sabato 27 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ





В няколко постинга писах, за това, че болните с ДЦП са много чувствителни и любвеобилни.Природата ги е надарила в огромна доброта и способността да даряват любов ,а също така не могат да живеят без да получават обич.Това е много характерно за тях.
Тук обаче,има проблем.
Има го в почти всяко населено място.Ако има момиче или млада жена с ДЦП и е в сравнително лека форма,се случват лоши неща.Възползват се от тях, и ......Ясна съм,нали?Една моя приятелка ми каза, че при тях всяка година идвало едно момиче да ражда и изоставяла детето-почти всички увредени.При тях беше идвала 10-11 ръти. Неконтролируем процес.Ако още в ранна възраст, има социален асистент,тези неща се следят, вземат се някакви адекватни мерки-има си начини.Ако това момиче е от здрави родители-това не би могло да се случи..
Но ако родителите също са с проблеми или вече ги няма на този свят-социалният асистент е този, който може да вземе решение вместо болният.
Разбирате ли,тези хора се нуждаят от социална помощ.
Едно зряло общество, което сме ние,трябва да помага и насочва тези хора.
Подигравките,присмеха,соченето с пръст-те са нашата присъда,а не тяхната.

Благодаря ,че бяхте с мен.

Обичам ви !

Димка