giovedì 25 ottobre 2012

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НАМЕРЕТЕ НЯКОЙ,КОЙТО Е ВЪРВЯЛ ПРЕДИ ВАС ЗА ДА ВИ ВОДИ




Когато търсих в интернет помощ за болката си,прочетох, че за семейства с този проблем е необходимо да си намерят наставник,който да им помага , да ги води и да не им позволява да падат духом.Замислих се и открих, че това е вярно.Дадох си сметка,че аз в същност от самото начало,когато разбрах, че дъщеря ми изостава, винаги съм имала пред себе си такъв водач.Просто не бях го осъзнала.В пруг постинг споменах за такъв случай в нашата фамилия.Моят наставник е прабаба ми с нейната дъщеря,сестра на дядо ми.Всички отдаваха изоставането на това,че е била бременна ,когато е получила известието за изчезването на мъжа си в първата световна война и с последвалите гладни години.Лелята беше с много по леки отклонения и може би това бе самата истина.Много искам да анализирам разните аспекти на техният живот,защото прабаба ми свърши през живота си всичко, което на мен ми е идвало на ум в същата, макар и по тежка ситуация.
1.Живя 105 години, винаги на крак, близо до дъщеря си, като до последният си ден я учеше на всичко, което трябва да знае, за да е възможно най-самостоятелна.
2.Остави и къщичка, където да живе ,без да претиснява никого.
3.Остави и дрехи,завивки ,посуда, всичко необходимо,за един нормален живот,които и стигнаха наистина до смъртта.
3.Остави и спестени пари,които,ако не бяха кризите и превратностите на времето,щяха да са достатъчни.
4.Така уважаваше и помагаше на всичките си деца ,внуци и правнуци,че до последният ден на дъщеря и имаше кой да се грижи за нея,много години след смъртта на прабаба ми.
5.Възпита я ,според силите и възможностите си да се труди,така, че нейната помощ беше безценна в многобройната фамилия и всички я обичаха и уважаваха,въпреки недъгът и.
6.В един период от живота им,дъщеря и получи предложение за брак от един вдовец.Тя и разреши и отиде на достолепна възраст да живее с тях да им помага.Никой не я разбра.Тя се мъчеше да ни обясни, че е искала да види дъщеря си щастлива.Сега си давам сметка,че това е било наистина -най добрата майчина постъпка.
7.Поръча приживе два надгробни камъка за тях двете,та да не се харчат синовете и за погребения- не че това съм го оценила.Сигурно съм още млада.
8.Остави ни спомена за един светъл живот.До последната година, когато почти не се движеше,ходеше пребрадена с бяла кърпа и бяла риза.Както се казва"винаги накичена"Колко беше прела и тъкала,че тези ризи не свършиха.Ходеше изправена и закичена с цвете.Когато запееше петела,тя се ослушваше и казваше"тихо ,петелът пее, ще дойде някой"Все чакаше някого.Когато пораснах -разбрах.Тя чакаше мъжът си.Никой не го беше видял мъртъв.....Знаете ли колко години го чака? Да ...63 години.И ако това не ви се струва пример ,какво ли друго да намеря, за да ми помага да вървя напред.Много искам да помогна и да ви дам моята вяра,че времето е с нас и ни помага.Нашите болни бавно но сигурно напредват, ако получават топлината и любовта на семейството.

Благодаря на всички ,които посещават блога ми.

Кураж !

Димка