ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЧУДОТО НА ТРЕТИЯТ ДЕН

Дълго се колебах дали да напиша това.Много от четящите тези редове ,ще се усмихнат с пренебрежение и ще преминат в друг блог.Пиша го за тези, които страдат и имат нужда от вяра и утеха.На третият ден след раждането ,все още не бях видяла детето си. Не ми даваха да ставам,заради секциото.Бях изтощена .Кърмата ми не слизаше.На моите молби да ми донесат бебето,никой не се отзова.Аз бях на последният етаж в АГБолница а то в приземния в отделението за недоносени.Само ми бяха казали, че го гледат в кувьоз.По това време на годината, дните са най дълги.Изчаках да си заминат всички и да остане само нощната смяна.Нямаше движение по коридорите и тръгнах сама 3-4 етажа надолу по стълбите.После съм се питала, защо не взех асансьор.Придвижвах се трудно от болка и изтощение.Някак стигнах.Вратата на залата беше отворена и имаше наредени десетина кувьоза.Все се питах, дали ще позная кое е моето.Веднага го познах.Беше одрало кожата на мъжът ми,нямаше как да сбъркам.Беше и голяма.Другите бяха наистина недоносени.Главичката и беше нормална,но се виждаше на възглавничката отлепената от скалпа кожа.Спеше с вдигнати ръчички.Поне видях , че съществува и набрала сили,тръгнах обратно по стълбите.Не знам за колко време стигнах на площадката между вторият и третият етаж.Реших да си почина и на високият прозорец пред мен,видях,че се появи бял облак.Беше млечно бял, не бих казала, че фосфоресцираше,но като че ли имаше съвсем леко бяло излъчване.Видях го извън стъклото.После премина и сякаш беше от вътрешната страна-на самата площадка пред мен Постепенно придоби очертанията на женска фигура,покрита с покривало от главата до петите.Стоях,и се питах вярно ли е това или сънувам.Усетих в главата ми да текат следните мисли:"НЕ ПЛАЧИ,ДЕТЕТО ТИ ЩЕ ЖИВЕЕ,НО ТИ ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ ПЛАЧЕШ"Като че ли усетих някаква странна топлина,която ме обгърна,а може би греша.После,отново премина отвън и се загуби.Прималяла , се питах какво беше това.В мозъкът ми мина друга мисъл"ТОВА БЕШЕ ДЕВА МАРИЯ"ТОВА Е. Русенци знаят къде е родилниат дом.От към главната улица,където е главният вход има големи прозорци на стълбището.Там, на тези прозорци ми се яви видението.Винаги,когато минавам по това място,спирам,прекръствам се, и отправям молба към майката божия да закриля родилките и бебетата им.Мисля си че това място е свято.Завършвам с това,че вече не плача.Замених сълзите с вяра ,труд и обич.

Постигнахме напредък в развитието на дъщеря ми- с божия помощ.
Искам да помагам на всички нуждаещи се



Димка