Познавам едно семейство от дълги години.Ето
проблема:
-първо поколение
момиче абсолютно нормално , но бедно ,го задомяват за момче с много лека форма на ДЦП -малко по- имощно.Момичето става добра стопанка,нещата тръгват нормално
-второ поколение - раждат им се две деца,момче и момиче-момичето нормално,момчето с малко по- тежка форма на ДЦП от баща си.
-това момче се жени за момиче с едва забележими признаци на ДЦП
-трето поколение- раждат две момичета-едното
нормално, другото с ДЦП с по -тежка форма от на бащата
нормалното момиче се жени за нормално момче,
момичето с ДЦП намира също увредено момче.
-четвърто поколение
на нормалното момиче,се раждат две момиченца,едното с ДЦП
на увреденото момиче се раждат 4 деца и всичките увредени в различна степен.
В досегашните постинги пишех за семейства,в които родителите са здрави,могат да вземат адекватни решения , могат да се грижат за болното си дете.Въпрос на организация е да се справят сами в живота.
За съжаление, една голяма част от децата с ДЦП са именно от рискови семейства.
Веднъж, във влака пътувах с едно много красиво момиче.От дума на дума, я попитах от кои хора е и тя цялата се изчерви и почти заплака.Извиних, се и я помолих да ми прости ,ако думите ми са я обидили.Когато се успокои ми каза,че е от....еди кои си хора.Те бяха такива.....с ДЦП."Понякога ме е срам ,че аз съм такава, а не съм като всички в семейството" ...Разбирате ли какви неща стават по- някога.
Познавам още и още семейства-може би защото всички за които ви разказвам и другите, които за да не ви досадя няма да изброявам, са идвали при мен за помощ и съвет-знаейки моята орисия.
Давала съм съвети,помагала съм им да се оправят в определени житейски ситуации.
Има поне 8-10 фамилии , с които съм била в постоянен контакт.
Приемала съм го като нормален човешки акт.
Тук в Италия разбрах, че за това си има специални хора-социалните аситенти.Явно в България имаме нужда от тях.
Трябва да се помага на тези семейства.
Те са наши съграждани,съседи,приятели ,роднини.Не бива да ги оставяме сами,без приятелска дума и мъдър съвет.Те имат нужда понякога само от това-някакви средства държавата все пак заделя за тях.
Благодаря ви , че бяхте с мен!
Обичам ви
Димка
-първо поколение
момиче абсолютно нормално , но бедно ,го задомяват за момче с много лека форма на ДЦП -малко по- имощно.Момичето става добра стопанка,нещата тръгват нормално
-второ поколение - раждат им се две деца,момче и момиче-момичето нормално,момчето с малко по- тежка форма на ДЦП от баща си.
-това момче се жени за момиче с едва забележими признаци на ДЦП
-трето поколение- раждат две момичета-едното
нормално, другото с ДЦП с по -тежка форма от на бащата
нормалното момиче се жени за нормално момче,
момичето с ДЦП намира също увредено момче.
-четвърто поколение
на нормалното момиче,се раждат две момиченца,едното с ДЦП
на увреденото момиче се раждат 4 деца и всичките увредени в различна степен.
В досегашните постинги пишех за семейства,в които родителите са здрави,могат да вземат адекватни решения , могат да се грижат за болното си дете.Въпрос на организация е да се справят сами в живота.
За съжаление, една голяма част от децата с ДЦП са именно от рискови семейства.
Веднъж, във влака пътувах с едно много красиво момиче.От дума на дума, я попитах от кои хора е и тя цялата се изчерви и почти заплака.Извиних, се и я помолих да ми прости ,ако думите ми са я обидили.Когато се успокои ми каза,че е от....еди кои си хора.Те бяха такива.....с ДЦП."Понякога ме е срам ,че аз съм такава, а не съм като всички в семейството" ...Разбирате ли какви неща стават по- някога.
Познавам още и още семейства-може би защото всички за които ви разказвам и другите, които за да не ви досадя няма да изброявам, са идвали при мен за помощ и съвет-знаейки моята орисия.
Давала съм съвети,помагала съм им да се оправят в определени житейски ситуации.
Има поне 8-10 фамилии , с които съм била в постоянен контакт.
Приемала съм го като нормален човешки акт.
Тук в Италия разбрах, че за това си има специални хора-социалните аситенти.Явно в България имаме нужда от тях.
Трябва да се помага на тези семейства.
Те са наши съграждани,съседи,приятели ,роднини.Не бива да ги оставяме сами,без приятелска дума и мъдър съвет.Те имат нужда понякога само от това-някакви средства държавата все пак заделя за тях.
Благодаря ви , че бяхте с мен!
Обичам ви
Димка
Nessun commento:
Posta un commento