ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ПРОБЛЕМИ

Блогът е посветен на болните от  Детска церебрална парализа и  техните семейства.

Не изоставяйте децата си в домове.
Обичта в семейството е най-доброто лекарство за тях.
Пиша за,труда,силният дух, вярата,
надеждата , мъдростта и любовта,които ни трябват,за да продължим напред.

Добър вечер в ранната неделна вечер.То си е време за разходка,но е още горещо,затова реших да напиша това,върху което умувам днес.

Още за общуването с нашите деца,братя и сестри,болни от Детска церебрална парализа.
Става дума за това,че несигурни в движенията си,за това,че не успяват да се справят сами с неща,които за нас са нещо обикновено,те живеят винаги с определен страх,или може би стрес.Това им пречи,и не могат да вършат нищо спокойно.Като прибавим силната чувствителност и ранимост-картинката се изкривява допълнително.
Как постъпвам аз?
Внимавам да не реагирам уплашено,когато нещо пада,разлива,чупи, да извикам, да правя резки движения,защото писъкът и чувството за вина,на часа продължават в плачове,които се чуват от ...километър...горките комшии...
Започвам да обеснявам с най -спокойният тон който намеря,че така не се прави ...а ето така..Когато хване нещо се опитвам най- подробно да разкажа за какво служи и как се използува.
Когато предстои миене,къпане,ядене,преобличане,отиване в дневният център,всичко бива разказано предварително-действие по действие.Когато започнем това,отново го повтарям,този път с въпросна форма,....сега сещаш ли се какво следва,хайде да го изпълним,после друго...и така докато приключим.
Тя има чудесна памет,проблемът е по- скоро да координираме движенията,и да избягваме страха от това,че те ѝ пречат да върши нещата нормално...да се чувства по -сигурна в себе си.
При нас е така.При вас,може би е по леко,радвам се ако е така?
Спирам до тук,за да не утежнявам постинга.
С обич и желание да помогна!
Димка