.Младежите,с Детска церебрална парализа са толкова емоционални...,защо да не им предоставим едно от малкото удоволствия,които могат да си разрешат.
Накупила съм чорапи и бикини с всички цветове на горните дрехи,така,че успявам да съчетавам цветовата гама на всеки тоалет.
Тук не разполагаме с много средства,но винаги може с малко фантазия и повече обикаляне да се намери нещо подходящо.
От България бях донесла красиви престилки-които ѝ обличах,за да не се мокри от пред.Тук не ги одобриха и ми препоръчаха да ѝ слагам лигавници,което не ми харесва,но като няма как,отново купих различни цветове,които отговарят на цвета на тоалета,така че лигавниците,станаха неразделна и задължително съчетана част в тоалета.
Разбира се че имаме и дънки,но не ѝ ги слагам всеки ден,за да ѝ е по удобно.
Обикновенно,да не кажа,вечно,всичките ви по-близки роднини и приятели ,ще ви предлагат поизносените си дрехи или тези на децата си,да им ги обличате„така и така ще трябва да ги изхвърлят“.Ваша си работа,но нали не искате да гледате детето си с чуждите дрипи.То си получава някакви пари,...купете му нещо,да се зарадва,а и вие с него.
Това е за днес.
Благодаря на всички,които четат блога ми.Желая ви най -доброто,най- съкровенното,което си мечтаете да ви се сбъдне.
С обич!
Димка
Отдавна искам да напиша за начина на обличане на нашите болни.Нали сте съгласни смен,че трябва да са нашите красиви слънчица?
Болните от Детска церебрална парализа,по принцип в България си стоят в къщи.Тук ходят в чентро ди урно-дневен център,но не всеки ден,Общоприето е да се смята,че трябва да носят спортен екип,с различна дебелина според сезона.Отдолу тениска или пуловер,според сезона.Панталони и горнище ...това е обобщението.
Да, аз съм го приела,но се старая да влагам фантазия .Никога не я обличам с комплект анцунг.
Панталоните са от трико,задължително горе с ластик-за лесно обслужване,но намирам по- красиви модели,с надписи или разни фигурки,бродерии или паети,за да е по-женствено.Горнището избирам в подходящ цвят,да се отваря с цип,но също по- различно ,красиво,с флорални елементи,паети,..нещо,което да е със свежи цветове и да ѝ харесва и на нея.Дъщеря ми е голяма кокетка и с часове стои пред огледалото на гардероба.Младежите,с Детска церебрална парализа са толкова емоционални...,защо да не им предоставим едно от малкото удоволствия,които могат да си разрешат.
Накупила съм чорапи и бикини с всички цветове на горните дрехи,така,че успявам да съчетавам цветовата гама на всеки тоалет.
Тук не разполагаме с много средства,но винаги може с малко фантазия и повече обикаляне да се намери нещо подходящо.
От България бях донесла красиви престилки-които ѝ обличах,за да не се мокри от пред.Тук не ги одобриха и ми препоръчаха да ѝ слагам лигавници,което не ми харесва,но като няма как,отново купих различни цветове,които отговарят на цвета на тоалета,така че лигавниците,станаха неразделна и задължително съчетана част в тоалета.
Разбира се че имаме и дънки,но не ѝ ги слагам всеки ден,за да ѝ е по удобно.
Обикновенно,да не кажа,вечно,всичките ви по-близки роднини и приятели ,ще ви предлагат поизносените си дрехи или тези на децата си,да им ги обличате„така и така ще трябва да ги изхвърлят“.Ваша си работа,но нали не искате да гледате детето си с чуждите дрипи.То си получава някакви пари,...купете му нещо,да се зарадва,а и вие с него.
Това е за днес.
Благодаря на всички,които четат блога ми.Желая ви най -доброто,най- съкровенното,което си мечтаете да ви се сбъдне.
С обич!
Димка
Nessun commento:
Posta un commento