Има нещо много
важно ,за което бих искала да пиша.Проблемът-другото дете.По- добрият вариант е
,ако първото ви дете е здраво.Второто е с ДЦП.Вие имате вече едно здраво
дете.Усетили сте щастието ,да сте родители,то ви радва и расте незабелязано
сравнение с второто.Вече имате сигурен знак, че можете да имате и трето
дете,което сигурно отново ще е здраво.Имате опора. Може би при второто се е
развила някаква инфекция,стрес,вирусно заболяване по време на бремеността и ли
тежко раждане.В България в момента е трудно,но всяко дете идва с късмета
си-както казват старите хора.От опита в нашата фамилия знам - повече деца,по
голяма сигурност за родителите и болното дете с ДЦП.
Много по- сложно е,когато първото дете е с ДЦП.Двамата родители изпадат в стрес и ситуацията с раждане на второ дете е непредсказуема.Така се случи при мен.Десет години правих безуспешни опити да родя второ дете.Опитах всичко,което медицината предлагаше в момента.За инвитрото тогава се говореше в бъдеще време.Няма нещо, което да не сме изпробвали: кални и минерални бани, лежане по болници с продухвания ,физиотерапия,парафин,цветни снимки,хормонални инжекции,всякакви лекарства,билки,бабини рецептии и какво ли не още.От леченията,най отвратително бе лечението с кал в Поморие,което не бих ви препоръчала.След десетата година лекарите казваха, че съм вече на възраст.Преди това обаче,не получихме никакъв свестен отговор на въпроса-Защо не мога да забременея?
Има хиляди начини да се самообвиняваме или да обвиняваме другите за нашето нещастие.
След толкова години си мисля,че единственият начин е да се смирим.Всичко може би ни е написано "на челото" и няма как да избягаме от съдбата си.
След десетината години, които прекарах в претиснения и лутане,реших, че съм безсилна,срещу съдбата и ми остана мъката.Грижех се за дъщеря си, за съпруга си,работех,започнах да следвам"Второто висше"както го наричахме тогава.
Това е.Благодаря на всички, които биха послушали съветите ми.
Всяка дума описваща случките е самата истина и искам да ви помогна..
Димка
Много по- сложно е,когато първото дете е с ДЦП.Двамата родители изпадат в стрес и ситуацията с раждане на второ дете е непредсказуема.Така се случи при мен.Десет години правих безуспешни опити да родя второ дете.Опитах всичко,което медицината предлагаше в момента.За инвитрото тогава се говореше в бъдеще време.Няма нещо, което да не сме изпробвали: кални и минерални бани, лежане по болници с продухвания ,физиотерапия,парафин,цветни снимки,хормонални инжекции,всякакви лекарства,билки,бабини рецептии и какво ли не още.От леченията,най отвратително бе лечението с кал в Поморие,което не бих ви препоръчала.След десетата година лекарите казваха, че съм вече на възраст.Преди това обаче,не получихме никакъв свестен отговор на въпроса-Защо не мога да забременея?
Има хиляди начини да се самообвиняваме или да обвиняваме другите за нашето нещастие.
След толкова години си мисля,че единственият начин е да се смирим.Всичко може би ни е написано "на челото" и няма как да избягаме от съдбата си.
След десетината години, които прекарах в претиснения и лутане,реших, че съм безсилна,срещу съдбата и ми остана мъката.Грижех се за дъщеря си, за съпруга си,работех,започнах да следвам"Второто висше"както го наричахме тогава.
Това е.Благодаря на всички, които биха послушали съветите ми.
Всяка дума описваща случките е самата истина и искам да ви помогна..
Димка
Nessun commento:
Posta un commento