sabato 27 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА СОЦИАЛНИЯТ АСИСТЕНТ ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ





Преди няколко дни висш служител заяви , че трудно се намира работа за здрави младежи-как да се намери работа и за увредени.
Преди много години, когато имах магазин сме ходили за стока в Пловдив.В квартал Столипиново имаше фабрика от която купувахме нишесте и всякакви пакетирани подправки.Имаше цех за олекотени завивки и други дейности ,към които не сме проявили интерес.Там работеха младежи с увреждания.
В нашият малък град имаше кооперация, в която работеха такива хора.
Този въпрос не е нов,Щом "Бай Тошо" го можеше ,защо да не може и сега.В психиатричната клиника в нашият град , имаше няколко звена, които работеха на пълни обороти.Стоката ,се ръзпродаваше,хората търсеха и кюнци,терлици,шивашка продукция....ковчези...защото и те са нужни.
Не съм съгласна, че няма работа за тези младежи,а ако за здравите ,работата е въпрос на избор,за нашите болни изборът е лукс.За тях е въпрос на живот,Там са единствените им социални контакти.
Бих се радвала,ако някой ме подкрепя в усилията ми да помагам на болните от ДЦП.

Благодаря на всички които са съпричастни.

Желая ви здраве,успех и мъдрост.
Димка