giovedì 25 ottobre 2012

СИГУРНО СЕ ПИТАТЕ ЗАЩО НЕ ГОВОРИМ ЗА САМОТО ЗАБОЛЯВАНЕ ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА






Сигурно, вече се питате"Защо не говорим за самото заболяване детска церебрална парализа?"Ще говорим.Много и подробно.Но днес ще ви разкажа една съвсем истинска история,която ме потресе.Ако все още имах сълзи,щях да плача,ако ми беше останал гняв,щях да крещя.Просто занемях.В една старогръдска легенда,се разказва за една майка,която се превърнала на камък.Почувствах ,че изстивам, че "се вкаменявам".Но бързо дойдох на себе си.Тренингът си каза думата.Та историята е следната.Аз живея в чужбина.Със децата си разбира се.Обади ми се мой роднина,да помогна на негова близка ,да и намери работа.Но докато се настани,приех да живее с нас.Ние, сме в постоянна връзка с България чрез Скайп.Връщам се на вторият или третият ден от работа и я сварвам да разговаря с дъщеря си.Камерата включена...момичето ми махна,махнах и аз..Майката през смях се обърна към мен."Дъщеря ми толкова много се смя,толкова се смя,като видя твоето момиче,че чак и аз се смях.Ми тя никога не е виждала такива деца.То в България няма."В България деца със заболяване Детска церебрална парализа има.С този блог ,искам да ги покажа,да докажа, че те са граждани на тази страна и имат право да живеят в собствените си домове,да учат с връстниците си,да ги уважават и обичат.Просто бих искала да допълня,че въпросната жена е около четиридесетте,с више образование,че дъщеря и е студентка.Обобщавам.Не се говори в медиите,няма информация,училището не учи на толерантност към различните.Една пропаст от невежество и антихуманност.Благодаря на всички, които пожелаха да прочетат това.Благодаря ви от сърце!!!!!
Димка